По-голям проблем според мен е, че у нас вече много хора се наричат дизайнери..

1864
Spread the love

Представете се на нашите читатели.
Казвам се Веселина Вълканова, доцент съм във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, преподавам на студентите по „Журналистика“, „Връзки с обществеността“ и „Книгоиздаване“ курсовете „Графичен дизайн“, „Дизайн на печатните медии“ и „Дизайн на книгата“. Работя изследователски в областта на теорията и практиките на графичния дизайн и типографията, на web дизайна и новите медии.
 
Вие сте университетски преподавател и активен блогър. Второто не е особено характерно за много преподаватели. Как и защо решихте да създадете блога designknigoizd.blogspot.com ?
От четири месеца публикувам сравнително често в двата си блога, които създадох за своите студенти, но и за всички, интересуващи се от съвременните комуникации: MediaDesign  и DesignKnigoizdavane . Блогът MediaDesign съдържа публикации главно по актуалните въпроси на графичния дизайн и типографията, на представянето на печатните и онлайн медиите, на фотожурналистиката, както и в по-широк план на журналистиката и медиите. DesignKnigoizdavane e по-директно прицелен към студентите, които се обучават в специалността „Книгоиздаване“ на Факултета по журналистика и масова комуникация – най-младата ни бакалавърска програма, която едва от 10 години подготвя специалисти за издателския бранш. В него публикувам текстове, свързани с типографията и дизайна на книгата. Реших да започна да публикувам онлайн в една от най-непосредствените форми на комуникация – блога, не поради съображението на мои колеги, че „чрез блога авторитетите говорят директно“, а по-скоро заради необходимостта да споделям с повече хора актуални събития и явления, свързани с графичния дизайн и с издателския бранш, а и за да насочвам студентите от ФЖМК към определени територии от медиите, книгата и публичната комуникация, които според мен са актуални и важни за тяхното разбиране и за професионалната работа в тях.

От години съществува конфликт в работата между дизайнерите и специалистите по предпечат. Често се получава двубой креативност срещу техническо изпълнение. Защо, според Вас се получава така?
Това разделение е по-скоро деструктивно и практиките постепенно го преодоляват. Дизайнерът е човекът, който създава идеята и я осъществява. Ако се налага да използва посредник за второто, той трябва да владее процеса и да се справя със съпротиви, неразбиране, непрецизност. Най-добре е сам да реализира своите проекти. По-голям проблем според мен е, че у нас вече много хора се наричат дизайнери, без да имат каквато и да е теоретическа подготовка, специализирани познания в областта, някакъв опит, а често и сигурни визуални умения и нагласи.

Повечето работодатели се оплакват, че няма достатъчно квалифицирани кадри, а обучените професионалисти заминават в чужбина.  Вие какво мислите по въпроса?
Не можем да се сърдим на висококвалифицираните специалисти, че търсят по-добри възможности за реализация и развитие, а и за по-добър живот извън собствената си страна. Изобщо мисля, че това са остарели квалификации. В днешния отворен свят мобилността е една от най-големите ценности. Грешката е наша собствена – пазарът на труда трябва да предлага добри възможности на младите и образовани хора да остават в родината си. Конкуренцията между фирмите навсякъде по света включва и сурово съревнование за талантливите, мислещи, подготвени хора, които са истинският капитал.

Вие контактувате всеки ден със студенти, какви са техните настроения по отношение на емиграцията и въобще работата в чужбина?
Младите ни колеги са прагматици – те не биха отхвърлили възможности за реализация и развитие единствено от патриотични чувства, те са търсещи, динамични хора, взискателни към системата у нас – образователна, политическа, както и към бизнес средата. Избират онези опции, които им дават най-големи шансове за личен успех. За щастие, много от нашите студенти декларират желание да останат в България и да търсят професионално развитие тук.
 
Извън задължителните лекции и упражнения, на какво се опитвате Вие лично да научите студентите си?
Да използват рефлективността си в насоки, които им подхождат в най-голяма степен, да влагат не само енергия, но и вълнение в работата си.

Биографична информация