Как виждат уредите за контрол и измерване на цвета

Още с вземането на решение за закупуване на уред за контрол и измерване на цвета започват и главоболията. Решението не е насочено само и единствено върху избор на производител. По-важно е така да направите избора си, че оборудването да отговаря напълно на изискванията и проблемите, с които се сблъсква браншът във всекидневната си работа.

Измерванията са задължителни поради факта, че човешкото око възприема цветовете по различен начин. Това означава, че двама души могат да видят ралични нюанси при едни и същи или сходни условия. Не бива да забравяме обаче, че и резултатите от самите измервания с уред се влияят от множество фактори. Сред тях спадат околната температура, качествената калибрация, замърсяването на лещите на уреда, параметрите на хартията, настройките на софтуера и други. Съществен фактор е топологията на измерване, на която ще обърнем по-голямо внимание в този материал. Именно тук грешният избор би довел до проблеми при контрола и измерване на цвета на печатните материали. Важно е да се прави разлика межди двата познати вида топологиите – за измерване на отразена светлина и за измерване на директно предадена светлина.

Топологии за измерване на отразена светлина
Този тип типологии се рзделят в три основни групи:

• Сферични (разпръснато осветяване и директно наблюдение)
• Насочени с един използван ъгъл (директно осветяване и наблюдаване с използване на фиксирани ъгли)
• Насочени с множество използвани ъгли (директно осветяване и наблюдаване с използване на различни ъгли)

Всяка от тях има своите предимства и приложения за използване, които ще разгледаме по-долу.

Две са най-често срещаните и използвани топологии в уредите – това са 45о:0о и d:8о. При първата светлинният източник е разположен под ъгъл 45 градуса спрямо равнината на измерване. Това е най-добрият начин за еднородно осветяване на повърхността. Вариация на тази топология е 45оc:0о, при която светлинните източници са кръгово разположени, а разстоянието между тях оказва силно влияние за качеството на осветеността. Втората компонента от 0 градуса показва, че сензорите за наблюдение и оценка са разположени перпендикулярно на наблюдаваната повърхност. Възможно е да срещнете топология и с обратни стойности 0о:45о, която работи по сходен начин но с разменени местоположения на светлинния източник и сензора за наблюдение. Това не променя факта, че и двете топологии успешно изключват отблясъка от пробата при измерване.

Втората топология d:8о (d=diffuse) разполага с оптично устройство, което осигурява дифузно осветяване (познато още като сферата на Улбрихт). В този случай светлинният източник се прожектира в сфера, чиято вътрешност е покрита с бяло силноотразяващо вещество, което отразява светлината. Директните лъчи от източника не попадат директно върху измерваната проба благодарение на конструкцията на отвора. Самата светлина попада върху наблюдаваната повърхност, чрез друг отвор, върху който осветеността е от всички посоки, а самата светлина е близка до най-добрата дифузионна такава. Резултатът се измерва чрез сензор в горната част на сферата, който е под ъгъл от 8 градуса спрямо вертикалната ос. Съществуват две разновидности на тази топология в зависимост от наличието (de:8о) или отсъствието (di:8о) на допълнителната функция за улавяне и елиминиране на отразените от измерваната повърхност свелинни лъчи. При тази топология структурата на медиата, която се използва за цветна проба не оказва такова голямо влияние, освен в случаите, когато има коренна разлика в самия материал (например текстил, пластмаси и други).

Сред другите топологии могат да бъдат отбелязани d:0o, която е широко използвана в хартиената индустрия. Тук отново имаме дифузно осветяване, но този път наблюдаваният резултат е перпендикулярно на повърхността на пробата. Това разполагане на отвора за наблюдение автоматично води до резултати без влияние от отразени отблясъци.

Важно е да се отбележи, че с тези топологии не могат да бъдат измервани материали с метално или ефектно покритие, поради отклоненията, които се наблюдават в зависимост от ъглите на осветяване и измерване. При тях се използват комбинации от различни ъгли за измерване, защото един единствен ъгъл на осветяване и наблюдение не е достатъчен за достоверни резултати. В случая се правят серия от измервания с различни ъгли за наблюдение. Тук трябва да отбележим факта, че подобни измервания са по-трудоемки и отнемат повече време, а самите инструменти за измерване са с по-висока цена. Примери за подобни измервания могат да бъдат намерени най-често в автомобилната индустрия.

Топологии за измерване на директно предадената светлина
В допълнение към възможността за измерване на отразената светлина, много инструменти предлагат опцията за измерване на предадената светлина или прозрачността на медиите. За да се постигне това пробата се поставя в преносната среда на инструмента (след изхода на светлинния източник и преди входа на сензора). При подобни измервания портът, който се използва за отразена светлина се покрива с бяла повърхност – това най-често става чрез използване на функцията за калибрация, при която топологията е di:180o или de:180о.

Коя топология е най-добра?
Изборът на топология зависи много от желания резултат и за какво ще бъдат ползвани самите уреди. Когато се търси максимално приближение до даден разработен оригинал, експертите препоръчват уредите с топологии 45о:0о (0о:45о) и d:0o. Същото важи и в случаите, когато уредите се използват за установяване на промени в цвета при използване на повърхности с различно покритие (включително метални и специални ефекти), като в този случай уредите трябва да дават възможност за наблюдаване под различни ъгли. Когато става въпрос за измерване върху текстил или по-тежки пластмаси се препоръчва да изберете уреди с дифузно осветяване, тъй като при другия тип уреди има загуба на светлина, която оказва влияние върху измерванията.

Автор: Антон Даскалов