ПолиграфияИнфо група dotbrain.eu ПринтГайд магазин TheDigitalPrint.info ПолиграфияИнфо ПринтСток БГОферта ПринтИдея
Error: Embedded data could not be displayed.
Порталът за печатни технологии
bullet bullet bullet Технически правила за набор и страниране

Технически правила за набор и страниране

Петък, 7 Октомври 2005 ( прочетена 11126 пъти)




1.      НАБОР НА ТЕКСТОВЕ

1.1  Общи правила за набор

1.2   Правила за пренасяне

1.3   Набор на заглавия и титулни елементи

1.4   Набор на усложнени и сложни видове текст

2.      НАБОР НА ТАБЛИЦИ И ИЗВАДКИ

2.1  Особености на набора на таблици и извадки

2.2   Набор на заглавната част на таблици и извадки

2.3  Набор на страничните части на таблици и извадки

2.4  Набор на графите на таблици и извадки

2.5  Набор на полеви и разполовени таблици

3.      НАБОР НА ФОРМУЛИ

3.1  Особености на набора на формули

3.2   Набор на символи, цифри, знаци и съкращения

3.3  Набор на индекси и степенни показатели

3.4  Набор на скоби и присъединени знаци

3.5  Набор на пренесени формули

3.6  Набор на химически структурни формули

4.      СТРАНИРАНЕ

4.1  Особености на странирането

4.2  Страниране на сложни издания

4.3  Страниране с илюстрации

4.4  Многоколонно страниране

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА ЗА НАБОР И СТРАНИРАНЕ

 

            Наборът и странирането трябва да са строго съответни на оразмеряването на оригинала, макета на странирането (ако такъв е представен от издателството) и на указанията в издателската спецификация. Оригиналите трябва да отговарят точно на изискванията на действащия стандарт.

 

1.    Набор на текстове

1.1            Общи правила за набора

 

Оптималното разстояние между думите трябва да е равно на ½ от кегела на шрифта, с който е набран текста.

            Допуска се при набор на голям формат (например с кегел 9 и по-голям на формат по-голям от 3 ½ кв.) разстоянието между думите в издания на книги и списания да е в границите от ¼ до ¾ от кегела, а във вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия – от ¼ до 1 ¼ от кегела.

            При набор на малък формат (например с кегел 9 и по-голям на формат по-малък от 3 ½ кв.) разстоянието между думите в издания на книги и списания се допуска в границите от ¼ до 1 ¼ от кегела, а във вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия – от ¼ до 1 ¾ от кегела.

            При набор с кегел по-голям от 12 максималното разстояние между думите може да бъде увеличено с ¼ кегел за всички видове издания.

            При флагов набор могат да се използват еднакви разстояния между думите. За да се осигури плътност на набора те трябва да са минимум от 1/3 до ¼ кегел.

             В един ред разстоянията между думите да са еднакви. В ред, набран с шрифтове с различни кегели, ширината на разстоянието между думите в текста с по-малък кегел да е по-малко , отколкото в текста с голям кегел. В местата на стиковка между различни кегели разстоянието между думите се определя по по-големия кегел. Разстоянията между думите в съседни редове не бива да се различават рязко. Това изискване на се отнася за списания, вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия.

            В редове незапълнени с текст, разстоянията между думите трябва да са равни или близки до ½ кегел.

            В книжни издания не се допуска съвпадение на разстояния между думите по вертикалите или по диагоналите на три и повече съседни реда (“коридори”), а в списания, вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия.- в четири реда.

            Отстъпите на абзаците в изданията трябва да са еднакви, независимо от кегела на отделни части от текста. Допустимите отклонения за текст с различни кегели са 1 пункт. Същото важи и при набор с “обратни” отстъпи.

            Последният ред на абзац трябва да е не по-къс от 2 кегела.

            При набор с абзацни отстъпи, последният ред на абзаца трябва да е по-дълъг от отстъпа не по-малко от 1,5 пъти и да е по-къс с 1 ½  кегела от пълен ред или да бъде пълен.

            При набор без абзацни отстъпи последният ред на абзаца трябва да е не по-къс от 2 кегела.

 

1.2            Правила за пренасяне.

 

При набор трябва да се спазват всички граматични правила за пренасяне. Не се допускат неблагозвучни пренасяния и пренасяния, изкривяващи смисъла.

Не се допуска пренасяне на съкращения, набрани с главни букви или с цифри, например БЗНС, ФА1200 и др.п.

Числа в книжни издания и списания не се разделят с пренасяне. Във вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия се допуска разделяне на числа със знаци, например 1998-1999 г.

Не се разделят с пренасяне съкратени изрази от типа на т.н., т.е. и др.

Не се разделят с пренасяне инициали или фамилия от инициал. Допуска се пренасяне на фамилията.

Не се разделят с пренасяне съкращения от собствени имена, например доц. Иванов. Във вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия това се допуска.

Не се допуска разместване на два реда на числа и техните наименования (250 кг), на знаците за номер и параграф и числата след тях ( № 25 ) и на номера на заглавия и текста след тях ( 7. Набор на … ).

В книжни издания не се оставят в края на реда предлози и съюзи, с които започват изречения, а също и еднобуквени съюзи и предлози в средата на изречения. Във вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия се допускат еднобуквени предлози в края на реда и съюзи в средата на изречения, а също и трибуквени предлози, с които започват изречения.

При набор на книжни издания на голям формат се допускат не повече от 4 последователни пренасяния, а във вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия  - не повече от 7.

При набор на книжни издания на малък формат (до 3 ½ кв.) се допускат не повече от 5 поредни пренасяния, а във вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия  - не повече от 8.

 

Набор на знаци и цифри

Препинателни знаци, като точка, запетая, многоточие и т.н., не се отделят от предшестващата ги дума. Многоточие в началото на изречение не се отделя от думата след него.

Дефис (късо тире) не се отделя от предшестващата или от следващата дума. Изключение прави само набор на разреден текст, при който дефисът също както и буквите се отделя на разстоянието за разреждане.

Тире в началото на отстъп на абзац се отделя от следващия текст с ½ кегел. Във всички останали случаи то се отделя с 2 пункта.

Кавички и скоби не се отделят от заградения с тях текст. Препинателните знаци също никога не се отделят от кавички и скоби. Кавичките са със същото начертание, като на заградения с тях текст. Скобите са с начертание като на основния текст. Скоби вътре в отделен текст са с начертание като на отделения текст.

Знаците за текстове под черта (цифри, звездички) в основния текст се отделят от думата с 2 пункта. В текста под черта те се подравняват и се отделят от началото му с ½ кегел.

Знаците за номер (№) и параграф (§) се употребяват само отнасящите се към тях числа, от които се отделят с ½ кегел. Сдвоени знаци не се отделят. Ако знакът се отнася за няколко числа, те се разделят с ½ кегели, а ако са разделени със запетаи, от тях се разделят с 3 пункта. В списания, вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия за всички изброени случаи се допуска разделяне с разстояние както между думите.

Знаците за процент (%) и промил (‰) се използват само с отнасящите се за тях числа, от които не се отделят.

Знаците за градус (°), минута ('), секунда (") и терца ("') не се отделят от числата пред тях, а от следващите числа се отделят с 2 пункта, например 2° 15' 13". Ако след тях има и съкратено означение за скалата, то се отделя с 2 пункта, например 21° С, но ако няма цифри, такова разделяне не се прави (°С).

Многозначни числа, набрани с арабски цифри се разделят на класи (тройки) с разстояния от 2 пункта (2 345 674). Четиризначни числа, десетични дроби и номера на стандарти не се разделят на класи (0,01599, БДС 23568-81).

Числа се отделят от наименованията си с ½ кегел (2500 т).

Числа с окончания за редни числителни имена се набират с дефис без разделяне, например 2-ри, 3-ти, 5-ти. Прости дроби не се отделят от целите числа. Числа с букви в означенията си, както арабски така и римски, не се разделят (3а, IVб), а също и числа и букви, разделени с точки (4.1.1.а).

Не се разделят основни математически знаци, поставени пред числа (+5°).

 

Набор на отделни елементи

Всички видове съкращения на думи, в това число и на метрични мерки и на технически величини, се набират със същия шрифт, както и текста, а в отделени части от текст – с шрифта на отделения текст.

Математическите съкращения се набират с прав светъл латински шрифт (sin, cos, tg), а означенията на химически елементи – с прав светъл латински шрифт с главни букви.

Съкращенията се отделят от отнасящите се за тях числа с ½ кегел. Също така се разделят и инициали от фамилии.В списания, вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия се допуска разделяне с разстоянието между думите.

В съставни съкращения, като и т.н., между отделните им части трябва да има разстояние ½ кегел, а при наличие на точка – 3 пункта. В списания, вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия във всички случаи се допуска разделяне с разстоянието между думите.

В съкращения от началните и крайните части на дума (ф-ла, л-ра) знакът дефис не се отделя от буквите.

Индекси и показатели не се отделят един от друг и от елементите на набора (НО, m).

При набор на номерирани редове (с цифри или букви), те трябва да бъдат изравнени по вертикала по разряд на числата, точки, скоби и др.п., както и текста в отделните подточки.

Във всяка подточка вторият и следващите редове трябва да бъдат набрани от края или на разстояние, гарантиращо подравняването на текстовите редове по вертикала.

При разделяне на главни букви разстоянията между думите трябва да се увеличат с 2 пункта. За списания, вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия това изискване може да не се спази.

При отделяне на текст с курсивни, получерни или удебелени (bold) букви, те трябва да с шрифт със същата гарнитура и кегел, както основния текст. Препинателните знаци след отделената част от текста се набират с основния шрифт.

При отделяния на текст с подчертаване дължината на линията трябва да е точно колкото отделения текст, като се изключи разстоянието, отделящо основния текст от отделения.

При отделяне чрез разреждане разстоянията между буквите и между думите трябва да бъдат увеличени равномерно. При набор на шрифтове с кегел до 7 разделителното разстояние може да е 1 пункт, а при шрифтове с кегел 8 и повече – 2 пункта.

 

1.3    Набор на заглавия и титулни елементи

 

Гарнитурата и кегелът на шрифта на заглавия, а също и разположението им, трябва да съответстват на оразмеряването в оригинала или макета. Заглавия от два и повече реда трябва да бъдат разделени в редовете по смисъл. При това не се допуска пренасяне на думи и оставяне на предлози, съюзи и наречия в края на реда.

При набор на заглавия от няколко реда разстоянието между думите трябва да бъде ½ кегел. Ако се използват широки шрифтове или главни букви, това разстояние трябва да се увеличи с 2 пункта. Ако редовете от заглавие са по-малки от формата на набора с 1 – 2 кегела, те трябва да се коригират до пълния формат чрез управление на разстоянията между думите.

Разстоянието между редовете на заглавия, набрани с главни букви, трябва да се увеличи с 2 пункта.

В заглавия, набрани с главни букви с кегел 16 и по-голям, трябва да се изравни визуално възникващата неравномерност в разстоянията между буквите, като се добавят тънки шпации между буквите с прави греди, като НН, ПГ, ШР и др.

Заглавия заедно с подбран текст, трябва да се набират като обикновени отделяния. В тях е разрешено пренасянето на думи.Заглавия, набрани в подбор, завършващ с точка се отделят от текста с един кегел, а ако няма точка – с разстоянието между думите.

При врязване на заглавие в текста (така наречената “вратичка”) форматът на врязаните части във цялото издание трябва да бъде еднакъв, например ¼ от формата на реда от набора. В този случай се разрешава пренасяне на заглавието на 1 – 2 реда след предишния и ликвидация на отстъпите за абзац в редове с изтегляне .

Поредният номер на всички видове заглавия, набрани на един ред заедно с текста, трябва да бъде отделен с ½ кегел, независимо дали след номера има точка.

В края на заглавия, набрани на отделни редове, не се поставя точка.

Ако при разделяне на текста в качеството на заглавие се използват три звездички, то те трябва да бъдат разделени с ½ кегел и освен това една (***) или две (***) звездички трябва да са на горния ред.

Ако инициал (голяма начална буква), наборен или рисуван се разполага по-високо от текста, то той трябва да лежи на основната линия на първия ред. Ако инициалът се врязва в текста, то той трябва да е подравнен по горната хоризонтална линия на първия ред. Текстът на първия ред се набира плътно до инициала, а останалите редове се отделят на разстояние ½ кегела.

 

1.4    Набор на усложнени и сложни видове текст

 

При набор на стихотворения първите редове на всички строфи по правило се набират без абзацни отстъпи.

Разстоянията между думите в стихотворения трябва да са равни или близки до ½ кегел. Допуска се те да бъдат изменени при отстраняване на “коридори” или при поместване на редовете в зададен формат.

В стихотворения, набрани със степенчато изтегляне на редовете, първите редове на всички групи трябва да са подравнени по една вертикала, а останалите да се изравнят по вертикалата, на която завършва текстът от предходния ред в групата. При малки формати се допуска припокриване на редовете от вътрешната група на едно и също разстояние (кегел, цицеро) за цялото стихотворение.

В стихотворения не трябва да има пренасяния. При необходимост се пренасят цели думи. В края на реда не се оставят предлози и съюзи. Пренесени думи трябва да се подравняват в десния край на формата по една вертикална ос. В особени случаи се допуска пренасяне в десния край на част от предишния или на следващия ред, с разделяне на пренесената част от текста в реда на не по-малко от кегел и отделяне на пренесения текст с квадратна скоба, отдалечена на 2 пункта.

Ако при набор на драматични произведения имената на действащите лица са в отделни редове, то репликите започват без отстъп за абзац.

В стихотворни драматични произведения редовете, отнасящи се за различни реплики, се набират по метода на степенчатото изтегляне.

При набор на текст на чужд език с превод под редовете, то преводът се набира с шрифт с намален кегел и се центрира точно спрямо преведената група думи.

При набор на речници, специалните речникови знаци, отделящи основата от изменяемата част (|,||,¦,/), не се отделят от околните букви. Останалите речникови знаци се отделят с разстоянието между думите.

Транскрипциите се заграждат в квадратни скоби като обикновени думи. Изразите в скоби се отделят от предишната дума на един кегел, а от следващите елементи на разстоянието между думите, ако не се използва знакът тире.

При набор на речници на малък формат (до 3 ½  кв.) се допуска увеличаване на разстоянието между думите на един кегел, увеличаване броя на пренасянията в съседни редове и разделяне на отделни думи (без заглавни) с тънки шпации до 1 пункт.

При набор на библиографски текстове трябва да се спазят всички правила за набор с изтегляния, съкращения и с чуждестранни шрифтове. Ако библиографските описания са номерирани, трябва да се спази и правилото за набор на номерирани редове.

Формулите в текстови редове от набора трябва да са отделени от текста на не по-малко от ½ кегел и на не повече от кегел. Формули, следващи една след друга в реда, се разделят с един кегел.

Ако експликациите (обясненията на символите) към формулите трябва да бъдат набрани в подбор, то обясненията на различните символи се разделят с ½ кегел. Ако експликациите трябва да бъдат набрани в отделни редове за всеки символ, то тиретата, отделящи символа от обяснението му, трябва да са подравнени по една вертикала.

Наборът на заглавия и съдържания трябва точно да съответства на оригинала, размерите на еднотипните изтегляния трябва да са еднакви, числата в номерациите на глави и параграфи да са подравнени по разреди и по номерата на страниците. Между номерата на глави и параграфи и началото на текста се оставя разстояние ½ кегел.

 

 

2.    Набор на таблици и извадки

 

2.1            Особености на набора на таблици и извадки

 

Еднаквите по характер таблици и извадки в цялото издание трябва да бъдат набрани еднообразно по отношение използването на шрифтове и линии, размерите на равнонаситените заглавия и графи, разбивката между редовете, размерите на отстъпите за абзаци,  изтеглянията и наборното оформяне на заглавните части в съответствие с издателската спецификация и оразмеряването на оригинала.

Таблиците се набират с шрифтове с кегел 8, извадките без заглавия – с шрифтове със същия кегел като текста, а извадките със заглавия – с шрифтове с намален спрямо този на текста кегел.

 

2.2            Набор на заглавни части на таблици и извадки

 

Редовете на заглавните графи се набират хоризонтално, центрирани спрямо средата на графите и отделени от рамките с 2 пункта. В извадките заглавията също се центрират с разстояние между съседните заглавия не по-малко от кегел.

Заглавия на таблични графи, набрани с хоризонтални редове, се центрират по оста на графата. Допуска се разстояние от горната рамка с 2 пункта по-голямо от това до долната.

В таблици на книги и списания редовете на заглавия не трябва да имат разбивка. В таблици на бланки с празни графи е възможно разбиване на шпоновете до кегела на шрифта. В извадки заглавията на колонките трябва да са центрирани по централната ос на колонката. Най-голямото заглавие трябва да е на разстояние от данните в колонката от 2 до 4 пункта.

Ако в таблица ширината на заглавната графа е по-голяма от височината, допуска се вертикално разположение на редовете на заглавието. В този случай еднотипните заглавия трябва са разположени вертикално, с изключение на заглавието в страничната графа и в графа “Забележка”. Всички редове в заглавия, разположени вертикално, се разделят от долната рамка с разстояние ½ кегел, а последният ред се набира като завършващ.

Вертикални заглавия на графи от таблици трябва да са на разстояние не по-малко от 2 пункта от горната рамка и да са центрирани спрямо страничните рамки също на не по-малко от 2 пункта.

В заглавни графи на таблици и на колонки от извадки не се допуска пренасяне на думи.

Надзаглавната част от таблица или извадка, наречена “шапка”, се набира по правилата за набор на рубрика. Когато в заглавието номерационното  (Таблица 00) и тематичното наименование на таблицата са на различни редове, между тях не се оставя разстояние. Ако са на един ред, то след номера обикновено следва точка и се оставя разстояние ½ кегел.

Надзаглавната част от таблица или извадка трябва да е на разстояние 2 – 6 пункта от горната линия на рамката, заграждаща цялата таблица. В извадките надзаглавната част трябва да е на 2 – 4 пункта над най-високото заглавие.

 

2.3            Набор на страничните части на таблици и извадки.

 

В открити таблици и извадки страничната част се набира от левия край на формата, а в закрити таблици – на разстояние ½ кегел от лявата вертикална линия на рамката, обхващаща цялата таблица. Ако страничната част от таблицата съдържа само цифрови данни или имена на марки машини, то те трябва да са центрирани спрямо вертикалната й ос.

Елементи на страничната част от два и повече реда се набират или с отстъп за абзац и набор на следващите редове по пълния формат на страничната част, или без отстъп за абзац, на разстояние ½ кегел от вертикалната линия на графата (ако има такава) и с набор на следващите редове с вмъкване. Размерът на отстъпа за абзац и на вмъкването е един кегел.

Всички редове от страничната част, освен крайните, трябва да завършват на една вертикала:

-          в таблиците – на разстояние ½ кегел от дясната вертикална линия;

-          в извадките със заглавия – на разстояние ½ кегел от левия край на заглавието на първата колонка;

-          в извадки без заглавия – на 1 – 3 кегела от левия край на първата колонка.

Ако елементите на страничната част завършват с многоточия, то последните точки от тях трябва да са на една вертикала с края на пълните редове от страничната част.

В сложни странични части с различни вмъквания отделните отстъпи не трябва да се различават с повече от един кегел.

Ако елементите на страничната част са номерирани, разредите в номерата трябва да са подравнени с началото на текста на всички елементи. За целта абзацният отстъп на малките числа се увеличава, а между точката след номера и текста се оставя разстояние ½ кегел.

 

2.4            Набор на графите на таблици и извадки

 

Цифровите данни в колонките на таблици и извадки се изравняват по разреди, а при смесени числа – по запетаята. Това е особено важно, ако в таблицата или извадката има ред за сумиране. Разстоянията от страничните линии на графа от таблица да са най-малко 2 пункта, а разстоянието между съседни колонки в извадка – един кегел.

При числа, които силно се различават и особено ако са разнородни по съдържание, те се центрират в колонката. Числа с наименования (30 mm) се центрират спрямо колонката заедно с наименованията им.

Ако таблица (извадка), съдържаща например четиризначни числа, се среща дори само едно петзначно или по-голямо число, то всички числа в нея се разбиват на класи с разстояние между тях 2 пункта.

Наборът на цифровите графи в една таблица или в една колонка от извадка трябва да е еднообразен относно центрирането на данните. Текстовите данни в колонките трябва да бъдат набрани така, че разстоянията между пълните редове и вертикалните линии на графите от таблицата да е най-малко 2 пункта, а разстоянието между колонките от извадката да е най-малко кегел.

Редовете текст в колонките се центрират така:

а) в “червена колонка” – пълноформатните редове без отстъпи се центрират по формата на колонката, а крайния ред (ако не е пълен) – по централната ос на колонката;

б) първите редове на абзаци – заедно с абзацния отстъп, а следващите редове – по формата на колонката;

в) първите редове от абзаци – по формата на колонката, а следващите – с вмъкване.

Препоръчва се един кегел за абзацен отстъп или за вмъкване.

Начинът на центриране на текста в колонките трябва да е еднакъв за цялото издание.

При повторение на еднакви думи в съседни текстови редове от колонка, повтарящите се думи могат да бъдат заменени с кавички, разположени в средата на заменената дума. Ако се повтарят текстови елементи, заемащи повече от един ред, то при първото повторение се набира думата “Също”, а при следващите – кавички. При преминаване на таблицата на друго поле, в първите редове текстовият елемент се повтаря напълно.

Знаците тире и многоточие, използвани в колонките вместо липсващи величини, винаги се центрират по формата на колонките.

При цифрови таблици и извадки числата в колонките се разполагат точно срещу последния ред от съответния елемент на страничната част. По същия начин се разполагат и данните в колонките на смесени таблици и извадки с кратки текстове в отделни колонки. Страничните части на такива таблици обикновено се оформят с многоточия.

В текстови и смесени таблици и извадки с многоредови текстови,текстовете и цифрите елементи в колонките се подравняват по най-горният ред на съответния елемент от страничната част, който се оформя без многоточие.

В таблици, при които данните са разделени с хоризонтални линии, текстовете и числата се отдалечават от линиите еднакво отгоре и отдолу. Допуска се отгоре разстоянието да бъде увеличено с 2 пункта. В такива таблици многоточия не се използват.

Текстовете и числата в колонките и в страничната част трябва да са на разстояние от подзаглавната линия и от долната линия на рамката в границите на кегела. Ако долната линия на рамката липсва, то вертикалните линии трябва да слизат под най-долния ред на разстояние един кегел.

Ако в оригинала е предвидена разбивка на данните на групи по вертикалата, то всички разстояния между разбивките трябва да са еднакви и да са в границите от 2 пункта до един кегел.

Редовете за сумиране в таблици и извадки трябва да са на разстояние 12 пункта под линията за сумиране. Разстоянието между линията за сумиране и данните трябва да е ½ кегел за извадки и един кегел за таблици.

Ако няколко съседни графи имат общ текстов или цифров материал “прерязващ” вертикалните линии, то в местата на “прерязването” те се прекъсват на разстояние кегел от прореза, а текста на прореза се центрира по общия формат на прорязаните графи или колонки от извадка.

За текстови прорези през всички графи, имащи значение на вътрешни заглавия, вертикалните линии се прекъсват на разстояние, кратно на кегела на шрифта  на таблицата, а текстът на прореза се разполага на разстояние по-голямо от горе с 2 – 4 пункта отколкото отдолу.

В таблици на книги и списания формули се центрират или по центъра на графата или по левия й край, с отстъп от вертикалната линия ½ кегел. В този случай останалите елементи се подравняват по средната линия на формулата. От хоризонталните линии формулите трябва да са на разстояние най-малко ½ кегел.

Фигурните скоби в таблици и извадки трябва да обхващат напълно всички редове, за които се отнасят. Острите фигурни скоби се разполагат в средата на кегела на реда, за който се отнасят. В таблици фигурна скоба се използва в графа с по-малък брой редове, а в извадка – на разстояние 2 – 4 пункта от колонката с най-голям брой редове. Таблиците в книги и списания винаги трябва да имат ограждаща ги рамка, всички вертикални линии в заглавието, подзаглавна линия, линия на номериращия ред (ако има такъв), линия, отделяща страничната част от графите, както и хоризонтални линии на графите. Таблиците на бланки цели са всички вертикални линии и хоризонталните линии на графите. Просветите в местата на съединяване на линии и в ъглите не трябва да са по-големи от 0,5 пункта.

 

2.5    Набор на полеви и разполовени таблици

 

Общата височина на полева (заемаща цялото текстово поле на страницата) таблица, включително и надзаглавните редове, трябва да е равна на височината на текстовото поле на изданието. Допуска се отклонение до 1 пункт.

В таблици с продължения, в това число и в многополеви таблици, надзаглавните редове не бива да се повтарят. Вместо тях се набира текстът “Продължение на таблица 00”. Заглавната част, обаче се повтаря във всички случаи, дори и при наличие на номериращ ред.

При набор на всички видове разполовени (заемащи текстовите полета на две съседни разтворени страници) таблици линиите трябва да навлизат в полето на гърба на книгата на разстояние 12 пункта. Със същия размер се увеличава и форматът на всяка половинка от таблицата. В надлъжните разполовени таблици се удължават рамковите линии, подзаглавната линия, линията на номериращия ред и всички хоризонтални линии на графите. В напречните разполовени таблици се удължават всички вертикални линии.

Ако разполовена таблица е разделена по линия, разделяща графите вертикално или хоризонтално, то тя се повтаря и на двете страници.

Надзаглавните редове в надлъжна разполовена таблица се центрират по прието за цялото издание оформление спрямо общия разгънат формат на текстовите полета на двете страници. Предпочита се заглавието да се разделя в места между думи, а когато се разделя в средата на дума, не се поставя знак за пренасяне.

При наличие на текстови прорези в напречни разделени таблици и в таблици с продължения е желателно новото текстово поле да започва с текста на прореза. Не се допуска да се оставя текст от прорез в края на полето. Под такъв текст трябва да има най-малко три реда от таблицата.

При набор на таблици от бланки височината на празните графи да са 16 или 24 пункта. При пресмятане на формата на отделните графи да се отчита бъдещото запълване на празните графи, като се има предвид, че една машинописна или ръкописна буква заема около 6 пункта.

Ако таблицата не се побира по височина в зададения формат, допуска се тя да бъде набрана с продължения, като графите от продължението трябва да заемат височина най=малко 1 кв. В списания, вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия се допуска снижаване кегела на набора за отделни таблици.

 

3.    Набор на формули

 

3.1    Особености на набора на формули

 

В цялото издание наборът на математически и химически формули трябва да бъде еднообразен по отношение на шрифтове, знаци, начин на позициониране на формулите набрани на отделни редове, използване на индекси, линии и долепени знаци, в съответствие с оразмеряването на оригинала и указанията в издателската спецификация.

Едноредни математически и химически формули се набират с шрифт с една и съща гарнитура и кегел като на основния текст, за който се отнасят. Кегелът на шрифта на многоредови части на матеметически формули трябва да бъде снижен с 2 пункта спрямо кегела на основния шрифт.

Допуска се набор на формули с шрифт с друга гарнитура. В списания, вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия се допуска набор на многоредови формули без снижаване на кегела в многоредовата им част.

Средата на всички цифри и знаци от основния ред (без отчитане на индекси, свръзки и долепени знаци) на едноредови формули трябва да е на една хоризонтала със средната линия на формулата. В двуредовите и многоредовите части на формули основните делителни линии се разполагат точно на средната линия на формулата. Във формули без явно изразена средна линия, за такава се приема хоризонталната линия, преминаваща през средата на формулата.

В многоредови формули със свръзки (двойни и сложни индекси, елементи разположени над реда и др.) строго следва да се спазва средната линия на формулата и средните линии на числителите и знаменателите във всички редове на формулата.

Групи от еднотипни формули, а също и формули, обединени с фигурна скоба, трябва да бъдат подравнени вертикално по основния знак на математическото отношение (обикновено знака за равенство).

Фигурните скоби за обединяване трябва да обхващат напълно всички формули, влизащи в групата, като острият им връх  сочи от формулите настрани. Фигурната скоба да е на ½ кегел от най-дългата формула в групата. Между формулите се оставят шпонове от 4 пункта.

 

3.2    Набор на символи, цифри, знаци и съкращения

 

Математическите символи се набират със светъл курсив, гръцки и готически светли прави букви, физическите и химическите символи (Re, Si) – със светли прави, математическите съкращения (sin, lim) – със светли прави, съкратени означения на физически величини и единици за измерване (kg, kA, W/m) – със светли прави без точки.Числа и дроби във формули винаги се набират с прави шрифтове.

Символи, неразделни математически знаци и отнасящи се към тях числа (коефициенти) не се разделят.

Многозначни числа във формули, които не са коефициенти на символи, се разделят на класи с 2 пункта.

 

В прости дроби, набрани с наклонена черта (цели или съставни), числата не се отделят от нея. В дроби, набрани с хоризонтална дробна черта, числата се отделят от нея с 2 пункта.

Математически знаци за действия (+, -, ´ и др.) и за съотношения (=, >, » и др.), се отделят от съседните символи или числа с 2 пункта, освен в случаите, когато такива знаци означават положителни или отрицателни стойности, степен на увеличение и др. За да се събере формула в  зададен формат без пренасяне, се допуска равномерно сгъстяване на разстоянията между математическите знаци.

Математически съкращения (2 sin a, tg a) се отделят с 2 пункта от съседните им елементи на формулата. Ако те имат степенен показател (2 sin2a), отделянето се пренася след показателя.

Символи за функции (f, j), нараствания (D, g) и диференциали (a, D), не се отделят от следващите ги означения или аргументи, в това число и от заградени в скоби. Общи означения от типа f(x) j(y) или 2dxdy, се отделят от другите елементи на формулата с 2 пункта.

 Съкратените означения на физически величини и измерителните единици, се разделят с 3 пункта от символите и цифрите, за които се отнасят. В списания, вестници, информационни издания и издания на оперативната полиграфия, се допуска разделяне с разстоянието между думите.

Знаците за градуси, минути, секунди, а също и за заряди в химически набор (++,--), не се отделят от символите и цифрите пред тях, а от тези след тях, се разделят с 2 пункта. Знаците за заряд не се отделят един от друг.

Препинателните знаци, завършващи формула, трябва да са точно в основния ред. Ако формулата завършва  с едноредов елемент, то знакът не се отделя. Ако формулата завършва с елемент с хоризонтална делителна линия, то знакът се отделя с 2 пункта.

Запетаи вътре във формула, например f(x, y, z, t), не се отделят от предходния елемент, а от следващия елемент се отделят с 3 пункта. В химически формули препинателните знаци не се отделят от предходните елементи, а от следващите се отделят с ½ кегел.

Удивителната, като знак за факториел, не се отделя от предходния елемент, а от следващия се отделя с 2 пункта.

За набор на символи със знаци над и под тях (), елементите над реда се центрират точно в средата на ширината на знака, без да се отчитат прилежащите му индекси.

Елементите над реда (линийки, стрелки, тилди и др.), отнасящи се за няколко съседни знака, които не са разделени с математически знаци, трябва да са цели.

Допълнителните хоризонтални линии във формулите трябва да са тънки и цели. Дробната линия трябва да е равна на по-дългата част от числителя или знаменателя на дробта или да е по-дълга от нея с 2 пункта. Най-късата дробна линия е с дължина един кегел.

Числителят и знаменателят се центрират по средата на дробната линия.

Когато елементи от числителя или знаменателя се допират плътно до дробната линия (например степенни показатели в знаменателя), те се отделят от нея с 2 пункта, като се премества средната линия на съответните части в цялата формула.

В многоредови формули основните дробни линии, разположени по средната линия на формулата, трябва да са най-малко с 4 цицеро по-дълги от дробните линии в числителя и знаменателя.

Вертикалните линии за означаване на абсолютни стойности трябва да имат височина, равна на общия кегел на израза и да са на 2 пункта разстояние от съседните елементи. На същото разстояние трябва да са и вертикалните линии за означаване на интегрални разлики,  а височината им да е равна на кегела на знака за интеграл, използван със съответната линия.

Вертикалните тънки и двойните линии в определителите и в матриците трябва да са точно равни по височина определителя или матрицата и да са на разстояние 2 пункта от техните елементи.

Определителите трябва да са с възможно най-близката до квадрат форма. Обикновено разстоянието между колонките им е ½ кегел, а между редовете им – 4 пункта. Различните по дължина елементи на една колонка се центрират спрямо средата на формата й.

Многоточията в редове от формули, означаващи пропускане на аналогични елементи, трябва да се набират с три точки, разделени с 3 пункта. Ако многоточията са разположени между математически знаци, то повтарящите се до и след тях знаци да са на разстояние ½ кегел. Ако многоточията са между запетаи, след първата запетаята трябва да има разстояние 3 пункта, след точките не се оставя разстояние, а след втората запетая също да има 3 пункта.

Редове от многоточия между формули, означаващи пропускане на аналогични формули, се набират с точки на разстояние един кегел между тях. Разстоянието на точките от формулите и между редовете от точки трябва да е 4 пункта.

Названия на химически съединения с буквени или цифрови представки (1-метил, 6-тринитробензол) се набират без разстояния между тях и знака дефис. Ако в представката има няколко цифри, разделени със запетаи, те не се разделят (2,4,6-етилфосфат).

Номер на формула се набира точно по средната й линия, а при формули, обединени с фигурна скоба – срещу острието на скобата. Обикновено номерът се разполага в десния край на общия формат, за сметка на дясното разстояние до формулата. В съставни номера (IVa, V1.5a) разстояния между цифри, букви и точки не се оставят.

 

3.3    Набор на индекси и степенни показатели

 

Индекси и степенни показатели трябва да са забележимо по-малки от символите и числата във формулата. В общия случай окото на степенния показател трябва да бъде два пъти по-малко от окото на символа, за който се отнася, но без да се нарушава удобното разчитане на формулата.

Не бива да се смесват в една формула индекси и показатели от един и същ порядък, набрани със специални знаци и с шрифт с кегел 8.

Индексите и показателите да са плътно до символа, а двойните индекси (A) да са един над друг и да излизат равномерно над и под символа.

При набор на двойни индекси със специални знаци се допуска разместване на показателя след индекса (а) само в случаите, когато и индексът и показателят се състоят само от една буква или цифра.

Индекси и показатели от втори ред трябва да бъдат разположени в съответствие с горните правила, като индексът от първи ред се счита за основен, а към него се отнася индексът от втори порядък.

 

3.4    Набор на скоби и на присъединени знаци

 

Кръгли, квадратни, фигурни, ъглови и други скоби се набират със светло начертание.

Кегелът на скобите трябва да бъде равен по височина на най-голямата част от затворения в скобите израз. Във формули с едно-, дву- и многоредови елементи се използват скоби с различни кегели, но кегелът на първата и последната скоби трябва да бъде еднакъв.

Скобите не се отделят от заградените в тях елементи, а от съседни елементи се отделят с 2 пункта. Ако след скоба следва индекс (показател), той се набира плътно до скобата, а разстояние се оставя след индекса.

Ако откриващи или закриващи скоби от еднакъв или от различен вид, с еднакъв или с различен кегел, следват една след друга, между тях не се оставя разстояние, а след закриваща скоба се оставят 2 пункта до следваща откриваща скоба.

Знакът за радикал (), ако е набран с линийка над подкоренния израз, трябва да е с 2 пункта по-голям по височина от най-високата част от израза. Допуска се използване на знаци за радикал по-високи с 4 пункта и спускащи се на 2 пункта под реда. Кегелът на знак за радикал без линийка трябва да е равен по височина на най-високата част от подкоренния израз. В една формула могат да се използват знаци с различни кегели.

Линийката на знак за радикал е тънка 2 пункта, с дължина равна на ширината на подкоренния израз или по-дълга от нея с 2 пункта. Тя трябва точно, без просвет да прилепва към хоризонталната греда на знака за радикал.

Ако под знак за радикал с линийка има дробен израз, дробната черта, разположена в средната линия на формулата, трябва да е равна по дължина на линийката на корена. Останалите дробни черти и линийки на знаци за радикали в подкоренния израз трябва да са най-малко с 2 пункта по-къси.

В подкоренен израз до знак за радикал без линийка, обикновено затворен в кръгли скоби, кегелът на скобите трябва да е равен на кегела на знака за радикал.

Знак за радикал не се отделя от подкоренния израз, а от съседни елементи на формулата знакът, заедно с подкоренния израз, се отделя с 2 пункта от двете страни

Степенен показател на знак за радикал се набира с кегел 4 или 6 и се разполага точно в средата над вертикалната греда на знака, без разстояние до него.

Знаци за интегриране, сумиране, произведение, тензорно произведение, обединение на множества и др.п., се набират с прав шрифт с повишен кегел.

В едноредови формули знаците за интегриране трябва да са с 6 пункта по-голям кегел, а останалите знаци да са с 4 пункта по-голям кегел от този на основния ред.

Средата на кегела на присъединени знаци (например острието на скоба, точка на пресичане в знак за сумиране и др.) трябва винаги да се разполага точно на средната линия на формулата.

Знаци за интеграл, следващи един след друг, не се разделят.

Присъединени знаци се отделят с 2 пункта от двете страни от съседните им елементи. Ако включванията към присъединителните знаци (граници на интегриране,сумиране и др.) са с много по-голяма ширина от знака, допуска се разстоянията от двете страни на знака да се увеличават равномерно до 12 пункта. Включванията към присъединителни знаци, а също и включването отдолу към означението lim, се набират с кегел 4 на шрифта (допускат се и кегел 5 и 6), без разстояние от знака, центрирани спрямо средата на ширината на знака.

Ако включванията към знак за интеграл, означаващи граници на интегрирането, са оформени за набор от дясно на знака, то те трябва да са в рамките на кегела на знака и да не са отделени от него. Вляво от знака за интеграл се оставят 2 пункта, а подинтегралният израз се отделя с 2 пункта от най-широкото включване.

 

3.5    Набор и пренасяне на формули

 

Местата на пренасяне на формули, които не се събират в зададения формат на набора, трябва да бъдат указани в оригинала. Ако това не е направено, допуска се равномерно намаляване на разстоянията, а понякога и на кегела на цялата формула.

Пренасяния се правят в местата: първо на знаци за съотношения (=, >, » и др.), второ на знаци за събиране и изваждане (+, -, ±) и накрая на знак за умножение, който в този цлучай винаги е наклонен кръст (´).

Забранено е пренасянето на нов ред само на резултата от формула. Не се допуска разделяне на символи и отнасящите се към тях индекси, показатели и коефициенти, на математически съкращения и отнасящите се към тях символи, изрази към присъединителни знаци (подкоренни, подинтегрални, под знака сигма и др.), а така също изрази в скоби и дроби с хоризонтална черта.

Отделните части на пренесени формули се центрират в съответствие с приетата в изданието система. Ако всички формули са центрирани по центъра на формата, всички части на пренесената формула трябва да се центрират в червения ред (красная строка). Ако формулите са с отстъп отляво, то пренесената й част се набира със същия отстъп отдясно

Формули с голям брой пренасяния в местата на еднакви математически знаци, се набират като извадка с подравняване по вертикала на първите знаци в редовете на формулата.

 

3.6    Набор на химически структурни формули

 

Химическите структурни формули се набират с шрифт със същия кегел като на текста, към който се отнасят.

Нормалният размер на знаците за връзка между символите – хоризонтални, вертикални и наклонени – трябва да съставя кегела на шрифта. По-дългите знаци за връзка, които се набират с тънки линии, се използват в зависимост от особеностите на строежа на формулата.

Конфигурацията на структурните формули (взаимното разположение на символите и знаците за връзки) трябва точно да съответстват на начертанието на тези формули в оригинала. При това символите и знаците за връзки трябва да бъдат точно подравнени по хоризонтали и по вертикали в редовете на формулите.

Знаците за взаимоотношения и реакции () и др. п. се отделят от структурните формули с ½ кегел.

Във формулите на химически съединения индексите (броят на атомите в молекулата) и показателите ( разположените в ляво от обозначението на елемента масови числа на изотопите и знаците за заряд) не се отделят от частите на формулата пред и след тях ().

Ако във формула на химическо съединение има скоби, то те не се отделят от частите на формулата, които са пред и след тях.().

Текстът под формули на химически съединения се набира на отделни редове с кегел на шрифта 6 и с главни букви, отделени от формулата с 4 пункта и центрирани спрямо средата на ширината й.

print   отпечатай
Newsletter

Абонирайте се безплатно за нашите новини.
Можете да ги получавате всяка седмица по имейл. 1450 души вече го направиха
Препоръчани фирми
Астра графика ЕТ
Фирмата разполага със пет машини за ротационен и плосък печат и машина за тампонен печат в два цвята, както и 5 пещи за декорация на стъкло и порцелан.
astragraphica.com
Монди Пейпър Сейлс ГмбХ
Монди Пейпър е дивизия на Монди - водеща, международна компания за производство на хартии и опаковки.
mondigroup.com
СТАР-БГ.КОМ
Рекламен текстил и рекламни материали: рекламно, корпоративно, промоутърско и работно облекло, рекламни сувенири, креативна реклама и най-съвременните и качествени технологии за брандиране в комплексна услуга – от заявката до безплатната доставка за корпоративни и количествени поръчки.
star-bg.com

Препоръчано от Полиграфия Инфо
Следвай printguide.info тук
Error: Embedded data could not be displayed.
за реклама
Свободни позиции в dotbrain.eu
Оператор дигитален печат
гр. София
фирма ДотБрейн

Печатар на ролна печатна машина
гр. София
фирма ДотБрейн

Оператор дигитален печат
гр. София
фирма ДотБрейн


Специални оферти

Error: Embedded data could not be displayed.
за реклама