1. Размерите на документа трябва да отразяват желания краен обрязан формат на печатното изделие. Тези размери ще бъдат използвани за коректното разполагане (установяване) на марките за обрязване и цветните скали (печатния регистър) при печат. Бъдете сигурни, че работите в размер отговарящ 100% на реалното печатаемо поле и сте предвидили правилните допуски за обрязване и сгъване.
2. Графичните обекти използвани в проекта трябва да бъдат свързани с публикацията, а не вградени в нея. Това намалява размера на работния файл, позволява по-бързия му запис и обработка, а също така намалява опасността от евентуални (входно-изходни) грешки при работа с него. Не забравяйте да приложите високо-резолюционните версии на използваните за предварителен преглед графики с ниска резолюция.
Маркирайте неподменените ниско-резолюционни изображения на съпътстваща разпечатка като ориентация за позициониране на оригиналните. Никога не вмъквайте EPS графика (обект) в друг EPS файл. Това почти винаги води до (гарантира) възникване на (потенциални) PostScript грешки.
3. Желателно е обработката на графичните изображения винаги да се извършва в оригиналното родителско приложение предназначено за това, а не в програмата за окомпановка (програмата за художествено оформление/дизайн) на публикацията, която използвате (напр. InDesign, QuarkXpress). Редакции (Редактирането на такива обекти) от типа на скалиране (повдигане на размер), ротация, изрязване, маскиране и други такива (подобни) значително забавя, а понякога възпрепятства генерирането на изходен файл от публикацията.
4. Използвайте оригиналните стилове на използваните в публикацията шрифтове (тези които са показани в списъка на съответното подменю – напр. Helvetica Italic, Helvetica Bold etc.) а не генерираните от работното приложение. Използването на така наречените машинни стилове на дадено начертание, често води до проблеми, особено, ако съответния стил не е коректно инсталирано на работната ви система. Приложението не може да генерира правилен кърнинг* (адекватни стойности на кърнинг двойките / междубуквено разстояние), което води до неправилна интерпретация на текста (текстовите блокове) при печат, изразяващи се в различни визуални малформации.
*(кърнинг – контекстно зависимо отстояние между двойка глифове)
5. Винаги премахвайте неизползваните (дефинирани/потребителски) цветове (шейдове) от вашия работен документ. Това ще редуцира възможността за генериране на празни или нежелани цветотделки. Конвертирайте всички цветове в спот или CMYK (цветове) преди генериране на изхода. Бъдете сигурни, че използвате единна конвенция за наименоване (еднакви имена за) на цветовете в приложенията, с които подготвяте публикацията. Малка разлика в наименованията им ще доведе до генериране на допълнителни (дублиращи се) цветоотделки. Бъдете сигурни, че нямате обекти оцветени в цвят Registration. На монитора те изглеждат черни, но реално ще присъстват на всяка цветоотделка.
6. Елиминирайте празните страници и неизползваните обекти лежащи в работното пространство (пейстборд) около документния формат на публикацията. Това ще редуцира времето за генериране на изходния файл и потенциални PostScript грешки. Ако (в пейстборда) имате обект съдържащ липсващ или некоректно инсталиран шрифт това ще възпрепятства генерирането на изходен файл изобщо.
7. Така наречения „блийд“ или допуск за раздуване е разширение на обекти от публикацията, които са „на живо“ т.е. в края на работния формат и обрязването минава през тях (обикновено това са фаши или фонови изображения). Бъдете сигурни, че обектите във вашата публикация притежават (имат) необходимия допуск за такова разширение, чийто размер варира в зависимост размера на печатаемото поле на документа.
8. Винаги осигурявайте контролна (композитнa или цвят по цвят) разпечатка на своя проект с прилежащи марки за пасване и обрязване, както и всяка (полезна) допълнителна информация която го касае, за да бъдете сигурни, че ще получите желания краен резултат. Прилагайки разпечатката към финалната версия на подадения за печат (експонация) файл Вие ще се подсигурите срещу потенциални грешки и евентуално неразбиране от страна на изпълнителите на вашата поръчка. Ако ви се наложи да правите промени върху вашия проект в последната минута, постарайте се това да бъде отразено и в прилежащата към него разпечатка.
9. Съберете на едно място (Подгответе колектиран изход) всички съпроводящи файлове и елементи на публикацията. Този пакет трябва да включва основния работен документ на публикацията, всички свързани с нея изображения, използваните шрифтове (включително екранните) и най-важното – опис (спесификация в табличен вид) отразяващ(а) (цялата) информация(та) за прикрепените файлове. Ако ползвате InDesign или QuarkXPress, функцията „Collect for Output“ е една удобна възможност за автоматична организация на повечето елементи, касаещи публикацията, съпроводена с изчерпателен доклад за вашите файлове. Много е важно, да обърнете внимание на това дали в така събраното копие на публикацията присъстват всички необходими шрифтове.
10. PostScript шрифтовете имат както „екранен“ вариант, предназначен за правилно изобразяване на начертанието на Вашия монитор, така и „печатен“ вариант предназначен за коректен скалируем изход на принтер, експонатор или CTP. Винаги изпращайте и двата варианта на дадено начертание участващо в документа, както и тези които участват в свързаните (прилежащи) EPS файлове. Проверявайте лиценза (лицензното съглашение) на шрифтовете, които изпращате във вашето студио.
Написа: Джордан Цмиков
Използвана информация от: www.goodwaygraphics.net
Printguide
Интернет портал за печатни технологии.
