Проверка на технико-технологичното състояние на печатната машина

Предложената в настоящата тест-форма изглежда по следният начин:

Обективните методи за оценка на работата на печатните машини се основават на връзката между отделните дефекти на отпечатъка и подходящи контролни и измерителни елементи, които дават информация в количествен израз. Тази информация може да има директна оценъчна стойност или да служи за изчисляване на определени показатели (коефициенти). От съществено значение е да се определят оптималните стойности и допустимите отклонения за показателите, които свидетелстват за качествена работа на машината. Контролните и измервателни елементи се комплектуват в тест-форма, като броят и местоположението на всеки елемент не е случайно, а зависи от условията на възникването и появата на дефектите при печата.
Известни са различни системи за контрол на качеството на печата: Фогра, Хартман, Угра-Гретаг, Оптус и др. Независимо, че тяхното основно предназначение е за контрол и регулиране на оптимизиран пробен и тиражен печат при наличието на технически изправна печатна машина, някои от елементите на тези системи могат да се използват и за контрол на състоянието на самата печатна машина чрез оценка на дефектите на печата. В най-общият случай изискванията към контролните знаци и елементи се определят от изискванията към качеството на печатното изображение, но да са с по-висока чувствителност. Контролните и измервателни елементи могат да се използват за контрол и оптимизация на копирния и печатния процес. Те служат за количествена оценка на редица показатели: стабилност на намастиляването, равномерност на намастиляването, дублиране и приплъзване, съвпадение на цветовете (подавателен и предавателен пасер), раиране, нарастване на растеровия тон в единични налагания на цветовете, геометрични размери на образа, време за експонация на печатните форми и др. Частично тези елементи на включени в скалите за контрол на печатния процес. Някои от тези скали са:

1. Fogra-PMS-1
Скалата съдържа следните полета:
– Поле Т
растер – 60 лин./см;
точка – кръгла форма.
растеров тон – 80 %.
Служи за контрол на възпроизвеждането на растеровия тон в печатния процес.
– Поле V
плътно поле
В комбинация с поле Т служи за определяне на оптималното намастиляване.
– Поле М
растер – 60 лин./см;
точка – кръгла форма;
растеров тон – 39 %.
Служи за контрол на възпроизвеждането на растеровия тон в печатния процес.
– Поле D/D
Състои се от успоредни линии с наклон 0°, 45°, 90° с параметри:
ширина на линиите 124 mм;
разстояние между линиите – 84 mм.
Служи за установяване на дублиране и приплъзване. При усановяване на визуална
разлика в двете полета, се прави залкючение за наличие на дублиране и приплъзване, като може да бёде установена и посоката на проявяване на дефекта – по окръжността на цилиндъра или по неговата образуваща.
– Поле К
А – плътно поле;
В – негативни линии с дебелина от 4 до 40 mм, групирани в 9 полета;
С – позитивни линии с дебелина от 4 до 40 mм, групирани в 9 полета;
Служи за стандартизиране на копирането. За целта се правят серия от експонации с различно експонитане от явно недоекспониране до явно преекспониране, като всяка следваща експонация е два пъти по-голяма от предшестващата. По така изработените проби се определя времето за оптимална експонация, която се извършва в следната последователност:
– определя се разрешаващата способност на пластината. За целта се търси на коя проба позитивните и негативните линии са откопирани едновременно в едно и също поле (обикновенно 6 mм).
– определя се времето за оптимална експонация. Тя е в зависимост от разрешаващата способност на пластината. В най-общия случай оптимална експонация е тази, при която последните откопирани позитивни линии отстоят на 3-4 полета от полето, определящо разрешаващата способност.

2. UGRA-OFFSET TESTKEIL 1982

– полутонов клин – състои се от 13 полета.
Служи за контрол на експонацията и определяне градацията на светлочувствителния слой.
– микролинии – състои се от 12 полета. Всяко поле представлява концентрични окръжности, образувани от позитивни и негативни линии с дебелина 4, 6, 8, 10, 12, 15, 20, 25, 30, 40, 55, 70 mм. Служи за определяне на разрешаващата способност на офсетовите пластини; определяне интервала за копиране; стандартизиране на копирането.
– растеров клин – състои се от 10 полета; растер – 60 лин./см; растеров тон от 10 до 100%.
– поле за приплъзване и дублиране – при приплъзване линиите, които са напряко на направлението на печат запазват дебелината си. Визуално това се изразява чрез потъмняване на полето с напречните линии. При дублиране се получава двойно отпечатване на линиите една до друга, което визуално също се проявява като потъмняване на линиите в определена посока. Да разлика от приплъзването, дублирането може да се появи вёв всяка посока.
– позитивни и негативни микролинии – състои се от 12 полета; растер 60 лин./см; 6 полета позитивни микроточки 0.5, 1, 2, 3, 4, 5% и 6 полета негативни микроточки 99.5, 99, 98, 97, 96, 95%. Служи за установяване началото и края на възпроизвеждане на растеровия тон и в пробния печат за оценка печатаемостта на микроточките, останали на формата.

3. Контролна скала ГАТФ

Скалата се състои от три части:

1.) Щтрихова радиална мира за установяване на дублиране и приплъзване.
При наличие на дублиране в центъра на мирата се появява изображение под формата на цифрата У8Ф. Мирата се състои от 36 бели и 36 черни клинове (стъпка 10°) с бяло петно в средата с диаметър 0.05 – 0.07 мм. Оценката е визуална. След отстраняване на причините за дублиране е възможно в центъра на мирата да се появи овално петно с определена посока на осите на овала, в зависимост на посоката на приплъзване.
2.) Щтрихов елемент УSLURФ с взаимно перпендикулярни линии към линиите на фона. Щрихите в двете посоки са с еднаква дебелина и с еднакво разстояние. Чувствителността на елемента е от порядъка на чувствителността на растеровото поле с L= 60 лин./см. При наличие на приплъзване УSLURФ се различава от фона (в зависимост от посоката от посоката на приплъзването думата става по-светла или по-тъмна от фона).
3.) Цифров растеров елемент за оценка на нарастването на растеровата точка (при отсъствие на дублиране и приплъзване).

4. ХАРТМАН – ИНТЕРНАЦИОНАЛ

1.) Растерово поле 60 лин./см и 80% растерова площ. Служи за определяне на печатния контраст заедно с плътното поле.
2.) Плътно поле 100%. Определя оптималното намастиляване.
3.) Арихово поле с линии на 0° и 90° и 84 лин/см. Фа контрол на приплъзването и дублирането.
4.) Растерово поле в такова сёотношение на растеровите площи за трите цвята, което при използване на европейската триада мастила дава неутрално сив цвят. Сив баланс.
5.) Растерово поле 5% растерова площ. Контрол на копирането и отпечатването на дребни детайли.
6. 7. 10. 11.) Плътни полета с наложени цветове. Контрол на възприемане на мастилата.
8.) Комбинирано поле, състоящо се от Ируб растер с 28 лин/см и фин растер 60 лин/см. Контрол на увеличаване на растеровата точка
9.) Пасеров знак. Контрол за пасване на цветовете.

5. ТИЛП

1.) Плътно поле 100%. Определяне оптималното намастиляване.
2.) Растерово поле с линиатура 60 лин/см и растерова площ 75%. Определяне на печатния контраст заедно с плътното поле.
3.) Комбинирано поле, състоящо се от три части:
– ляво поле с линиатура 28 лин/см и растерова площ 60%;
– средно поле – 84 лин/см и растерова площ 52%;
– дясно поле – 28 лин/см и растерова площ 65%;
Определяне увеличаването на растеровата точка.
4.) Комбинирано поле, състоящо се от растеров квадрат с линиатура 60 лин/см и 45% растерова площ; щрихова част – 75 лин/см под ъгъл 0°, -45°, 45°, 90°. Определяне на приплъзването и дублирането.
5.) Растерово поле в такова съотношение на растеровите площи за трите цвята, което при използване на европейската триада мастила дава неутрално сив цвят. Сив баланс.
6. 7. 8.) Плътно поле с бинарно наложени цветове. Контрол на възприемане на мастилата.
9.) Комбинирано поле от негативни и позитивни точки с растерова площ съответно 1%; 2%; 3%; 4%; и 99%; 98%; 97%; 96%. Контрол на копирането и на отпечатването на дребни детайли.
10.) Пасеров знак
Контрол на пасване на цветовете.

6. Скала за едноцветен печат Е

Скалата може да се използва и за многоцветен печат
1.) 100%;
2.) 75%;
3.) 50%;
4.) 25%;
5.) Контрол на приплъзване и дублиране;
6.) Нарастване на растеровата точка;
7.) 4%;
8.) 97%.

7. FOGRA – PMS Druckkontrolleiste (DKL)

Скалата съдържа три групи елементи:
1.) Плътни полета с единично, двойно и тройно налагане.
2.) Растерови полета 40% и 80% в черно, разположени до растерови трицветни балансирани сиви полета, със същата оптическа плътност.
3.) За всеки цвят полета: К (микрощрихове, позитивни и негативни линии), S (2, 3, 4, 5% растерови точки), щрихои линейни полета, полета 40%, 80%, 100% . Отделните полета имат следните предназначения:
– полета 100% и 80% – за определяне на оптималното намастиляване;
– полета 40% и 80% – за денситометричен контрол на тонопредаването, за определяне нарастването на растеровата точка;

– плътни полета в единично, двойно и тройно налягане – за определяне възприемчивостта на мастилото при печат “мокро на мокро”;
– балансирани полета – за денситометрично и визуално определяне на сивия баланс;

– поле К – за визуален количествен контрол на копието и на печатната форма;
– поле S – за визуален контрол на шпиц-точката;

– поле D – за визуален контрол на дублирането и приплъзването в различни посоки.

Освен комбинираните скали, в една тест-форма се включват и други самостоятелни елементи, които спомагат за откриването на различни дефекти. Някои по-важни елементи са:
Нониусна скала – За количествена оценка на пасера. При изработване на монтажите началният (нулев) щрих на нониусната скала следва точно да съвпада с началния щрих на основната скала. За целта се използва скала с точност 0.02 мм. На отпечатъка съвпадението на началните щрихи от двете скали означава, че липсва нарушение на пасера. Ако първото деление (и за всяко следващо) на нониусната скала съвпада с началния щрих на основата, пасерът е с отклонение 0.02 мм, или поредния номер на делението от скалата, съвпадащ с началния щрих на основата и умножен по 0.02, дава отклонението в пасера. Пасерът се измерва в двете посоки – по образуващата и по окръжността на печатния цилиндър в няколко места. Тази скала се използва за оценка на предавателния пасер. Всеи следващ цвят се сравнява с основната скала, отпечатана в първия цвят.

GRETAG CMS-3 КОНТРОЛНИ ИВИЦИ
При монтаж на изображението
Рязане на дължина
GRETAG CMS-3 цветните контролни ивици (колорбарове) се доставят неотрязани на ролка с дължина 5 или 10 метра и могат да бъдат позитивни и негативни. За отрязване на определена желана дължина са осигурени сиви марки.

GRETAG CMS-3 представлява специален HR филм на сребърна основа. Характерната форма на всеки тестов елемент (блокче) осигурява лесна идентификация на различните функции. Ъгловите точки имат за цел да улеснят позиционирането на измервателния уред върху жълтото блокче. Измервателните елементи са с размери 6mm x 5.9mm. Дължината на повтаряемост е 260mm, като всяка единица съдържа 44 елемента.

Монтаж на изображение
В общия случай контролната ивица се позиционира в края на печатната страница по посока на движението. Ивиците са много тесни и следователно не изискват много място. Могат да бъдат монтирани по средата на листа или в началото, откъм грайфера ако това е по-подходящо.

Цветна идентификация
Лентите са със етикет за идентификация на цвета. Етикетите (надписа) е с плътност около 0.25 за позитивните и 1.7 за негативните ленти. Следователно тези етикети са видими на филма, но не се копират върху плаката.

При копиране
Микролинии

Микролиниите представляват концентрични окръжности с различни дебелини на линиите и дистанция между тях. Микролиниите заедно с непрекъснатите, с клиновидно намаляваща плътност ивици и точките с нисък процент на растера в ъглите на концентричните окръжности, осигуряват прецизен контрол при експонирането на плаките. Настройката с тяхна помощ се извършва аналогично на UGRA ивиците и съгласно препоръките на UGRA или FOGRA.

Ивици с клиновидно намаляваща плътност
В допълнение към микролиниите, ивиците с клиновидно намаляваща плътност могат да се използват за наблюдение и контрол при експониране на лито плаки. Плътностите на отделните елементи са 0.6D, 0.9D, 1.2D и 1.5D. Емпиричните стойности за правилна експонация на позитивни диазо плаки са:
Плътност 0.6D: изчезва с експонацията
Плътност 0.9D: появява се непёлно върху плаката
Плътност 1.2D: плётен тон вёрху плаката
Плътност 1.5D: плётен тон вёрху плаката
UGRA ивиците с клиновидно намаляваща плътност се използват за първоначално задаване на коректни условия за експонация.

Точки с нисък процент на растера
Точките с нисък процент на растера в ъглите на блокчетата с концентрични окръжности позволяват допълнителна проверка при експонация на плаката. Площта на точките в четирите ъгъла на блокчето са съответно 1%, 2%, 4% и 6%. Тези точки са много полезни при проверка за размазване или дублиране на изображението. Ако се наблюдава нарастване на точката в някакво направление, точките се експонират като дублирани или овални.

При печат
Блокчета с плътен печат
Те са равномерно разпределени по цялата контролна ивица. Докато се изготви плаката те се мерят по цялата ширина на ивицата. По време на печата, се измерват по-често разположените след основното изображение и по-рядко останалите. Стойностите на плътността на цвета би трябвало да се настроят в съответствие с напътствията на GRETAG.

Блокчета с растер
В контролната ивица има две блокёета с 40% и 80% растер съответно за позитив и 60% и 20% за негатив. Служат за определяне на нарастването на тоёката (в режим на измерване Dot Gain):
Последователност на измерване:
1. Измерване на блокчето с плътен печат
2. Измерване на блокчето с растер 1
3. Възможно е измерване на блокчето с растер 2
Показания: Нарастването на тоёката в проценти спрямо точката
на филма (уравнение на Мюре-Дейвис).

При подготовката, нарастването на точката се измерва по ширината на цялата страница. По време на печат се наблюдава нарастването само в областта на основното изображение. Стойностите на нарастване на точките се настройват съгласно напътствията на GRETAG.
Измерване на относителен контраст (режим Contrast).
Процедура на измерване:
1. Измерване на блокче с плътен печат.
2. Измерване на блокче с растер.
Показания: Дава относителния контраст при печат (стойности между 0 и 1).
Отностителният контраст е резултат от взаимната връзка между плътността на плътен и растерен печат. Колкото по-висока е стойността на контраста, толкова по-избистрена е градацията на цветовете и изображението е по-ярко (колоритно, брилянтно). Относителният контраст може да бъде един от критериите за намиране на оптималните условия за печат. Трябва обаче, да се вземат под внимание и фактори като баланс на сивото и отместване (offsetting). Относителният контраст може да бъде използван като индекс за сравнение на мастила, хартии, офсетни платна и (може би) подложки. Стойностите на относителния контраст, измерени на блокчета с различен процент на растера не могат да бъдат сравнявани едно с друго.

Trap – припокриване на мастилата

Представлява преценка за нанасянето на мастилото от втория цвят върху повърхността на предишно нанесения първи (режим Trap): Последователност при измерване:
1. Установяване на автоматичен избор на филтър.
2. Измерване на блокчето с плытен печат на първия цвят.
3. Измерване на блокчето с плытен печат на втория цвят.
4. Измерване на блокчето с отпечатани един върху друг двата цвята.
Показания: Трансфера на втория цвят вырху пырвия се изразява в проценти (100% = слой от втория цвят вырху хартията). Измерванията на блокчетата плытен печат за първия и втория цвят се правят в близост до блокчето с отпечатани един върху друг двата цвята. Това се прави, за да се избегнат неточности от неравномерност в дебелината на слоя мастило по ширината на листа. Препоръчва се това измерване да се прави рядко, както по време на подготовката, така и при печат. Припокриването на мастилата зависи предимно от степента на изсушеност на първия цвят и вискозитета на мастилото.

Блокчета с концентрични окръжности.

Служи за визуална преценка на нарастване на точката в дадено направление. Концентричните окръжности реагират веднага (видимо) на нарастване на точката в дадено направление. В този случай, на този лист не би трябвало да се измерва нарастване на точката, защото нарастването на точката в направление е анормално състояние, което би трябвало да се коригира, ако изобщо е възможно.

Индикатор за замазване:

Два тъмни сегмента се формират по посока на печата. Точките по ъглите са отпечатани овални в посока на печата.

Индикатор за дублиране:

Два или повече тъмни сегмента могат да се появят в различни направления. Дублирането може да се долови и наблюдава и при
точките с нисък процент на растера в яглите на блокчето с концентрични окръжности или на микролиниите.

Блокче за баланс на сивото.

Служи за наблюдение на баланса между жълто, циан и магента: площта на точката за различните цветове е внимателно подбран, за да се получи неутрално сив цвят при нормални, стандартни условия на печат. За постигане на добяр баланс на цветовете е много важно допуските за плътностите и нарастването на точката на отделните цветове да са изместени (по-големи или по-малки) в едно и също направление и с една и съща числова стойност (например +5% или -5% за всичките три цвята).
Блокчетата за баланса на сивото се оценяват визуално в сравнение с блокчето с 80% черно или чрез измерване с денситометър или, дори по-добре, със спектрофотометър.

Празни блокчета.

За зануляване (тариране на денситометъра) за съответната хартия: За всяка нова работа (нов тираж), денситометърът трябва да се занули за съответната хартия. Ако се печати пети или шести цвят, той може да се отпечати вярху позицията на празното блокче. Специални цветове не могат да бъдат измерени прецизно с помощта на денситометър. За подходяща колориметрична оценка трябва да се използва спектрофотометър.

Пасерови елементи – За оценка на отклонението в регистъра. Разполагат се в двата края на страничната марка на разстояние 80 мм от задния край на листа. Отпечатват се във всички цветове. Могат да имат различна форма, позитивни и неативни елементи. Дебелината им е до 0.10 мм.

Преливащи се скали – Да визуална проверка на градацията на изображението. Състои се от 8 правоъгълника с преливащи се цветове от всеки цвят по отделно, комбинация от два цвята, и комбиация от три цвята.

Раиране – Може да се появи при плътни отпечатъци по цялата площ на формата, когато се проверява грайфера на машината. Оценката е визуална. В тест-формата следва да се включат по-големи полета с относителна площ в средните тонове (около 40 – 50%), тъй като растерът е по-чувствителен от плътното поле. В две взаимно перпендикулярни посоки за всеки цвят се измерва оптическата плътност и се сравнява с установените допуски. Стойностите не бива да се различават помежду си от Ј0.02 D, т.е. разликата между Dмин и Dмакс Ј 0.04D. Тази разлика може да се оцени само с помоща на денситометър. Полетата следва да се разположат в предния и заден край на листа.

Растеров клин – Състои се от 13 оплета за всеки цвят със растеров тон съответно: 100, 95, 92, 81, 74, 68, 56, 44, 32, 22, 15, 7, и 4%. Служи за денситометричен контрол на нарастването на растеровата точка.

Полета с позитивен и негативен текст – Служи за определяне на четливостта на текста. Прави се във всеки цвят.

Стабилност на намастиляването – Характеризира изменението на наситеността на отпечатъка при постоянен режим. Определя се чрез измерване на зоналните оптически плътности на 10 места, приблизително на еднакво разстояние, на 10 листа. За всеки отпечатък се изчисляват средните стойности d на оптическата плътност. От получените 10 стойности се избират Dмакс,Dмин, изчислява се Dср, а след това – коефициентът на стабилност на намастиляването К1. Допуска се изменение К1 от 0 до 0.04.

Равномерност на намастиляването – Характеризира степента на разпределение на мастилото по повърхността на формата. Оценява се чрез измерване на оптическата плътност в плътни ивици, разположени по посока на печата, в двата края на листа. За всяка ивица се правят по 5 измервания на 10 отпечатъка. За всеки лист се намират по 3 съотношения: dмин/ dмакс. Коефициентът на равномерност за всеки цвят се определя като средна стойност от сбора на 30 стойности (10 отпечатъка х 3 отношения). Допуска се коефициента за равномерност на намастиляването – К2 = 1ё 0.95.

Регистър – Проверява се чрез измерване на разстоянието от задния край на листа до хоризонталния щрих на измервателния елемент, който за монтажа е разположен на разстояние 80 мм. Същият елемент се отпечатва и гърба и се замерва аналогично разстоянието от края на листа. Използва се измерителна линия с точност 0.02 мм. Допуск до 0.6 мм.

Паралелност на отпечатъка – Оценява се косвено чрез отклонения в подавателния и предавателен пасер в двете взаимно перпендикулярни посоки. При спазване на установените допуски се осигурява паралелност на отпечатъка.

Дължина на отпечатъка – Оценява се чрез измерване на разстоянието между щрихи с дебелина 0.1 мм и сравняването му с аналогичното разстояние на формата. Щрихите се разполагат по средната линия на монтажа по посока на печата, в началото, средата и в края, за всеки цвят. Измерва се с точност 0.5 мм. Допуск до 0.5 мм.

Минимална растерова точка – Установява се визуално с лупа с 10х увеличение за всеки цвят. Необходимо е да са възпроизведени 5% и 95% растерови полета. Растерова илюстрация с помнещи се цветове – Тази илюстрация съдържа обекти които едно значно се свързват с точно определен цвят. Служи за визуално определяне на отклоненията в градацията на многоцветния печат.

Шпионка – Този елемент се постава в долния ъгъл на форматния лист от към страната на грайфера. Има за цел да даде информация за това правилно ли функционират предната и странични марки на печатната машина. От голямо значение е монтажът на самия елемент – микролиниите трябва да са успоредни на края на офсетовата пластина, а оттам и на края на печатния лист. Преценката е визуална.

Автор: Цветан Панагонов