UV-лак върху конвенционални мастила – най-често срещани проблеми.

2922
UV-лак върху конвенционални мастила – най-често срещани проблеми.
UV-лаковете имат редица предимства, сравнени с по-трационните надпечатни маслени лакове или водо-дисперсионните лакове:
  • незабавно съхнене, изключителен гланц, висока механична устойчивост
Поради тези си предимства нанасянето на UV-лак върху конвенционални мастила е позната и популярна практика в печатните довършителни процеси.
Въпреки продължителната практика и опит, все още съществуват и трудности, дължащи се най-вече на голямото многообразие от:
  • субстрати
  • лакиращи системи
  • сушилни системи
  • работни практики
  • мастила и лакове
  • времето между печата и лакирането
Успешното UV-лакиране върху конвенционални мастила изисква детайлно познаване на потенциалните проблеми и внимание към детайлите във всяка стъпка от печатния процес /избор на подходящо мастило и лак; контролиране на печатните условия и условията на съхнене; контролиране условията при лакиране/

Какви са потенциалните проблеми и техните вероятни причини?

  1. Отказ на лака да „омокри” повърхността на мастилото и да се разлее, така че да образува гладък филм. В много случаи това се изразява в следните ефекти:
  • лакът изглежда като „мрежа”
  • поява на „кратери” в лаковия филм
  • неравно лаково покритие
  • различни нива на гланц по отпечатаната повърхност
Проблем от този вид се забелязва веднага след полимеризацията на UV-лака. Дължи се на разлики в повърхностно напрежение на печата и на отблъскването между лака и мастилото. Тъй като този проблем е видим веднага след изсъхване на лака, пробния печат преди тиража може да потвърди или отхвърли наличието му. Използването на „омокрящи добавки” в UV-лака също понякога решава проблема.

  1. Лошо захващане на лака към мастилото
  • вижда се при обикновен тест за устойчивост със скоч-лепенка
  • наблюдава се „люспене” на лака при драскане с нокът
Проблеми на лоша адхезия или „люспене”, „лющене”, „издраскване” на лака, могат да се забележат скоро след лакирането, но могат да се появят и няколко часа или дори няколко дни след лакирането. По тази причина пробният печат не винаги предпазва.
Този проблем се среща по принцип в печатни области с голямо намастиляване, като един или повече от следните фактори може да е причина:
    • При недобре изсъхнал печат или оксидативно съхнещи офсетови мастила от печата се отделят /”избиват”/ остатъци от петролни дистилати или минерални масла. Рискът е още по-голям при субстрати със слаба попивна способност и при голяма дебелина на мастилния слой.
    • До този проблем може да доведе и използването на хартии и картони, забавящи съхненето на мастилата /прекалено киселинни субстрати или задържащи прекалено воден разтвор/.
    • Слабият контрол на водата и водния разтвор по време на печат може да доведе до преемулгиране на мастилото и лошо съхнене /особено в краищата на листа/.
    • Използването на прекомерно инфра-ред сушене също може да доведе до този проблем. При последващ UV-лак и използване на инфра-ред сушене, да се намали височината на стапела и той да бъде „вентилиран” /между листата да навлиза въздух/, идеално би било, ако инфра-ред сушенето може да бъде избегнато.
    • Наличието в мастилото на определени вакси или добавки в прекомерни количества може да доведе до лоша адхезия или загубването и с времето поради миграция на тези вещества към повърхността.
    • Когато има прекалено голямо забавяне между печата и лакирането и мастилената повърхност е прекалено суха, повърхностното напрежение може да е прекалено малко, за да приеме добре лака.
Печатарят следва да съблюдава /избягва/:
    • Използването на прекалено много печатарска пудра има сериозен негативен ефект върху адхезията. Ако е абсолютно наложително да се използва минимално количество.
    • Прекалено късо време между печат и лакиране – минимум 48 часа след печат.
    • Прекалено забавяне на лакирането след печат – нормално над 72 часа може да причини липса на адхезия, поради „кристализиране” на повърхността и намаляване на повърхностното напрежение.
    • Прекомерната дебелина на лаковия филм може да доведе до недостатъчната му гъвкавост. Има оптимална дебелина на слоя, даваща максимален гланц и механична устойчивост. Използването на нива над оптимума, освен негативния икономически ефекс, може да доведе до намаляване на гъвкавостта и адхезията.
    • Прекомерна дебелина на мастиления филм и многоцветни изображения могат да бъдат причина за натрупване на вакси в повърхностния мастилен слой и намаляване на повърхностното напрежение. Областите, печатани с тъмни цветове или силно намастиляване, абсорбират по-силно UV-светлината.
    • Да се избягва прекомерното овлажняване. Високата концентрация на водна добавка може да въздейства върху нивото на гланц на UV-лака.
  1. Липса на гъвкавост на UV-лака
  • Заедно цялостно отделяне на лака и мастилото по ръбовете и в сгъвките.
За да се избегнат проблеми с липса на гъвкавост на лака, говорете с Вашия доставчик на UV-лак и подберете подходящия продукт.

  1. Промяна цвета на мастилото
  • при използване на неустойчиви пигменти /напр. Родамин, Пурпур, Рефлексно синьо и др./ Сериозно също са застрашени металическите мастила и пастелните цветове.
Винаги се съветвайте и давайте информация за последващите обработки на доставчика Ви на мастила.
Използвайте мастила, притежаващи съответните устойчивости към UV-лак, както при основните цветове, така и за смесване. Промяната в цвета е реакция на определени пигменти с компонентите на UV-лака. Промяната може да настъпи веднага след лакирането, но може да се прояви и с времето /засилват се под въздействието на топлина/.
Избягвайте използването на нискокачествени UV-лакове, съдържащи летливи амини, агресивни и към субстратите и към човешката кожа.

  1. Лошо съхнене на UV-лака
  • води до слепване в стапела
Спазвайте препоръките на производителя на машината и доставчика на UV-лампи.

От практиката:
Повечето дейности, свързани с последващо UV-лакиране върху конвенционални мастила, завършват успешно.
За да сте сигурни, препоръчваме:

  • никога не лакирайте преди отпечатаният материал да бъде коректно „вентилиран” и мастилото да е напълно изсъхнало. Това става минимум 48 часа след печат.
  • използвайте винаги устойчиви на UV-лак мастила
  • ако са на лице елементи в „микса” от фактори, различни от предходни успешни лакирания, следва да са направи пълен тест преди старта на печат.
Статията е публикувана благодарение на Друк Партнерс
Printguide
Printguide

Интернет портал за печатни технологии.