Дона Маджарова, Атика Медия България

3467
Spread the love

Дона Маджарова разказвакак се произвеждат списанията на Атика Медия България

inline_686_https://printguide.info/images/IMG_9541.jpg

Длъжност: Мениджър печат
Списания: Playboy,Maxim,Grazia,JOY,OK,Casaviva
Издател: Атика Медия България

inline_708_https://printguide.info/images/dona/casa.jpg inline_988_https://printguide.info/images/dona/joy.jpg inline_773_https://printguide.info/images/dona/gracia.jpg
inline_753_https://printguide.info/images/dona/maxim.jpg inline_515_https://printguide.info/images/dona/ok.jpg inline_760_https://printguide.info/images/dona/playboy.jpg
Познавам Дона от времето, когато работеше във фирма Маус.Тя беше една от малкото жени, които работят подобна мъжка /завремето си/ работа. Когато и да се чуехме, винаги оправяшенякакви клиентски файлове, обясняваше, нещо вкарваше в ред. Все сечудех защо се занимава точно с това – виждаше ми се твърде артистичназа производството. Изглежда екстравагантно и повече се вписва напартитата и културните събития, които посещава редовно, отколкото донякой експонатор. Не че това пречи на работата й по някакъвначин.

Каква е работата ти като Мениджър печат в Атика Медия България?
Позицията, която заемам като директор производство включва цялостнаорганизация на печатния процес, постоянна връзка с търговския отдел,дистрибуцията, изпълнителният директор, арт директорите и главнитередактори на всичките ни издания Playboy,Maxim,Grazia,JOY,OK,Casaviva

По-голямата част от моята дейност е административно-комуникативна,защото добрата организация и координация е изключително важна заизпълнението на крайния продукт. Работех доскоро в екип с още двамаколеги, които са принт контрол по време на печат. Тяхната задача е даконтролират целия процес в печатницата и са в непрекъсната връзка смен. Така имам постоянен поглед над всеки етап от производството, катов същото време планирам следващите задачи. Работата за 6 издания еизключително динамична, тъй като всяко едно си има своите особенности ихарактеристики. Контролирам всички нестандартни проекти, коитореализираме за рекламодателите.
Ако трябва да направя едно абстрактно описание и обобщение на дейносттаси – много често се чуствам като жонгльор, който стъпва по въже.Балансът и хармонията в отношенията между отделните звена еизключително важен и често се явявам рефер в нажежените конфликтнимоменти.

С кои подизпълнителиработите и как организираш работа с тях?
В началото, когато започнах работа в АтикаМедия България,издателството работеше от три години с печатница „Багра“и от 8 месеца с„Жанет 45“ в Пловдив. Тогавав „Жанет45“ се печаташе само списание JOY, а всичкиостанали в „Багра“.Аз наследих тези отношения и продължих напред. На следващата година,нещата коренно се промениха. Пазарният принцип надделя и започнахме даработим с Делта+, която в този момент сепреструктурираше в InfoPress Group. Така прекратихме отношенията си с „Багра“и разделихме списанията междуIPG и „Жанет45“.Докато „Жанет45“ ни даваше едно специално отношение ипървокласно качество, с IPGсе сблъсквахме с манифактурното производство и безхаберното отношениена работниците. Преходът беше труден както за тях, така и за нас. Вмомента работим изцяло с ДелтаХай Принт,/екс. IPG/ и мисля, че вече сме намерили правилната формула за вазимносътрудничество. Те вече дават качеството, което ние желаем, но зад товастои изцяло моята упоритост, взискателност и непримиримост към липсатана професионализъм в определени моменти.

Не се страхувам да експериментирам и до момента тази ми вътрешнаувереност ми е помагала да убедя по-висшестоящите да излезнем отрамката и да подобрим продукта си. Едно такова решение беше дакачим Playboyна ролен печат, но да печатаме на стохастичен растер. Не ми беше многолесно да убедя толкова много хора, че това е по-добрият вариант засписанието, защото всички се съмняваха много в тази нова и неизпитанатехнология. И до съвсем скоро ние бяхме единственитя клиент на ДелтаХай Принт, който печата на стакато.

От кога се занимаваш спечатни издания и учила ли си за това?
Нямам полиграфическо образование, учила съм се изцяло от практиката.Започнах още през 1998г, когато завърших езикова гимназия. Преподавахпо англиийски език в един техникум и паралелно с това работех в единмалък вестник.
Първият софтуер, на който се научих да работя беше Page Maker.Така се роди любовта ми към дизайна. След това за период от две годинисмених няколко работни места – печатница, рекламна агенци,медия шоп –там продавах рекламни площи за печатните медии, както и телевизионновреме. Това сега много ми помага да разбирам колегите от рекламнияотдел и да им влизам в положение.
Най-голяма роля за моето професионално израстване изигра фирма „Маус“.Започнах работа там като оператор на експонатор на 21 години.Потова време нямаше толкова откачени девойки, които да си избираха такаватежка работа. Работехме денонощно на смени.

Беше ни много трудно в онези години, нямаше никакви книги и учебници, ав България по това време хората, от които можеше да научиш нещо, себрояха на пръсти. Ние предлагахме услуга от ново поколение, но разбирасе не бяхме и единствените на пазара. Клишето „Каквотопуснал, товавзел“ при нас беше табу. Ние попрявяхме всички гафове наклиентите и гиучехме как да си подготвят по добре файловете за печат.

Как се приемат младитехора в тази професия?
Според мен се приемат съвсем адекватно, защото има много кадърни младихора, а и като цяло управителите на много печатници вече са млади хора.Но преди десет години сблъсъкът на поколенията в тази сферабешемного явен. Масово хората от старото поколение не можеха да приемат, чеще застанат до някоя 22 годишна девойка и тя ще им обяснява как тозифайл изобщо не става за печат. Определено, на хората им трябваше доставреме, докато свикнат с мисълта, че е по-добре да ни се доверят. Теможе да са работили 20 години в полиграфията, но тези технологии, коитоса използвали през годините, вече имаха архивна стойност, а от новитетехники си нямаха никакво понятие. Така постепенно се примириха исвикнаха, защото нямаха избор.

Разкажи и ти за любимитеси гафове в работата.
За толкова години гафове е имало всякакви.
По-скоро мога да разкажа как едно недоразумение в комуникациятапредизвика много комична ситуация.
Беше краят на януари и бях на екскурзия с приятели в Рим. Бях наела отагенция един апартамент. Прибираме се още първата вечер и установяваме,че съседът, който правеше ремонт, е пробил тавана в банята и цялата душкабина е пълна с отломки и мазилка, а на тавана има една огромна дупка.Реших, че е късно да звъня на генцията, от която наехче апартамента ище го направя сутринта. На сутринта, тъкмо ставам и телефонът ми звъни.На дисплея се изписва номер с кода на Рим, вдигам и отсреща мъжки гласме пита дали съм аз и говоря ли английски, като се представя, че е отагенцията и пита дали всичко е наред. В този момент аз въодушевенозапочвам да му обяснявам как имам проблем и нещата не са наред, тъйкато съседът е пробил тавана на банята. Изведнъж връзката прекъсва.Избира ме отново и този път започва да ме пита дали съм получиланякакви палета с вложки. В първия момент се изненадвам много, нореагирам бързо и го питам за кои списания. А той, ровейки в някаквилистове, ми казва Grazia,JOYи Evaи ме пита дали са пристигнали в печатницата. Затварям и започвам поверигата да издирвам за какво става на въпрос. Никой от никъде нямаинформация за заявени такива вложки от чужбина, но те вече са впечатницата. А като ми каза и Eva,съвсем се зачудих, тъй като не е наше списание. Наложи се цял ден да сиговорим с този човек, понеже аз обикалях Ватикана, а там почти нямаобхват и не можеш да проведеш никакъв смислен разговор. Оказа се, четова е поръчка от една швейцарска фирма, която печатала в Италия идиректно дала координатите да се изпратят в България, само че, тезивложки бяха за след 2 броя и разбира се, че никой не ги очакваше. А азна края на деня като се сетих как му обяснявах на човека за пробитиятаван на банята, ми стана изключително неудобно, но и много смешно.Това беше една абсурдна и комична ситуация и цялата група умираше отсмях.

inline_857_https://printguide.info/images/IMG_8468.JPG

Напоследък много честопътуваш. Какво друго правиш в свободното време?
Голям ценител на изкуството съм и тази година е доста активна за мен,заради бианалетата във Венеция и Истанбул, на които отдадох нужнотовнимание. Отделно ходих на един рок фестивал в Унгария -„Sziget“,където направих много снимки и заснех първия си документален филм слюбителска камера. Междо другото, една от новите ми страсти ережисурата. Съвсем скоро ще направим изложба, където ще могатдасе видят част от нашите произведения.
Отскоро ходя и на уроци по аржентиско танго. Това е нещо, което искахот много време. Но както се казва – за всяко нещо си идва времето.Въобще тази година успях да реализирам доста от моите артистичнистрасти. Хобитата ме поддържат жива и затова ходя на работа с любов инастроение.

inline_255_https://printguide.info/images/IMG_1117.JPG

inline_261_https://printguide.info/images/IMG_5363.JPG

Интервюто взе Десислава Тодорова
Printguide.info


Коментирай във форума.

Прочетете още: Силва Закарян, Болкан Медиа Груп, Тони Туйков, Санома Блясък Българияи Марио Мечков, Икономедиа

Надяваме се, че с тези интервюта помогнахме да научите повече запроизводството на списанията, работата на производствените мениджъри иорганизацията на работа в четирите най-големи издателски групи.

Биографична информация