Лост (и кирка) - Сезон 7 (спойлер)

След корабокрушение група акаунти попадат на привидно безлюден тропически остров. След като изпращат множество мейли до различни печатници с призив за помощ и не получават никакъв отзив те решават да се разпръснат из острова търсейки нов главен акаунт (стария е загинал при корабокрушението проклинайки колегите си).

В същото време в суперсекретна тайна лаборатория дълбоко под повърхността на острова група предпечатари се опитва да модифицира биологично оръжие за масово поразяване, така че да поразява само акаунти. След нелеп инцидент при изпитанията мутагена е изпуснат на повърхността, в резултат на което всички акаунти зомбясват и започват да бродят из острова търсейки някой, който да им направи нещо веднага.

По това време в северния край на острова в малко рибарско селце кротко живее трета генерация глухонеми бранд-мениджъри канибали, които са загубили повечето си лодки при последния тропически ураган.... Насред джунглата в средата на острова вилнее безжалостния тексаски рейнджър Джордан Цмиков, а по югоизточното крайбрежие се придвижва странна група поклонници/копирайтери в търсена на (мистичния) Фар(а)... И това е само началото...

Това е част от новата сага на Лост (и кирка) - Сезон 7 (спойлер) от автора Джордан Нобелов Цмиков.

Очаквайте продължение.....

В края на пилотния епизод оцелелите след неуспешния екперимент предпечатари излизат от бункера на лабораторията на повърхността на острова, където омаломощени и без провизии започват да изчезват мистериозно един по един нощния мрак на джунглата. Последните двама от тях откриват странен артефакт с необичаен дизайн, покрит със странни релефни рисунки и неразгадаеми знаци. Това ги навежда на мисълта, че не са сами на острова. Може би някъде около тях се крие нещо апокалиптично и страшно... дизайнерско.

Жанр: Предпечатарски хорър - из "Мемоарите на един пантон" от автора Джордан Нобелов Цмиков

Началото е обещаващо
Давай следващата глава............

аз ще напиша критиката...

Прекрасен момент да превъртя наново Resident Evil - така и така съм си наказан вкъщи - чакам продължение

Вторият епизод на сезона започва с ретроспекция обхващаща спомените на "загиналия" при корабокрушението главен акаунт. Изоставен от своите колеги, отплавали с последната спасителна лодка той панически претърсва трюма на кораба, където е изпуснал любимия си iPhone 6S. Намирайки го в последния момент преди морската буря да погълне фрегатата той успява да изплува здраво хванат за него (iPhone 6S е проектиран като непотопяем универсален 5G телефон с вграден еърбег и спасителна жилетка). Люшкан от ураганните вълни след една кошмарна нощ той е изхвърлен на пуста пясъчна ивица в югоизточната част на острова. Изпадайки в безсъзнание от изтощение акаунтът вижда в един-единствен миг целия си досегаше живот - първия си изпратен мейл; получаването на първия си служебен GSM - Siemens C25; първата си презентация, след който получава тежки церебрални поражения; неистовата радост от първото си повишение (след мистериозното изчезване на двама от колегите му) и т.н. След като успява да се съвземе, мокър до кости, той решава да се изкачи на някой от високите върхове на острова, които се виждат в мъгливата далечина за да се ориентира къде се намира. Пуска Apple Maps и тръгва уверено напред...

В същото време...
Насред джунглата във вътрешността на острова неустрашимият тексаски рейнджър Джордан Цмиков се брани отчаяно, обграден от група зомбясали акаунти. Изправен пред алтернативата да използва някой от последните си патрони не срещу безчетния враг, а върху себе си, той се опитва да запази самообладание... Секунди по късно всички акаунти изчезват в панически бяг; в джунглата настава нетипична тишина, разкъсвана единствено от тътена на нечии тежки стъпки, които сякаш разтърсват острова...

Объркан (след поредния ъпдейт на Apple Maps) главният акаунт попада в капан-мрежа поставен наблизо до селцето на глухонемите бранд-мениджъри. Намерен от ловците на племето, той е отведен, здраво завързан за с жилести лиани за бамбуков прът край жертвения огън близо до непристъпните скали на канибалския залив, над който се извисява зловещата сянака на ФАРА...

Навлизайки във вътрешността на джунглата, двамата предпечатари попадат на останките на разчупена на две (сякаш от гигантски нокти) луксозна яхта. В нея те се натъкват на прашасалия дневник на Главния Криейтиф - митичен водач на изледователска експедиция изчезнал безследно в Бермудския триъгълник преди десетилетия. Когато отгръщат страниците на дневника артефактът, който носят със себе си започва да свети с призрачна светлина; от него излиза огненен лъч, който сочи на запад през покрития с паяжини илюминатор на яхтата, след което рязко изгасва. В тъмнината на джунглата се чува тежко дихание сякаш идващо от преизподнята... отброяващо безспирно странна поредица от числа - 4, 8, 15, 16, 23 и 42 (последното го знаем всички - вж. "Пътеводител на...").

Това е част втора от новата сага на Лост (и кирка) - Сезон 7 (спойлер) от автора Джордан Нобелов Цмиков. Следва продължение. Скоро ще го имате възможност да си го поръчате и принт от деманд....за да сме в крак с модата.

Трети епизод
Главният акаунт е завързан за тотемен стълб в центъра на селцето, докато пред него група полуголи обсипани с татуировки бранд-мениджърки извършват безмълвно традиционен ритуален танц около жертвено огнище, върху което зловещо къкри обгорял от времето казан. На акаунта му прилошава, главата му клюмва върху гърдите и изпада в безсъзнание...

Кафе. Ароматен кафеинов мирис... Акаунтът отваря бавно очи, повдига муселиновата завивка на леглото и се взира невиждащо в чашата димящо кафе и току-що извадените от фурната кроасанчета на масичката пред него. В спалнята е тихо - чува се само тих ромон на водата от позлатения душ в банята, където руса, дългокрака акаунтка прави тоалета си след очевидно буйно прекарана нощ. Акаунтът отпива бавно от кафето притваряйки очи от удоволствие, поглежда бегло часовника си "Rado" и се изправя. Половин час по-късно облечен в елегантен смокинг на Готие, стил "haute couture" той излиза пред лъскавия си офис и демонстративно се качва на любимия си червено-черен Авентадор. Карайки небрежно с не повече от 160-180 км в час към Хил хотел за годишната масонска среща на "Ложата на Акаунтите" той се опитва да прецизира (да изчисти наум) подготвената си предната вечер уводна реч. Конферентна зала на Хил хотел - 8 и половина часа вечерта. Дискретно приглушено осветление, дълга маса с червена копринена покривка обсипана с бутилки 18-годишен "Дивас Бегал" и черни етикети с надпис "Stop wallking"... Главният акаунт заема достолепно полгащато му се председателско място в края на масата. Другите гости сядат уважително след него. След като деликатно похапва малко хайвер от белуга и отпива от чаша шампанско "Болинджър", акаунтът дава знак на дребничка очилата дама в другия край на масата. Тя се изправя подръпвайки роклята си с невротичен тик и започва да говори с изразен шотландски акцент (бел.ред. - очевиден признак, че е завършила Американския университет в Благоевград...) - "Драги колеги, давам думата на почетния председател на нашата ложа, известен още като "Акаунт 007" - г-н Номърси..." Главният се изправя, деликатно попивайки устните си с копринена салфетка, покашля се многозначително и изчаква разговорите около масата да затихнат. Представителите на "One Moment", "Ka4i & Pla4i", "O'Gila mi", "DiDeBeMe" и разбира се "Kraz" застиват в напрегнато очакване. "Уважаеми дами и господа, изправени сме пред безпрецедентна опасност, която изисква смели и решителни действия. Такива трагични събития не са ни застигали от времето на Първото предпечатарско въстание и подписването на Втория пакт за мир с гилдията на Дизайнерите. Затова си позволих да поканя един специален гост - г-н Крюгер, известен в професионалните среди още като "Head of Art". В полусянката в дъното на залата се размърдва неясен мрачен силует...

Ужасен стържещ звък извежда Главния акаунт от безсъзнание. Наблизо младолика бранд-мениджърка с татуировка на Големия Бранд над пъпа са заточва малко сатърче върху крачно задвижван шмиргел...

Четвърти епизод

След като през нощта преспиват в останките на яхтата, на сутринта двамата предпечатари решават да поемат за запад (в посоката на огнения лъч излъчен от артефакта предната вечер), като междувременно не забравят да вземат със себе си дневника на Главния Криейтиф. Изкачвайки се на поредния обрасъл с дива растителност хълм те с учудване забелязват в подножието му потънало в сутрешна тропическа мараня изоставено голф-игрище. На входа му едва крепейки се подрънква страховито ръждясала табела с надпис "The Lonely Golfer". Придвижвайки се на пръсти през гъстата мъгла, в която се носи безпрестанно някакво плашещо шумолене, зад 5-та база те откриват полуобърната голф-количка, марка "Kraz" и захвърлен до нея сребрист стик обсипан с камъни "Сваровски". О чудо - количката подпалва и двамата предпечатари отпрашват с бясна скорост извън страховитото, сякаш обитавано от призрачни духове игрище (взимайки намерения стик със себе си). Час по-късно горивото на количката свършва и спътниците продължават пеш в наближаващия сумрак на нощта. Вървейки в тъмнината те отново навлизат в джунглата, където точно срещу тях блещука далечната светлинка на малък лагерен огън...

Половин час по-късно... Прикрити в мрака на нощта зад дънера на пречупен от някой ураган боабаб, двамата предпечатари втрещено наблюдават преглъщайки и облизвайки се лагерния огън на тексаския рейнджър Цмиков, над който се върти шиш с нещо очевидно крехко и апетитно. Виждайки как широкополата шапка на рейнджъра се накланя към гърдите му, те се престрашават да се приближат тихомълком до огъня. Достигайки до него те усещат как в гърбовете им се опира нещо остро и хладно и чуват гърлен дрезгав глас да изрича заповедно - "Не мърдайте миндили мръсни, че ви... тифецвам и двамцата, без да ми мигне окото!". Съратниците изненадано застиват на място, бавно вдигайки ръце зад тила си. "Кръ-гом!" - се чува отново зад тях. Обръщайки се те виждат обруленото, набраздено от времето сурово лице на рейнджъра Цмиков. Над деликатно побелялата му брада се кипри двуредова пожълтяла от тютюна иронична усмивка. "К'ви сте вие бре?". След неловка пауза единият от тях се опива объркано и в скоропоговорка да обясни как са попаднали на острова и защо са по средата на негостоприемната джунгла. След кратък лаконичен
разпит от страна на Цмиков се разбира, че двамата предпечатари са му далечни роднини (единия - по линия на бабата на етървата на втория му братовчед, а другия - по линия на вуйчото на стринката на бившия му баджанак...). Това разчупва ледовете, и след като се разбира, че момчетата са от бранша (полиграфическия) и последните съмнения на рейнджъра са разсеяни. Той кани гостите си да се разположат около огъня като любезно вади от ватенката си антична манерка с големина на малко буренце. Подавана мълчаливо от ръка на ръка манерката скоро е преполовена. Завързва се дружелюбен разговор, в който любопитните гости, похапвайки с ентусиазъм от месцето въртящо се на шиша се интересуват как стария трапер е попаднал на прокълнатия остров.

"Ами аз съм вече 22 години на този остров. Събудих се един ден на него, без да помня нищо от преди. Само от време на време сънувам, че съм на красива луксозна яхта, гледам залеза над океана и пия Маргаритки... Както и да е - в началото беше лесно - хапвах горски плодове и коренчета. После се научих да ловувам - като отстрелях някое сочно акаунтче, от тия с белите ушенца или някое младо дизайнерче с шарени перца имах храна за цяла седмица. После обаче стана лошо. Изведнъж дивеча почна да изчезва. Провизиите ми привършваха и се принудих да правя предпечат за племето на бранд-мениджърите. Правехме бартер за рибка. Само че, след последната буря, която им изпотроши лодките нещо озверяха и спрях да работя с тях. А дивеча съвсем изчезна. Нещо ужасно и смъртоносно се вихреше из джунглата... Носеше се слух, че това е прероденият дух на велик воин - предводител на Дизайнерския легион загинал трагично във Втората война за ФАРА. Името му било... нещо като "Ne Smart" или май беше "Head of Art"...

Пети епизод
Главният акаунт е свален от тотемния стълб и завлечен до странна дървена конструкция в средата на селото, напомняща средновековен инквизиторски уред. След като е съблечен до голо, разпънат и здраво завързан върху зловещия бамбуков скелет, той наблюдава с неподправен ужас приближаването на Главната бранд-мениджърка на племето - стройна, едрогърда жена, чието тяло е обсипано от петите до челото с татуировки на различни брандове, включително и на... (не се вижда - приложен е пикселизиращ филтър поради клаузата за конфиденциалност подписана от продуцентската компания с телевизия AXN) на едно деликатно място от женската анатомия. Тя държи в ръцете си метални щипки, бегло наподобяващи такива, с които вадят топки сладолед от
хладилните витрини през лятото... В този момент от надвисналата над залива сянка на ФАРА е излъчен заслепяващ светлинен лъч, който огрява във вечерния сумрак канибалското сборище. Аборигените падат на колене и започват да посипват главите си с пясък и пепел, напявайки неразбираем припев от древна молитва. Насред ужасния вой, който се носи около него, акаунтът въздъхва с облекчение и отново припада...

В същото време...
Овалната зала на върха на ФАРА. Масивна кръгла маса покрита с покривка на червени и бели карета. По средата и един срещу друг примигват приглушено сребърни свещници, а зад тях... От едната страна - човек с посребряла коса, облечен в дънки и пуловерче на сиви и бели ивици; от другата страна - загадъчна фигура в двуредов черен редингот, тъмни очила стил "Neo Matrix" и скръстени пред торса ръце в черни лачени ръкавици. Побелелият субект (по посока вратата в дъното на залата): "Айде бе, джедай, какво стана с тая гръцка салата?". От дъното се чува леко електрическо жужене, насред което дрезгав глас с лек фалцет казва: "Сега, сега, ей сега, май мастър...". На масата - мрачния субект на срещуположния край раздвижва леко ръцете си, сваля черните ръкавици и изпуква демонстративно кокалчетата на пръстите си. "Да поговорим за работа... Пратката е опакована и скоро ще пристигне. Корабът е на по-малко от 100 мили от острова. Надявам се да бъдете удовлетворен от резултата." Главният Криейтиф кимва одобрително с глава и вдига чашата пред него - "Да, г-н Крюгер това е положителен момент в нашето сътрудничество... Наздраве!" Крюгер също сипва в стаканчето си с премерено внимателни движения от разположената пред него водка "Тимошенская". "Салути! Не искам да прозвучи неуважително, но искам да ви задам един, всъщност два въпроса. От чисто професионално любопитство разбира се... Какво ще правите с 40-те контейнера... пардон дизайнера? Не са ли малко много?". Криейтивът се усмихва снизходително и казва - "Вижте, Крюгер - островът е пълен със зомбясали акаунти, тексаския рейнджър отстрелва всичко, което се мърда наоколо, а дебнат и други опасности... Но... Дори да оцелее само един - той ще намери и ще ни донесе безценния артефакт на Първия Дизайнер... Какъв е другият ви въпрос?" Крюгер, прокашляйки се деликатно - "Надявам се, че моето възнаграждение е вече осигурено... според предварителното ни споразумение/договорка?" Главният - "Да, ще получите всички оригинални, неоцветени архиви на сторибордовете на... "бийп" (не се чува поради споразумението в сценария да не присъстват елементи на продуктово позициониране) и в бонус - комплект флумастери "Кохинор" и... В този момент от кухненския бокс в дъното на залата излиза Дарт Джордан носещ в ръцете си огромна димяща паница. Главният Криейтив се хваща за главата и казва прискърбно - "Пак ли си рязал салатата с лейзърсейбъра бре, миндил с миндил..."

В следващия епизод...
След обедната молитва групата закачулени поклонници (копирайтери) на Фара продължават пътя си към неизвестното под жаркото тропическо слънце...

Шести епизод
От челото му се стичаха едри капки пот. Следобедното тропическо слънце прежуряше безмилостно над оголения каменист хълм. Духовният водач на сектата - Джордж Цвъков се надигна с усилие от земята, подпирайки се на жезъла с глава гравирана във формата на боксова ръкавица. Изтупа праха от коленете си, свали качулката на наметалото си и бавно нави молитвеното си килимче. Зад него част от групата копирайтери мълчаливо зареждаше Ipad-овете си от грохналия дизелов генератор, който мъкнеха със себе си през целия изнурителен път на поклонението, а други с досада туитваха обедните си молитви и възхвални постове. Цвъков се обърна и изчака групата поклоннници да се строи пред него с почтително наведени глави. Извади от ръкава си малка овехтяла библия, чийто корици подозрително навяваха прилика с iPhone 5S, прокашля се многозначително и отгърна книжката, точно на мястото което беше отбелязал предния път с проскубано гъше перо. "Глава 2012:09 - "Просветление"... и този копирайтер, който притежава Артефакта и след дългия пречистващ път го принесе на ФАРА, за вечната и слава, ще бъде благословен и ще получи опращение за всичко, що е написал. Всичките му сценарии ще се сбъднат, а Големият му сценарий ще бъде номиниран за главната селекция в земите Кхаанови, ФАРА ще свети завинаги ярко и чисто в негова чест. И ще пребъде той вечно в просветление и благост свише... Амин!" Групата закачулени поклонници повтаря "Амин!" и сред последвалите одобрителни възгласи се нарежда в редица един по един пред водача за да целуне светия пръстен на ФАРА на дясната му ръка. Докато поклонниците коленичат един след друг пред него и целуват ръката му, Цъков с безпокойство си мисли - "Добре, че никой от тези заблудени души не знае, че Артефактът на Първия дизайнер не у нас. И никой не знае къде е, има ли го наистина и дали не е само една легенда за заблуда на праведните и правоверни копирайтери..." Малко по-късно колоната последователи на ФАРА слагат наушниците си (слушалките си) и примирително се затътрузват нагоре по стръмния склон като някои от тях се самобичуват преглеждайки пътьом Фейсбук страниците на колегите си... други припяват молитвени химни... без да обърнат внимание на умело прикриващата се зад нажежените камъни по хълма сянка, която ги следва... Дали това не е легендарната копирайтерка-асасин Мин-Kа - низвергната от Водача в далечното минало и прокудена от сектата в изгнание... завинаги? В небето кръжаха безмълвно рояк лешояди, а островът мълчеше зловещо, сякаш за да запази тайните си само за себе си...

Седми епизод
Южният край на острова. Залив с кристално чисти смарагдови води накъдрени от малки вълнички. Над просторния девствен плаж, насред нетипична за тропическия климат борова гора се извисява луксозна вила с френска тераса и малък олимпийски басейн. Отваряйки стъклената врата с изглед към притихналата лагуна Първият дизайнер излиза на верандата прозявайки се като персийски котарак след закуска и протяга ръце над главата си. Сутрешното слънце нежно гали лицето му. Поредният ден в рая. Беше време да свърши нещо полезно. Дизайнерът разгъва наблизо оставения статив и внимателно поставя върху него 32-инчовия Cintiq. Наглася бръша на четката си на около 2-3 хиляди пиксела и с артистично движение прави няколко бързи щриха върху платното. В един момент застава замислено пред статива и отпива няколко глътки от чашата с портокалов сок поставена на близката декоративна масичка. Не му спореше. Не беше това, което искаше да изрази. Нищо не ставаше както трябва. Особено след загубата на Артефакта... животът и творчеството му бяха загубили смисъл. Поклати глава сякаш припомняйки си нещо, приседна на бутиковия люлеещ се стол до масичката, протегна се към стъклената гарафа и отсипа солидно количество поморийска гроздова в празната чаша. Две бучки лед от кристалната купа звънливо цопнаха в питието. Поглеждайки нагоре към набиращото височина в небосклона светило, дизайнерът повдигна символично нагоре чашата за наздраве и остави амброзията да забълбука в гърлото му. Поредният ден в рая... или ада...

22 години по-рано.
Тиха океанска нощ. Лунната светлина огрява луксозна яхта окичена с примигващи светлинки и коледна украса. На палубата група полуголи акаунтки, очакващи повишение се кършат съблазнително под звуците на актуален диджейски сет, докато на кърмата надвесени над парапета с по чаша в ръка седят един до друг Главният Криейтиф, Първият Дизайнер, Водачът на Копирайтерите и Самотния Рейнджър. Върви небрежен коледарски лаф, прекъсван от време на време от поредната наздравица. Главният Криейтиф (към останалите) - "Е, ако можеше и тази година да покорим ФАРА..." Първият дизайнер (отпивайки солидна глътка бургаска мускатова от чашата си) - "Само да пренастроя Артефакта, както съм замислил - и няма да има кой да ни се опре... Апропо, междувременно може да спретнем едно браншово версусче с ретро-боксови визийки". От другия край на кърмата Самотния рейнджър (придържайки се за двулитрова халба чешка бира, с леко завален фалцет) - "Само ми дайте кийвижуалите, и като ги мина един път през ИнДизайна ще ги разбием другите отвсякъде..." Копи Патфайндера (замислен) - "Без да имаме сценарно надмощие няма да стане работата, а и Главният Акаунт е в комисията - него как ще го елиминираме?". Рейнджъра - "Него на мен ми го оставете... Може да изчезне "дим да го няма" точно преди конкурса... и никой да не го намери..." Криейтифът - "Е, Цмиков, стига с тия бруталности! В нас все още е пръстенът на ФАРА. А и ще спретнем една по-деликатна агитация сред членовете на Журито. Всеки има някакви нужди - кой нов стик за голф, кой младежка компания; някой от нови кадри може да се нуждае напр. някакъв "Head of Art" или..." В този момент яхтата е разтърсена от някакъв подводен трус, а от дълбините на океана се чува зловещо стържене. В нощния мрак приглушено се чува - "Release the Kraken!" и внезапно яхтата се наклонява с нереално голям крен. Акаунтките на палубата започват да пищят в неистова истерия, докато от развълнуваната водна повърхност се надигат огромни гъбести пипала, завършващи с остри стоманени нокти. Може би морският бог на Адвъртайзинга беше недоволен от чедата си...

Осми епизод
Из дневника на Главния Криейтиф... "...тези, които възжелаят да имат в притежание пръстена на Фара, ще трябва през Планината призрачна да минат сред опасности и клопки. Достигнат ли един път до Пещерата на обречените, Избраните ще се изправят пред тежки изпитания - пет на брой предизвикателства, които ще чекнат (ще проверят) на вярата им чистотата... Първо - ще трябва да преодолеят Залата на Овнешките чукове (глави). Второ - ще срещнат Диханието Акаунтско. Трето - да разчетат Името Криейтифско ще трябва. Четвърто - ще е нужно през Моста на рекламите забравени да минат. И накрая пето - тези що истински вярват, ще трябва Пръстенът на Фара, да го разпознаят... За да се случи туй... (тук текста става нечетлив - дневника очевидно е бил залят от солидно количество морска вода и мастилото се е разляло върху рустиковата подложка, превръщайки се в големи тъмносиви петна).

След като рано заранта удрят по една шкембе-чорба и няколко бири в "Под лозата" (единствената и култова кръчма на острова; другата - "Акаунтска среща" е унищожена от последния тропически ураган), двамата предпечатари (да не забравим да ги представим - Симо и Димо) и самотния тексаски рейнджър продължават пътя си през джунглата. Предпечатарите се опитват упорито да убедят Цмиков да ги преведе през Призрачната планина (имайки в предвид да стигнат до Пещерата на обречените, за която са прочели в дневника на Главния Криейтиф). В началото Цмиков упорито отказва, но след като досадата от непрекъснатите натяквания на двамата му спътници започва да му додява, а обещанието за бъчвите премиум чешко пиво, които уж са скрити в Пещерата на обречените започва да го блазни, той неохотно се съгласява. Разсичайки папрати и лиани по пътя си с назъбеното си мачете, Цмиков пробива път през гъстия храсталак на джунглата напред и все по-напред към Призрачната планина. Неустрашимият предпечатарски алианс е изправен пред срещата си със съдбата... (chuckle)

Девети епизод - "Stairs to Heaven"
Фарът е загаснал. В настъпилата абсолютна тишина Акаунтът се сепва и излиза от безсъзнание само за да види надвесени над себе си десетина бранд-мениджърки, които с настървение го развързват. Един път отвързан, той е завлечен със страшна скорост до залива, където е хвърлен в бурните океански води. Навлизайки плахо няколко крачки във водата, Акаунтът обръща глава назад, но единственото, което вижда са заплашително насочените към него бамбукови копия на аборигените. Примирен, той навлиза навътре сред вълните и като един същи Майкъл Фелпс, отпрашва с класически брус напред. Натрупаната умора и напрежение обаче му изиграват лоша шега. След няколкостотин метра в ледените води на Канибалския залив, той започва да се схваща, а силният прибой постепенно го завлича към назъбените скали в подножието на Фара. Изнемощял той се оставя на течението, когато чува омайваща жална песен, която го опиянява с всяка изминала минута... Когато поредния бурен отлив на прибоя го захвърля в непосредствена близост до скалите, той вижда красива русалка, чиято опашка е заклещена в назъбен процеп на скалния масив. С голяма доза риск да бъде премазан от пресата на вълнението в каменната стена той се пресяга и с последно усилие издърпва опашката на русалката. Тя инстинктивно се хвърля върху врата му и го обгръща с ръце като оттласква и двамата от смъртоносните скали. Акаунтът въздъхва, докато из главата му се мержелее мисълта, че преди края си все пак е свършил нещо благородно. В този миг, водите около него започват да бълбукат завихрени изпускайки малки мехурчета. Чува се зловещ истеричен кикот и над повърхността се показват озъбени в страховита гримаса главите на няколко други... русалки. Ранената русалка също изкривява лицето си в неузнаваема маска и просъсква заплашително към колежките си. Те изпискват неодобрително и изчезват в океанската пустош замятайки демонстративно опашките си над водата... Акаунтът изпаднал в неописуем ужас, промълвя с усилие - "Коя си ти? Как се казваш...?". Русалката притискайки се нежно към него прошепва - "Яна. Яна Акаунтска... Хвани се за раменете ми и ще те отнеса до брега". Изтерзан акаунтът обгръща раменете на ранената русалка и те отплуват в посока на намиращата се в горната част на залива пясъчна ивица. Акаунтът мъчително се изтласква на брега, заравяйки ръцете си в мокрия пясък, докато русалката остава във водата до кръста, показвайки срамежливо ослепителната си фигура и веещи се на морския бриз руси коси. Акаунтът извръща глава назад и казва на пресекулки - "Благодаря ти. Ти спаси живота ми. Никой досега не го е правил...". Русалката прошепва "Ти също. Досега никой от твоя вид не се е смилявал над русалка... или нещо друго. Ще те чакам да се върнеш. Ще бъда там - при скалите..." След като поема с хрип още една глътка въздух, тя продължава - "Над скалата зад теб ще видиш пътека. Тя води до тайната стълба за върха на Фара. А сега трябва да тръгвам. Сестрите ми сигурно ще бъдат сърдити... а и не мога да издържам много над водата и на тази силна светлина... Сбогом!" Русалката плясва с опашката си и се скрива под водата. Акаунтът застинал сломен в пясъка, изтрива сълзите, които са се стекли по измъченото му лице... Сърцето му тупти, за пръв път откакто се е отдал на акаунтската кауза. След като се съвзема той става и клатушкайки се тръгва по тайната пътека, която го извежда до виеща се каменна стълба... в основата на скалите. Акаунтът пристъпва върху първото стъпало, подпирайки се внимателно на разпадащия се, патиниран от ръждата на времето парапет, поглежда нагоре, където високо в облаците се скрива върхът на Фара и започва своя съдбовен път... Далеч под него остава Заливът на сирените, за които легендата гласи, че в древни времена са били акаунти, наказани за безгрижно и безразсъдно непристойно поведения от самия Главен Криейтиф. Били хвърлени от обветрените остри скали със завързани за краката тежки медиа-планове в бурните води на океана. Прокълнати да изкушават и да се хранят с всички невинни предпечатари, дизайнери и копирайтери попаднали в злокобните и негостоприемни води на залива... ;(

"Яна. Яна Акаунтска... "

Цмиков, туй намирисва на действителен герой ....

Десети епизод (част първа) - "Deadly Challenge"
Тежкият преход през Призрачната планина е уморил до смърт и двамата спътника на самотния рейнджър. Избягвайки заложените капани на коварното племе на Търговските директори, което обитава мрачните гори на това забравено от Фара място, те се придвижват все по-трудно напред. Стигайки до паднал напряко на едва видимата пътека ствол на хилядолетна секвоя, Симо, отривайки потта от челото си, има неблагоразумието да се подпре на близкостоящ изкорубен дънер. В този миг се задвижва партизански капан тип "Предатор" - греда набодена с бамбукови шишове падаща поне от 10 метра височина. Забелязвайки я в последния момент с периферното си зрение, рейнджърът се хвърля самоотвержено върху Симо и го поваля на земята. Смъртоносната
конструкция се забива с трясък в съседното дърво. Спътникът на рейнджъра е спасен, но Цмиков е тежко ранен в лявото рамо. Стискайки зъби, той къса парче от ватенката си и го увива около кървящата си ръка. "Внимавай бе, чукундур! Че ще те обърна в ЦМИК да знай'ш!" просъсква (през зъби) Цмиков по посока на все още не разбралия какво става млад предпечатар. Продължавайки напред в късния следобед, малко преди свечеряване те излизат в горната част на отвесен склон, от другата страна, на който се вижда забулена в мъгливи изпарения долина. В края и, насред начупен гранитен масив се чернее вход на пещера. Пещерата на обречените!

Вечерта влиза във владенията си. Наоколо се смрачава. Нуждата от почивка принуждава групата да вземе единодушното решение да пренощува преди решителната среща с неизвестното на другата сутрин. Момчетата напалват малък лагерен огън, докато Цмиков изпадайки в треска се опитва да пресуши последните капки гроздомицин в манерката си. Изтощени, те заспиват дълбоко около излъчващите приятна топлина въгленчета на жаравата... без да чуят шепота, който се понася като лек повей от близките дървета на столетната гора - 4, 8, 15, 16, 23 и 42...

На другия ден. Мъждукащото слънце вяло прозира над сутрешната мараня. Симо и Димо се надигат с мъка от влажната земя, схванати и с подути лица. Цмиков, макар и леко блед си свива цигарка пред къкрещото джезве с карибско кафенце (бел. ред. - арабика + коняк). Симо и Димо (с известна почуда) - "Добре ли сте, г-н Цмиков?". "По корав съм, отколкото изглежда." - процежда мрачно рейнджърът, след което развива импровизираният бинт около ръката си, под който се виждат навити специални 60 грамови листа LWC офсет с антибактериално действие. На негласно въпросителните, изцъклени погледи на младите предпечатари той отвръща, сякаш припомняйки си нещо отдавна отминало - "На този номер ме научи един стар шаман лечител, когато бях на мисия в Литовските Балкани". След като събират екипировката си, другарите се спускат по склона и преминават, озъртайки се внимателно наоколо през падината. Около обяд те вече са пред входа на пещерата. Изправени на усойната, обрасла с бурени площадка пред зейналото и тъмно гърло те се заглеждат в ерозиралия от времето барелеф над тях, на който са изобразени две овчи глави удрящи се една в друга, а под тях едва се разчита надпис на санскритски "Hall of Brainstorm". "Е, каквото - такова..." - си казва наум Самотния рейнджър и нарамвайки вярната си карабина Драгунов пристъпва в мрака на пещерата последван от двамата си съратници...

Десети епизод (част втора) - "Sheeps Hammer"
Легендата гласи, че в древни времена след поредния неуспешен брейнщорминг, недоволният Главен Криейтиф, наредил да се отрежат главите на непродуктивните акаунти и да се набият на метални греди, които да се удрят една в друга вовеки - или докато родят нещо пълноценно като идея. За целта Първият дизайнер създал ужасяваща машина, известна като "Овчия чук", която била експонирана в Пещерата на обречените, служейки за назидание и всявайки страх в сърцата на провинилите се, изпращани на заточение в мрачните усои на подземното царство... Минали много години и главите се вкаменили (бел. ред. - някои били вкаменени още приживе...), запазвайки застиналите в ужас предсмъртни маски на безполезните акаунти... (от Автора)
Навлизайки в полумрака на пещерата, Цмиков пали невъзмутимо малка факла, която вади от задния джоб на ватенката си, докато колегите му стреснати от излетелия рояк прилепи ситнят плътно зад него, опитвайки се да осветяват пътя си с някаква архивна Lumia (май 920 беше). Навлизайки все по-навътре и надолу по виещите се подземни тунели, по чийто стени е избила хилядолетна влага те стигат до огромно полукръгло разширение осветено от жълтеникава призрачна светлина... В дъното, над стотина каменни стъпала има огромен подиум, откъдето се носи приглушен ритмичен тътен. Отляво и отдясно се виждат огромни каменни барелефи на овчи (на първи поглед) глави прикрепени към гигантски стоманени греди излизащи от стените на пещерата. Те се изтласкват от противоположните страни на подземието с мощно ускорение и се блъскат една в друга с адски грохот. През тях не би прелетял и прилеп от вида "Craseonycteris thonglongyai"... (бел. ред. - най-малкия прилеп в света; максимално тегло - 2 грама). Симо и Димо, видимо успокоени, че вече са на осветено място ускоряват крачка по посока на механизма, докато Цмиков гледа подозрително мрачно, въртейки нервно периферията на капелата си наляво-надясно."Чакайте! Спрете! Машината е шест-секционна, за клишета, значи..." - Цмиков чевръсто сваля малогабаритно моливче из зад ухото си, вади намачкано тефтерче от джоба на ватенката си, разгръща залепналите страници с наплюнчен пръст и започва да драска неразбираеми формули, продължавайки да си мърмори под сурдинка - "...ако извадим корен квадратен от ротационната скорост на водещия вал от числото Пи и го умножим по диаметъра на втория вал ще получим коефициента на деформация, който ще интерполираме с..." Минута по-късно Цмиков се плясва по челото възкликвайки - "Ето! Значи получава се следната поредица - 4, 8, 15, 16, 23 и 42... Това означава, че овнешките глави се удрят една в друга през тези периоди от време... ъъъ... измерени в... мили... секунди... Ако сме достатъчни бързи и ги отброяваме с подходящ хронометър, изчаквайки през тези интервали от време - ще преминем". Симо поглежда недоверчиво изпод вежди рейнджъра, докато Димо разсеяно се любува на артистично оформените сталагмити спускащи се от тавана на пещерата. Симо го дръпва настрани и се развиква - "Внимавай бе, миндил! Човекът тука се мъчи да ни преведе, а ти само ми щракаш с това фотоапаратче разни забележителности..." Димо сконфузено прибира 50 мегапикселовия Хаселблат в раницата си и поглежда невинно колегата си. "За спомен, после да ги покажа на наш'та Техноложка..." Симо му удря една китайска колибка зад врата с опакото на ръката и изпухтява изнервено, редейки наум "Къде за спомен, къде за помен да не стане работата..." Цмиков оставя карабината си и екипировката на земята и пристъпва по загладените от времето, като под на Шаолинска баня стъпала, водещи към злокобно трещящия механизъм на Овчите чукове. Последван от другарите си, гледайки с едно око циферблата на трофейния си ръчен часовник "Победа", той притичва между многотонните каменни глави, разминавайки се косъм от фатален сблъсък... в типичен лек "оупън-гангхам стайл" (тръс). Стигайки края на препятствието, той извръща поглед зад себе си само за да види, че е плътно следван от Симо, а малко по-назад торсът на горкия Димо се гърчи в ужасна поза, притиснат от каменните плочи на два овнешки чука. От устатата на Димо се стича почерняла кръв, а трошенето на костите му се извисява като стържещ съзнанието писък дори над бруталното бучене на смъртоносния механизъм. Цмиков инстинктивно посяга към карабината си, за да избави приятеля си от мъките му и се сепва сещайки се, че я оставил назад в пещерното разширение (преди препятствието). Лицето му се сгърчва в гневна гримаса докато стиска юмруците си до почервяване. Настрани Симо (току-що преминал последната двойка чукове) с пребледняло лице е застинал като статуя гледайки мъчителната смърт на колегата си... В този миг механизмът спира да работи. Наоколо настъпва мъртвешка тишина, в която се чува единствено отронването на капките пот появили се внезапно на челото на младия предпечатар.

Малко по-късно...
Продължавайки пътя си напред, Цмиков и Симо стигат до продължение на пещерата, в което очевидно отдавна не е стъпвал човешки крак. Наоколо висят тежки паяжини, подът е покрит с два пръста прах и разчленени останки от човешки и акаунтски скелети. Пред тях има тясна просека в каменните стени, от двете страни, на която има архетипни статуи на Първите майстори на Акаунтското братство. "Диханието Акаунтско..." - мисли си Цмиков. "Щом е акаунтско- значи е смъртоносно...". Обръща се към Симо и му казва - "Повее ли ветрец отнякъде, навеждай се да не те продуха. Че може да изстинеш". Симо се усмихва презрително и тръгва напред по коридора, размятайки паяжините пред себе си. Отнякъде се усеща леко въздушно течение, чува се някакво леко жужене след, което стъпките на Симо затихват. В краката на изостаналия назад Цмиков се дотърколва главата на другаря му, с широко отворени очи и замръзнало изражение на почуда. От лявото око на Цмиков, се стича малка сълза - "Младите винаги бързат... като за последно." Рейнджърът затваря очите на нещастния младеж и прави няколко крачки напред, след което рязко спира, сваля ушанката си и замислено се почесва по темето. "Диханието Акаунтско... Диханието Акаунтско... само, който преклони глава пред Акаунта си ще оцелее... (Глава Първа, ред първи - "Евангелие предпечатарское"). Усещайки лек повей на въздуха Цмиков прави крачка напред и пада на колене. В този момент острите като ножче "Полсилвер" режещи пластини на вградения в стената механизъм изсвистяват над главата му и блокират. Цмиков въздъхва с облекчение и вдига срязаната си на две ушанка от земята...

Още малко по-късно...Петнайсетина метра по навътре тунелът отново се разширява преминавайки в ярко осветен коридор с полирани до блясък стени окичени със сребърни свещници, които светят незнайно как с дразнеща зеленикава светлина. На наскоро лъснатия с Mr. Proper под са наредени шестоъгълни плочки от италиански розов гранит. На всяка една от тях, с топло преге е маркиран символ (буква) от латинската азбука или от санскритски. Поглеждайки надолу, Цмиков се почесва по брадата си озадачено. "Хм... Какво ли е това? Само който познае Името Криейтивско ще премине нататък... Бла-бла! Името Криейтифско... Ами то си е такова - К-Р-И-Е-Й-Т-И-Ф. Рейнджърът прибира краката си един към друг и подобно на децата играещи на дама започва да подскача последователно върху съответните плочки. Стъпвайки на буквата "Ф" с вече изтръпнали колена, той си поема въздух и прави широка крачка напред. Гранитът под стъпалата му се пропуква като евтин турски теракот и Цмиков пропада с цялата си тежест надолу, успявайки в последния момент да се захване с два пръста за краищата на образувалата се в пода яма. Поглежда надолу и му се завива свят - дъното кладенеца не се вижда, а и не се чува шум от изпадналите от джоба му центове с лика последния американски президент (бел. ред. - Арнолд Шварценегер). Цмиков с усилие се набира обратно нагоре докато си дудне наум - "Мама му стара, много съм прост! На латински Криейтиф се пише с двойно "Ф" накрая." Изпотен, с изпъкнали вратни жили Цмиков подскача върху последната плочка с буква "Ф" на нея и се насочва към масивната метална врата в дъното на коридора...

Според старо предание, този, който не почита Името Криейтифко и се кланя на фалшиви идоли бива хвърлян за назидание в "Кладенецът на душите" - бездънна яма стигаща до дълбините адови, където обитават слепи, зъбати и човекоядни демони (в каквито са се превърнали душите на Падналите Акаунти захвърлени преди столетия в това ми ти местенце...) - от Автора

Драги колеги, тъй като тия дни ми се налага да работя по заместване (една от нашите акаунт-мениджърки се самозапали ритуално пред офиса, след като отказах да и го направя (бел.ред. - да се разбира "проекта") публикуването на новите епизоди малко ще се позабави, за което искрено поднасяме нашите извинения. За да не скучаете до подновяването на любимия ви сериал, ние, с любезното съдействие на "Ноукил Графикс" решихме да зарадваме истинските фенове с една малка, но за сметка на това с голям награден фонд викторина. И така... вадете лист и моливче и записвайте...

1. Каква марка (от кой производител) е машината тип "Овчи чук" и каква е ротационната скорост на третия и вал? (Епизод 10-2)
2. Открий разликите... Поради небрежна разсеяност на сценариста в някои епизоди Цмиков носи широкопола рейнджърска шапка, а в други ушанка. В кой епизод той носи едновременно и двете?
3. Чий е брандът татуиран на д...то на Главната бранд-мениджърка? (Епизод 5)
4. Колко ще струва iPhone 6S (в корейски вонове), чието представяне очакваме с нетърпение през месец септември 2013-та година?
5. Какво е името на яхтата на Главния Криейтиф, преведено от латински на български? (Епизод 2 и 7)
6. Какъв е артистичният псевдоним на любимата на Първия Дизайнер порнозвезда?
7. Кой е номерът на пантона (и еквивалентът в CMYK), с който е боядисан ФАРА над селото на канибалите?
8. В коя известна рекламна агенция работят Симо и Димо?
9. В кой епизод ще се появи тая кирка най-накрая?
10. Имената на всички сериали, в които е изявявал незабравимото си сценично присъствие Дарт Джордан.
11. Дата, час и година, в която Главният Акаунт е изпратил първия си мейл.
12. Общият брой, трите имена и ЕГН на всички участващи в сериала акаунт-мениджъри.

Първа награда - безплатен, директен и еднопосочен билет за острова с осигурен пълен all inclusive по време на престоя в селото на бранд-мениджърите. Печелившият ще бъде изтеглен чрез жребий от далите верни отговори на всички въпроси. Допълнителни бонус награди (ушанката на Цмиков, смокинга на Агент 007, цветни фото-репродукции на русалката-акаунтка и много други) ще бъдат раздадени на отговорилите, на който и да е въпрос от нашия куиз. Очакваме участие и най-вече отговори от всичките ни стотици хиляди хардкор фенове от целия свят. Наслука и успех!

Драги колеги, след внимателно проучване на получените отговори (с помощта на хиляди доброволци акаунт-проверители) и провеждане на томболата от оторизираната комисия в състав Туентин Карантино, Злобърт Злодригес, Уве Бол и Тимур Бекмамбетов (в секретната лаборатория под острова) имаме победител в нашата викторина. Печелившият, и единствен дал верни отговори на всички въпроси в детайли е нашият любим колега г-н Крюгер (известен още като "Head of Art") - очевидно проследил внимателно и със затаен дъх всички епизоди на любимия ни сериал. На печелившия - честито! Пожелаваме му приятно и безаварийно пътуване...

А сега, за нетърпеливите и любопитни наши фенове - публикуваме верните отговори от нашия малък куиз:
1. Машината не е ротационна (защото е CG - производство на студио "Бояна Трашмейкърс"). Така че, верният отговор е 0.
2. В епизод 10 (втора част). Въпреки че, по принцип винаги си ги носи и двете плюс специална каска "Вермахт" стайл, изработена от секретна антиакаунтска титаниево-поликарбонатна смес.
3. Поради клаузата конфиденциалност подписана от продуцентската компания с телевизия AXN, този отговор няма да бъде публикуван. Все пак - за заинтересуваните - това е татуировка на Най-Най-Големия Бранд.
4. Николко (тъй като ще бъде забранен за продажба в Южна Корея).
5. "Curae quod Fari meum" - т.е. "Пука ми на ФАРА"
6. Джена Дежеймисън (заради впечатляващото и представяне на... Супербоул)
7. Pantone Black 6C (100-35-0-100) - известен още като "light cold rich black".
8. Вече не работят (мир на праха им).
9. В последния разбира се. За нетърпеливите ще подскажем, че ще има важна роля в развитието на действието.
10. "Златен пасер 2010", "България търси предпечатар" - сезон I-ви, както и епизодични роли в още десетина подобни (режисирани основно от култовия тандем Туентин Карантино и Злобърт Злодригез).
11. 12:12 часа, 12 декември 1212 г. пр. н.е. (бел.ред. - ега ти античния спам!)
12. За да не изпаднем в нарушение на Закона за защита на личната информация, не можем да публикуваме имената и ЕГН на акаунт-мениджърите участващи в сериала. Иначе общият им брой е 666.

Списъкът с получилите поощрителни награди участници в нашата викторина ще бъде публикуван по-късно тази седмица на адрес:
http://www.fbi.gov/wanted/topten.

Единадесети епизод - "One rule them all..."

След като отваря с доста усилия блиндираната метална врата в края на залата, Цмиков прави крачка напред... и сепнато се дръпва назад. Прилепен плътно за ронливата повърхност зад гърба си той съзира пред и под себе си огромен каньон опасан от остри, назъбени скали. Наоколо пронизително пищи неприветлив студен вятър, на чийто звуков фон плющят сюрреалистично овехтели полуразкъсани винили на билбордове от стари неуспешни рекламни кампании... веещи се в полукръг над пропастта. В далечината, от другата страна на каньона се вижда тъмно петънце - явно вход на друго пещерно образувание. Цмиков вади с два пръста от джоба си любимата си манерка и отпива яка глътка през пресъхналите си устни. "Никакъв мост не виждам, да му се не види... Ама като съм стигнал до тук - ще се жертвам. Как иначе ще стана герой на капиталистическия труд?". "Поне няма да си дам любимото..." - продължава да си мисли Цмиков, след което с иронично-саркастична усмивка излива манерката си над зейналите дълбини на каньона. "Сбогом, май прешъс..." - прошепва рейнджърът притваряйки очи и стъпва напред с обречена решителност... подхлъзвайки се на разлятата под него поморийска амброзия. Цмиков разперва ръце, едва успявайки да запази равновесие и отваря очи. Пред и под него се разкрива почти невидима стъклена пътека с хамелеонова маскировка (най-вероятно изработена по поръчка в Демакс), която искри в хилядите блестящи капчици от разлятата ракия. "Язък! Тази беше последната..." Продължвайки осторожно напред с разперени ръце, навеждайки се от време на време, за да избегне някой прелитащ билборд, я на Адибас (с надпис "Impossible is nothing", я на Кока-Кола с някой Дядо Мраз с холерично зачервени бузки) Цмиков достига другата страна на каньона и се пъхва в тесния отвор на пещерата.

Пропълзявайки през тесния скален процеп нашият герой стига до разширение на пещерата, осветено от премигващи лоени свещи закачени тук-таме по прашните стени. В дъното на издълбаната в гранита малката квадратна стаичка, приседнал до бутиково бюрце в провансалски стил седи навел ниско глава над пожълтяла от времето Хуберова таблица рицар от "Орденът на Маниера". Ръждясалите му доспехи и положеният до него назъбен меч подсказват, че се намира на това място от доста време. Цмиков се прокашля колебливо изчаквайки някаква реакция от древния субект. Рицарят - Гурин О'Борка повдига глава и се обръща по посока на госта си със скоростта на ръчен тифец (на двупикселно изображение). "Ха! Здравй страннико! Готов ли си за изпитанието?" - проговаря изненадващо бодро и жизнерадостно домакинът. "Тогава изборът... между живота и вечната слава на Фара... е само твой. Пръстените са хей там на онази маса в ъгъла. Мисли разумно, уповавай се на вярата си и може да успееш..." - поклаща глава многозначително рицарят, след което се обръща отново към разгърната пред него книга и отгръща следващата страница. Цмиков леко изненадан от хладното посрещане си мисли - "Бабини-деветини... Аз да не съм хванат от гората, пардон - джунглата!..." Цмиков приближава масата с привидно страхопочитание и заглежда лъскавите, обсипани със скъпоценни камъни и гравюри на различни брандове пръстени. "Пръстенът на Фара е много стар - значи на него не може да има гравюра на някакъв бранд, защото тогава брандове още не е имало. Кован е по време на тежка икономическа криза, значи не може да е от благороден метал. Ковачът му - Първият рекламист е бил беден частник без никакъв бюджет - значи върху него не може да има инкрустации с диаманти или някакви камъни..." - мисли си Цмиков оглеждайки внимателно всички произведения на бижутерското изкуство наредени върху полуизгнилата ленена постелка на масата... и не намира нищо, което да отговаря на неговите критерии. "Е, избра ли, какво ще сложиш на ръката си?" - ехидно го подпитва рицарят. Цмиков се поглажда замислено по наболата си брада, изплюва се пода и казва - "Абе... колега тука май го няма това, което търся?" Старчето отваря широка дружелюбна усмивка и отвръща - "Ами да - пръстенът го няма. Взе го преди години един младеж, някакъв Главен беше, крастав... или май беше Креатив... Позна го от раз..." "Ти поне не се подлъга да си сложиш нещо дето не трябва, че после щеше лошо да стане. Е, какво мога да направя за теб... Карабинката мога поне да ти калибрирам, или пък профилче някакво да ти изгенерирам... за по-добър външен вид и свежест на бузите...". Рейнджърът видимо изнервен се почесва зад тила и тръгва към изхода. "Чакай, чакай! Тук съм от толкова много години... писна ми да гледам цветни таблици и профили, да чакам някой да дойде само за да се прилъже с пръстените и да изгори заради лакомията си... Вземи ме с теб и ще ти покажа, къде е пръстена отнесен." - примолва се жаловито рицарят О'Борка. Цмиков (през рамо) - "Добре, добре... Дигай си дисагите, дядка!" Гурин прехвърля през раменете си ремъците на стара паласка, хваща меча си и се затътря след самотния рейнджър.

Няколко часа по-късно (след като Цмиков е затрупал с камъни останките на младите си колеги и е теглил една кратка предпечатарска молитва на лобното им място) новосъздадената дружина е готова за път. Цмиков (припалвайки си цигарка) се обръща към рицаря на Маниера - "Запуши си ушите, дядка!". Пали фитила на пръчките динамит, които е извадил от раницата си минута по-рано и ги хвърля като истински дискохвъргач в зейналата паст на пещерата. Последва ужасяващ трясък на падащи каменни блокове. От скалите се издига прашен облак като от вулканично изригване. Цмиков вдига юмрук към планината и се провиква в нетипично войнствен стил - "Ще отмъстя за вас, момчета!". Замята карабината на гърба си и се обръща към спътника си, който гледа ококорен предизвиканото от рейнджъра опустошение. "Хайде, дядка, тръгваме!". О'Борка вади с преднамерено демонстративно движение от паласката си полирана от времето манерка и подсмихвайки се казва - "Искаш ли по едно, преди да тръгнем?" Цмиков облизва пресъхналите си устни, а О'Борка благо продължава дръпвайки протегната си ръка назад - "Само повече не ми викай дядка. Разбра ли Джуниър?"...

Респект бро, респект... безмълвен съм...
А ще има ли зомбита?!?
А тлъсти продъкшън-мениджъри на бавен огън?