Дигиталният печат на книги и Мария Арабаджиева

„Panta Rhei“ е казал Хераклит.

„Всичко тече, всичко се променя. Включително и издателският бизнес и печатът.“ – допълва Мария Арабаджиева.

Издателство „Мария Арабаджиева“ ( “Абагар Холдинг” ООД) е книгоиздателска и книготърговска фирма, създадена през 1990 година от Мария Арабаджиева.
За период от 22 години са издадени над 1000 заглавия. Издателството работи по дългосрочно разработени тематични програми, разпределени в около 50 тематични издателски поредици предимно в областта на научно-популярната литература. Специализирано в издаването на енциклопедична, справочна, научна, научно-популярна и художествена литература.

Същият екип създава и издателство „Мириам Пъблишинг“. Издаваните книги са посветени на изследването на древната мъдрост и знания, на философията и културологията, на историята и развитието на тайните общества и доктрини, на изучаването на окултните науки и т.н. Досега издателството е публикувало над 500 заглавия.

През 1994 г. Мария Арабаджиева създава единствения по рода си в България Клуб на книгата, организиран по модела на световните клубни системи, в който към 2012 г. членуват повече от 7000 души от цялата страна, както и живеещи в чужбина българи.

Мария Арабаджиева е полиграфист по образование, възпитаник на Московския полиграфически институт МГУП. Говори пет езика, майка на две деца, които днес работят редом с нея в издателствата.

За началото на издателския бизнес след промените през 1989 година.

Мария: Издателството ни е едно от първите на нашия пазар след промените през 1989 година. Тогава имаше глад за книги и култура, а книгоиздаване след промените все още липсваше. До 1989 имаше само държавни издателства, които работеха изцяло в планова икономика – държавата финансираше определен брой заглавия на година, разделени по жанрове. Това беше систематизиран и организиран процес, но и ограничаващ. Всички, които работехме в държавни издателства имахме само една грижа – да произведем качествени издания. Нямаше никакъв риск. Тогава никой не е мислил как да продава тези издания. След промените никой от нас – хората, които създадохме първите частни издателства, не знаеше как се правят пари. Но ние имахме един огромен плюс – пазар от жадни за култура и книги хора. Мога да нарека ситуацията с една дума – еуфория.

Офисът на издателствата „Мария Арабаджиева“ и „Мириам“

Издателството ни  издаваше огромни тиражи. Енциклопедиите, например – имаме детски енциклопедии, продадени в над 300 000 тираж. Тиражите от 100 000 бяха нормални през тези години. Седмично издавахме по 20-30 заглавия. В холдинга ни работеха 200 души щатен персонал и над две хиляди сътрудници на хонорар. Имахме книжарници в цялата страна, правехме редовно турнета по градовете в България. През 1994 година създадохме най-успешния читателски клуб – „Абагар“, който е един от основните ни канали за продажба и до днес.

Този бурен растеж на пазара продължи до 1995-1998 година, когато нещата малко по малко се канализираха. Започнаха да се сключват и първите договори за авторски права.

За авторските права искам да отворя една важна скоба. Те не се купуват, а се наемат за определен период от време. Затова и много издатели, които не разработиха собствени продукти, днес не притежават нищо. Те нямат какво да продадат освен натрупания си през годините опит.

Книгите на издателството има собствен дизайн, печатат се на скъпа хартия и са с твърди корици.

В годините 1995 – 2005  се появиха стотици издателства – всякакви хора, някои от които не разбираха нищо от книгоиздаване, но читателите купуваха всичко, което се издаде и имаше място за всички. В края на този период пазарът започна да се пренасища – твърде много заглавия, препокриване на издаваната литература, което доведе до по-малки тиражи. Това съвпадна и с постепенното обедняване на хората. Голяма част от българите, които купуваха книги и четяха, емигрира. Тези, за които книгите имат стойност, не могат да си ги позволят – не и както преди. А повечето българи, които имат добри финансови възможности и могат да си позволят книги, не търсят духовността и знанието – за тях книгата не е продукт, който има стойност.

Собствените продукти и издателство „Мириам“

Мария: Най-голямата промяна, която направих, за да останем на този пазар, беше да започнем да издаваме собствени продукти. Започнах да изследвам творчеството на автори от преди 17-19 век. Пътувах и купувах литература от антикварните книжарници из цяла Европа, поръчвах онлайн от порталите на най-големите световни библиотеки. В момента имам огромен електронен архив от стотици хиляди книги, които могат да бъдат издадени. Започнах да превеждам и да съставям книги – има издадени мои преводи на световни философи като Лао-цзъ и Конфуций например, които се продават и днес. Но съдържанието е само началото за една добра книга – създаваме наш дизайн на всяка книга и корица, имаме собствени орнаменти и илюстрации. Най-добрият илюстратор на една книга е нейният автор. Аз лично се научих да работя с графичните програми и сама мога да превеждам, да съставям, да оформям и да отпечатвам книгите.

Книги по нов модел

Мария: Започнахме да издаваме книги по нов модел за настоящия ни издателски пазар – с по-голямо вътрешно поле, хубава хартия, шити и с твърда подвързия – това са книги за библиофили, които ценят книгата като културна ценност, а не гледат как да си купят само най-евтината книга с голяма отстъпка. Тези книги могат да бъдат опазени във времето.

През 2008 година създадохме наш уникален продукт – специални илюминирани книги – по подобието на средновековните ръкописи. Това може би е най-внушителното послание, което отправям към ценителите на книгата относно нейното бъдеще – книгата предстои да възвърне своята стойност и да бъде достояние само за тесен кръг от ценители. Тези специални луксозни издания съдържат ценни текстове, а художественото им оформление се състои от красиви цветни рамки, винетки, орнаменти; те са отпечатвани на скъпа италианска хартия и са подвързани с естествена кожа. Издаваме ги в малък тираж, обикновено като поръчано издание.

Илюминирана книга

За да може издателството да привлече читателя, издаваните от него книги трябва да бъдат ценни, да дават много информация и знание, да имат красиво полиграфическо оформление – да бъдат атрактивни. Все пак книгата, като всеки продукт, трябва да бъде адаптирана към променящите се условия – да привлече интереса на малкото останали четящи хора, които са затрупани от предложения.

Да печаташ изцяло дигитално

Мария: Прозрях накъде отива издателския пазар още през 2007 година. Тъй като съм полиграфист по образование и имам много дълъг опит в книгоиздаването, Ксерокс България ме поканиха като консултант на изложението drupa 2008. Там се запознах с дигиталния печат и вече знаех, че това е бъдещето за издателите у нас. Когато дойде икономическата криза през 2009 година взех решението да преминем изцяло на дигитален печат. Това е ключовият момент, който промени печата на книгите ни изцяло.  Последната наша книга, отпечатана на офсетов печат, излезе през юни 2009 година. Тогава започнахме да издаваме в малки тиражи и да печатаме само дигитално.

Дигиталните машини с марка Konica Minolta

Печатахме в дигиталните печатници „Зебра“ и „Булгед“, но допечатките на тиражите ни излизаше скъпо. Проблемът при работата ни с дигиталните центрове се състои в непрекъснатото повишаване на цените, както и в заблуда на клиентите относно спецификата на дигиталния печат (при допечатки на по-малки тиражи вдигат цените, което е неприсъщо за този вид технология и машини).

Затова и реших да затворим издателския процес – след преговори с „Коника Минолта България“, които ми предложиха помощта и съдействието си, сключих договор за лизинг на няколко машини: през септември 2011г. – за машина среден клас Konica Minolta bizhub C360 – цветен и черно-бял печат; в края на февруари 2012г. – за Производствена система Konica Minolta bizhub PRO C6000L – за цветен и черно-бял печат (с високо качество за печата); през август 2012г. – за Производствена система Konica Minolta bizhub 951 – машина за черно-бял печат.

През март 2012 г. сключих договор с няколко фирми – „Военно издателство“, „Бивалвия“ и др. – за подвързването на книгите и довършителни процеси на продукцията. От март 2012 г. издателство „Мария Арабаджиева“ създаде  свой собствен Дигитален център и станахме първото българско издателство, които почти „затворихме“ производствения си цикъл. За мен това е гаранцията за оцеляване на фирмите и оставане на издателствата на пазара.

С днешна дата ние създаване нашите заглавия, отпечатваме ги, имаме контрол върху тиражите, допечатките и продажбите.

Черно-бели илюстрации

Реализацията на продукта в днешните условия

Мария: Продаваме в търговски вериги „Хеликон“, „Сиела“; и в други книжарници – „Гринуич“, „Български книжици“; чрез електронни книжарници и сайтове – „Store“, „Bgbooks“. Не работим с книжните борси, съответно не продаваме стоката си на консигнация. Работим само с четири търговски вериги чрез договор за стоков кредит – това представлява договор за определен брой книги от новата издателска програма (поради по-малките тиражи при дигиталния печат това обикновено са 1 до 4 бройки от книга), който предоставя на търговеца всички избрани от него заглавия на двете издателства, като той отчита чрез заплащане всеки месец продадените бройки и на тяхно място са му предоставени нови бройки.

Стоковият кредит е много по-подходящ за настоящия издателски бизнес, тъй като той позволява по-голям контрол над дейността на търговеца и не крие големи рискове за издателя.

Това по принцип е и рецептата за бъдещия издател – той трябва да е специалист в много полета, за да може да осъществява своята дейност; да издава малко на брой, но ценни заглавия, които да са нови за публиката и да будят интерес у малкото останали днес читатели на традиционни книги; да прави малки тиражи, които да може да си позволи да издаде, без да е на загуба и да преиздава при нужда; и да не зависи от многоброен персонал, който не винаги осигурява бързина и качество на работа, а да обучава своите кадри на всички професии, които един професионален частен издател трябва да владее.

По такъв начин той може да посрещне световните тенденции на развитие на този бизнес – навлизането на електронната книга на пазара, развитие на услугите print-on-demand и на предлаганите, чрез специално създадените self-publishing уебсайтове, издателски дейности. По този начин издателят става всестранно развит професионалист и, поради гъвкавата му политика на издаване и приспособяване към условията на пазара, бъдещето на неговия бизнес не е застрашено от настъпващите промени.

Тук е моментът да кажа, че съм много благодарна на Елена Дречева (управител на Коника Минолта България), защото тя винаги ни е помагала и търси решения за всеки издател, който като нас иска да развива бизнеса си. 

Вижте една от лекциите на Мария Арабаджиева