В ситуацията на продължаващата глобална криза в почти всички сфери на социално-икономическия живот в началото на 2021 не можем да не отбележим един необратим факт, а именно, че печатната индустрия е излязла от обичайното си русло и вече е част от „новата (дигитализирана) реалност“.
Означава ли това, че печатът няма бъдеще?
Разбира се, че не! Разгръщайки се чрез нови канали, дигиталната ера „ще маргинализира част от познатите ни приложения на печата“, рефлектирайки върху пазарите на печатни продукти и свързаните с тях производство и доставка на оборудване и консумативи1, но няма да убие печата, а ще го трансформира, прогнозират анализатори от сектора.
Искаме или не, „в следващото десетилетие ще сме въвлечени в дигитализацията“, е дългосрочната прогноза и на института за пазарни проучвания Smithers. Според доклада на института „Бъдещето на печата до 2030 г.“ дигитализацията ще размие границите на отделните сектори, принуждавайки много от доставчиците на печат да се специализират в нови дейности, обслужващи различни от досегашните вериги за създаване на стойност за клиентите. В тази връзка очакванията на анализаторите са печатът на опаковки да формира близо 2/3 от обема на глобалната графична индустрия, а с около 40% от него печатът на издателска продукция да остане най-големият губещ сегмент на пазара.
Прогнозно в следващите 10 години аналоговите технологии за печат ще претърпят значителни промени, кооперирайки се с дигиталните, но и отстъпвайки им лидерската позиция по отношение на разходи, производителност, качество.
Какви са възможните посоки на развитие на печатните технологии до 2030 г. и кои от тях имат най-голям потенциал за растеж?
По този въпрос мненията на експертите са разнопосочни, затова и технологиите, определяни като ключови за бъдещето на индустрията, са няколко. Една от тях (заради съотношението висока скорост на печат – приемлива цена) е мастиленоструйната. Сред преимуществата на мастиленоструйните принтери са възможността им за листово и ролно подаване на медията и фактът, че работят с ново поколение мастила. Очакванията тук са, че ръстът на технологичните иновации ще превърне мастиленоструйния печат в конкурентен на лито-, флексографския печат, ситопечата, което ще доведе до ръст на мастиленоструйните устройства.
Със сериозен потенциал за развитие е и широкоформатният печат, определян като „новия начин за маркетиране на продукти“ на дребно. Всъщност какъв по-добър маркетинг от възможността да си гъвкав (и то на прилична цена) по отношение на тенденциите на пазара и желанията на клиентите?!
3D технологията, която използва същите печатащи глави, каквито използват и мастиленоструйните принтери, но в различна среда, също има ключова роля за развитието на индустрията. Неслучайно компаниите, възползвали се от преимуществата на 3D печата за създаването на уникални персонализирани продукти, отдавна не се броят на пръстите на едната ръка. (Не е случайност и че лидерската позиция в този сегмент заема НР.)
Важен за индустрията въпреки отчетения от Smithers („Бъдещето на термичния печат до 2025 г.“) спад2 от 6,2% в търсенето на оборудване и консумативи за термодиректен и термотрансферен печат през 2020 спрямо 2019 г. е и термопечатът. Като видимо трайна в изследването на Smithers се откроява тенденцията на консолидация и вертикална интеграция при доставката на термопечат (преимуществено в сегмента на етикетите). Трайна остава и тенденцията на насищане обема на приложение на термопечата в зрелите икономики. Затова и очакванията са за най-голям ръст на технологията в нововъзникващите и развиващите се икономики на азиатските страни и в частност Китай, чийто пазар е с най-голям потенциал за развитие (налице са всички предпоставки традиционните открити пазари да бъдат изместени от супермаркетите). Прогнозно в ситуацията на локдаун използването на термопечатни етикети за проследяване и маршрутизиране при директна доставка до потребителя ще продължи да бележи ръст, като при средна стойност от 4,4% очакванията са към 2025 г. глобалният пазар на термопечат да достигне 42,31 млрд. долара.
С възможностите си за персонализиране на продукти от различни сфери на икономиката (книги, текстил, керамика, електроника, храни, напитки, лекарства и т.н.) дигиталният печат се позиционира като основното свързващо звено между оф- и онлайн действителността. Заради плюсовете на технологията (оптимизирани работен процес и разходи, висока ефективност и т.н.) тя е предпочетена за отпечатването на 30% от произведените през 2020 г. етикети. Предпочитан за големи обеми тиражи с висока сложност обаче остава флексопечатът.
Дълбокият печат, примерите за който присъстват навсякъде в ежедневието, също има ключова роля за развитието на индустрията. Тенденцията тук е за намаляване обема на приложение в издателския сектор (включително печата на реклама) и ръст в сферата на опаковките. Това е особено валидно за Азия, където (преимуществено при гъвкавите опаковки и печата на интериорни покрития) пазарният дял на дълбокия печат достига 80%.
По данни на European Rotogravure Association последните години технологията бележи сериозен ръст в югоизточните азиатски „тигрови икономики“ като Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайланд и Виетнам, където се експлоатират почти 1500 машини за ротогравюрен печат.
За сравнение, в края на 2019 г. в Европа работят около 1200 машини за дълбок печат и се произвеждат над 1,2 млн. цилиндри на година.
Каква е ситуацията с печата на книги, периодика и реклама?
Противно на очакванията за застой и дори замиране на издателската дейност заради позиционирането на комуникацията в полето на интернет, изминалите 10 месеца показаха, че макар и с по-бавни темпове и в по-малки тиражи, печатниците не спират да произвеждат книжна продукция.
Британското издание PrintWeek отбелязва, че въпреки наложените ограничения големите марки и търговците на дребно продължават да използват широка гама печатни продукти като каталози, вложки, седмични и сезонни брошури и др., за да стимулират класическата, а и онлайн търговията3.
Разбира се, не липсват и примери за компании като ИКЕА4, които се преориентират изцяло към дигиталната реклама. Решението на шведския производител едва ли е случайно: на база движението на пазарите на търговския печат и издателската дейност през 2020 г. за 2021 г. Световната федерация на рекламодателите (WFA) прогнозира преобладаващо присъствие на цифровата реклама и директния мейлинг в условията на продължаващия локдаун.
New York Post информира, че по данни на Центъра за иновации в периодичния печат към Университета в Мисисипи „oт 1981 до 2000 г. броят на новите печатни списания в САЩ е намалял наполовина“, а най-популярни през второто шестмесечие на м.г. са били новите заглавия в сферата на храненето, дома и фитнеса“. Тази тенденция всъщност не е нова. Седмичникът обръща внимание на факта, че заедно с появата є през 2018 г. се обособява и основната таргет група на този тип периодика – млади хора на възраст между 20 и 30 години, каквито в голямата си част са и основателите на списанията. Използвайки възможностите на печатните технологии, чрез създадените от тях кратки, богато илюстрирани текстове младите редактори на практика провокират интереса на аудиторията към печатните издания. В полза на печата на периодика работи и проблемът с достоверността на информацията в немалка част от цифровите платформи.
Британският ежедневник The Guardian отбелязва, че „през 2020 г. във Великобритания и Ирландия са отворили врати над 50 нови книжарници“. От aсоциацията на книжарите уточняват, че броят на затворилите книжарници е 44 и че увеличението вероятно е в резултат на присъединилите се към асоциацията заради финансовата подкрепа по време на пандемията. Независимо от причините, съотнесен спрямо предходните години, броят на независимите книжарници на острова се е увеличил – 967 (2020) : 890 (2019) : 883 (2018) : 868 (2017)5.
1Предизвиканият от COVID-19 спад на обема печатна продукция през изминалата 2020 г. има негативно отражение върху потреблението на субстрати – от 256,2 млн. тона (2019) същото е намаляло с близо 10,4% до 229,6 млн. тона (2020).
2Авторът на доклада Стив Ърли уточнява, че прогнозният период за възстановяване на нивата от времето преди въвеждането на ограничителните мерки е 2022 г. и годините след нея, и че единственият фактор за забавянето на процеса е пандемията, не „липсата на пазарна нужда“ от термопечатащи устройства.
3Напоследък в публичното пространство се прокрадват мнения, че Amazon и подобните на нея платформи насърчават иновациите в печата. Причината за този феномен е ръстът на електронната търговия и желанието на компаниите да привлекат повече онлайн потребители, като отличат визията на продуктите си в интернет мрежата.
4След като в продължение на 70 години представяше продуктите си на хартиен носител, в края на 2020 шведският гигант преустанови издаването на своя печатен каталог и заложи изцяло на онлайн версията му. В най-силната за производителя година (2016) тиражът на каталога е 200 млн. копия (в 69 варианта на 32 езика), които се разпространяват на над 50 пазара.
5Най-голям брой (1894) независими книжарници е имало през 1981 г.
Статията за пръв път е публикувана в печатното издание Dotbrain 3.0.
Интернет портал за печатни технологии.
