ПолиграфияИнфо група dotbrain.eu ПринтГайд магазин TheDigitalPrint.info ПолиграфияИнфо ПринтСток БГОферта ПринтИдея
Error: Embedded data could not be displayed.
Порталът за печатни технологии
bullet bullet bullet Възможности за стандартизиране с CtP

Възможности за стандартизиране с CtP

Вторник, 30 Ноември 1999 ( прочетена 2854 пъти)




В рамките на форума ”Proflex 2002” в един доклад със заглавие “Възможности за стандартизиране с CtP” авторът обяснява защо стандартизирането на метода за флексопечат е възможно и се насърчава от основаната на Computer -to- Plate техника. Настоящият доклад заимствува и задълбочава тези мисли. Особено важно е да се даде отговор на двата най-съществени въпроса “Защо флексопечатът се нуждае от стандартизиране?” и “Как може да се стандартизира флексопечата?”





Стандартизиране на метода за флексопечат
Martin Dreher
Защо е необходим стандарт за метода за флексопечата ?
След като и методът за дълбок печат може да покаже вече официален стандарт, то методът за флексопечат остава единствения метод за основен печат без утвърден стандарт. Макар и да съществуват различни мнения относно важността и качеството на наскоро създадения стандарт за дълбок печат, то натискът от страна на големите потребители на печатни изделия насочва все повече към необходимостта от създаване на индустриален стандарт и за метода на флексопечат.
Темата за стандартизиране на метода за флексопечат разбира се не е нова. Докато преди години тя витаеше само в главите на малкото специалисти, то сега се превърна в наболяла тема. Широко разпространеното мнение, което разбира се е разбраемо, е, че един толкова многостранен метод за печат не може да се ограничи в рамките на един стандарт. Все по-голямо разпространение намират: обработените печатни изделия – от тънко и еластично фолио, през превръзки до велпапе; внедрените системи за цветен печат – от мастила на водна основа през такива на база органични разтворители до лъчевото сушене; и класите на печатните машини – от най-малкоформатните етикетиращи, през машините с централен цилиндър до най-едроформатните печатни машини за велпапе.
Ако се замислим върху въпроса защо едните изискват стандарт, а другите го смятат за нереализируем, то бързо разбираме,че и за двете страни това се дължи на недоразумения и дефицит на информация. Едните, а именно потребителите на печатни изделия, погрешно вярват, че един стандарт по образеца на Евро-стандарта на метода за офсетовия печат ще гарантира равнопоставянето на печатнте продукти /опаковки/ в случаите на частични тиражи при различни изпълнители. Това за съжаление не е така, защото съществуващият стандарт игнорира в значителна степен така важните за флексопечата на опаковки специални мастила, като се концентрира изцяло върху еталонните мастила. Един стандарт обаче, който пренебрегва специалните мастила, може според автора да не постигне горе споменатата цел, както при флексо печата в частност, така и при печата на опаковки като цяло.
Другите, изпълнителите, т.е. репро-къщите и печатниците, интерпретират понятието ”стандарт” погрешно като една тясна, уеднаквяваща рамка, която би направила заменяемо всичко едно спрямо друго и ще се отрази неблагоприятно на качеството. Това също е заблуда. Поначало именно един стандарт по никакъв начин не е съществено определящ за постигането на определен резултат, каквото изглежда е широкоразпространеното мнение, а по-скоро напротив неговата цел е широко да оповести постигнато споразумение по съответен проблем. Като такъв стандартът е насочен преди всичко да опрости връзката между участвуващите страни. Приложен например към дадения случай с флексопечата: ако някой говори за /хипотетичен/ стандарт ХУ, то тогава всички останали ще знаят за какво става дума, без да е необходимо да се предават безкрайно много зададени и допустими стойности.
Това не означава, че не може, подобно на съществуващите стандарти за печат, да се обединят “под един покрив” повече стандарти. С това обаче общото се изчерпва. В офсетовия печат, например, материалът върху който се печати , чрез своята принадлежност към определен клас хартия, определя се отнася само към една съответна част от стандарта. Следователно напълно допустимо е, в случая на флексопечата, да се обединят различни отделни стандарти, които съвместно да създадат стандарта на метода за флексопечата. Отделен въпрос е дали материалите, върху които се печати, трябва да се изведат като главен критерии. Както знаем при един и същи материал могат да се получат коренно различни резултати, когато той се използува в различни направления във флексопечата /етикетиращ печат с УВ-мастила ……еластични опаковки с мастила на база органични разтворители и др./.
Това интерпретиране на понятието “стандарт” до една общоизвестна база за общуване под формата на възможно детайлизиран стандарт /подстандарт/ ни навежда на мисли в два аспекта. Първо мотивацията на потребителите на печатни изделия да изискват стандарт става сега много по-разбираема. Големите производители възлагат днес производството на едни и същи опаковки на различни места при различни изпълнители. При това продуктите от различните производства, по понятни причини, трябва да изглеждат напълно еднакви за консуматорите. Естествено потребителят на печатни изделия не трябва да се грижи за идентичността на продуктите / да уточнява технчески параметри и достоверност, да преговаря…../. Вместо това той би искал да анализира само един стандарт, който точно указва как трябва да изглежда продукта. По този начин ще се постигне и зададената на изпълнителя цел.
И второ, чрез детайлизирането в под-стандарт се обезсмисля и аргумента “уеднаквяването в тежест на качеството”. Вместо, както стана при дълбокия печат, да првеждаме и най-дребното към общ знаменател, чрез детайлизирането стандарта може да бъде скроен широко, така че за “всеки да има по нещо”, без при това да се загуби, разбира се, прецизността.
Както и да изглежда стандартът, трябва да се има предвид, че натискът на големите потребители на печатни изделия за стандартизиране на метода за флексопечат ще нараства. Авторът е убеден, че създаването на един общовалиден стандарт на метода за флексопечат, равнопоставено, наред с други подобрения по качеството на печата, аспекти по разходите и гледни точки за гъвкавост, ще бъде решаващ за утвърждаването на флексопечата като напредничав метод за печат на опаковки , респ. ще очертае перспективите за неговото развитие.

Стандарт за флексо-печат – как?

Толкова по въпроса защо е необходимо стандартизиране на метода за флексо-печат. Да се обърнем сега към въпроса как да подходим към стандартизирането. По мое мнение това, от което се нуждаем за стандартизирането на флексо-печата е:


- “професионален” начин на работа, т.е. противоположното на “занаятчийския” начин на работа;
- качества на печата, близки до тези на други основни методи за печат, за да можем да заимстваме техните печатни оригинали и системи и
- чиито стандарти за методи на работа са универсално приложими;
- добра предвиждане и възпроизвеждане на печатния резултат;
- сигурни контролни елементи на печата, както и
-методи за измерване, контрол и описание, които да са универсално приложими , а не ограничени само върху използуването на еталонните мастила .
Понастоящем само фотополимерните CtP печатни форми отговарят на четири от посочените пункта.
Много важно за стандартизирането на метода за флексопечат е съобразяването с наличието на дигитални методи за изпитване, които могат да гарантират много точно и преди всичко с необходимата повтаряемост метода за печат. Това по мое мнение вече е налице. Защо е толкова важно изпитването? Е, естествено мотивите, които ще се печатат трябва далеч преди печатането на тиража да се визуализират, за което основно е необходимо само едно изпитване. Освен това опитът показа, че към създаването на един стандарт в областта на печата се посяга едва тогава, когато е налице визуално средство за общуване. То трябва да гарантира съответствието с тиража на печата и в цветово отношение да е е по-стабилен от самия тираж. При това визуализира стандарта на метода и по този начин стандартът получава една “устойчива опорна точка”.
Също толкова важно за точността на изпитването по моя преценка е и убедителния избор на подходяща измервателна система за отчитане на зададените и допустимите стойности, върху която естествено трябва да бъде изграден един стандарт за печат. Най-съществените опорни точки например за стандартите за дълбок и офсетов печат са зададените стойности на местата за омастиляване за еталонните мастила и базираните на измерването на плътността диапазони за нарастване на растеровия тон при растеровия печат.
!!!!!!! Места за омастиляване
По моя преценка в това отношение флексопечатът не може да се канализира, с което влизам в дълбоко противоречие с господствуващото мнение на радетелите на стандартизирането и техните досегашни опити. Установяване на параметрите на зададените стойности за технологичните мастила във флексо-печата навярно не може да се постигне. Това, което вече многократно се наблюдаваше, наскоро се подкрепи от един кратък “преглед на пазара” на наличните за използуване във флексопечата еталонни мастила: при еднакви условия на оцветяване ширината на лентата е изключително голяма при различните продукти, получени с еталонни мастила. Установяването на зададената тоналност трябва да се извърши или в много големи допустими граници защото в противен случай се елиминира възможността печатните мастила да могат да се настройват съгласно най-различните изисквания /напр.нужната чистота, препечатване и др ./, което би било вредно както за необходимото качество на печата така и за приложимостта на метода за печат.

Нарастване на растеровия тон
Споменатите по-горе характерни точки на установения стандарт за печат, а именно целевите стойности на цвета за нарастването на растеровия тон в растеровия печат, базиращи се на измерванията на плътността, би могло сравнително просто да се включат в един стандарт за метода за флексопечат. Все пак точно в тази област, по мое мнение, се наблюдава основополагащо усъвършенствуване: описание на печатни растер-тонове, базиращото се на мастилената метрична система. Тази методика, с която се разполага от около 2 години, фактически беше създадена за да приведе в една удобна за употреба форма сравнително сложното отчитане на LAB- системата /винаги три знака за едно измервне, напр. L*a*b*/. Поради големия брой на специалните мастила, при които дензитометрията е частично приложима, използуването на мастилената метрична система в печата на опаковки изглежда безусловно задължителна.
Както се оказа обаче междувременно, базиращото се на мастилената метрична система описание на растертоновете има още два важни, много положителни странични ефекти. От една страна по този начин става възможно оптичната плътност на отпечатания растер така да се оцени, както я възприема човешкото око. С примера на един отпечатан полутон това изглежда така, че при използуване методиката на мастилената метрична система той се оценява с около 50 % , като и наблюдателят го възприема като такъв. Измерен дензитометрично и определен по известната формула на Murray-Davies същият растертон обаче се дава редовно с 65-70%. Е става ясно откъде идва десетилетия наред използуваното нарастване на растеровия тон - липсата на подходяща измервателна система го е правела “изкуствен”.
Това не трябва да се разбира като критика към авторите на съществуващия стандарт за печат или към дензитометрията, все пак цитираната тук измервателна техника е достъпна от сравнително отскоро за използуващите я. Дензитометрията имаше”своето време”,в което тя беше изпитано отлично средство за оценяване. Днес обаче трябва да мислим по-нататък и да установим, че техническото оценяване в областта на печата на опаковки поради наличието на много специални мастила се нуждае от метричната система. Тя наред с универсалната си приложимост, и с това искам да доведа до край започнатата по-горе мисъл, има второ важно предимство за едно опростяване на работните процеси в хода на обработката и получаването на печатни форми. Това е следствие на споменатото по-горе чувствително оценяване на растер-стойностите, което прави излишно определянето на компенсационните криви.
С този инструмент по мое мнение, днес е технически възможно да се изработи един стандарт за мтода за флексопечат, който да отговори на всички очаквания, вкл. и на тези на потребителите на печатни изделия. Аз отивам по-нататък и ще кажа, че ние можем да направим един по-прогресивен и по-универсален стандарт на метода за флексопечата в сравнение с тези на другите методи за печат.


Изводи

В първата част на този доклад аз се опитах да изясня необходимостта от създаването на такъв стандарт, а във втората част да покажа техническата възможност за това. Ако стандарта на метода за флексопечат както е необходим така е и технически осъществим – какви други спънки има?
Както вече бе споменато наскоро бе завършена една /дипломна/ изследователска работа, в която се разглежда обстойно въпроса за измервателна система във връзка с възможно стандартизиране на метода за флексопечата. Аз се надявам, заедно с г-н Gasczyk, авторът на дипломната /изследователската/ работа, още през тази година да можем да направим една концепция за стандартизиране като алтернативно предложение на вече съществуващите такива за дискусия със заинтересованите.


Статията е любезно предоставена от списание "Опаковки и печат"

print   отпечатай
Newsletter

Абонирайте се безплатно за нашите новини.
Можете да ги получавате всяка седмица по имейл. 1450 души вече го направиха
Препоръчани фирми
3-ПРИНТ България ЕООД
Официален дистрибутор на пресите за дигитален печат на HP Indigo.
3-print.com
Фреш Принт ООД
Дигитален печат на Xerox iGen 110, широкоформатен печат.
freshprint.bg
Ларус ЕООД
Ларус твори от 1991 година пощенски и поздравителни картички. От 2008 произвежда сувенирни магнитчета, а година по-късно - луксозни подаръчни торбички.


Препоръчано от Полиграфия Инфо
Следвай printguide.info тук
Error: Embedded data could not be displayed.
за реклама
Свободни позиции в dotbrain.eu
ОПЕРАТОР ЗА РАБОТА С ПЕЧАТАЩИ И РЕЖЕЩИ П...
гр. София
фирма АТЕРА Дизайн ЕООД

Търговски представител на дигитален тран...
гр. София
фирма Techno Pro Ltd.

Общ работник
гр. София
фирма ДотБрейн


Специални оферти

Error: Embedded data could not be displayed.
за реклама