Нафталин, който изисква проветряване не само при издаване и производство на формуляри и регистри.
Резултатите обикновено не са най-добрите, като последиците се носят и от потребителите. Особено когато съответната институция фиксира нормативно дизайна и конструкцията на някой образец на формуляр или регистър. В резултат на това, че някой есперт във ведомството е нарочен за познавач на WORD и Excel и е вложил своята визия, която не кореспондира с технологичните новости на полиграфията, дизайна, често и с изискванията на документалистиката.
Примери много. 20-годишна е практиката на данъчните администрации да фиксират графичните проекти, конструкция и обеми на отпечатваните данъчни декларации. И се появяват старинни реплики.
На страниците на сайта на НАП вече се публикуват електронни варианти на същите тези формуляри. Има ли връзка между хартиеният и електронен вариант? Има и тя съзнателно се следва от оформителите. Може ли хартиеният формуляр да бъде оптимизиран? Обикновено да. Значи това се отнася и до електронните варианти, при които, обаче винаги има допълнителна функционалност.
В своите контакти с ведомствата много пъти съм предлагал в търговете и конкурсите за производство и доставка на формуляри да бъдат включвани и етапите на графично и конструктивно проектиране. Тогава неминуемо ще възникват изненадващо качествени решения – ергономични и икономични за потребителите, технологични за производителите. Вижте например предложението от 29.03.2009 на сайта на МТСП – mlsp.government.bg.
Практиката показва, че в условията на конкурентна среда мислещи и активни дизайнери и конструктори на формуляри и регистри винаги създават качествени продукти. Особено, когато излизат на пазара и потребителите ще гласуват за тях със закупуването им. Това е ползата от конкуренцията!
Достатъчно е утвърденият образец да е „примерен”, като ведомството нормира само минимума от задължителни реквизити, които да осигурят не само информационния комфорт на проверяващите, но и на попълващите и ползващите информацията.
Има и изключения сред общата картина – например ЦУ на БНБ, което в своята Наредба № 3 за паричните преводи и платежните системи публикува примерни образци на формуляри.
Когато формулярите са с големи тиражи и засягат не само създателя на документа (попълващия формуляра), но и всички останали участници в документоборота, се оказва че некачествените нормативно определени решения струват много скъпо на всички – при тях регулаторът „конкуренция” е елиминиран. Понякога формулярите не изпълняват своето предназначение – да речем не работи Книгата за ежедневните инструктажи по безопасност на труда. При нея трябва ежедневно да бъдат преписвани имената на работещите, което отнема ценно време.
По отношение на чувствителните документи обстоятелствата са подобни, след като издавани от банките парични гаранции са елементарно подправяни. Прочетохме в пресата за случаите открити напоследък, например в репортажа на Юлиана Бончева „НАП хвана нагъл опит за точене на ДДС”, вестник Сега, 16 март 2009, 1 стр. (сложил съм статията и в нашите „онлайн-изрезки” на forcom-bg.com).
Банковите гаранции и документи за парични преводи следва да бъдат защитени срещу подправяне. На нотариусите следва също да се помогне при техните усилия да намалят криминалните случаи с издавани от тях нотариални актове.
Ситуацията с фактурите стои по подобен начин – след като данъчната администрация се отказа да наблюдава производството на формулярите за фактури (наистина изисква сериозен ресурс), браншът реши въпроса количествено, но не и качествено – фалшиви персонализирани формуляри на фактури е безпроблемно да бъдат произвеждани, съответно циркулират фалшиви фактури. При въвеждане на порядък и отговорност ще има допълнителни затруднения за фалшификаторите и дедесарите. Ще се вдигне прага на тяхната „интелектуална достатъчност”.
Актуален пример на еднопосочни комуникации е влизането в сила на 1 май 2009 на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). МРРБ има установен в ЗУЕС срок 31.03.2009 за утвърждаване на поднормативните документи и образци на Книгата на собствениците и останалите формуляри. Очаква се, че нашият бранш ще се справи с конструирането, дизайна, производството и разпространението на необходимите количества за отделеният му за тази цел месец. Вероятно да, с включването навреме на много издатели, производители и книжари.
Но събитията не се развиват така. Има смущаваща неофициална информация, че (примерните?) образци ще бъдат утвърдени до края на май 2009-та.
Когато тази информация достигна до мен не повярвах и на 19 март отправих кратко питане по мейл до PR-те на МРРБ. Потърсих и форма за напомняне, като на 24 март препратих копие от писмо ми по темата до Института за отворено общество и до PR-те на МРРБ. Забавянето създава и производствени проблеми и поради това, че липсва актуална информация за броя на етажните собствености в страната и не е ясно какъв ресурс следва да бъде вложен.
Имаше една крилата фраза на времето „Последна ще питаме полиграфията”. Ще се справим и без диалог, но все пак обществеността следва да бъде информирана за новия срок на влизане в сила на ЗУЕС. В ДВ и днес, 31.03.2009 няма такава промяна. Не се откриват и поднормативни актове.
Реалностите изискват по-добре регламентирани действия по цялата процедура на създаване на формуляри, особено предназначени за чувствителни документи.
Ще стане ли и ще има ли резултат? Ако има воля на властимащите, браншът винаги ще даде рамо.
Но затова е необходима двупосочна връзка и чуваемост.
31.03.2009 г., София
Инж. Ясен Висулчев,
Управител на издателство ФорКом и зам.-председател на КБМП
Интернет портал за печатни технологии.
