Представете се на нашите читатели.
Казвам се Веселина Вълканова, доцент съм във Факултета по журналистикаи масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл.Охридски“, преподавам на студентите по „Журналистика“,„Връзки с обществеността“ и „Книгоиздаване“курсовете „Графичен дизайн“, „Дизайн на печатните медии“ и„Дизайн на книгата“. Работя изследователски в областта натеорията и практиките на графичния дизайн и типографията, на webдизайна и новите медии.
Вие сте университетскипреподавател и активен блогър. Второто не е особено характерно за многопреподаватели. Как и защо решихте да създадете блога designknigoizd.blogspot.com?
От четири месеца публикувам сравнително често в двата си блога, коитосъздадох за своите студенти, но и за всички, интересуващи се отсъвременните комуникации: MediaDesign и DesignKnigoizdavane .Блогът MediaDesign съдържа публикацииглавно по актуалните въпроси на графичния дизайн и типографията, напредставянето на печатните и онлайн медиите, на фотожурналистиката,както и в по-широк план на журналистиката и медиите. DesignKnigoizdavanee по-директно прицелен към студентите, които се обучават вспециалността „Книгоиздаване“ на Факултета по журналистика и масовакомуникация – най-младата ни бакалавърска програма, коятоедва от 10 години подготвя специалисти за издателския бранш. В негопубликувам текстове, свързани с типографията и дизайна на книгата.Реших да започна да публикувам онлайн в една от най-непосредственитеформи на комуникация – блога, не поради съображението на моиколеги, че „чрез блога авторитетите говорят директно“, апо-скоро заради необходимостта да споделям с повече хора актуалнисъбития и явления, свързани с графичния дизайн и с издателския бранш, аи за да насочвам студентите от ФЖМК към определени територии отмедиите, книгата и публичната комуникация, които според мен са актуалнии важни за тяхното разбиране и за професионалната работа в тях.
От години съществуваконфликт в работата между дизайнерите и специалистите по предпечат.Често се получава двубой креативност срещу техническо изпълнение. Защо,според Вас се получава така?
Това разделение е по-скоро деструктивно и практиките постепенно гопреодоляват. Дизайнерът е човекът, който създава идеята и яосъществява. Ако се налага да използва посредник за второто, той трябвада владее процеса и да се справя със съпротиви, неразбиране,непрецизност. Най-добре е сам да реализира своите проекти. По-голямпроблем според мен е, че у нас вече много хора се наричат дизайнери,без да имат каквато и да е теоретическа подготовка, специализиранипознания в областта, някакъв опит, а често и сигурни визуални умения инагласи.
Повечето работодатели сеоплакват, че няма достатъчно квалифицирани кадри, а обученитепрофесионалисти заминават в чужбина. Вие какво мислите повъпроса?
Не можем да се сърдим на висококвалифицираните специалисти, че търсятпо-добри възможности за реализация и развитие, а и за по-добър животизвън собствената си страна. Изобщо мисля, че това са остареликвалификации. В днешния отворен свят мобилността е една от най-големитеценности. Грешката е наша собствена – пазарът на труда трябвада предлага добри възможности на младите и образовани хора да остават вродината си. Конкуренцията между фирмите навсякъде по света включва исурово съревнование за талантливите, мислещи, подготвени хора, които саистинският капитал.
Вие контактувате всекиден със студенти, какви са техните настроения по отношение наемиграцията и въобще работата в чужбина?
Младите ни колеги са прагматици – те не биха отхвърлиливъзможности за реализация и развитие единствено от патриотични чувства,те са търсещи, динамични хора, взискателни към системата у нас– образователна, политическа, както и към бизнес средата.Избират онези опции, които им дават най-големи шансове за личен успех.За щастие, много от нашите студенти декларират желание да останат вБългария и да търсят професионално развитие тук.
Извън задължителнителекции и упражнения, на какво се опитвате Вие лично да научитестудентите си?
Да използват рефлективността си в насоки, които им подхождат внай-голяма степен, да влагат не само енергия, но и вълнение в работатаси.
