Формула на успеха: Таня Иванова, дигитално студио Ангра

1862

Формула на успеха

Таня Иванова, дигитално студио Ангра

Таня ме посрещна в малък офис в центъра на София. Разговорът ни прекъсва няколко пъти, защото постоянно някой я търси, влизат клиенти, отговаря на спешни имейли. Разхожда се из офиса с два стационарни телефона в задните джобове на дънките и два мобилни телефона на масата. Не спира на едно място за повече от минута. Работи абсолютно сама – без колеги, без секретарка, от седем сутринта, докато има работа. Говорейки си с нея, всеки работещ на нормирано работно време би се почувствал сякаш използва едва 30% от капацитета си за работа.

За първи път се срещам с човек, който работи абсолютно сам. Откога работиш така?
Таня:
От девет години. В началото работех тук като служител, но след 6 месеца собствениците на фирмата решиха, че рекламната дейност, с която се занимаваме, не е рентабилна и се отказаха. Аз останах сама. Трябваше или да напусна, или да започна с този малък офис под наем, заем за компютър и намерението да задържа клиентите, които сме обслужвали. Въпреки че съм инженер не разбирах от компютри, учех се тепърва на предпечат и се чудех как да плащам сама целия наем. Тогава, в разгара на Коледна кампания ме наеха във фирма ДМТ ПРОДУКТ на почасова допълнителна работа – предпечат. Учех се с реални поръчки, а през деня тичах по моите си задачки по печатниците. Всички помним времената на офсетовите печатници, пауса и принтерите с лош тонер /смее се/. Отдадох едната стая в офиса под наем на фирма за производство на печати, които набираха свои клиенти в центъра на София, но в последствие затвориха офиса. Поех и тяхната дейност и започнах производство на печати и дистрибуция на механизми и консумативи за производство. Малко по-късно бе създадена фирма КОЛОП БЪЛГАРИЯ и с времето станах най-добрият им дистрибутор за цяла България. След известно време се оказах с малко спестени пари и започнах с покупките на машините.

Това ли е първата ти стъпка към дигиталния печат?
Таня:
Да, една сутрин както си пътувах за работа, реших, че е време да си купя машина и изобщо да се ориентирам към дигиталния печат. Най-напред си купих Konica Minolta bizhub C350, но се оказа, че тя не отговаря на моите и на клиентите ми изисквания. Интересното обаче е, че напускайки офсетовата печатница, с която работех, при мен дойдоха много нейни недоволни клиенти. Така малко по малко, отново с много труд набрах и клиентите си за дигиталния печат. След това имах късмет да попадна на Адком и от тях да купя първата си машина Xerox DС250. Това беше и повратният момент в работата ми. Макар всички стъпки дотук да са били необходими, закупуването на първата ми машина Xerox беше най-важната. Тогава имах проблем и с вземането на кредит – никой не кредитира сам човек, дори звучи невероятно сам човек да успее да направи необходимите обороти, но успях.

Как успяваш сама да се справиш с всичките клиенти и техните изисквания, понякога и претенции?
Таня:
Не работя с всеки и на всяка цена. Винаги се стремя да изпълнявам добре работата си. Никога не съм подвела клиент със срок. Понякога ми се случва да нощувам в офиса. Работя основно с рекламни агенции. Тях нямам право да подведа – те разчитат на мен, за да остане техният клиент доволен и… да се върне отново. Рядко работя с крайни клиенти. Вярно е, че там печалбите са по-големи, но нямам време и нерви да ги „обучавам”. Между другото, борбата с файловете в Word все още продължава. Макар да ми се иска тази програма да я забранят /смее се/.

А сега с новата Xerox 700 Digital Color Press как ще работиш?
Таня:
Ще работя сама на машината. На никого няма да дам да я пипне /смее се/. Сега ще се наложи да взема и втори човек за работа с клиентите, защото ще е „престъпление”, ако не се използват пълните производствени възможности, а аз ще трябва да имам време за това.
Признавам си, в началото имах страх от машината – аз дори не я бях виждала, това е първата, продадена в България и една от малкото в Европа. Но пък имам страхотно доверие на колегите от Адком – те точно прецениха от какъв клас машина имам нужда и когато са я видели на изложението drupa 2008, са разбрали че това е моята машина. Затова и прекарах всичките дни от изложението Expo Print and Imaging на щанда на Адком, за да се обучавам как работи машината. Тогава пак беше един луд цикъл от работа сутрин рано, тичане на изложението и довършване на работата в офиса до късно вечер. Докато не се разболях тежко точно в деня, когато представяхме машината с Адком и Ксерокс България на официално събитие. Надявам се, не си е проличало – но бях там, макар за първи път да потърсих помощта на колежка, която сутринта в деня на събитието довърши работата ми, за да мога аз да полежа в офиса и да си пия лекарствата.

Успяваш ли изобщо да правиш нещо друго, освен да работиш?
Таня:
Намирам време за фитнес, театър и куп женски глезотийки. Обичам в петък и събота вечер да излизам с приятели и колеги на по бира. Понякога ходим на пиано бар. Питат ме откъде намирам сили, но аз имам нужда от тези вечери – те са моята почивка.

Деси Тодорова
www.prepressbg.com

Всички интервюта в www.prepressbg.com

Интернет портал за печатни технологии.