Светлоустойчивост на офсетовите мастила – значение, от какво се определя, какво да се внимава.
1. Какво е светлоустойчивост?
По DIN 16525 под устойчивост на светлина се разбира издръжливостта на печатарските мастила срещу въздействието на светлината без директно влияние на промените на времето.
Заб. Устойчивостта на светлина да не се смесва с устойчивост към времето
2. Измерване на светлоустойчивост
Светлоустойчивостта на печатарските мастила се определя по 8-степенна скала, като стъпалата по нея означават:
1 – много слаба
2 – слаба
3 – умерена
4 – сравнително добра
5 – добра
6 – много добра
7 – отлична
8 – превъзходна
Стъпките на светлоустойчивост са експониращи, което означава, че WS 6 e двойно по-устойчива от WS 5 /виж графиката/.
За определяне на стъпките на светлоустойчивост се осветява една нормирана печатна проба заедно с референтна скала, състояща се от 8 оцветени в плътен тон ивици и чиито светлоустойчивости са предварително познати. Последната стъпка на нормираната печатна проба, която под въздействието на светлината видимо промени цвета си, се зачита като оценка на светлоустойчивостта.
Пробата се извършва на бяла, светлоустойчива, не съдържаща избелители хартия, като дебелината на мастиления слой е 1,5гр/м2
3. От какво се определя светлоустойчивостта?
Светлоустойчивостта на едно печатарско мастило се определя първо от използваните пигменти и тяхната концентрация в мастилото. Всички органични пигменти и голяма част от неорганичните се променят бързо и значително под въздействието на светлината.
Пигментите с по-висока степен на светлоустойчивост са по правило по-скъпи, т.е. В практически условия трябва добре да се помисли каква устойчивост е необходима за определеното печатно задание.
Светлоустойчивостта е релативна характеристика, която се влияе и от други фактори:
вид, трайност и интензитет на светлината
дебелина на отпечатания слой мастило
графична подредба
Следната графика показва колко е различно поведението на мастила с устойчивост WS 5 и WS 6 през различните периоди на годината:
/предната графика = WS 5, задната графика = WS 6/
4. Практическо значение на светлоустойчивостта
Печатни продукти се произвеждат за различни области на приложение. Плакатите, които са предназначени за навън, трябва да имат по-висока светлоустойчивост, отколкото краткосрочно „живеещите” вложки към вестници или проспекти.
При планиране на печатния обект следва да се помисли дали да се използват мастила с нормални характеристики или такива с по-висока степен на светлоустойчивост.
Светлоустойчивостта се определя, както казахме, от пигментите и се измерва на база нормирана печатна проба при оптимирани условия.
В практиката променящите се печатни повърхности и дебелина на мастиления слой влияят също върху светлоустойчивостта, по-слабия мастилен слой има по-слаба степен на светлоустойчивост отколкото дебелия. При леки хартии и лазурни мастила, изобщо не е необходимо да се ползват мастила с висока степен на светлоустойчивост, тъй като тона на мастилото при всички случаи се променя.
Следните опорни точки следва да се имат предвид при темата „светлоустойчивост”:
по-дебел мастилен слой и по-високо пигментирани мастила показват по правило по-висока светлоустойчивост, отколкото просветлените тонове.
Просветляването на мастилата с транпарент намалява светлоустойчивостта им /разреждане 1:1 с трансперент – с една стъпка; 1: 3 с трансперент – с две стъпки/
При смесване на мастила винаги светлоустойчивостта на смесеното мастило отива към светлоустойчивостта на мастилото с най-ниска степен
Финни растери имат по-малка светлоустойчивост от плътните тонове
Светлоустойчивия печат изисква светлоустойчива и непожълтяла хартия
5. Влияние на последващите обработки върху светлоустойчивостта
Последващите обработки, напр. каширане и UV-лакиране не придават подобрение/увеличение на степента на светлоустойчивост. Така също и добавянето на UV-абсорбиращи вещества не допринасят за подобрение на светлоустойчивостта.
Статията е публикувана благодарение на Друк Партнерс
Интернет портал за печатни технологии.
