ПолиграфияИнфо група dotbrain.eu ПринтГайд магазин TheDigitalPrint.info ПолиграфияИнфо ПринтСток БГОферта ПринтИдея
Error: Embedded data could not be displayed.
Порталът за печатни технологии
bullet bullet bullet История за Наполеон, розетски камъни, пишещи машини и шрифтове.

История за Наполеон, розетски камъни, пишещи машини и шрифтове.

Четвъртък, 21 Август 2008 ( прочетена 4726 пъти)






Авторът на тази статия – Франк Романо, има над 40 години опит в печатната и издателската индустрия.

Повечето го познават като редактор на International Paper Pocket Pal или от хилядите статии за Северна Америка, Европа, Близкия Изток, Азия и Австралия. Написал е повече от 44 книги, една от които е Encyclopedia of Graphic Communications (с Ричард Романо). Книгите му за QuarkXPress, Adobe InDesign, и PDF workflow са сред най-четените в полето. Консултирал е много големи компании, издатели, правителствени организации и фирми от печатната индустрия. Той е създал първия репорт за цифров on-demand печат през 1980. И още много други дейности, за които при интерес можем да посветим цяла статия, но сега ще спрем дотук.
В днешното изложение, той споделя с нас една интересна история за връзката между Наполеон, розетските камъни, пишещите машини и шрифтове. Ще разкажем историята през неговия поглед.

Шрифтове
„Ако през 1985 Ви попитат за името на най-използвания шрифт в света, отговорът не би бил еднозначен. Всъщност отговорът е Courier - начертание използвано от IBM и други производители на пишещи машини, контактни принтери (и по-конкретно маргаритковите принтери) и новите лазерни принтери, които тъкмо пробиват на пазара. Шрифтът не е бил считан за начертание, тъй като разстоянието между знаците и наклона им са еднакви. Спомням си речта, която направих по време на конференцията Print Quality през 1981 при срещата си с производители на принтери. Казах им, че повечето от тях не биха съществували, ако IBM бяха патентовали Courier.
Десетки милиони пишещи машини IBM и принтери използваха Courier и той де факто се превърна в стандартен шрифт за бизнес кореспонденция, отечти и офис комуникация. Въпреки че тогава съществуваха няколко шрифта за пишещи машини, Courier пое първенството само за няколко години. Последното е тясно свързано с доминирането на IBM на пазара по това време. Всяко печатащо устройство задължително имаше версия на Courier. Но, тъй като дизайна на шрифтовете не е защитен от закона, Courier стана уязвим.

.

Щрифтовете за пишещи машини са с еднакви знаци. Всяка буква има еднаква ширина, независимо дали е малко i или голямо W. Това позполява интервала да се използва и като курсор, така че да се осигури пространство за изравняване на буквите и да позволи вмъкването на нова буква. Някои от по-зрелите колеги, може би ще си спомнят червените, закръглени гумички с четчица накрая. Имаше и коректурна хартия, с която се пишеш върху буквите и тя ги заличаваше с бяла следа. След това се появи коригиращият Selectric, който все още изискваше позициониране върху буквите. Чудото на коректурните достижения бе Wite-Out и малката му четка.

Историята
Историята ни връща към Наполеон. Когато той окупира Египет, нуждата му да комуникира с военните си сили предизвика използването на различни системи. Такива са били семафорната и плакaтната системи. Плакатите, които са използвали войските на Наполеон, за да изпращат съобщения, съдържат шрифт slab serif. Бил е по-лесно четим с телескоп. Кошовете, които били изпращани обратно за Франция с придобивки от войната, използвали същият шрифт. А, началото на въпросния шрифт е положено още от древните руини.



Начертанията били по-механични и подредени от остарелите serif шрифтове. Акцентите, които оформят буквите са леки преливки от по-тънки към по-дебели линии. В по-общия случай няма преливки и украса.
Един от инженерите на Наполеон открил розетския камък, който се оказва ключът към древните йероглифи. Това откритие породило интерес към египетската архелогия и предизвикало мания по всичко египетско. Съответно всяко ново начертание било кръщавано с египетско име. И до днес има категория шрифт наречен “Egyptian” въпреки, че няма връзка между страната и стилът на буквите.



Много от slab serifs имат имена като Cairo, Scarab, Memphis, Nile и Karnak. Slab serif начертанията се развили много бързо по време на индустриалната революция поради увеличената употреба на постери, билбордове и други рекламни форми. Техният коз е изключителната им ефективност за привличане и управление вниманието на читателя. Slab serif начертанията се използват за заглавия на книги и статии, в реклами, обяснения към илюстрации и първоначални главни букви. Slab serifs се наричат също “Clarendons” когато serif е украсен към основата си и “Cheltenhams” когато serifs са закръглени. Семейството на Century се основата на украсен, квадратен serif и формира основите на повечето вестникарски шрифтове.



Въвеждането на Courier
Courier бе най-известното в света начертание, но малко хора знаеха за неговия създател, Хауърд Дж. (Бъд) Кетлер. Той почина през 1999 на 80 години. Кариерата на Кетлер започва в IBM през 1952 г. и през 1990 продължава в Lexmark, компания формирана от бизнеса на IBM с принтери и пишещи машини.
Той бил впечатлен от книгата Square Serifs на братята Пуул. В нея се описва същият стил, който той бил задал на дизайнерите си. Бъд създаде Courier през 1955 за type bar пишеща машина. Когато излезе Selectric, Courier бе адаптиран към IBM type ball. За сметка на това, някои serifs били скъсени и броят им бил ограничен. Бъд също е създател на стилът Advocate за Selectric.
Шрифтът е щял да се разпространи под името “Messenger,” но думите на Кетлер били: “Буквата може да бъде само обикновен носител на информация или може да бъде куриер, който излъчва достойноство, престиж и стабилност.” Така се ражда Courier.
Шрифтът, с който Бъд се гордее най-много е Braille за IBM Braille Writer. По-късно той работи с Адриан Фрутигер върху шрифтове за IBM Selectric Composer, IBM интрото “cold type.”

Краят?
С настъпването на настолният печат през 1985, Times и Helvetica били комбинирани с Courier и заложени като стандартни за всеки принтер по света, след като PostScript стана стандартният език за печат. Courier бе включен, защото потребителите биха искали да имат шрифт подходящ за тяхната бизнес кореспонденция. За едно дестилетие, Times и Helvetica изместиха Courier от водещата му позиция. И днес стигаме до момента, в който това е шрифта, който не искате да виждате, тъй като се появява в изречението “Font not found, substituting Courier.”
Знаех, че светът се е променил, когато в едно ТВ шоу учител каза на учениците, че желае техните работи на 10 пункта, Times Roman.”

Източник: www.creativepro.com

Превод: prepressbg


print   отпечатай
Избрани продукти и услуги

Следвай printguide.info тук
Error: Embedded data could not be displayed.
за реклама

Свободни позиции в dotbrain.eu
Сервизен техник - широкоформатни принтер...
гр. София
фирма ДотБрейн

Оператор на ламинираща машина
гр. София
фирма Алфа Пласт Груп ООД

Офсетов печатар на четирицветна пълнофор...
гр. Божурище
фирма ДотБрейн


Специални оферти

Error: Embedded data could not be displayed.
за реклама