RGB процес от Photoshop до PDF за печат

Помните ли как отговаряше майка ви, когато изтъквахте „всичките ми приятели го правят“? Тя отговаряше: „ако всички те скочат през прозореца, ти ще го направиш ли?“

Положението е същото, когато става дума за RGB работния процес за печат с CMYK. Защото всеки път, когато някой настоява, че трябва да конвертира снимките в CMYK във Photoshop преди да ги сложи в InDesign – „в крайна сметка, винаги правим така; така правят всичките ми колеги,“ аз си задавам въпроса дали тези хора ще скочат през прозореца толкова бързо без да помислят преди това.

Искам да съм ясен: има случаи, в които искате първо да конвертирате в CMYK! Но правилният отговор (както в случая с майка ви, така и за конвертирането към CMYK във Photoshop) трябва да бъде: „Ще спра, ще обмисля предимствата и недостатъците, ще потърся съвет и след това ще взема решение.“

Claudia McCue и аз написахме статия за InDesignSecrets за предимствата и недостатъците на импортирането на RGB изображения в InDesign (накратко изводът е: трябва да използвате RGB за повечето изображения). Продължава, обаче, да има объркване точно какви стъпки трябва да предприемете, когато използвате RGB изображения. Това кратко ръководство с лесни стъпки ще ви покаже как да използвате RGB работен процес – от Photoshop до PDF файла за печат през оформлението в InDesign дори до CMYK PDF, ако печатницата го изисква.

1. Започнетете във Photoshop

Знаем, че всяко цифрово изображение започва живота си в RGB цветово пространство. Ако някой ви изпрати снимка в CMYK, вероятно е добре да я оставите така (рядко се случва да има смислена причина да се върнете към RGB). Но, ако допуснем, че имате RGB снимка, първо я отворете във Photoshop.

Ако знаете предварително какъв ще е размерът на изображението в страницата в InDesign, най-добре го изрежете (с Crop инструментът) и използвайте Image > Image Size, за да настроите разделителната способност. Ако документът ви е за печат, изберете резолюция, която е 1,5 пъти по-голяма от линиатурата на устройството. Например, ако печатате със 150 lpi, вероятно нямате нужда от резолюция, по-висока от 225 ppi. Обърнете внимание, че, ако увеличите снимката след като я сложите в InDesign, резолюцията ще намалее. За да си дам известна гъвкавост, обикновено закръглям стойността на 250 ppi за изображения за печат. (Старата препоръка за 300 ppi е ОК, но води до далеч по-големи от нужното файлове.)

След като настроите резолюцията, може да се наложи да приложите леко изостряне, за да върнете резкостта на снимката.

2. Направете екранна проба на снимките

Докато още сте във Photoshop, можете да настроите тоновете и цвета. (Направете си голяма услуга и използвайте Adjustment Layers или Smart Filters и Camera Raw филтър за това, за да можете да внасяте допълнителни корекции по-късно. Помнете, че снимката рано или късно ще приключи в CMYK. За щастие, Photoshop може да ви покаже как тя ще изглежда в CMYK без да се налага да я конвертирате.

Това се казва „екранна проба.“

За да видите екранна проба на проекта си, първо изберете View > Proof Setup > Custom. Изберете целевия профил от изскачащото меню Device to Simulate. Например, ако печатницата ви е изпратила ICC профил, който съдържа данните за печатната им машина и хартията, на която ще печатате, можете да го заредите тук. (Първо ще се наложи да го инсталирате.) Алтернативно, ако от печатницата са ви казали са използвате стандарт като Coated GRACoL, просто го изберете. Вероятно искате да включите и опцията Simulate Paper Color. Цветовете ще станат по-„убити“, но така ще са по-реалистични.

Все още можете да редактирате снимките, докато ги преглеждате в CMYK, ако искате, или да изключите режимна за екранна проба от View > Proof Colors. Можете още да инспектирате CMYK стойностите като отворите Info панела на Photoshop и местите курсора върху изображението. Стойностите, които виждате, обаче, са базирани на настройката на Working Spaces в диалоговия прозорец Edit > Color Settings. Ако промените CMYK работното пространство оттам, (за да видите по-точни CMYK стойности в Info панела), не забравяйте да го върнете обратно или може неволно да повредите изображения, които ще обработвате в бъдещето.

Нискотехнологичен съвет: затворете очи

Преди да правите каквито и да е промени в настройките в диалоговия прозорец Customize Proof Condition (View > Proof Setup > Custom), изключете опцията Preview. Изберете настройките си, след това поставете курсора над бутона OK и затворете очи, докато цъкате ОК. Изчакайте пет секунди и ги отворете. 

Да, звучи тъпо, но ето и причините: когато цъкнете ОК, ще видите промяната от RGB към CMYK, тя ще е грозна и това ще ви натъжи. Но, ако последвате съвета ми, ще забележите разликата, но няма да е толкова драматична. Избягвайте изкушението да правите бързи преди-и-след сравнения, защото те са нереалистични и, ако се замислите, всъщност не ви помагат. Важното е как изглежда в CMYK (не какви са разликите с RGB версията).

3. Запазете изображенията

Щом приключите с редактирането и прегледа на снимките във Photoshop, време е да ги запазите – като ги оставите в RGB режим. Използвайте Save As диалоговия прозорец, уверете се, че отметката Embed Color Profile е сложена (както е по подразбиране).

Един въпрос, който ми задават често, е „В какъв файлов формат да запазя Photoshop изображенията?“ Бързият и прост отговор е Photoshop формат (PSD) за повечето изображения, JPEG с високо качество, когато размерът е важен. Или, ако изображението има векторни елементи (като слоеве с текст), препоръчвам Photoshop PDF.

4. Поставяне в InDesign

Когато пъхате изображения в InDesign RGB снимките на страницата изглеждат до голяма степен по същия начин, по който и във Photoshop. InDesign автоматично чете RGB цветовия профил, вграден от Photoshop, който му казва, как трябва да изглеждат RGB цветовете – и как да ги възпроизведе правилно на страницата.

За напреднали потребители(повечето хора никога няма да имат нужда от това): по подразбиране InDesign използва Relative Colorimetric за визуализиране на изображенията. Ако снимките ви са ярко оцветени графики, може да искате да използвате Saturation вместо него. Или Perceptual метода, ако той дава по-добри резултати при преобразуването в CMYK. Във всеки случай, можете да контролирате метода на конвертиране като изберете снимката и цъкнете Object > Image Color Settings.

5. Направете екранна проба на дизайна си

Едно от най-честите оплаквания, което чувам, срещу употребата на RGB изображения в InDesign е, „трябва да покажа на моя клиент/шеф как изглежда в CMYK.“ За щастие, InDesign има съвсем същия вид екранна проба като тази, която описах във Photoshop. За да прегледате документа си в CMYK, изберете View > Proof Setup > Custom, и изберете целеви CMYK от изскачащото меню Device to Simulate.

Както споменах по-рано, силно препоръчвам да затворите очите си или поне да погледнете в страни и да оставите очите си да се адаптират, преди да погледнете страницата си отново. Честно казано, признавам, че е доста забавно и образователно да виждате RGB и CMYK версиите на документа си едновремнно. Можете да направите това като разделите прозореца си или използвате Window > Arrange > New Window, за да видите втори прозорец със същия документ. След това цъкнете на някой от прозорците и включете View > Proof Colors, за да видите CMYK версията.

6. Генерирайте PDF

Най важното, което трябва да помните за този процес е, че това, че сте пъхнали RGB изображения в InDesign не значи, че ще изпратите RGB в печатницата! InDesign може да конвертира всички RGB снимки в CMYK за вас, в движение, докато генерирате файла си за печат в PDF. Но, преди да постъпите така, попитайте в печатницата какво искат да получат. Много потребители на InDesign, които остават разочаровани от резултатите, които получават, когато изпращат CMYK, установяват, че в печатницата всъщност се радват да получат PDF файлове с RGB изображения в тях и това води до по-високо качество на цветовете.

Затова, питайте в печатницата дали приемат PDF/X-3 или PDF/X-4 файлове. Ако е така, те ще направят конвертирането в CMYK вместо вас. InDesign може с лекота да запише PDF за печат в тези формати (само ги изберете от падащото меню PDF Preset в диалоговия прозорец Export Adobe PDF).

Ако искат PDF/X-1a, или настояват в да има само CMYK в PDF-а, това не е проблем. Но недейте просто да се нахвърляте на Export бутона след като изберете PDF/X-1a от менюто Adobe PDF Preset! Вместо това, отделете секунда, за да цъкнете на панелът Output и да изберете кое цветово пространство желаете. Тази стъпка е критична!

Първо, убедете се, че падащото меню Color Conversion е настроено на Convert to Destination (Preserve Numbers). После изберете целевия CMYK от падащото меню Destination. Отново, ако печатницата ви е дала профил, който да използвате, изберете го тук. Ако печатницата ви препоръчва да използвате стандартен профил като Coated GRACoL или Uncoated FOGRA29, изберете такъв. Ако просто имате инструкции за максималният процент намастиляване и нищо друго, можете да направите собствен профил. В най-лошият случай, ако наистина нямате идея как или къде ще бъде отпечатан документът или дори на каква хартия, използвайте настройките по подразбиране. (В общи линии, това значи U.S. Web Coated SWOP, известен още като „средна работа, прилично възпроизвеждане на цветовете.“

Ако имате нужда да пакетирате и да изпратите изходните файлове на печатницата заедно с PDF-а, тези изображения, разбира се, ще останат в RGB. Ако това плаши хората в печатницата, можете да конвертирате тези копия на снимките в CMYK преди да ги изпратите, но лично аз бих предпочел друга печатница (такава, която живее в 21-и век).

RGB винаги ще е най-гъвкавия, надежден и висококачествен режим, в който да съхранявате снимките си. Въпреки, че има причини да конвертирате някои изображения в CMYK преди да ги вкарате в InDesign, те трябва да се разглеждат като изключения, не като правило. Помнете, че преждевременното преобразуване в CMYK е като да скочите през прозореца: не го правете, защото всички правят така. Направете го само след като знаете всички възможности и направете информиран избор. Междувременно, използвайте модерен работен процес и вкарайте RGB изображения в документите си.

Мама ще се гордее.

Автор: David Blatner

Статията е публикувана в InDesign Magazineброй 70.