Само за да разпалим любопитството ще започнем с няколко интересни факта за българските левове:
1. Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на 4 юни 1880 г.
2. Първите ни банкноти са печатани в Санкт Петербург през 1885 г. Освен това български левове са печатани в Русия, Германия, Англия, САЩ, в бившата Държавна печатница в София. От 1998 г. това се прави в новата Печатница на БНБ.
3. От 1952 г до 1962 г. в обръщение сме имали банкноти от по 3 и 25 лева на цяло.
4. Лилавите 20 лева от 2005г. са най-защитената банкнота в България. Ако не сте попадали на такава не се учудвайте те са юбилейни и тиражът им е 250 000.
Защитните елементи на парите се разделят на два вида – открит (overt) и закрити (covert). Към откритите се отнасят всички публични знаци (тези които всеки по-наблюдателен човек би забелязал), както и касовите (знаците за които е нужно някакво елементарно оборудване, като това в магазините например). Към закритите елементи спадат всички останали, за тях ще поговорим по-късно.
Има още едно ниво на защита – така наречената спяща защита. Тя се използва най-вече при документи. По правило нейната цел не е предпазването от фалшифициране, а потвърждаване на достоверност, когато това е необходимо (например в съда). Често дори самите поръчители на документа не знаят за тази защита.
В много страни често се води дискусията, трябва ли да се откриват тайните на защитната полиграфия пред обикновеният човек или не. От една страна колкото повече хора знаят толкова по-лесно би било и самото фалшифициране, от друга страна именно незнанието дава възможност на тези пари да се намират в обръщение.
Ако сте от хората, които мислят по първият начин ще ви успокоим с едно изследване от далечната 2002г проведено в Холандия. Според него хората запомнят средно по два защитни елемента. А средният брой на хората не можещи да си спомнят нито един елемент е: за САЩ 15%, Холандия 18%, Канада 26%, а в някой страни достига до 50%.
Основната цел на закритите защитни елементи е да бъдат трудни за откриване и копиране, но с откритите нещата стоят по по-различен начин. Те трябва да са лесно забележими и също така трудни за копиране. Отличен пример за такъв вид защита е водният знак. Още от самото си появяване през XIII в. до днес той все повече увеличава популярността си и в наши дни се използва в почти всяка валута или защитен документ.
Да поговорим по-подробно за визуалните (публични) защитни признаци
Към традиционните защити, характерни за парите се отнасят:
1. Воден знак
Не можем да не започнем с гореспоменатият воден знак разбира се. На външен вид водният знак прилича на полутоново изображение, което обаче се забелязва само при разглеждане на защитената хартия срещу светлина. Всъщност това изображение не се постига с печат, то се прави още по време на създаването на хартията. По-тъмните части представляват места с по-голяма плътност на хартията, а по-светлите съответно с по-малка плътност.
2. Защитни влакна
Те се вграждат в най-горният слой на хартията. Обикновено имат различни цветове. Също така могат да бъдат от естествена или синтетична материя и да притежават различни свойства в различните оптически спектри.
3. Защитна лента
Това е плоска лента, обикновено изработена от полимер, която често може да се види в единият крайна на банкнотите. Тя може да е изцяло вградена в банкнотата или да е с редуващи се сегменти (вграден и повърхностен във вълнообразен вид).
* и трити защитни елемента до тук се правят по време на изработването на хартията.
4. Металографски печат
Изображенията направени с такъв вид печат имат характерен наситен цвят и изразен релеф. С него се печатат различни изображения и плетеници. До неотдавна именно металографският печат заедно с водните знаци са били основните елементи за защита на парите.
5. Ирисов печат
Уникалното при него, е че при печат цветовете плавно преминават от един в друг. С него се печатат фонови плетеници. Защитните му свойства се основават на това, че такъв тип преливки не могат да се възпроизведат с нито един друг способ печат. Съвременните опити да се възпроизведе ирисовият печат с помощта на дигитално оборудване водят до появата на регулярен или стохастичен растер, който не се наблюдава в оригиналните документи.
6. Орловски печат
Характерна особеност на орловският печат е рязката смяна на различни цветове, без нужда от преходни зони. Това го прави практически невъзможен за изпълнение без необходимото оборудване.
7. Мастила променящи цвета си
С тях се печатат изображения променящи цвета си в зависимост от ъгъла на гледане или осветлението.
8. Иридисцентни мастила
Тези мастила притежават седефен отблясък. Те се използват както за печат на плътни иридисцентни линии, така и за печат на различни изображения. Освен седефеният отблясък мастилата променят и цвета си в зависимост от ъгъла на гледане.
9. Скрити изображения
Те се показват при определено завъртане на документа или парите. Скритите изображения могат да се напечатат с металографски способ за печат.
10. MVC (Moire Variable Color) Скрити муарни изображения
MVC е защита, която предпазва едновременно от фалшифициране и от откопиране на банкнотите.
Ето и някой от по съвременните постижения на защитната полиграфия.
11. Холограми
Холограмите за първи път са използвани през 80-те години на миналото столетие, за защита на картите MasterCard и VISA, а като защитен знак на банкноти за първи път е използвана през 1988г. при печатането на банкнота с номинал 5000 австрийски шилинга.
12. Микроперфорация
До неотдавна само швейцарските франкове имаха лазерна микроперфорация по технологията MicroPerf. Лазерната перфорация не може да бъде фалшифицирана с механически способи тъй като те биха повредили хартията.
13. 2D Iris (двумерна ирисография)
Двумерната ирисография била представена за първи път през април 2008г на конференцията Banknote-2008 в Вашингтон. Характерното за нея, е че в едно изображение са съчетани рязката промяна на цветовете, както в орловският печат и плавната промяна, както в ирисовият.
14. MOTION
Разработка на американската компания Crane&Co. Представлява система от микролещи нанесени върху микроизображения.
Това са основните защитни елементи, които успяхме да включим в първата статия по темата и които всеки от нас би могъл да открие. През последните години, обаче техният списъкът все повече се увеличава.
Написа: Радина Тамойкина
