Какво влияние оказват избелителите в хартията при измерването на цветовете

Цветните проби играят важна роля в работата ни. Те изпълняват чудесно тази мисия, когато на входа и изхода имаме пълно съвпадение в използваните ICC профили, но не така стои въпросът, когато използваните хартии съдържат оптически избелителни агенти.

Тяхната същност се крие в това, че те поглъщат УВ енергия и излъчват синя видима светлина. Колкото повече са тези избелители, толкова по-некоретни стават цветните проби. Ефектът от тях се демонстрира чрез създаване на два идентични отпечатъка един върху хартия с и един върху хартия без избелители.

Нека внеса яснота как всъщност оптическите избелители стават видими.

Видимият диапазон на светлината е онази част на електромагнитния спектър с дължина на вълната между 390 и 780 нанометра. Тя започва с лилавия цвят и завършва с червения. Точно преди видимия спектър са ултравиолетовите лъчи. Именно чрез добавяне на оптически избелителни агенти в хартията, невидимата УВ светлина се превръща във видима синя светлина.

Стандартно хартията има жълтеникав отенък, породен от използваните свързващи вещества в хартиите. По време на печат се изисква да бъдат използвани субстрати с по-висока степен на белота и яркост. Това се прави с цел да се постигне по-голям цветови диапазон на отпечатаните материали. Ето защо производителите на хартия постоянно са в търсене на решения, чрез които да постигат това. По-скъпият и трудоемък вариант е чрез избелване на хартията по време на работата с дървесната маса. Другите възможности са чрез използване на избелителни агенти или флуорисцентно-избелителни агенти, които се добавят в хартиената смес. Това обаче оказва много лошо влияние и създава затруднения при управлението и контрола на цвета.

Много е важно да не се бърка термините яркостта на хартията с нейната белота. Последното показва как хартията отразява светлината, докато чрез яркостта се мери отразената синя светлина. За пример нека разгледаме една снимка на скали по Pantone на UV светлина. Тази от ляво е GoE, която видимо съдържа повече избелители за разлика от стандартната скала отдясно. Също така виждаме, че непромазаните хартии съдържат по-малко оптически избелители, отколкото промазаните.

Самите оптически избелителни агенти не са ново изобретение. Те съществуват от 1852 година, а за техен създател се смята Gabriel Stokes. Той е използвал свойството за преобразуване на УВ енергията в по-високоенергийни вълни от видимия спектър.

През 1921 година са създадени флуорисцентни бои, чрез които да се влияе върху излъчването и поглъщането на светлина. До 1934 година за разработването на тези бои са се използвали само естествени продукти. Именно тогава за първи път са създадени първите оптически избелители. Важно нововъведение в печатната индустрия е появата на първите водоразтворими избелители през 1943 година. В настоящето използването на избелители е по-силно отвсякога, поради търсенето на по-ярки цветове и хартии. Важно е да се отбележи, че избелителите не се използват единствено в хартията, а също така в пластмасовите медии и текстилните изделия, за постигане на по-ярки цветове, но и за намаляване на ефекта от изпирането на дрехите. Понякога избелителни агенти могат да бъдат добавяни и в мастилата, където се наблюдават същите промени в цвета, както и при вграждането им в хартиите. Последното се прилага най-чество в жълтото мастило при печат на вестници.

Важно за контрола и управление на цветовете е точното им възпроизвеждане. Поради това оптическите избелителни агенти в хартията следва да бъдат контролирани, настройвани и по възможност отстранявани от измерванията. Повечето измервателни уреди (с изключение на тези от тип М1) използват източници на светлина, чрез които не могат да бъдат предвидени ефектите от оптическите избелители върху измерваните цветове. Различни изследвания показват, че избелителите създават промяна в самия цвят, а това не е просто грешка в уредите за измерване. В изледване от 2003 година (Calabria & Rich, 2003; стр. 290)  се доказва, че има съществена разлика при печат върху хартии с и без избелители. Стойностите на Е на магентата достигат 3.0, а като цяло се наблюдава увеличаване на стойностите на синия цвят.

Традиционното измерване на цвета е фокусирано върху видимия спектър, от което идва целият проблем. Всеки измервателен уред има вграден светлинен източник, който е различен от останалите, което от своя страна неизменно води до разлики в получените резултати от измерванията. В стандарта ISO-13655 са посочени различните методи за измерване, които разгледахме наскоро в две отделни статии – М0, М1, М2 и М3. Пак там се споменява и за проблемите, създавани от оптичните избелители, но не се посочва начин за въздействие, с изключение за метода М1. Именно там се използва светлинен източник, отговарящ на стандарта D50, който е подходящ за работа дори в UV диапазона.

Има още един важен фактор, свързан с оптическите избелителни агенти, а именно, че тяхното действие не е постоянно във времето. Въздействие върху тях оказват различни вещества от околната среда, като по този начин с течение на времето влиянието на избелителите намалява (Reber, Hofmann, Fuerholz, & Pauchard, 2007; стр. 711). Именно с намаляване въздействието на избелителите, хартията започва да пожълтява и по този начин се променя възприемането на цветовете върху нея. Тук идва и въпросът „как ще изглеждат цветовете, които измерваме днес, след година например?” Цветните проби се правят основно чрез мастилено-струйна технология. При тях обаче цветовете избледняват много бързо на слънчева слветлина и поради това се препоръчва ламиниране, с цел запазване на цветовете. Тук обаче идва проблемът с избелителите, които поглъщат UV енергия за да произвеждат своята яркост. Ламинирането блокира тези лъчи и това създава допълнителни проблеми с управлението на цвета. Следователно използването на хартия с избелители и довършителните процеси трябва да бъдат комбинирани много внимателно (Chovancova-Lovell, V. & Fleming, 2006; стр. 229).

Автор: Антон Даскалов