ПолиграфияИнфо група dotbrain.eu ПринтГайд магазин TheDigitalPrint.info ПолиграфияИнфо ПринтСток БГОферта ПринтИдея
Error: Embedded data could not be displayed.



Въпроси и отговори
Как да направя QR код с картинка в него?
Може ли да се запише файл работен в Indesign версия CS3, за версия CS2?
Къде е най-добре да се задават овърпринт и трапинг – в програмите за предпечат или ...
Печатни технологии
Технологии за печат на баркодове
Лентикулярният печат - черешката на тортата в каталога Polygraphy Info...
H-UV технологията на Komori


Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Под прикритие
МнениеПубликувано на: 06 Яну 2014, 13:25 
Гърмян заек
Аватар

Регистриран на: 20 Сеп 2004, 12:13
Мнения: 82
Под прикритие ;-)
(от създателите на бестселърите "Бригада", "Лост & Кирка" и "Златният пасер")

"Само измислените истории съдържат детайли." - Шерлок Холмс

Звук от свистящи гуми, рязък завой и петтонното бронирано "Ауди" залепна на паркинга пред офиса на "Глоубъл Графикс" като муха на мед. На мекото отражение от матираните му стъкла, човек можеше да се обръсне без усилие дори на лунна светлина. От предната врата чевръсто изскочи безличната триметрова фигура на шофьора, която с премерена доза роболепие отвори внимателно търбуха на немското чудовище. От него достолепно се изниза индивид на средна възраст с леко посребрели коси, облечен в черно поло и сако на Армани. Подръпвайки надолу реверите му с привичен жест, така че върху гърдите му да се открие елегантния ланец завършващ със стилизирана фигурка на бинтована ръка сграбчила звезда загадъчният субект въздъхна и след кратка пауза решително се запъти към входа на небостъргача… последван от тълпа тътрещи се като зомбита от треторазреден хорър телохранители. Малко по-късно, движейки се между безкрайните редици бюра, пред които строените служители кимаха учтиво с наведени глави, избягвайки да срещнат погледа му, той внезапно спря и в каданс демонстративно свали тъмните си очила. В настъпилата мъртвешка тишина се чуваше единствено ритмичното отронване на капките пот от лицето на Главния Акаунт. С всяка изминала секунда нивото на предизвестена паника се покачваше в градацията на оперно кресчендо... и точно миг преди Големия взрив, Големият Бос отклони концентрирания си строг поглед от разтапящите се пред него фигурки на оловни войничета и се запъти към кабинета си. "Респект. Ако не можеш да го предизвикаш у другите си гръмнал пиксел..." - философски заключи Босът, преди да седне в коженото си кресло. До вратата чинно се изпъна личният му телохранител, а секунди по-късно миловидна девойка с къса черна пола му поднесе чаша кафе, гарнирана с чаени бисквитки. Вратата тихо се притвори и шефът с неприкрито раздразнение се обърна към помощника си: "Каква е тая мацка? Каква е тази имитация? И къде, по дяволите, е Дидик?". Бодигардът притеснено разхлаби възелът на вратовръзката си - "Ааа... В изолатора. От три седмици. По ваше нареждане." "Освободете го веднага. Да направи някакво свястно кафе. В никакъв случай не му давайте оръжие и онези... очила, с които се прави на заварчик." Босът замислено подпря с ръка главата си, а с другата повдигна капака на обкования със ситни камъчета "Сваровски" MacBook Air. "Всичко ли трябва да върша сам в този живот?" Погледът му се рееше разсеяно сред входящите съобщения, докато сепнато се спря върху последното - оцветено в яркочервено и с гриф "Строго секретно". Покана за годишното събрание на управителния съвет на БАРА (Българска Асамблея на Разбойническите Асоциации). "Поредният капан. Нима мислят, че ще отида доброволно, без да бъда подготвен, както подобава?". Разтърси глава и се обърна към застиналия в ъгъла телохранител: "Г-н Житано, извикайте Марци." Житано се изнесе от кабинета с очевидно облекчение. Няколко минути по-късно през подсилената с титан и карбонови нишки врата тихомълком се вмъкна дребна, леко прегърбена фигура, носеща под мишница пожълтяла от времето книга с размерите на тухла четворка. Шефът започна директно, без да изчаква гостът му да се разположи на турското диванче пред него: "Марци, имаме проблем. Голям проблем!" Маслинените очички на Главния Съветник се оживиха, ръцете му изненадващо пъргаво разтвориха прашасалата книга, която мъкнеше със себе си и забождайки пръст на очевидно познат пасаж започна да каканиже: "В Стария завет пише..." Босът го прекъсна безкомпромисно рязко: " Стига с тоя завет! Имаме сериозен проблем! От гилдията ме викат на годишно събрание!" Марци поклати глава наляво-надясно, затвори внимателно манускрипта и шепнейки със заговорническа интонация занарежда: "М'да... Явно ДБДД искат да си осигурят още едно място в съвета. Ако не отидеш, със сигурност ще се коалират с триадите от "Краз" и тогава не ни мърда... Гангстерска война!" Съветникът поглади козята си брадичка и продължи в същото разтегливо темпо: "Мисля, че знам какво може да направим по въпроса... Ще пуснем слух, че си тежко болен и си заминал за няколко седмици на лечение на марсилското крайбрежие. Знаеш - обичайните санаториуми в Кан, Монако и т.н.. Тъй като е известно, че нямаш доверие на никой от собствените си хора си наел външен специалист, който да те замества временно. Познавам един човек от арменската мафия - простовато момче с комплекси, но много амбициозен. Освен това е голям техничар - попадне ли му нещо в ръцете веднага го обръща в CMYK. Ще го поизтупаме, ще го обучим, ще му изградим легенда и ще го изпратим вместо теб. Ако го елиминират няма да е голяма загуба. Ако оцелее - ще бъде нашият коз в играта. Може дори да го използваме като камикадзе... и с такъв удар ще внесем хаос в цялата организация на синдиката. Тогава ще дойде нашето време и..." Босът рязко прекъсна словоизлиянието на съветника: "Не се увличай. Доведи го. Искам да се срещна с него лично." Марци се завъртя шавливо на диванчето и отрони обидено: "Добре, шефе. Твой е." Половин час по-късно след разписването на купчина документи, касаещи екзекутирането на няколко провинили се членове на клана, Босът напусна офиса с облекчение и се запъти към любимия си локал "Ефи'е".

Джордан Цмиков пренебрежително изплю клечката кибрит, заклещила се между зъбите му преди няколко седмици и посегна към кутията с шоколадови бонбони. Дори най-перфектният професионалист имаше някаква слабост. Неговата бяха пияните вишни. Примижал от удоволствие, премятайки върху езика си ароматното парче шоколад, хвърли бегъл поглед към зацапаното огледало в ъгъла на неугледната мотелска стая. В него се отразяваше масивно туловище покрито отгоре до долу с белези и татуировки - "Фатум", "Булгед", "Дедракс", "Лито", "Балкан", "Родина"... Кланове, синдикати, Триадите, Якудза... 25 години под прикритие... Бяха белязали и тялото и това, което беше останало от душата му. За да стигне до тук. Големият финал. Да се добере до Големия Бос. Върхът на пирамидата. Цмиков подхвана ютията, с която преди минути беше изгладил овехтялото си сако и я пъхна в кобура. Беше време за срещата на живота му...

P.S. Този текст е вдъхновен от лиричната и естетска кино визия на незабравимия Такеши Китано. Очаквайте продължение... ;-)

_________________
"Псувам като хамалин, защото работя като такъв"
Неизвестен герой на капиталистическия труд


Върнете се в началото
Offline   
 
 Заглавие: Изпитанието
МнениеПубликувано на: 09 Яну 2014, 11:02 
Гърмян заек
Аватар

Регистриран на: 20 Сеп 2004, 12:13
Мнения: 82
Изпитанието - втори епизод

"Най-силното оръжие в битката са слабостите на врага ти..." - "Изкуството на войната"

Босът разгърна поредната папка от досието и продължи да чете безизразно с приглушен равномерен тон: "...в предсмъртното си писмо известният народен певец Киро Пантона (бел. ред. - изпълнител на хита "100 Пантона давам") пише, че сте, цитирам - "...единственият, който може да забърка боята..."; в мемоарите си от Синг-Синг, Ванко Ламинатора споменава: "...през 90-те мислех, че съм най-печения в бизнеса с ряпа, но всъщност на далаверата ме беше светнал Цмиков..."; ветеранът партизанин, Митьо Пасера ви описва като: "...отличен снайперист. Не помня да е пропускал заготовка или да е свалил плака от машината..."; в съдебните записки на градската прокуратура Вальо Растера свидетелства, че сте: "перфекционист ...можеше да докара частичен лак върху глава на топлийка (бел. ред. - карфица)"; а в неозаглавената си биографична книга Принс твърди, че вие сте истинският автор на "Purple rain"... Имате наистина впечатляващи препоръки... В CV-то ви е споменато, че сте търсен от Интерпол, ЦРУ, ФБР, НСА, ФСБ и от тъща си. И че за главата ви многократно е обявявана награда, доста по-голяма от тази за съответния атрибут на Дидик. Гранде бене, перфетто! (Много добре! Перфектно!). Босът отмести с усилие купчината документи към края на татамито и скръсти доволно ръце пред себе си, така че да се виждат всичките му златни пръстени. "Все пак в нашата организация имаме високи изисквания към кандидатстващите за постоянна работа. Ще се наложи да направим и практически изпит. А сега да пием чай." След последвалата традиционна чаена церемония, съпътствана от няколко шота "Дивас", Босът се изправи и невъзмутимо отгърна крилата на облепената с фин оризов офсет врата към изхода на дожото. Джордан се надигна, изпъвайки мимоходом черното си кимоно и заситни след него с босите си крака. Отвън пред старинната дървена веранда на фона на заснежените планински върхове се ширеше застлан с дребен жълтеникав чакъл двор. Петдесетината строени в гъсти редици кандидат-меринджеи от Акаунтския клан с искрящо белите си, сякаш прани с Персил кимона, контрастираха странно с околните опушени зидове. Отблясъците на полуизвадените самурайски мечове отразяваха заплашително светлината на бледото зимно слънце. Цмиков направи няколко стъпки напред, заемайки позиция „Drop Shadow”, бръкна в ръкава си и извади внимателно набор пантонски шурикени. С другата ръка скрулна по екрана на затъкнатия в колана му таблет и пусна Инстаграм-а. За миг, хладният му поглед срещна животинските светлинки в очите на отстоящия само на няколко метра от него изконен враг. Тишина... и след това мощен вик "Бонзай!", разцепващ свежия въздух като томахавка кратуната на бледолик гринго. Ордата озверели акаунти се нахвърли бясно върху самотния герой... Половин час по-късно всичко беше приключило. Покритият с кървави петна и накълцани тела чакъл на двора беше загубил илюзорната си девственост. Навсякъде се валяха отрязани крайници, ококорени в предсмъртни гримаси полуобръснати черепи и пихтиести парчета вътрешности оваляни в мазни слузести локви... Тифецът беше тотален и невъзвратим. Джордан избърса катаната си с лист ароматизиран крафт и я затъкна в ножницата на гърба си. Време беше да туитне нещо семпло... а по-късно да го пусне и на стената си във Фейсбук... Изпитанието бе преминато успешно, оставаше да се впише в обстановката...

_________________
"Псувам като хамалин, защото работя като такъв"
Неизвестен герой на капиталистическия труд


Върнете се в началото
Offline   
 
 Заглавие: Re: Под прикритие
МнениеПубликувано на: 04 Сеп 2017, 20:19 
Срамежлив

Регистриран на: 03 Сеп 2017, 22:03
Мнения: 6
Интересно!


Върнете се в началото
Offline   
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group

Facebook 2011 By Damien Keitel Theme created StylerBB.net & kodeki
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов