В днешно време един себеуважаващ се Дизайнер не би трябвало да си позволява да не разбира от предпечат.

1883
Spread the love

inline_340_http://prepressbg.com/images/izlojba_alegra_024.jpgПредставете се нанашата аудитория.
Казвамсе Калина Христова и преподавам в НБУ. Асистент съм по ”Рисуване и живопис” в бакалавърскапрограма „Визуални изкуства”, преподавам„Графичен дизайн – теория и практика”в магистърска програма „Графично ипространствено проектиране”, директорна бакалавърска програма „Визуалниизкуства”(I-ва и II- ра година на обучение),департамент „Кино, реклама ишоубизнес”, редовен докторант в програма„Графичен дизайн”.

Специализираласте във Виена, Akademie der Bildenden Kunste, в класана проф.Франц Граф. Каква е разликатав стила на обучение в художественатасфера у наси там?
Товакоето истински ме порази в стила наобучение в Akademie der Bildenden Kunste бешеизключителната свобода, която получихкато студент. Правото сама да избирампосоката и сферата в която искам даработя и абсолютната свобода на изборна изразните средства. Признавам, че вначалото това беше стресиращо за мен,защото имах академичния навик даизпълнявам конкретно поставени задачи.Но впоследствие това се оказа от огромнозначение за изграждането ми като творец.Тази самостоятелност беше и основнатацел на курса, които символизирашеразвиването на артистичните възможности,а те както знаем са необятни. В резултатна тази свобода аз коренно променихстила си и дори може да се каже, чепреоткрих творческото си „Аз”,но тозипът в една академична общност, в коятостудента и преподавателят са равноправнисъбеседници в един диалог по въпроситена изкуството.

Имаше ли нещотипично българско, което усещахте, чеимате в себе си и Ви отличаваотостаналите Ви колеги?
Можеда прозвучи малко странно и доринескромно, но мисля че главното, коетоме отличаваше от останалите ми колегибеше дисциплината и изключително добратами академична подготовка, която мезадържаше в ателието по цели денонощия.Искреното ми желание да използвам всекимиг от времето си за да претворявамсвоите мисли и изживявания и да гипревръщам в изкуство.
Единмалко куриозен случай още в началотона престоя ми в ателието на проф. ФранцГраф беше момента, когато почти всичкимои колеги се бяха събрали зад гърба мии ме наблюдаваха как рисувам. Почувствахсе доста странно, сякаш върша нещонередно, но мисля че по-скоро това бешев резултат на искрената им почуда отвъзможностите ми.
Сегаспокойно мога да се обърна назад и данарека тези колеги мои приятели, откоито научих изключително много, асамият ми престой във Виена като истинскиповрат в личното ми творчество.

Имате зад гърба сиучастие в 26 изложби.Много от тях са в чужбина. Как гледатна нашето изкуство зад граница?
Изкуствотоне се нуждае от националност. Тосъществува и се разпростира отвъдвсякакви граници. Разбира се, със всякамоя изява аз представям не само себе сикато личност и творец, но и България,което винаги е повод за националнагордост.
Радвамсе, че когато някой гледа моите картини и не се интересува от къдеидвам и какживея, а се наслаждава на видяното, катона изкуство в чиста форма – без ограниченияи предразсъдъци. Това е истинскотоудовлетворение и наслада, което всекихудожник получава за труда си.

Много студенти желаят да сеобучават вобластта на компютърната графика идизайн.Какво предлага НБУ в тазинасока?
Новбългарски университет предлагабакалавърска програма „Визуалниизкуства” с модул „Графичен дизайн”,магистърска програма „Графично ипространствено проектиране” и докторскапрограма „Графичен дизайн”.
http://www.nbu.bg/index.php?l=923
http://www.nbu.bg/index.php?l=924
http://www.nbu.bg/index.php?l=925
Внастоящият момент това са едни отнай-актуалните и дори водещи програмив НБУ. Самият факт ,че университетапредлага и докторска програма „Графичендизайн” е доказателство, че програмитеса се развили във времето до изключителнодобро ниво и качество на обучението изавършилите ги студенти притежаваттеоретични познания и практическиумения в областта на графичния дизайни рекламата, с необходимите знания иумения за творческо приложение насъвременните компютърни технологии вдвумерното и тримерно визуализиране ианимиране .

Какви са недостатъците натези специалностив НБУ? Достатъчно надеждни ли сазнанията и ученията на студентите,признават ли ги работодателите?
Програмитеса резултат на многогодишният труд напроф. София Шишманова и на екипа отпреподавателите по Графичен дизайн къмдепартамента(проф. Д. Тасев, проф. Г.Петров, доц. Станко Войков и др.) Основнатацел на обучението е да превърне студентитев конкурентно способни професионалисти,които съчетават у себе си художественотообразование и неговото творческоприложение посредством съвременнитетехнологии. Това е добре балансирана инепрекъснато актуализираща се системана обучение,
коятов рамките на България съществуваединствено в Нов български университет.Не казвам, че програмата е уникална ибезгрешна, защото такава надалисъществува.
Иако преди като изискване при кандидатстванеза работа в рекламни агенции и студияпо графичен дизайн се изискваше предимнозавършено висше художествено образование,сега там неотменно стои и името на НБУ.Студенти завършили нашите програми вмомента работят в едни от най-изявенитестудия и рекламни агенции, печатнимедии, това е ярко доказателство заотличното образование, което студентитеса получили и което работодателите несамо признават, но и толерират, зарадидобрата им подготовка в областта насъвременните компютърни технологии.

Какво трябва да сепромени в подготовкатана студентите, така че те да не
сесблъскват така остро с изискванията напазара, в който практиката много
честое водеща?
Усилиятав тази насока би трябвало да са насоченикъм познанията в областта на компютърниясофтуер, който е определящ в сферата надизайна. Практическите занимания настудентите с програми като Adobe Photoshop, Illustrator, Indesign,Corel Draw,3D MAX Studio,Flash и Mayaса чудесна предпоставка при завършванетоси те да бъдат едни от търсените ипредпочитани специалисти на пазара.Разбира се, не би трябвало да подценявамеи чисто теоретичните им познания вобластта на графичния дизайн, художественитеим разработки в областта на шрифта,запазения знак и дизайнът на опаковкатабез които образованието и бъдещатареализация на студентите би биланепълноценна.
Съвсемубедено мога да заявя, че програмите„Графично и пространствено проектиране”и „Графичен дизайн” в НБУ отдавна сапоели пътя в тази насока. Но за тованай-добре говорят успехите на нашитестуденти.

Има ли понятия като“чист дизайнер“ и „чист предпечатар“?
Мисля,че отдавна не съществуват такива „чисти”понятия, по-скоро границите са размити.
Вднешно време един себеуважаващ сеДизайнер не би трябвало да си позволявада не разбира от предпечат. Това би билопагубно, както за самия него, титулувалсе с такова наименование така и закрайния продукт или дизайн, който щепредлагат в резултат на работата си. Защастие голяма част от „добрите дизайнери”съчетават и умело съвместяват в работатаси както уменията си в областта награфичния дизайн така и добрия предпечат,което вещае едно по-светло ДизайнерскоБъдеще.

Вие сте преминали презразлични нива в НБУ – асистент, преподавател,директор напрограма. Не е тайна, честе един от най-високо оценяванитепреподавателиот студентите във вашиядепартамент. Какво мислите за тазисистема наоценяване? Защо липсва вдругите университети?
Товабеше едно от първите неща , които меизненадаха приятно като преподавателв НБУ. Възможността студентите даоценяват програмите, качеството наобучение и самите преподаватели ечудесен коректив, който би трябвало даприсъства неотменно във всяко едновисше учебно заведение. Така си „сверявамечасовниците” и се стараем да сме „вкрак с времето”, даваме възможност настудентите активно да участват в учебнияпроцес.
Чаксега и други висши учебни заведения вБългария въвеждат тази система наоценяване, което намирам за основнатяхна грешка ,която възпира модернизиранетона образователната ни система. Може би,истинската причина това да се случвачак сега и да е равносилно на събитие естраха, който преподаватели ,факултети,декани ,ректори и вузове тайно таят отреалната студентска оценка за технияттруд и усилия. Но това е само и единственознак, че нещо в образователната системаи нейното качество липсва.

Какво смятате, че трябвада притежавакато качества един университетски преподавател, за да получавапризнаниетона студентите си?
Единдобър преподавател преди всичко трябва обича професията си и да умее дасподеляпознанията си със студентите. За целтасамият той би трябвало да работи вдадената сфера.
Еднаот най-големите грешки, които някоипреподаватели допускат е изключителноголямата дистанция която налагат междусамите тях и студентите, която се превръщав неразбиваема стена от недоверие инеразбиране. Няма знание, което да можеда прехвръкне над такъв зид. Когато тазидистанция намалее и допуснеш студентитепо-близо до себе си, те получават нужнатаим информация, те самите споделят идеитеи знанията си с теб ,и стената рухва, атака се ражда и така бленуваното уважение.
Искреносе надявам, че като млад преподавател,който лесно се асоциира със студентскатаобщност, който вижда в лицата настудентите – приятели, никога няма да бъда жертва на подобна грешка имисля,че успявам.

Биографична информация