ПолиграфияИнфо група dotbrain.eu ПринтГайд магазин TheDigitalPrint.info ПолиграфияИнфо ПринтСток БГОферта ПринтИдея
Error: Embedded data could not be displayed.



Въпроси и отговори
Проблем с файл по време на работа с CorelDRAW.
Някой ползвал ли е досега някакъв софтуер за бързо преглеждане на файлове в EPS фор...
Има ли безплатен софтуер, който да се справя с конверсия на цветове от RGB към CMYK...
Статии
Стандарти и полиграфия. Втора част
Фактури с транспромо – защо и как?
10 съвета за създаване на фирмено лого


Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Акаунт за един ден ;-)
МнениеПубликувано на: 24 Сеп 2015, 19:45 
Гърмян заек
Аватар

Регистриран на: 20 Сеп 2004, 12:13
Мнения: 82
Акаунт за един ден
...или ако бях хванал загар през лятото сега можех да мина за бежанец...

Петко повдигна морно протритата кратунка и обля лицето си с блудкава, топла водица.
На къра цареше страшна жега. Слънцето се беше издигнало високо и прежуляше всичко по пътя си, а над съседните нивя се стелеше жежка лятна мараня. Петко изтри сопакото на ръката си стичщите се челото му капки пот и се загледа в ярката синева над себе си. Нямаше и помен дори от облаче или някакъв ветрец. Въздъхна и бавно преметна правата лопата над дясното си рамо, а над другото прокъсаните дисаги, в които се търкаляха бутилка "Перие", къшей вкочанясал се хлебец и глава лук. Надена на главата си покритото със слама кафяво каскетче и немощно се затътри през угарта към края на селото. Ех... Ех, мислеше си Петко - ако имаше пари да отиде до големия град... Щеше да стане голям човек. Важна клечка - истински Акаунт... (бел. ред. - по българския тълковен речник (от арамейски): акаунт - човек пренасящ/предаващ мейли от човек на човек; съкр. - търговски директор).
Щеше да носи костюм и вратовръзка, истинска филцова шапка - като от онзи филм... как му беше името... А! Борсалино! Щеше да кара Audi A8, а не някаква Голф 2-ка, дето ръждясваше от време оно в кошарата. Само любимите си Вюитонки щеше да запази, че сърце не му даваше да ги свали тая година. Унесен в налазилите го мечти, Петко поспря и изчегърта от дясната си вюитонка овчата дарадонка, която беше настъпил по невнимание. "Мамицата им, чобанска скапана! Големия град да ми е на стига - само по асфалт и рози ще гилам, мама ви чобанска, мама ви..." Тихият напевен гласец на Петко равномерно отекваше над нагорещените пусти поля и се носеше напред и напред, сякаш комай, ей сегинка да стигне ларгото на Големия град... :mrgreen:

Очаквайте продължение...

_________________
"Псувам като хамалин, защото работя като такъв"
Неизвестен герой на капиталистическия труд


Върнете се в началото
Offline   
 
 Заглавие: Re: Акаунт за един ден ;-)
МнениеПубликувано на: 25 Сеп 2015, 16:28 
Гърмян заек
Аватар

Регистриран на: 20 Сеп 2004, 12:13
Мнения: 82
Акаунт за един ден - част втора

Петко внимателно изчетка вехтото си елече и педантично огледа новите си потури за някое петънце. "Това е. Край. Стига ми за тоя живот. Само къртовски труд на къра - и лете, и зиме, и в пек, и в мраз. И аз съм човек. Не ми трябва нивица, а вилица - така казват мъдрите хора." Петко въздъхна и внимателно заизкачва хлъзгавите стъпала от розов мрамор пред банка КСД (абрев. - Консорциум за Събиране на Дългове; вн. - да не се чете на обратно!). Наблизо някакъв беззъб клошар си подсвиркваше "Stairs to Heaven"...

Във фоайето на банката цареше необичайно оживление. Насред шумната глъч и разноликото множество хора, всичко изглеждаше някак си пъстро и шарено. Наблизо някаква бременна жена пищеше, докато двама служители на банката я държаха за ръцете, а трети се опитваше да извади портмонето и от чантичката, която носеше със себе си; пред съседното гише човек с дамски чорап на главата, държащ нещо издуто в джоба на сакото си рецитираше напевно знаменателни мисли на Стив Джобс, а пред масивната кръгла врата на трезора група джедаи налагаха с тояги човечец с черно наметало и каска на главата...

Петко се озърна объркано и съзря вдясно от себе си странен типаж чоплещ семки пред полукръгло бюро с няколко монитора върху него. Субектът беше възедричък, леко плешив, със слушалки на темето и успяваше, освен със семките да се справи с една ръка с пулта пред себе си, две-три дистанционни и очевидно с пренареждането на някакъв безкраен плейлист в iTunes. "Извинявай, брат..." - понечи да се обърне тихичко към него Петко, но беше отрязан с леден тон от човека, който дори не обърна лице към него. "Не съм ти никакъв брат, а човек с врат - SECURITY, така че внимавай в пикчъра. За ипотечните кредити - второто бюро след гишетата, вляво. И си вземи тъмни очила." Докато Петко се опитваше панически да осмисли какво е това се... кур... внезапно фотьойлът пред него рязко се завъртя на 360 градуса и в него се впиха две хитро присветващи очички. "Ако дадеш двае'се кинта мога да ти услужа за малко с моите." Изненадващо пред лицето на Петко се сви юмрук от шишкави пръсти придържащ чифт слънчеви очила "Police Neo". Петко невинно издърпа навън празните джобове на потурите си и се опита да докара някаква крива усмивка на лицето ли. Фотьойлът отново рязко се завъртя и зад него приглушено се чу - "Селяндур! Аре бегай!" Петко внимателно се отдалечи от недружелюбния охранител се запъти вляво от гишетата...

С горчив привкус в устата след сблъсъка с охраната на входа, Петко плахо пристъпи пред заветното бюро. Върху него имаше две успоредно поставени табелки - на едната се мъдреше надпис "RESERVE" и съдейки по издрасканата и, патинирана повърхност определено спадаше към интериора на някое квартално заведение, а другата - блестяща в излъскан никел и с медночервеникава рамка гордо беше понесла цели три реда текст - Г-ца Горгона Хейтърела / Директор Направление / "Кредити с обезпечение". Зад бюрото се беше настанила миловидна дама на средна възраст с буйна, къдрава черна коса и с добре поддържан маникюр, въртейки маркова писалка между златните пръстени на дясната си ръка, със завидното майсторство на цирков акробат. Петко деликатно се прокашля и дамата повдигна поглед към него. Нещо не беше наред... Петко почувства, че сърцето му спира да бие, тялото му се вдърви сякаш се бе вкаменил, а краката му изтръпнаха, така че не ги чувстваше... С екстремно усилие на волята Петко завъртя глава наляво-надясно, сякаш за да се отърси от нещо и се опита да си поеме дъх. След половин минута се беше съвзел и с почуда и известен уплах сведе поглед към служителката на банката. Тя - вече не толкова усмихната, а по-скоро разочарована изсъска през зъби - "По какъв въпрос?". Да, с гласа работата не беше, толкова обнадеждаваща, както с външния вид, но Петко, макар и смутен, се опита да бъде максимално любезен: "Ъъъ, интересува ме дали евентуално, бих могъл да кандидатствувам за ипотечен кредит с обезпечение селскостопански имот, използван за аграрно производствени цели, в идеален размер и с положителна оценка за рентабилност "К" от стопанската общинска комисия за..." (бел.ред. - да се разбира "малка нивица в края на селото").

Тирадата му беше прекъсната безцеремонно и с раздразнение - "Може! За какъв срок?" "Амиии, ако може например за 200-300 години..." "Може. Носите ли лична карта? Как се казвате?" "Ъъъ, Петко... Петко Спиридонов МакЛауд..." - промълви Петко подавайки внимателно поизтрита лична карта на служителката. "Добреее... Другите документи?" Петко бръкна в джобчето на елечето и извади пожълтял от времето и изпомачкан документ за собственост. "Добреее..." Служителката пъргаво изчезна под бюрото, откъдето се носеше истерично цъкащ звук от матричен принтер, след, което се почви над бюрото с цъфнала като зюмбюл усмивка - "Подпишете тук, тук, тук и тук. И тук, там, тук, и тук, и на гърба горе и долу. Вдясно също. И тук. И на деветте екземпляра."

След около час по лицето на Петко беше избила студена пот, а дясната му ръка даваше признаци на начална фаза на Паркинсон. Но му оставаха само още 20-ина подписа. Трябваше да издържи. Представи си за миг светлините на Големия град, ширналите се широки булеварди, как натиска педала на Audi-то... Служителката грабливо издърпа последния лист изпод схванатите ръце на Петко и пъхна в тях картонче с печат и нечетливо надраскани цифри. "С това - при служителя от трезора! И следващия път си носете тъмни очила!" След което, с хищна усмивка го потупа по рамото, майчински - като действащ кечист от първа дивизия. Петко мъчително се изправи от ръбестия метален стол пред бюрото и с насълзени очи се отдалечи, опитвайки се с треперещите си ръце да не изпусне скъпоценното парченце частично лакиран едностранен хром мат...

Достигайки трезора, Петко, вече поосвежен след мъчителната сесия с г-ца Хейтърела, осъзна, че има проблем. Пред него, унесени в епичния вихър на смъртоносна схватка, присвяткваха лазерни геги, виждаха се намусени ребелски физиономии, развяваха се плащове, плющяха светкавици и от време на време се чуваше по някой жален предсмъртен хрип. Човечецът с каската - в дъното до вратата на трезора се отбраняваше храбро, но отчаяно и очевидно беше на края на силите си.

Петко пое дълбоко въздух, примижа и протегна ръце пред себе си. От пръстите му заизскачаха змиевидни синкави мълнии, които се устремиха напред със смъртоносна скорост. След минута Петко плахо отвори очи. Наоколо се стелеше гъст сивкав дим, а от джедаите нямаше и следа, ако не броим купчинките пепел разпръснати тук-таме по мраморния под. Старчето продължаваше да диша като астматик без инхалатор, а по маската на лицето му се стичаха сълзи на умиление. Той пристъпи накуцвайки към още не съвзелия се Петко, сложи бащински ръка на рамото му и прошепна с плътен тембър: "Petko... Petko, I'm your..." "Знам, знам..." - махна с ръка Петко и му подаде деликатно картончето. "Дошъл съм за едни мангизи, чиче." На маската на пазителя на трезора се изписа разочарование, той отстъпи назад и повдигна дясната си ръка напред с широко отворени пръсти. 5-тонната метална врата на трезора проскърца протяжно и се открехна, толкова, колкото да мине някой веган страдащ от анорексия. "Stay here. I'll be back!" - рече старчето и неочаквано пъргаво се шмугна през образувалия се процеп. След по-малко от минута, сякаш изниквайки от нищото, пазителят се появи влачейки с усилие зад себе си някакъв чувал с надпис на едро сито "Преоценено". Спря се пред Петко и изрецитира в скоропоговорка между мъчителни си хрипове: "All is yours. In swiss franks. Don't weigh much, my son." Петко пое чувала от протегната ръка на стареца, заглеждайки се в протърканите му черни ръкавици, нарами го и се опита да си поеме дъх, затиснат от тежестта му. Колената му изпукаха, лицето му се зачерви от усилие, а жилите на врата му се изпънаха като струни на бас китара. Стегна се и се затътри бавно към изхода, мимоходом подхвърляйки през рамо с тихия си гласец - "Сполай ти, старче. Сбогом!" Пазителят вдигна немощно ръка за поздрав и сякаш подкосен от остра болка се облегна назад на металната стена на трезора. "Вече съм стар за тая работа... Младите си отиват, няма вече кой да върти калъчката... Сбогом, синко... и успех! Ще ти трябва." - промърмори си на чист български черноликия странник...

Очаквайте продължение...

_________________
"Псувам като хамалин, защото работя като такъв"
Неизвестен герой на капиталистическия труд


Върнете се в началото
Offline   
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group

Facebook 2011 By Damien Keitel Theme created StylerBB.net & kodeki
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов