Трансферен печат: Откриване и разрешаване на проблеми (част 3)

1480
Трансферен печат: Откриване и разрешаване на проблеми (част 3)

Холгер Бек, SEF – Пазарът на цифровия трансферен печат от години насам бележи ръст, което е донякъде за сметка на традиционния трансфер със ситопечат. Това от своя страна открива нови шансове и пазари. Началото е на практика безпроблемно, тъй като можете да започнете дейността си с нищожна инвестиция в плотер и термопреса. Потенциалните проблеми обаче си остават, а новите функционални материи създават и нови. При големи производствени серии продукти бих се стремил да съдействам на потребителите да осъзнаят потенциалните проблеми и да търсим решения. Няма универсални решения за всеки проблем, разбира се; ако обаче проникнем в същността, ще можем да разработим насоки, които да ускорят работата, да я направят по-ефективна и да предотвратят оплаквания.

 

Сцепление с проблемни материи

Част 3 – Сцепление с проблемни материи

След като разгледахме значението на качеството на термопресата и на дебелината на материята и предпазното фолио, а след това и връзката между сцеплението и параметрите на трансфер, в последната част ще се занимаем с влиянието на повърхността на проблемни материи върху сцеплението на флок или гъвкави филми.

Съставът на плата/ материята винаги е посочен върху етикета. Винаги знаете дали става въпрос за чист памук, полиестер, смесени влакна или дори найлон. И ако с това се изчерпваше всичко, на практика нямаше да има проблеми, защото и всички флок или гъвкави филми имат добро сцепление дори с чист найлон. Найлонът (който представлява търговско име на DuPont за полиамид 6.6, станало нарицателно), сам по себе си не е проблем. Проблемът произтича от това, че под името Найлон в повечето случаи се крие найлон с покритие за защита от вода и/ или прах. Върху повърхността на влакната се прилагат вещества, които отблъскват вода и замърсявания, като правят материята водоустойчива. Термофолиото обаче не може да прилепне към водоустойчиви повърхности. За целта е необходим специален гъвкав филм за найлон, като например FlexCut Maxx Nylon.

Залепващият слой на FlexCut Maxx Nylon е от кополиамид, за разлика от този на FlexCut Advance, който е от полиуретаново термофолио. Той е значително по-водоустойчив, поради което може да прилепва към водоустойчиви повърхности.

А защо няма и специален флок за найлон? За флок филмите се използва също различно термофолио за сцепление – кополиестерно. Кополиестерът не е толкова мек и еластичен като полиуретана, поради което се реже по-лесно. Освен това, кополиестерът има доста по-широк спектър и залепва за много повече видове повърхности от полиуретана – поради което е подходящ за приложение върху редица най-разнообразни защитени материи.

 

Флок и специален гъвкав филм от кополиестер (например VelCut Evo, FlexCut Х4 или Graffiti)  
    Найлон и гъвкав филм от кополимер, например FlexCut Maxx Nylon
Стандартен гъвкав филм от полиуретан (например FlexCut Advance)  
Памук Полиестер Текстил със силно водоустойчиво покритие
Водопоглъщащи   Водоустойчиви

Диапазон на сцепление на различни видове термоустойчиво фолио

 

 

Adhesive spectrum of various types of hot-melt adhesives
Adhesive spectrum of various types of hot-melt adhesives

За съжаление, производителите рядко предоставят информация дали доставяните от тях материи са с покритие, още по-малко какво е покритието. Покритието може да бъде най-различни видове, например восък, акрилати, полиуретан, силикон и дори флуоровъглеводород. Освен това, с покритие се третират и други материи освен найлон. На пазара излизат все повече така наречени функционални материи, отличаващи се с покритие или обработка, което пък се отразява на сцеплението с флок и гъвкав филм. В качеството си на производител на трансферни филми ние не успяхме да се доберем до конкретна категорична информация какъв филм трябва да се използва за даден тип материя.

Как да се справите с този проблем? С лесен тест можете поне приблизително да определите каква е повърхността, за да прецените какъв тип филм да използвате за даден вид материя. Поставете върху парче плат възможно най-малката капка вода и разгледайте формата, която заема капката вода.

 

 

материята е водопопиваща

Ако водата почти веднага попие в материята, материята е водопопиваща и можете да използвате обикновените гъвкави филми като например FlexCut Advance с полиуретаново термофолио.

 

водопоглъщаща

 

Ако капката вода остане върху материята и образува сплескана капка, повърхността все още е достатъчно водопоглъщаща. Препоръчва се употребата на Standard Flex.

кополиестерно термофолио сферична капка

Ако обаче капката придобие сферична форма, трябва да се насочите към VelCut Evo или FlexCut X4 с кополиестерно термофолио.

 

 

 

 

кополиамидно термофолио

Ако е много заоблена, трябва да използвате, FlexCut Nylon с кополиамидно термофолио.

директен трансфер с разтворител или бродерия

Ако капката е със съвсем кръгла форма и се пързаля толкова лесно, че веднага се изтъркаля от материята, трансферът няма да постигне сцепление дори ако е под ъгъл. Можете да опитате да приложите директен трансфер с разтворител или бродерия.

Във форумите често се обсъжда възможността за предварителна подготовка чрез пране с разтворител или други подобни методи с цел постигане на сцепление на трансфера. Да, тези методи могат да помогнат, но не са задължителни. Не е възможно да се установи категорично мнение поради вече споменатото разнообразие от възможни покрития. “Който рискува, печели” или пък досаждайте на доставчиците на платове, докато получите информация за покритието. С помощта на тази информация по-лесно ще прецените какво може да е от полза.

Има и друг ефект, за щастие доста рядък. Възможно е след прилагане на трансфер върху найлон да изглежда, че има сцепление. След 2 – 3 седмици обаче сцеплението се нарушава. Причина за това е явлението рекристализация. След охлаждане термофолиото не приема незабавно окончателната си форма. Молекулите са почти наравно една до друга, а термофолиото е по-меко и лепкаво, отколкото в крайно състояние. По този начин термофолиото залепва за силно водоустойчивите повърхности. С течение на времето молекулите се движат и се “разбъркват”. В резултат на това термофолиото придобива окончателния си вид, втвърдява се, не е толкова лепкаво и съответно намалява сцеплението с водоустойчивата повърхност. В резултат на това филмът се отделя. Полиуретановите филми рекристализират в рамките на 24 часа, а на кополиамида и кополиестера са необходими 2 – 3 седмици. За съжаление, не са ми известни прости методи за тест за това явление, нужно е време.

Накратко:

  • Отговорът на въпроса какъв гъвкав или флок филм би гарантирал сцепление с материята зависи по-скоро от покритието/ обработката на материята, отколкото от нейния състав.
  • Тестът с капката може да помогне на преценката.

В следващата статия от поредицата бих искал да разгледам явлението “ресублимация”, или с други думи, миграцията на боите.
Имате ли въпроси по темата за флок и гъвкаво фолио? Пишете на transferdruck@tvp-textil.de, ще се опитам да отговоря в петата част на поредицата.

За автора:

  • Холгер Бек, Дипломиран инженер – химик
  • 13 години на работа в ХТ Байтлих ГмбХ в областта на ситопечата / флок/ трансфер. 10 години техническо обслужване, отговаря и за управление на проекти за цифрови продукти. 3 години Началник отдел Развой ситопечат/ флок/ трансфер.
  • От шест години насам отговаря в SEF за продажбите в Европа и Африка.

Вижте още:
Трансферен печат: Откриване и разрешаване на проблеми (част 1) 
Трансферен печат: Откриване и разрешаване на проблеми (Част 2) 

 

Евроинкс

гр. София
бул. „Европа” № 138
Тел.: 02/ 957 17 92
Факс: 02/ 957 172

www.euroinks.net
Профил в Полиграфия Инфо.

гр. София
бул. „Европа” № 138
Тел.: 02/ 957 17 92
Факс: 02/ 957 172

www.euroinks.net
Профил в Полиграфия Инфо. – See more at: http://printguide.info/pomoshtnik/transferen-pechat-otkrivane-i-razreshavane-na-problemi-chast-2,537.html#sthash.Crh8oXcQ.dpuf

Интернет портал за печатни технологии.