Как си Дядо Коледа? Разнесе ли подаръците?
Много трудно беше разнасянето таз година. Много обикаляне, много препускане с шейната. Ами в този вашия бранш много фирми станали, бе! Че и едни модерни, не може да влезе човек вътре. Половината сгради нямат комини, влизах през прозорците, дограмите изпотроших, аларми пищяха, охрана ме гони… А за едни дето са под земята, не ме питайте как съм влизал да им оставям подаръците. Че и не оставили по едно чорапче, а цели палети си подготвили, уж много хора били, та да имало за всички. То децата по-малко подаръци искат от тез печатари.
А какви бяха писмата с желанията?
Тази година имаше бум на желанията, Дядо Коледа да донесе я нова секретарка, я нова търговка във фирмата, че старите станали много послушни и папкали много. Ама Дядо ви Коледа такива неща не носи, то ако имаше такива подаръци, за дядо ви щяха да са, да помагат на джудженцата, да опаковат, да радват дядо цяла година.
Имаше писма от едни печатари, дето ми писаха, че като подарък искат да дойда и да им взема макулатурите и сбърканите тиражи. Да ги питам аз: те слушкаха ли през годината? А трезви ли бяха на нощните смени, а? Който не е слушкал, сега хем няма подаръци, хем макулатури ще си има.
О, да не забрави дядо ви да каже и на предпечатарчетата, че тия програми с чуждоземските имена, дето искат да ги забраня, че не мога такива работи да прави. Ама догодина ще почнат джуджетата да правят нови програми. То колко му е, сръчни джудженца са, чукчетата им здрави, длета си имат, клещички… Че и по-така разбираеми имена ще им сложим, да не се обърква дядо ви.
А как се скри Дядо Коледа от нощните смени като разнасяше подаръците? Нали никой не трябва да те види докато ги разнасяш?
Много тежко беше, какво криене, камери и хора навсякъде. Вие знаете ли колко ракийки и водчици трябваше да пийна? Ми то като ме видят хората, а те едни изморени, отрудени, и като почнт да скандират: „Давай, дядо! На екс!“ и аз какво да правя, да не им разваля кефа… Една книговезка току ми седна в скута и заплака: „Чакам аз толкоз години такъв дядо, кат тебе – голям мъж, солиден, с хубава брада, с лъскав костюм. Голяма къща имаш, вярно ли е? Не можеш да ме вземеш, ама големи подаръци можеш да ми носиш? Аууу, браво! Ха, наздраве по тоя повод!“ И как да не я зарадваш женицата? И тя душа носи, тежка работа има, нощен труд, безрадостен… Ех, затуй си обича дядо ви работата. Да носиш радост на хората е добро дело, което изпълва душата, топли в зимните нощи и хубави спомени остават, чак до другата Коледа.
А Снежанка какво мисли за тия нощни разнасяния на подаръци? Не изоставате ли така от плана?
Ох, какво да ви кажа… Разглези се това момиче. Толкова беше скромно и трудолюбиво, а каква стана тя? Ама то вашият бранш сте виновни. Омаял я един ахмак, дето едни машини за огромен печат вкарал. Като взел, че викнал някакъв с голям фотоапарат и като я наснимали по една червена рокличка, дето не е нейната. И като я напечатали на тая машина, ум да ти зайде. Ама то това печат ли е, бе хора? Опънал я на едни мрежи, цяла Лапландия да покриеш с тях. И като не иска това момиче да се качва в шейната да разнасяме подаръци.. Не и не! Че и в Лапландия не щеше да се връща, добре че я прилъгаха едни търговци, че ще ни пратят същата машина у дома, да си се снима и печата цяла година. Ама нищо, да ги видя аз тез юнаци как ще й правят сервиз на машината, като знаят толкова да продават. Нищо, аз им казах: ако не ми хареса, връща я дядо и никакви подаръци за тях догодина. Да видим как ще се разберем.
Абе, голямо чудо с вашите подаръци, то цяло приключение си беше.
Айде, ще тръгвам, че много път ни чака обратно. А и трябва заради вашите желания за догодина и един казан за ракия да направят джуджетата, малка пивоварна и малка избичка за вино. А и шейната ми е понатежала, че с картон и амбалаж я заредих, да се учим на бутилиране и опаковане.
Елените няма ли да се оплакват от товара? На тръгване – пълна шейна, на връщане – пак тежко?
Угрижен съм малко за еленчетата. Послушни са, теглят шейната, ама Рудолф им мъти главите с разни синдикати и браншови организации. Заплаши ме вчера, че ще подаде оплаквания за неплатен извънреден труд. Та съм се замислил сега какви компенсации да измислям. Викам му аз: „Рудолфе, моето момче, недей така с рогата! Вярно, много работа свършихме, ама кога децата са те посрещали така сърдечно като сме разнасяли подаръци? А виж ги тези момчета и момичета, вярно башка луди са, ама сърцати, веселяци, ракийка ще почерпят, момичетата се раздават и вас напоиха, по рогата погалиха…“ Видях аз, че им се услади печатарската ракийка на моите еленчета, та може това да им изплатя за компенсации. Но пътят е дълъг, ще се разберем.
И един последен въпрос – какъв е все пак цветът на роклята на Снежанка по Pantone?
А, затруднявате ме много. Отде да знам аз коледното червено как си го печатате вие? Ей ти тука една пантонска скаличка от торбата, да гледаш. Беше ми писал писмо един предпечатар да я подаря на някакъв си печатар, дето все нещо бъркал червеното. Ама печатарят не можах да го намеря, в нелегалност бил минал, заради някакви си тиражи объркани. Та вземете, прегледайте я тая скаличка. Айде, със здраве! До догодина! И да слушкате, да папкате /секретарките и търговките по-малко/ и да пишете на дядо ви през годината. Весели празници!
Интернет портал за печатни технологии.
