Езикът „Postscript“ съществува от около 20 години. С появяването си той оказва голямо въздействие върху издателската индустрия, а днес важността му е вън от съмнение.
Смътните времена
За да можем реално да оценим значимостта на езика „Postscript“, е добре да имаме представа как се е развивал пазара преди появата му. Накратко, за да се осъществи процеса на печат, бе нужно закупуването скъпо оборудване, чието основно отличително качество е несъвместимостта му с каквато и да било друга система. Единствената възможност е разпечатка на битмап изображение с ниска резолюция, в случай че е наличен компютър.
Началото: „Xerox“
Историята на „Postscript“ започва в изследователски институт на „Xerox“, където са разработени и много от добре познатите и широко използвани днес технологии – лазерният принтер, графичният потребителски интерфейс (GUI) и т.н. Един от водещите инженери, работещи по това време в „Xerox“, е Джон Уорнък. Той създава езика „Интерпрес“, чието< предназначение е управление на лазарните принтери на "Xerox". Уорнък и неговият ръководител Чък Гешки се опитват в продължение на две години да убедят мениджърите на "Xerox", че най-удачната реализация на "Интерпрес" е като комерсиален продукт. За съжаление опитите са бзуспешни и те решават да напуснат компанията и да опитат да реализират идеите си сами.
Раждането на „Adobe“
След отделянето си от „Xerox“ Джон Уорнък и Чък Гешки основават компанията „Адоб“. Първоначалната им идея е създаването на много мощен принтер. Скоро осъзнават обаче, че има много повече потенциал в реализирането на универсален инструмент, с който да могат да се управляват принтерите на другите производители. Реализацията на тази идея им отнема 20 човекогодини, а името на продукта е „Postscript“.
1984: „Postscript Level 1“
Официалното представяне на „Postscript“ е през 1984, като суфикса „Level 1“ се добавя в последствие, с цел разграничаване на изначалния код, с ъпгрейда няколко години по-късно, отбелязан като „Level 2“.
В началото на съществуването си „Postscript“ има много високи системни изисквания. Така Postscript принтерите имат по-голяма изчислителна мощ от компютрите, които обслужват.
„Postscript“ се превръща в много мощен език, чиито основни предимства в началото от съществуването му са: – платформена независимост. Това означава, че всеки Postscript файл се инициализира от всяко устройство с поддръжка на Postscript. Един и същи файл може да бъде разпечатан, както на лазарен принтер на 300dpi, така и експониран на филм на 2400dpi.
За потребителите това означава липса на обвързване с един или друг производител. – всеки производител може да закупи лиценз и да вгради Postscript поддръжка в устройствата, които продава. – синтаксисът на езика е свободно достъпен, така че всеки би могъл да пише софтуер с поддръжка на Postscript.
Развитието на „Postscript“
Postscript се оказва голям залък за Адоб в началото, но благодарение на Стив Джобс от „Apple“ те успяват да убедят пазара в качествата на продукта си. През 1985г. продажбите на „Apple“ бележат спад и компанията се нуждае от мощно приложение, за да задържи пазарните си позиции. Стив Джобс инвестира 2.5млн долара в сътрудничество с „Adobe“ и убеждава Уорнък да създаде Postscript контролер за лазерния принтер на „Apple“. Принтерът е подобен на серията лазърджет на „HP“ с тази разлика, че се постига „полиграфско качество“ на печат срeщу „само“ 7000 долара. Тази сума в момента ни изглежда невъзможна за принтер, но сравнена с цената 500 000 долара на първия лазарен принтер на „Xerox“ през 1978г., е повече от приемлива. Вероятно „Adobe“ и „Apple“ намаше да постигнат толкова голям успех, ако не се бяха натъкнали на малката компания „Aldus“. По това време „Aldus“ произвежда софтуерен продукт, който дава връзката между „Postscript“ и „Apple Laser Writer“. След няколко години въпросният софтуер става световно известен, а името му е „Page Maker“.
1991: „Postscript Level 2“
През 1991г. „Adobe“ представят „Postscript Level 2“. Разликите с предишната ревизия са значителни и са дългоочаквани от общността. По значимите промени са: – подобрени са скоростта и надеждността. Limitcheck и VMerror Postscript грешки са доста често срещани преди проявата на втората ревизия. „Adobe“ ги отсранява, подобрявайки работата с паметта. Промените са на ниво изходен код. – Въведена е поддръжка на „in RIP separation“ – Декомпресиране на илюстрации, копресирани с JPEG и CCITT group 4 на RIP-а. – Подобрени драйвери, особено Laser Writer 8 за Mac и Adobe Postscript драйвър 2.x за Win 3.11. Подобрени PPD-та.
– Подобрен анти-моаере алгоритъм, носещ името „Accurate Screening“
1998: „Postscript 3“
По неясни причини „Adobe“ нарекоха последния ъпдейт „Postscript 3“, а не „Postscript Level 3“. Сравнявайки го с „Level 2“, новата версия предоставя не толкова радикални подобрения и промени. По-съществените подобрения са: – Поддръжка на повече от 256 нива на сивото. – Поддръжка на PDF. – Подобрена поддръжка на ‘in RIP separations’. На практика решава проблемите с растеризация на двутонни и хексахромни илюстрации, в сравнение с предната версия. „Postscript 3“ притежава дефиниция на допълнително цветово съдържание, наречено „DivieceN“. При наличие на цвят, различен от CMYK рип с поддръжка на „Postscript 3“, може коректно да създаде разделяне на цветовете за него.
Източник: prepressure.com
Превод: Пламен Димитров

Printguide
Интернет портал за печатни технологии.