Физически основи на моарето
Моарето е не само полиграфически термин. Физическите принципи пораждащи моарето са широко разпространени в различни области. При сумиране на сигнала – електрически, оптически и т.н. – резултативния сигнал съдържа както сумарна съставяща определена от зоната на припокриване, така и съставяща определена само на базата на изначалните сигнали, извън зоната на припокриване.
Корените на моарето се намират в самата основа на на съвременното цветоотделяне и растеризиране. Структурата на илюстрациите, на отделните сепарации реализирани върху пластина или филм, се изгражда от растерни точки с различен размер, в зависимост от съдържанието на изображението, отстоящи една от друга на едно и също разстояние. Броят на точките за единица дължина е прието да се нарича пространствена честота или линиатура на растера.
Пример за формиране на растерна решетка при конвенционален (вляво) и стохастичен (вдясно) растер. (Фиг.1)
При налагане на две растерни структури една над друга, получаваме нова растерна структура, която съдържа както сумарна съставяща определена от зоната на припокриване, така и съставяща определена само на базата на изначалните растерни структури, извън зоната на припокриване. Под моаре в полиграфията се разбира ситуацията, в която, изходната съставяща, определена само на база на изначалните растерни структури остава видима при печат. Може да се каже, че моарето на практика съществува винаги, като усилията тук се насочват към това да бъде по-малко видимо или незабележимо при печат. При четирицветен печат вследствие взаимодействието между четирите растерни структури се появява моаре с формата на растерна розетка. (Фиг.2)
От основно значение за визуалното проявяване на моарето при печат е честота, която се определя въз основа на величината линии на инч. Ако тази стойност е висока, да речем 62 линии на инч, то вероятността за проявлението е малка, но колкото е по-малка стойността, да речем 3 линии на инч, то вероятността за проявление на моарето е толкова по-голяма.
Нека направим следния експеримент. На филм да експонираме 30% растер с ъгъл 0 градуса, на 75лин/инч. Нека физически разделим на две парчето филм и изследваме при налагане на двете парчета филм едно върху друго под определени ъгли какви резултати за моарето получаваме.
Струва си да си отбележи че резултатът получен при ротиране на 15 градуса, в точност илюстрира моарето получавано при илюстрации с телесни или зелени цветове. Логичният въпрос който можем да си зададем тук е защо се появява съставяща определена само на базата на изначалните растерни структури, извън зоната на припокриване. Това на практика е свързано с това че, ротирането на едната форма спрямо другата води до относително увеличение на пространствената и честота. Коефициента на увеличение е равен на стойност обратнопропорционална на косинуса на ъгъла.
Както е видно от илюстрациите, варианта при който формите са ротирани една спрямо друга под 45 градусов ъгъл е най-удачния за печат, а под 30 най-неудачния. Де факто моаре няма при 0 градуса, но ако печатаме всички цветове под един и същи ъгъл бихме получили различни резултати като цветове поради факта че на места растерните точки вместо да бъдат една до друга и да създават завършеност и пълнота на илюстрацията ще бъдат една върху друга.
Видимостта на моарето се определя не само от честотата на разпределение, а и от оптическата плътност на цветовете, както и процента на всеки един цвят от всяка растерна структура. То е толкова по-голямо колкото по-плътни и наситени са цветовете, а е най-голямо когато тези параметри са близки или равни. Най-голямото проявление на моарето е в полутоновите области. Това се определя от факта, че елементите на растера формиращи растерната честота имат максимален размер при 50% наситеност на цвета. С увеличение по скалата от 0 до 50% се забелязва и нарастване на ефекта на моарето, особено при печат върху по-светли хартии, а в диапазона от 50-100% проблемите с моарето намаляват поради все по малкото пространство незапълнено с мастило.
Четирицветен печат
Съгласно DIN16457, препоръчителните ъгли при четирицветен печат са както следва – C-15, M-75, Y-0, K-45 градуса. (Фиг.4 – виж по-надолу)
В зависимост от съдържанието на изображението, могат да бъдат подбрани ъгли за отделните цветове, различни от гореупоменатите. Принципът гласи, че с цел избягване на моарето, преобладаващите цветове е добре да се намират на не по-малко от 30 градуса едни от друг. Или за илюстрация с преобладаващи телесни тонове е добре да използваме следните ъгли за формиране на растерната решетка.
Фиг. 5 (виж по-надолу)
По този начин бихме предотвратили до голяма степен моарето между магентата и жълтото.
В случай, обаче че преобладават сивите и зелени цветове е добре да разменим местата на циана и черното с цел намаляване на моарето между циана и жълтото – Фиг.6 (виж по-надолу)
При трицветен печат или когато черното е с много нисък процент в илюстрацията е добре останалите цветове да бъдат разположени под 45 градуса
Използването на GCR и UCR, способства за намаляване на моарето. Това може да бъде обяснено с факта, че при високо ниво на генериране на черния цвят, в изображението присъстват само 3 цвята, което е и предпоставката за по-малко проявление на моарето.
При сканиране на растерни илюстрации е добре да разполагаме с филтър премахващ „зърнестата“ структура на илюстрациите. Прилагането на тази препоръка би довело до значително намаляване на моарето.
Освен всичко казано дотук е добре да се познават и контролират реалните значения на ъглите и линиатурата. В случай, че такива данни липсват към документацията на RIP-а е добре да бъдат изследвани и измерени за всички използвани линиатури.
Многоцветен печат
Ако при четерицветния печт всичко е що годе изяснено, то при печат на допълнителни цветове или хексахром, възникват допълнителни въпроси. Най-безпроблемен и без никакво моаре в този случай е печат със стохастичен растер. Липсата на моаре при печат на стохастика е заложена в произволното разпространение на растерните обекти съставляващи този вид растер. За съжаление, обаче, стохастичния растер няма твърде широко разпространение. И така, имаме на разположение 90 градуса в които да поместим 5, 6 или повече цвята. Дали е допустим и в какви граници печат на 2 различни цвята под един и същ ъгъл?!
Печатът на два различни цвята под един и същ ъгъл е допустим в случаите, когато присъствието на поне единия от цветовете е изцяло щрих, той отсъства или е съвсем слабо застъпен в зоната на припокриване. При хексахромен печат компанията Panton прапоръчва оранжевия цвят да се печата под един и същ ъгъл с циана, а зеления с магентата. За хексахромен печат Heidelberg препоръчват високо ниво на GCR и ъгли за съответните цветове както следва: C – 165, M – 45, Orange – 105, Y – 165, Green – 45, К – 0. Обяснението на подобна препоръка следва от факта, че при високи нива на GCR желан цвят се постига с три от багрилата, едно от които винаги е черното. В този случай, въпреки че циана и жълтото са разположени под един и същ ъгъл, те не се печатат заедно – зеления цвят се получава от багрилото Green.
Седемцветен печат СМУК+RGB също се печата при високи нива на GCR като се взима под внимание, че RGB са точно противоположни на CMY. поради тази причина ни трябват и само три ъгъла за цветовете – CMY се печата под 15 градусов ъгъл, RGB под 75, а черното под 45. Тук съображениата са напълно аналогични на тези при хексахромния печат – високи нива на GCR, цветовете разположени под един и същи ъгъл не се налагат един върху друг поради наличието на допълнителни цветове, които да изобразят желания цвят.
Печатът на 2 цвята под един и същ ъгъл на теория е възможен при различна линиатура. За пояснение на това твърдение ще приведем още един експеримент. Нека вземем парче филм, на което е експонирана илюстрация с линиатура 100 линии на инч, съдържаща 30% растер, под 0 градуса. Нека е наложим над същата такава, експонирана обаче на 75 линии на инч. Забелязва се, че при налагането честотата на моарето съответства на разликата в ъглите на двете парчета филм и е точно 25 градуса по инч. При ротиране на формите една спрямо друга, честотата на моарето ще се увеличава. Оттук може да се направи и изводът че при увеличение на линиатурата на една от сепарациите играе дотолкова роля за предотвратяване на моарето, доколкото и ротирането и на определен ъгъл.
Използването на този подход е препоръчително да бъде прилаган изключително предпазливо. Винаги трябва да се отчита и факта, че съществуват и други цветове, с които е възможно избраните два от примера да взаимодействат, вследствие на което да получим като краен ефект моаре с честота далеч над желаната.
Методът за борба с моарето посредством използване на различни линеатури за различните сепарации може да се използва и при четирицветен печат, а понякога се използва във „фирмените“ алгоритми за растеризиране на някои компании. Например методът RT_Y45_Kfine на компанията Linotype-Hell използва едни и същи ъгли за разположение на У и К – 45градуса, но линеатурата на К е 1.5 пъти по-голяма от тази на У. Хубав пример за комплексен подход при борба с моарето е IS classic на Heidelberg. При него сепарациите имат ъгли целящи предотвратяване на моарето в телесните цветове. Жълтата сепарация има завишена линиатура с коефициент 1.06, което на практика увеличава ефективния ъгъл между нея и съседните сепарации като по този начин намалява вероятноста за поява на моаре и в зелените тонове.
Някои технологии се базират върху използване на нестандартни ъгли за разполагане на сепарациите, например 30 и 60 градуса. В общия случай, при използването на произволни, но не противоположни цветове използването на тези ъгли понякога е за предпочитане пред печат на два и повече цвята под един и същ ъгъл.
Добре е да бъдат използвани „фирмени“ методи за борба с моарето. Всеки от тях се базира на много опит, дългогодишни разработки и сложни математически алгоритми.
Превод: Пламен Димитров
Източник: www.initpress.ru
Printguide
Интернет портал за печатни технологии.
