Тайните защити на банкнотите

Този материал започва историята си през 2000 година с въвеждане в експлоатация на нова копирна машина Xerox, която току що е пристигнала в една от лабораториите на университета в Кеймбридж. Тогавашният докторант Markus Kuhn решава да тества нейните възможности, копирайки банкноти (едва ли е нужно да напомняме, че това е незаконно в почти всички страни). Студентът поставя банкнота от 20 паунда върху стъклото за сканиране, затваря капака и натиска бутона за копиране. След известно чакане на изхода се появява копие без цветове, но със съобщение на различни езици, указващо че копирането е незаконно. Изненадата е голяма – как така машината разпознава какво е поставено за копиране? Тъй като точно са били пуснати и новите евро банкноти, Kuhn решава да направи повторен тест с копюра от 10 евро и резултатът се повтаря.

Върху евро банкнотата той забелязва повтарящ се модел от жълти кръгове. Връща се отново към банкнотата от 20 паунда и забелязва същия скрит в друго изображение модел. Той може да бъде открит в почти всички банкноти отпечатани оттогава насам, с използвани различни цветове (включително и върху българските банкноти). Това, което тормози студента е как фотокопирните машини разчитат и разпознават този модел?Студентът започва да разследва и първо начертава модела върху празен лист хартия, отпечатва го и опитва да го копира. В черно-бяла версия, фотокопирът го възпроизвежда безпроблемно. Когато добавя цветове, съобщението срещу фалшифициране се визуализира. Според Kuhn цветовете в модела са само една несъществена част от защитата срещу фалшифициране. Възможно е фотокопирите да търсят определено разположение и разстояние между самите 5 кръга, но авторът на теорията не е в състояние сам да провери своите твърдения.

Леко подсказване може да бъде намерено в документ на индийска банка, в който се говори за възможен механизъм за разпознаване на модела с кръговете чрез използване на различни цветове от наблюдаваните с просто око. Получаването на потвърждение за това как работи моделът или дори дали това, което мислят експериментиращите е трудно. Никой, нито банките, нито производителите на оборудване биха дали подобна информация. Националната банката на Англия никога не е коментирала публично съществуването на разкритият модел. Факт е, че тя няма интерес да разкрива методите си за борба против фалшифициране.

Информация изтича от статия в блог на пенсиониран правителствен служител в Индия, който твърди че моделът Omron, както той нарича защитата, се използва в банкотите от 1996 година. Ето какво се казва още там: „Дизайнът и големината на моделът Omron трябва да отговаря на зададените в изискванията посочени от SSG-2. Дори най-малката промяна води до преустановяване на защитата.” От тук става ясно че в SSG-2 е посочен начинът, по който моделът се прехвърля върху хартия по време на печат. Самият автор на статията обаче споделя, че не е запознат в детайли как става това. Документ от 1995 с наподобяващ Omron модел, показва приетите мерки за защита срещу фалшификации на банкноти и ценни книжа, чрез подредени в определена пространствена връзка изображения.

Един човек би могъл да хвърли малко повече светлина върху този модел. Това е Steve Casey, маркетинг директор на Innovia Films, предлагаща хартия за отпечатване на банкноти. „Тези кръгове се наричат понички от всички в индустрията. Това е един от първите елементи, разработен за защита от фалшификации в ерата на цифровите технологии.” Ето какво отговарят от Xerox на въпроса дали ще потвърдят, че копирните машини и скенерите са проектирани така, че да разпознават защитния модел: „Xerox, заедно с другите компании в бранша спазват изискванията и правилата на CBCDG (Central Bank Counterfeit Deterrence Group) – консорциум от 32 банки, имащи за цел да насърчават използването на технологиите не в подкрепа, а в защита срещу фалшифицирането. С цел да се осигури защита срещу специфични престъпни поведения, технология за разпознаване на опит за фалшифициране е сертифициран, но как той работи и се прилага не е обект на коментар от наша страна.”

Дори да бъде разкрит напълно този метод на защита, за разгадаване на цялата загадка е необходима още доста работа. Steve Casey споделя за още скрити и дори по-тайни кодове върху банкнотите. Става въпрос за така нареченото Ниво 3 на защита, с което са запознати единствено в централните банки. Това, с което то е характерно е разчитането на банкнотите посредством машини за високоскоростно сканиране и разпознаване дали дадена банкнота е фалшива или не. Чрез подобни машини се засичат най-голям брой фалшиви банкноти. Подобни защити могат и се вграждат дори в банкнотоброячни машини и банкомати.

Съществуват и защити, чрез които се влияе върху възможността за редактиране на банкноти чрез софтуер за обработка на снимки, какъвто е Adobe Photoshop. За тях споменява Steven Murdoch – компютърен учен и ученик на Markus Kuhn. Той смята, че софтуерите за редактиране на изображения засичат невидим за просто око воден знак. Подобен патент е собственост на Digimarc, която има още редица патенти в тази област. Един от тях е метод за тайно записване на данни дали даден потребител работи с изображения на банкноти в програма за редактиране на снимки. Тези данни биха могли да бъдат открити от разследващите след изземане на компютъра на заподозрения. Не е известно дали и кои програми имат вграден подобен проследяващ код. От компанията, собственик на патента отказаха коментар, докато от CBCDG твърдят, че не са взимали участие в подобна разработка, тъй като това е навлизане в личното пространство и следене на всеки един потребител, което те не подкрепят. Въпреки това от банковата организация потвърдиха, че са работили по технологии за предотвратяване на фотокопирането и редактирането на изображения, при това доста успешно.

Напълно ясно е, че няма как да разберем абсолютно всички подробности за това как работят технологиите за възспиране на фалшифицирането на ценни документи. Очевидно за всички е било, че след създаването на цветни копири хората ще се опитат да копират банкноти, но и производителите са били подготвени за това. Фактът, че вече се разкрива някаква част от тази защита само означава, че вече в действие са много по-добри защити срещу фалшифициране, така че не правете това вкъщи.

Източник: www.bbc.com
Текста написа: Антон Даскалов