Училищата по дизайн и изкуства вършат забележителна работа в обучаването за това колко е важна формата, функционалността и как можете да използвате ефектни техники във Photoshop. Рядко, обаче, дизайнерите получават уменията, които са нужни, за да предадат проектите си на печатниците, така че те да бъдат реализирани не само успешно, но и спокойно и без неприятни изненади.
От този материал можете да научите основите на начина, по който да превърнете вашите брилиянтни идеи (и със сигурност часове безценно време и енергия) в успешно отпечатани проекти. Ще научите и как да работите с печатниците, така че да ви е по-лесно да спазите сроковете си и да поддържате щастлива и здрава връзка с доставчика си.
Четирицветен печат по CMYK
Въпреки, че има и други възможности да отпечатате проектите си, като висок печат или ситопечат, тази статия е съсредоточена върху офсетовия печат. Той е най-популярния метод за производство на печатна продукция в големи тиражи. Офсетовият печат е процес, който използва комбинация от четири основни цвята – циан, магента, жълто и черно, обозначавани като CMYK, за да възпроизвежда пълноцветни изображения. Офсетът позволява и печат с допълнителните цветове, стандартизирани по системата Pantone, както и няколко други варианта. Имайте предвид, че когато подготвяте документите си за печат, трябва да сте сигурни, че изображенията ви отговарят на две основни изисквания:
Изберете правилният режим
Първо, винаги се подсигурявайте, че всички снимки и изображения (както растерни, така и векторни) са в CMYK цветово пространство, а не в RGB. RBG предлага по-широка гама от цветове и работи отлично, когато правите проекти за интернет. Това цветово пространство не е подходящо за печат. Всяко изображение, което оставите в RGB режим, че трябва да бъде превърнато в CMYK от операторът по предпечатна подготовка, преди да бъде отпечатано. Това не само отнема от времето му, но и не е ясно какво ще се случи с цветовете, когато бъдат отпечатани.
Качество на изображенията
Не е нужно да се напомня, но изображение с разделителна способност 72 dpi (точки на инч) няма да изглежда толкова добре, колкото в интернет, след като бъде отпечатано. Удивително, това е често срещана заблуда, с която се сблъскват специалистите по предпечат, когато работят с изображения. Винаги се уверявайте, че всяка от картинките ви е с поне 300 dpi, преди да яизпратите за печат. В противен случай, ще страдате, че прекрасната снимка, която сте обработвали часове наред е размазана и пикселизирана.
Още за разделителната способност на изображенията и jpg компресията.
Дефиниране на черното
Интересно, когато става дума за печат, има няколко вида черно. Двата най-разпространени вида са „100% черно” и „композитно (съставно) черно”. Имайте предвид и че „съставното” черно има няколко варианта, в зависимост от предпочитанията на печатницата.
100% черно
Когато използвате черно в програма като Illustrator или InDesign без да използвате цвят по Pantone, черното е дефинирано по подразбиране като C=0 M=0 Y=0 K=100.
100%черно / композитно черно
Както писахме по-горе, има няколко варианта за композитно черно. Важно е, обаче, да знаете, че черното по подразбиране на Photoshop е различно от това на другите програми (стойностите му са C=75, M=68, Y=67, K= 90). Заради това във Photoshop е най-вероятно да имате затруднения, ако не целите умишлено да използвате композитно черно.
При печат по CMYK, за да постигнете наситен черен цвят в него трябва да присъстват и останалите мастила. Добре е да попитатае в печатницата кой вариант предпочитата да използвате. Те често се описват като „топло черно” и „студено черно”. Нюансът на черното се определя от процентите в които са включени цианът, магентата и жълтото.
Крайно непрепоръчително е да изпозвате 100% от всички цветове, защото намастиляването на листа ще е твърде голямо, което със сигурност ще създаде проблеми при печат. Ако се колебаете, ви препоръчвам да използвате примерно C=30, M=20, Y=10 K=100, за да постигнете по-студен оттенък.
на снимката: 100% черно и композитно черно
Още за наситеното(композитно) черно в полиграфията
Защо това има значение
Вече изяснихме опасностите от покриване на хартията с твърде много мастило или произвеждането на продукт, който визуално се различава от очакваното. Третото основно главоболие, което може да ви причини неправилно дефинирания черен цвят е свързано с текста. Проблемите възникват, когато текст с относително малък шрифт е оцветен в композитно черно.
При отпечатването често не всяка от сепарациите (C, M, Y, K) съвпада перфектно с останалите. Това може да се дължи на недостатъчно точно настройване на регистъра от печатаря, приплъзване на листовете при преминаване през валовете на машината, разтягане на хартията и други фактори.. При това положение, може да се окаже, че текста ви сянка, оцветена един или няколко от C, M, или Y. Това прави шрифта по-трудно четивен и е забележим дефект на продукцията. Печатницата може и да се справи с този проблем, но ще им струва повече време, хартия и енергия.
За да обобщим – относително големи обекти, като заглавия фонове и други подобни е препоръчително да се зададат в композитно черно. Основният текст винаги се дефинира като 100%К (освен, ако не желаете да е в друг цвят, разбира се). Ако използвате бял или друг светъл текст или обекти на композитен черен фон, нужно е да използвате трапинг. Имайте предвид, че по лесният начин е това да стане при експонацията, но е добре да го уточните с печатницата и да проследите дали е свършено.
Подготовка за печат
Най-добре е за печат да изпратите PDF файл, създаден с настройки с качество за печат (Press Quality), в който са включени всички шрифтове и обрязаният формат е зададен чрез trim box. Въпреки това е добре да уточните конкретните изисквания с печатницата.
Вижте десет препоръки за подготовка на коректен изходен файл.
Наддаване
Ако искате едно или няколко от изображенията или фона на страницата да продължава до ръба на крайния печатен продукт, ще ви се наложи да направите „наддаване” от всички страни на документа си. „Наддаването” е просто продължение на изображението, което няма да присъства в завършения продукт, но ще бъде отпечатано и изрязано при завършването му. Наддаването на проекта е критичен момент, тъй като книговезката техника не е напълно прецизна и ако липсва, вероятно ще останат бели полета или ще липсва част от изображението.
За да избегнете потенциални проблеми, най-добре питайте в печатницата с колко да наддадете документите си и на какво най-малко разстояние от рязането е безопасно да поставите важни елементи от дизайна си, за да не бъдат изрязани. В общия случай наддаване от 5 милиметра е достатъчно.
Марки за рязане
Марките за рязане или „ножове” са просто линийки, които оказват къде да падне ножа, след като продуктът е отпечатан. Ако печатницата няма специални изисквания за поставянето им, оставете това на специалистите там. Достатъчно е да им посочите крайният формат на изделието. Още по-добре е да подадете PDF файл със зададен trim box. Така шансът за грешки е минимален.
на снимката: Схема на правилно дефиниране на наддаване, наборно поле и елемент, който ще бъде обрязан „на живо”. Източник: bulged.wordpress.com
Пасери и скали
Отново, ако нямате изрични инструкции от печатницата, просто не ги слагайте. Най-добре е да подадете публикациите си на страници, които те да монтират според своите изисквания и да сложат марките и скалите, които са им нужни. Ако се налага да направите сами монтажа, свържете се с печатницата и питайте. Вероятно ще ви предоставят нужните марки и скали и ще ви кажат къде и колко от тях са им нужни. Импровизациите в тази област по-скоро вредят, отколкото помагат.
Трапинг
Трапингът (маскиране) най-общо казано представлява съвкупност от мерки и действия целящи предотвратяването на нежелано “просветване“ при печат, на границата на две цветови области. В общия случай за него ще се погрижат в печатницата и не е нужно да го правите ръчно. Въпреки това, задължително попитайте в печатницата дали го изискват и дали могат да приложат трапинг в случай, че е нужен. Прочетете повече за този процес тук.
В общия случай, трапинг се използва когато обекти, оцветени в два различни цвята си граничат един с друг. Тогава е възможно поради технологични причини между тях да остане бяло поле. Като използвате трапинг, вие леко увеличавате размера на единия обект там, където граничи с другия и в застъпващата се зона двата цвята се печатат един върху друг. Така, ако по време на печата хартията се приплъзва или разтяга, или ако регистъра не е добър, няма да има забележима пролука между двата цвята. Ако печатницата изисква вие да извършите процеса, уточнете с какви настройки да бъде направен.
на снимката: Обекти с и без трапинг
Още за трапинга в различните софтуери за DTP.
Правилно възпроизвеждане на шрифтовете -не задавайте курсив или удебелен шрифт от менюто Style
Във всяка стандартна програма за страниране има лента, от която можете да избирате шрифтове и параметрите им. Там обикновено има падащо меню, от което можете да изберете името на шрифта, заедно с други параметри като междобуквено и межуредово разстояние, дебелината на шрифта и други. Някои от тези програми, като Quark, включват падащи менюта, от които ви позволяват да прилагате характеристики като „bold” или „italic”, дори когато шрифтът, който използвате няма такива начертания.
Например, имате шрифтовото семейство Tahoma инсталирано на системата си. То включва само Tahoma Regular и Tahoma Bold. Въпросната функция ви позволява да го превърнете в курсив. Дори и това да ви изкушава, не го правете, когато подготвяте файл за печат. Когато в печатницата го получат и го изпратят за експонация, шрифтът ще бъде заменен с този, които е инсталиран на системата и вече няма да е в курсив (или ще загуби другите свойства, които сте му задали по този начин). Затова, винаги избирайте шрифт, който съдържа всички начертания, които са ви нужни. Препоръчително е да използвате Open Type шрифтове. Така ще увеличте съвместимостта и ще избегнете потенциални проблеми.
Обръщане на текстовете в криви
Възможно е от печатницата да поискат от вас да конвертирате текстовете си в криви. Това всъщност превръща буквите на всеки шрифт в съвкупност от криви, сякаш сте ги нарисували в Illustrator, а не сте използвали инструмента за писане. Така, когато отваряте файла, програмата не търси шрифт,което премахва нуждата от заместване на липсващи шрифтове. Процесът си има и недостатъци – трудно е да се извърши при много странични документи без специални плъгини. Освен това размерът на файла може да нарасне значително. Това ще увеличи времето за обработка и пренос. Затова, не прибягвайте до този подход, освен ако не е наложително.
При подготовката на файл за печат, който съдържа повече и по-дребен текст, не разчитайте изцяло на Photoshop. Обработете растерните си изображения в него, използвайте опцията flatten, за да премахнете слоевете, маските и другите елементи, след което поставете файла в програма за страниране или векторна графика и добавете текста там.
Поддържайте връзката
Въпреки, че тук можете да прочетете за основните проблеми, имайте предвид, че има още много потенциални капани. За да ги избегнете, винаги се консултирайте предварително със специалистите по предпечат на мястото, на което печатате. Всеки доставчик има свои предпочитания и е най-добре да ги знаете преди да подготвите файловете, за да се съобразите с тях. Ако имате неясноти в някой етап от процеса, питайте пак. Това ще ви спести неприятности, време, усилия и дефектна продукция.
Вижте още:
Как да подготвим файловете си за печат
Източник: vector.tutsplus.com
Текста написа: Мартин Новев
Printguide
Интернет портал за печатни технологии.
