Метамерия – какво е това?

2731
Метамерия – какво е това?
Spread the love

Какво означава метамерия ?

Малцина печатари знаяткакво означава метамерия. Повечето от тях сеучудват, че има мастила, които при сравнение на дневна светлинаизглеждат идентични, а при изкуствена – силно се различават. Такиванеприятни изненади се появяват в случай, че използваме мастила,получени при смесване на много различни пигменти. Това са напр. цветовекато сиво, кафяво и маслинено (зелено).

                 
                  inline_403_http://polygraphy.info/images/media//pics/kvadrati.gif

Да сравним отпечатаните по-горе два фона. Десният е отпечатан соригинално „маслинено“ мастило, а левият – със„забъркано мастило“. Ако ги наблюдаваме при дневна светлина,ще забележим, че цветовете са идентични и ще дадем съгласие за печат.Но ако ги сравним на изкуствена светлина, със сигурност ще направимрекламация на готовата продукция. Причина е не слънчевата светлина, аизкуствената.

За да се убедим в това е достатъчно да сравним двата фона на изкуственасветлина (обикновена крушка). Разликата е огромна. Същото явление можеда се наблюдава при различни атмосферни условия и даже в различничасове на денонощието. Отпечатъкът ще изглежда различно при слънчево ипри облачно време, тъй като на нашето възприятие влияе както дневнатасветлина, така и големи предмети или плоскости, намиращи се в близостдо наблюдавания обект.

Каква е причината за товаявление и по какъв начин можем да му противодействаме ?

Със сигурност можем дакажем, че цветовото възприятие на всичкипредмети се променя в зависимост от падащата върху тях светлина. Това епознато от всекидневието. Човешкото око винаги възприема крайниярезултат от въздействието на различни фактори. С други думи, нашетоцветово виждане може да бъде различно, ако се промени природата напредмета или падащата върху него светлина.
Да разгледаме нашия пример. Двата фона са били отпечатани с мастила сразлични пигменти. Затова те поглъщат падащата дневна светлинасъобразно собствената си структура. С други думи поглъщат различничасти от спектъра на дневната светлина със съответно собственаспецифична абсорбционна характеристика. Въпреки това отразенатасветлина създава еднакво цветово възприятие, защото адитивното смесванена светлината, която не е била абсорбирана, създава еднакъв краен ефект.
Разликата в цветовете става забележима веднага, когато разглеждамеотпечатъците на изкуствена светлина с друг спектрален състав, напримеробикновена крушка. Тук трябва да отбележим, че тази светлина има другенергиен спектър. Отразените светлинни частици не са вече идентични,защото фон II поглъща в по – голяма степен някои части от спектъра,които почти не съществуват в него на изкуствена светлина. Затовацветовото впечатление, което получаваме, не е вече „нашият“ цвят I, ацвят с различен от него оттенък.
Двете мастила, на които по такъв специфичен начин въздейства падащатасветлина, са „условно еднакви“, защото са еднакви при определениусловия. Мастилата могат да бъдат „безусловно“ еднакви, само акоцветното възприятие, което получаваме, е еднакво, независимо отосветлението.

 Какви правилауправляват тези явления?

За да улесним разбирането на тяхната природа, трябва да намерим такъвцветен параметър, който е по-точен, отколкото словесното описание. Затакова точно описание е необходима физична величина, определящадължината на вълната на падащата светлина за частта, която е отразена.Ако сега съединим стойностите на измеренията в координатна система, щеполучим кривата на отразената от предмета светлина. За изпълнение натакава диаграма се използва спектрофотометър. С негова помощ сесравнява енергията на отразената светлина с енергията на падащата завсяка дължина на вълната по целия видим спектър. Разглеждайкипредставената крива виждаме, че светлина с дължина на вълната 500 нм сеотразява от предмета 38%, а 62% се поглъщат от този предмет.
Кривата на отражението илюстрира графично каква част от светлината навидимия спектър, падаща върху предмета по този начин, е видима занашите очи. Два цвята с еднакви криви ще бъдат идентични цветово,независимо от източника на светлина.

Как да обясним, че два маслинени цвята изглеждат еднакви на дневнасветлина, макар че техните криви не са еднакви ?
Отговорът на този въпрос произтича от самия факт, че нашето око не е всъстояние да регистрира отделни дължини на вълните, а вижда само триобласти от спектъра.

                 
                      inline_221_http://polygraphy.info/images/media//pics/chart.gif
 
Това на практика означава, чевъзприемаме целия видим спектър, но в него има „участъци“ с по-малкачувствителност. Сумарно видимият цвят се получава при наслагване насветлинна енергия, падаща върху човешкото око, съответно коефициент наотразената светлина и чувствителност на трите вида цветни рецептори,намиращи се в окото. Практическият опит показва, че резултатът оттакова наслагване може да бъде еднакъв дори в случай на две различникриви, което дава идентично цветово възприятие. Така, сравнявайки двемастила и техните криви на отражение, можем веднага да определим далидвата цвята ще бъдат идентични само при определена светлина или винагище са такива.

 Практическозначение на нашите разсъждения.

Теоретично могат дабъдат произведени много мастила, които при дневнасветлина да са идентични с мастило с цвят I. По същия начин може даполучим много други нюанси. Но ако мастилата са само „условно същите“,често на практика те не вършат работа. Задачата на печатаря е да сеосигури съответствие на репродукцията с оригинала при всички условия.

 Когато подбираме цветовете според някакъв еталон, можем да сиулесним работата елиминирайки „условно идентичните“ цветове,определяйки кривата на коефициента, която е отражение на оригинала, исравнявайки ги с кривите на пигментите, от които искаме да направиммастилото. Такова сравнение на кривите ще елиминира автоматично голямоколичество възможни комбинации, които се характеризират с явлението“метамерия“.

 
Необходими условия заопределяне на монопигменти

 

1. Оригиналът трябва дасъдържа багрила или пигменти, които могат дабъдат изпол звани за производство на мастила. Затова не епрепоръчително да се приемат оригинали, изработени с маслени бои,акварели, рисунки върху цветни хартии и фолия, тъй като те не отговарятна тези условия.

2. Цветният оригинал може да съдържа само ограничен брой монопигменти.Възможно е поради недостатъчен опит цветовете да се смесват от десетили повече моно пигменти, защото са били използвани четири или петразлични мастила, като сами- те те съдържат по два или тримонопигмента. Най-често това се случва при цветовете сиво, кафяво имаслинено.

3. Очакванията относно поносима цена на мастилото и изискванията къмнеговите характеристики не трябва да са 8 противоречие с конкретеноригинал. Ако изискваните параметри са различни от тези на оригинала,то неизбежно се получава мастило, характеризиращо се с явлениетометамерия.

4. Оригиналът, предназначен за определяне коефициента на отражение,трябва да съдържа равномерно цветно поле мин. 2×2 см. Ако горнитеусловия не се спазят, независимо от нашите усилия ще получим мастило спо-малък или по-голям ефект на метамерия. От някои вече наличнипубликации става ясно, че в скоро време можем да очакваме определянеиндекс на метамерия, показваща интензивността в числови стойности. Вмомента редица изследвания се занимават с разработката на нормализиранизточник на светлина, който поне на теоретично ниво би решил проблемитес метамерията. Гореказаното не се отнася само за печатните продукти, нои за всички други области, където цветовата точност е от значение.

Източникна информацията: Михаел Хубер България

Биографична информация