Както всички останали мастила, черното, което се използва при четирицветен CMYK печат, е прозрачно. Като такова, то не може да покрие напълно другите мастила или хартията, така добре, както вие се надявате. Вместо това, черното мастило може да изглежда от напълно черно, ако покрива малки зони, до тъмно сиво, ако е нанесено на голяма площ.
Фиг.1 Въпреки че изглежда по-бледо, правоъгълникът вдясно е съставен от 100%, също както текстът до него.
Решението на проблема е да „напомпаме“ черното, като отпечатаме други мастила под черното. Това ефективно затъмнява бялата хартия отдолу и прави черното още по-черно.
Стратегии за „по-черно“ черно
Има няколко начина да постигнете това:
1. Подложете растер от друг цвят под черното – магента или циан например.
2. Използвайте смесица от цветове под черното за още по-наситено черно.
3. Наложете черно върху черно.
Първият вариант понякога е наричан „обогатено“ черно, вторият – съставно черно, а третият – двойно черно.
Обогатеното черно обикновено се постига с 60% подложка от циан. Това води до потъмняване на черното, защото вторият цвят увеличава плътността на мастилото. По този начин черното изглежда синкаво, което го прави да изглежда още по-тъмно. Ако подложите 60% магента, вместо циан, ще постигнете по-топло черно.
Фиг2. В ляво 100К/60М, в средата 100К, в дясно 100К,60С.
Обогатеното черно обикновено се използва, когато изображението е по-голямо от 1 кв. инч и по-малко от 9 кв. инча.
Съставното черно се използва, когато черният участък е по-голям от 9 кв. инча. Оптимално се постига с 50% циан, 40% магента, 40% жълто и 100% черно.
Фиг 3. В ляво 100К, в дясно 100К/50С/40М/40У.
За разлика от използването на едноцветно черно, тази комбинация запазва неутралния вид на черното. Тя също използва само 230% покритие, което не би трябвало да създаде проблеми от сорта на откопиране, скубане, прекалено дълго време за съхнене и т.н.
За съжаление съставното черно може да се окаже проблемно при печат, защото се използва за големи площи и в същото време това намастиляване влияе за обектите, чийто цвят е от голямо значение като лога, лица на хора и т.н. Това може да доведе до конфликт от гледна точка на оптичните плътности на цветовете, защото ако те се настроят, за да се постигне съответствие с цветната проба, то черното може да изгуби своята неутралност и да придобие отенък. За да се реши този проблем, в печатниците могат да пробват да пуснат две черни. Първото черно е съобразено с останалите три цвята и цветната проба, а второто черно не участва в цветообразуването на важните изображения. По този начин печатарят може да отпечата CMYK-а и да постигне цветовото съответствие с пробата, а второто черно се печата само в големите области с черно. Слабата страна на този метод е, че поръчката се превръща от CMYK в CMYKK, или от 4- в 5-цветна, което увеличава разходите.
„Капанът“ на компютърното черно
На монитора има само един начин да се представи черното – екранът е черен когато няма светлина. При това положение 100% черно, обогатено черно, съставно черно и двойно черно ще изглеждат по един и същи начин, гледани на монитор.
100% черно, обогатено черно, съставно черно и двойно черно ще изглеждат по един и същи начин, гледани на монитор.
На 100% черната фаша е зададено да „издупчи“ изображението.
На 100% черната фаша е зададено да покрие изображението (overprint).
Фаша с обогатено черно – 100К/60С, така както би изглеждала на печат. 60% С не само служи за потъмняване на черното, но също „дупчи“ изображението, което предотвратява разлика в оптичната плътност на мастилото във фашата.
Заради това, че различните черни споменати по-горе, изглеждат по еднакъв начин гледани на монитор, е препоръчително да си ги настроите в палитрата на програмата, която използвате и да ги именувате. Например „Black“ за стандартното черно, „RichBlack 100K60C“, „SuperBlack 100K50C40M40Y“.
За да направите двойно черно е нужно, да селектирате областите, които искате да дублирате и да направите нов слой (layer) с тях. Изпратете го на печатницата отделно, както го правите, когато изпращате файл за селективен лак, преге или топъл печат.
Текста написа: Иван Иванов
Източник: qualityinprint.blogspot.com
Интернет портал за печатни технологии.
