Метамерия – какво е това?

Малцина печатари знаят какво означава метамерия. Повечето от тях се учудват, че има мастила, които при сравнение на дневна светлина изглеждат идентични, а при изкуствена – силно се различават. Такива неприятни изненади се появяват в случай, че използваме мастила, получени при смесване на много различни пигменти. Това са напр. цветове като сиво, кафяво и маслинено (зелено).

Да сравним отпечатаните по-горе два фона. Десният е отпечатан с оригинално „маслинено“ мастило, а левият – със „забъркано мастило“. Ако ги наблюдаваме при дневна светлина, ще забележим, че цветовете са идентични и ще дадем съгласие за печат. Но ако ги сравним на изкуствена светлина, със сигурност ще направим рекламация на готовата продукция. Причина е не слънчевата светлина, а изкуствената.За да се убедим в това е достатъчно да сравним двата фона на изкуствена светлина (обикновена крушка). Разликата е огромна. Същото явление може да се наблюдава при различни атмосферни условия и даже в различни часове на денонощието. Отпечатъкът ще изглежда различно при слънчево и при облачно време, тъй като на нашето възприятие влияе както дневната светлина, така и големи предмети или плоскости, намиращи се в близост до наблюдавания обект.

Със сигурност можем да кажем, че цветовото възприятие на всички предмети се променя в зависимост от падащата върху тях светлина. Това е познато от всекидневието. Човешкото око винаги възприема крайния резултат от въздействието на различни фактори. С други думи, нашето цветово виждане може да бъде различно, ако се промени природата на предмета или падащата върху него светлина.
Да разгледаме нашия пример. Двата фона са били отпечатани с мастила с различни пигменти. Затова те поглъщат падащата дневна светлина съобразно собствената си структура. С други думи поглъщат различни части от спектъра на дневната светлина със съответно собствена специфична абсорбционна характеристика. Въпреки това отразената светлина създава еднакво цветово възприятие, защото адитивното смесване на светлината, която не е била абсорбирана, създава еднакъв краен ефект.

Разликата в цветовете става забележима веднага, когато разглеждаме отпечатъците на изкуствена светлина с друг спектрален състав, например обикновена крушка. Тук трябва да отбележим, че тази светлина има друг енергиен спектър. Отразените светлинни частици не са вече идентични, защото фон II поглъща в по – голяма степен някои части от спектъра, които почти не съществуват в него на изкуствена светлина. Затова цветовото впечатление, което получаваме, не е вече „нашият“ цвят I, а цвят с различен от него оттенък.
Двете мастила, на които по такъв специфичен начин въздейства падащата светлина, са „условно еднакви“, защото са еднакви при определени условия. Мастилата могат да бъдат „безусловно“ еднакви, само ако цветното възприятие, което получаваме, е еднакво, независимо от осветлението. Какви правила управляват тези явления?

За да улесним разбирането на тяхната природа, трябва да намерим такъв цветен параметър, който е по-точен, отколкото словесното описание. За такова точно описание е необходима физична величина, определяща дължината на вълната на падащата светлина за частта, която е отразена. Ако сега съединим стойностите на измеренията в координатна система, ще получим кривата на отразената от предмета светлина. За изпълнение на такава диаграма се използва спектрофотометър. С негова помощ се сравнява енергията на отразената светлина с енергията на падащата за всяка дължина на вълната по целия видим спектър. Разглеждайки представената крива виждаме, че светлина с дължина на вълната 500 нм се отразява от предмета 38%, а 62% се поглъщат от този предмет.
Кривата на отражението илюстрира графично каква част от светлината на видимия спектър, падаща върху предмета по този начин, е видима за нашите очи. Два цвята с еднакви криви ще бъдат идентични цветово, независимо от източника на светлина.

Как да обясним, че два маслинени цвята изглеждат еднакви на дневна светлина, макар че техните криви не са еднакви ?
Отговорът на този въпрос произтича от самия факт, че нашето око не е в състояние да регистрира отделни дължини на вълните, а вижда само три области от спектъра.

Теоретично могат да бъдат произведени много мастила, които при дневна светлина да са идентични с мастило с цвят I. По същия начин може да получим много други нюанси. Но ако мастилата са само „условно същите“, често на практика те не вършат работа. Задачата на печатаря е да се осигури съответствие на репродукцията с оригинала при всички условия.

Когато подбираме цветовете според някакъв еталон, можем да си улесним работата елиминирайки „условно идентичните“ цветове, определяйки кривата на коефициента, която е отражение на оригинала, и сравнявайки ги с кривите на пигментите, от които искаме да направим мастилото. Такова сравнение на кривите ще елиминира автоматично голямо количество възможни комбинации, които се характеризират с явлението „метамерия“.

1. Оригиналът трябва да съдържа багрила или пигменти, които могат да бъдат изпол звани за производство на мастила. Затова не е препоръчително да се приемат оригинали, изработени с маслени бои, акварели, рисунки върху цветни хартии и фолия, тъй като те не отговарят на тези условия.

2. Цветният оригинал може да съдържа само ограничен брой монопигменти. Възможно е поради недостатъчен опит цветовете да се смесват от десет или повече моно пигменти, защото са били използвани четири или пет различни мастила, като сами- те те съдържат по два или три монопигмента. Най-често това се случва при цветовете сиво, кафяво и маслинено.

3. Очакванията относно поносима цена на мастилото и изискванията към неговите характеристики не трябва да са 8 противоречие с конкретен оригинал. Ако изискваните параметри са различни от тези на оригинала, то неизбежно се получава мастило, характеризиращо се с явлението метамерия.

4. Оригиналът, предназначен за определяне коефициента на отражение, трябва да съдържа равномерно цветно поле мин. 2×2 см. Ако горните условия не се спазят, независимо от нашите усилия ще получим мастило с по-малък или по-голям ефект на метамерия. От някои вече налични публикации става ясно, че в скоро време можем да очакваме определяне индекс на метамерия, показваща интензивността в числови стойности. В момента редица изследвания се занимават с разработката на нормализиран източник на светлина, който поне на теоретично ниво би решил проблемите с метамерията. Гореказаното не се отнася само за печатните продукти, но и за всички други области, където цветовата точност е от значение.

Източник на информацията: Михаел Хубер България

Още публикации на тема метамерия.