За мен една от най-важните година в българската печатарска индустрия след Втората световна война е 1989 година

534
Инж. Васил Василев е може би най-познатото име в полиграфическия бранш. Години наред той е не само главен редактор на сп. «Полиграфия», но и в основата на много идеи и проекти, които оказват влияние в развитието на цялата печатна индустрия в България. През дългите години на професионалния му път успява не само да съхрани списание «Полиграфия», но и да го превърне в институция. 26 години отдаденост на този значим проект, хиляди издадени страници, най-добрите автори в бранша, лоялна читателска аудитория и множество доволни рекламодатели в изданието.

След оттеглянето на г-н Василев от поста главен редактор, решихме да го посетим в неговия дом в Бистрица, за да направим това интервю. Още с пристъпването на прага на дома му, разбрахме, че това няма да е стандартното блиц интервю. Самият той се усмихна и каза, че ще е първият, който ще излезе извън стандарта на 5-те ни кратки въпроса. Така и стана. С г-н Василев можеш да разговаряш с часове, а по-приятното е, че можеш да го слушаш с часове. В градината на артистичния му дом можеш да се пренесеш в едно друго време, много преди  шеметното развитие на техниката и технологията на печатния бранш. Малко са хората, които могат с такава точност и обективност да ти разкажат историята на печатната индустрия в последните 50 години. Цялата история, с всичките значими дати, събития и участници в тях. Най-добрият му помощник за дати и имена е любезната ни домакиня – неговата съпруга г-жа Люба Василева.

Г-н Василев ни посреща, облечен в тениска на Adobe. Казва, че е емоционално свързан с продуктите на фирмата, лично с нейните създатели и е горд притежател на първия Adobe Acrobat още от далечната 1992 г. Признава също, че е малко консервативен и резервиран към нови продукти, а неговата любознателност му помага да разучава всички новости в индустрията,  но винаги и по всяко време безрезервно поддържа печатната комуникация. Не влиза често в Internet, използва основно електронна поща и чете изпращаните му новини от основните световни информационни агенции в печатарската индустрия.

Говорим си за кирилица и важността да се върнем към българската кирилица. С голямо съжаление споделя, че твърде много издателства я пренебрегват, че вече не се отделя внимание на типографията, не се поглежда къде  има тирета, живи и мъртви колонцифри и още много неща, които вече не се използват. Все пак споделя, че благодарение усилията на Националната художествена академия има своеобразен обществен резонанс и се надява да се върнем към корените си от ръкописното писане, така както са ни учили в училище.  Но има да се направят още много неща.

За дългия път на сп. „Полиграфия“
Всичко започва с Държавното полиграфическо обединение, основано след войната за управление на отрасъла. Това са времена на една Държавна печатница с културна политика и видни писатели, художници като Людмил Стоянов, Стайков, Бисеров и много други. След национализацията през 1947 година печатниците се окрупняват в 34 предприятия, създава се снабдителска база, ремонтен завод, букволеярна, книговезница и други, в които са заети няколко хиляди човека. Тогава се появява и нуждата от подобно издание. Списанието започва да излиза през 1949 г. и се издава месечно в продължение на няколко  години, но ентусиазмът около него постепенно замира.
През петдесетте година идват първите завършили висшисти в чужбина, СССР и по–късно – ГДР. Сред тях е и г-н Василев. С общи усилия изданието се възстановява през 60–те, но след много кратко време ентусиазмът отново стихва и списанието спира. През 80-та година се задават интересни събития. Наследството на Гутенберг започва да се пропуква и цифровизацията в печатарството става все по–осезаема. Тогава отново се намират сили за възраждането на сп. «Полиграфия». Най-голямата помощ оказва Бистра Гео Милева–Аврамова , както и много други поддръжници на идеята. 10 години списанието излиза 4 пъти годишно, а след като през 1992 година преминава в частни ръце излиза 6 пъти годишно. Сега, след повече от четвърт век под редакцията на Васил Василев, списанието преминава в ръцете на новия си издател Би Ем Джи, а щафетата е предадена на новия главен редактор Десислава Брайкова.

Важните събития през годините…
В.Василев: За мен една от най-важните година в българската печатарска индустрия след Втората световна война е 1989 година — промяната оказа много голямо влияние в развитието на бранша, както и на цялостната му организация. В момента в страната има над 1500 печатници, от които петдесетина заслужават внимание. От друга страна основата на индустрията са печатници с персонал от 5-15 души. Едва ли имаме печатници с повече от 200 души персонал. Също така тиражите, които се печатат сега са доста по-малки. Още помня най-високият тираж по мое време — етикети за стерилизирани краставички за износ в страните на СИВ – десетки милиони, печатани в литография Балкан с месеци.
Другото следващо значимо събитие е цифровата техника и персоналния компютър.  С напредването на технологиите, печатарската професия вече не е това, което е била преди 15–20 години и много неща не са това, което някога са били. Иновационните цикли в последно време станаха много бързи.  Неприятното е, че в печатарството влязоха хора, сякаш спуснати с парашут. То е било винаги и ще си остане черно изкуство. Сега се познава съоръжението за работа, но не и процесите свързани с него. Опасна е тази профанизация на печатарството, с навлизане на хора, които познават само една-две компютърни програми, но не и работния поток като цяло.
Не е за пренебрегване и фактът, че  производството на хартия в България се срина. Ние почти нямаме производство на хартия за писане и печат. Целулозно-хартиената промишленост не успя да оцелее.

За влизането ни в Европейски съюз…
По отношение на влизането ни Европейски съюз има една особеност, която не отчитаме. Много сме далеч от центъра на Европа. Вижте колко малко чужди инвестиции има в печатарството в България. Ние сме една екзотика за Европа и не виждам да се случи нещо особено веднага след 2007 година. Дано да доживеем, за да видим истински чужди капитали в България. Слава Богу, има печатници, които вече произвеждат за чужбина. Имаме технически възможности, наравно с Чехия и Унгария, например. Но има една област, в която сме слаби и това са книговезките услуги, защото повечето малки печатници не могат да си позволят скъпи комплексни машини. По-скоро виждам уедряване на бизнеса, тъй като успоредно с многото възможности за кредитиране, ще има и много фалити.

Неусетно са минали три часа в сладки приказки, кафе, рилска вода със стръкче мента,  домашни малини и касис. Нашите домакини проявяват внимание към всяка подробност, така както помнят в детайли много факти, хора, събития. На вратата ни изпраща и домашния им котарак с красиви очи и непокорен нрав. След среща с г-н Василев остава дълбоко чувство за уважение. За целия му професионален път и неуморната му борба да поддържа добрите традиции в печатната комуникация в България.

Интернет портал за печатни технологии.