Защитната полиграфия или какво знаем и каква не знаем за нашите пари (Част 2)

1958
Защитната полиграфия или какво знаем и каква не знаем за нашите пари (Част 2)

Стигнахме и до по-сложната, но по-интересната част от статията. Сега вече ще се потопим дълбоко в защитната полиграфия и ще разкрием, част от нейните тайни (само тези, които са публични, но за да стигне до тях човек трябва да се поразрови).

Нека да загреем с защитите от второ ниво. Помните ли? Споменахме ги в предишната статия, това са защитите, които се проверяват с просто оборудване, най-вече в магазините, затова и те често се наричат касови.

1. Започваме с изображения отпечатани с луминисцентни мастила. При обикновено осветление те са невидими за нас, но при осветяване с ултравиолетова светлина изгряват с ярък цвят.

изображения отпечатани с луминисцентни мастила

2. Изображения отпечатани с инфрачервени метамерни мастила. За да могат тези изображения да са видими за нас, те трябва да бъдат облъчат с инфрачервена лампа, която работи със строго определена честота (870 нм). При осветяването мастилата светят в зелен цвят. Съществуват и специални защити напечатани с инфрачервени мастила видни в два спектъра 940 и 850нм.

 

инфрачервени метамерни мастила

Под снимката: При разглеждането на банкнотата под нужния уред за определяне на инфрачервени метамерни мастила се виждат само определени части от нея. При еврото това са частите намиращи се от дясната страна на банкнотата.

3. Изображения отпечатани с магнитни мастила. Тяхното наличие се установява със съответния прибор.

магнитни мастила

Трето ниво (машинни защити)

Това са защитите сложни за откриване, сложни за възпроизвеждане и проверяващи се на сложно оборудване.

През деветдесетте години на миналия век, машинните защити се считали за „абсолютни“. С други думи били са толкова сложни, че се е смятало, че дори и оригиналните машини за проверка да попаднат в ръцете на фалшификатори те все едно няма да успеят да разберат принципа им на работа. Това се е оказало голямо заблуждение. Имитаторите бърза се ориентирали, затова по-късно били създадени и детектори от второ поколение. Те определят фалшификатите с доста по-голяма точност. Но никой вече не подценява фалшификаторите, защото някой от тях притежават умения, които са не по-малки от тези на разработващите екипи.

Един от примерите за високотехнологични признаци е въвеждането на маркер в мастилото. Той му придава уникални спектрални характеристики. При проверка детекторът приема сигнала за правилен само тогава когато профила на спектъра и нивото на неговата интензивност съвпадне с еталона. В момента на международния пазар такава защитна технология предлага компанията SunChemical Security.

Друга фирма занимаваща се със защитна полиграфия е SICPA (Швейцария), тя е разработила технологията SICPATALK. При нея в мастилото за металографски печат се добавя маркер придаващ му уникален спектър на поглъщане в инфрачервената област. Компанията позиционира закрития защитен признак като използваем най-вече при производството на банкноти, с цел определяне на достоверност и(или) сортировка.

Друг пример за подобна защита е технологията MRTM, в нейната основа са заложени ефектите на Зееман и Щарк. (Ефектът на Щарк е изместването и разделянето на спектралните линии на атомите и молекулите в присъствие на външно статично електрично поле. Явлението е открито през 1913 година от германския физик Йоханес Щарк, на чието име е наречено. Сходно явление, но предизвиквано от магнитно поле, ефектът на Зееман) в микро- и нано- ниво.

ISARD (Intaglio Scanning And Recognition Device) това е устройство създадено да открива участъци напечатани с металографски печат. По правило това е оборудване, което може да се закупи само от производителите на защитени продукции.

M-Feature (M идва от machine readable) елементът е разработен от компанията Giesecke & Devrient. За първи път M-Feature бил представен от немската банка Bundesbank през 1975г. Две години по-късно била разработена полуавтоматичната система за сортиране на банкноти ISS 300, тя включва и се основава на M-Feature. Елементът бил внедрен в защитната лента на банкнотите без да се променя дизайнът им. По-късно била създадена и напълно автоматизираната система за сортиране на банкноти ISS 3000 с производителност до 40 свежо отпечатани банкноти в секунда.

В момента M-Feature се използва като добавка в мастилото при различни валути. Включително и в еврото.

FIRST (Fine Infra Red Split Technology) една от по-новите разработки на компанията Giesecke & Devrient. Това е защита, която се нанася върху банкнотите отново с помощта на металографския печат, като този път се използва и лазер. В изображението се кодира скрита информация, която може да бъде разчетена само със съответният детектор. Кодираната информация може да включва номинала на банкнотата, датата на отпечатване и пр. Защитният елемент е представен от Giesecke & Devrient в рекламна банкнота посветена на Людвиг II. FIRST може също да бъде използван и за сортиране на банкноти.

Освен като защити някой от елементите се използват и за обработване на големи продукции. Първата банкнота в която защитен елемент е използван за сортиране е пусната през 70-те години на миналото столетие от често споменаваната немска фирма Giesecke & Devrient. Днес в еврото например са внедрени голяма количество елементи подобни на изброените и практически цялата парична продукция в Европа се обработва автоматично. Защити от този вид се използват също така в различни видове документи (визи, паспорти). Данните се печатат с шрифта OCR-B type 1 (стандартизиран по ИСО 1073/II) с определен кегел и постоянна дебелина на шрифта. Освен това мастилото, с което се осъществява печата трябва максимално да поглъща светлина в диапазона 900нм. (почти инфрачервения диапазон).

OCR-B type 1

В двете части на статията разкрихме повече от 20 защити, които притежават банкнотите, затова следващият път когато ги държите се замислете. Това не е обикновена хартия, ако въобще е хартия, защото много страни вече започват да печатат банкноти върху полимер. И в заключение ще кажем, че българските банкноти са едни от добре защитените.

Вижте още:

Защитната полиграфия или какво знаем и какво не знаем за нашите пари (част 2)

Написа: Радина Тамойкина