Стохастика второ поколение

Стохастичният растер е от доста време познат на полиграфистите. Неговата първа ревизия излиза преди окло 10 години, но поради спецификата при реализацията и приложението му, не успява да се наложи като водеща технология за растеризиране. Само да припомним, че основното различие с конвенционалния растер е липсата на растерна решетка. Стохастичния растер се базира на разпределение на случаен принцип на точки с малък размер като може да се каже, че ограниченото му разпространение до голяма степен се дължи именно на малкия размер на точките. Дори при печат с относително голям размер на точката от 30 микрона е необходим прецизен контрол на всеки етап от технологичния процес. Поради тези ограничения първата ревизия се използва основно при печат на вестници въпреки, че бе създаден с идеята да се използва за висококачествен печат.

  класически растер          стохастичен растер

С все по масовото навлизане на CTP технологията, в последните години се забелязва повишаване на интереса към стохастичния растер отново. Директното експониране върху пластина позволява получаване на стабилна растерна точка с малък размер. Паралелно с навлизането на CTP технологията бяха разработени и подобрени алгоритми за растеризиране като един от първите опити в тази насока е на компанията Harlequin – HDS (harelquin dispresed screening). Алгоритъмът се оказва толкова успешен, че много компании в това число и Heidelberg закупуват лиценз за използването му. Дори Creo, които имат собствена разработка – Stacatto – закупуват лиценз от Harlequin. Алгоритмите от второ поколение за растеризиране със стохастичен растер, към което соадат HDS и Stacatto са известни с наименованието – Satin screening. Предимството на новото поколение алгоритми в сравнение със стария или известен още като Diamond screenibg е в получаването на относително равномерно разпределение на растерните точки и избягване на получаването на „дупки“ в малките проценти. Това е възможно благодарение на обединяване на растерните точки в клъстърни вериги. Въпреки развитието на технологиите и все по масовото използване на стохастичния растер не бива да се забравят и чисто технологичните ограничения. Големина на точката от 28 микрона е съпоставима на печат с конвенционален растер от приблизително 300lpi, а 10 микрона на 800lpi! Creo предлагат 10 микронен вариант на Staccato, но имайки предви че стабилен печат с този размер е практически невъзможен, офертата е очевидно рекламен трик. Реално допустимият минимум е 20 микрона, а 25 до 28 микрона – разумният компромис между качество и сложност на печата.

Diamond Screening 20µ

Satin Screening 20µ

И все пак за или против стохастичния растер?! Еднозначен отговор няма, но все пак основни насоки съществуват. Ако се цели постигане на фотографско качество на печат с висока детайлност, то стохастичния растер е една от възможните алтернативи. Не бива да забравяме обаче
и т.нар. хибридни растери, които в последните години набират все по-голяма популярност.

Превод: Пламен Димитров

Източник: initpress.ru