До неотдавна създаване на трапинг беше възможно посредством специални външни станции създадени специално за целта или посредством допълнения към растеризиращите програми на някои производители (естествено, винаги съществува варианта за създаване на трапинг „на ръка“ ;-)). За един от най-добрите варианти се счита алгоритъмът разработен от Хайделберг създаден специално за станциите DaVinci. В последствие той бе интегриран в автоматизираната система за допечатно производство Prinergy, основана на Adobe Extreme и формата pdf. Като цяло тези продукти бяха ориентирани към крупните корпоративни потребители и поради тази причина познаването и разпространението им бе твърде ограничено. През последните години обаче, Heidelberg пусна на пазара два продукта базирани на алгоритъма за трапинг на DaVinci – Delta Trapper PRO, интегриран в седмата версия на растеризиращия процесор Delta Technology и отделен програмен модул – Supertrap. И докато първия представлява интерес за групата потребители притежаващи растеризиращ процесор на Heidelberg, то втория заслужава да му бъде обърнато по-голямо внимание.
Supertrap – първия и засега единствен plug-in модул за създаване на трапинг в Adobe Acrobat. Той позволява както автоматично създаване на трапинг по предварително зададени критерии, така и интерактивен, обектно ориентиран трапинг.Всичките параметри за автоматично създаване на трапинг се задават в диалоговият прозорец Trap Settings (Фигура 1). Алгоритъмът за автоматичен трапинг се базира на няколко основни правила. Като начало се прави проверка от необходимостта да се създаде трапинг, като:
- трапинг не се създава когато един от цветовете е прекалено светъл
- трапинг се създава, ако обектите нямат общи съставни цветове или те са прекалено светли.
- След като бъде взето решение за създаване на трапинг, то е нужно да бъде определено направлението на трапинга. Важно е също да бъде отчитан и типа на мастилата с които ще се печата – лазурни и/или покривни.
- При наличие на два покривни цвята, то за този който се печата първи, могат да бъдат използвани с еднакъв краен резултат както spreding, така и chocking начини на маскиране.
- При положение че е необходимо да се маскират лазурен и покривен цвят, правилото е лазурния да бъде печатан първи и да бъде маскиран посредством техниката spreding.
- При маскиране на два лазурни цвята, то последователността при печат е без значение, като спазваме обаче техника на маскиране spreding на по-светлия към по-тъмния.
При определяне, кой от два прозрачни цвята е по-светъл се определят цветови тегла на базата на визуалната плътност на цветовете. Ако приемем черния цвят за 100%, то останалите са както следва: C-40%, M-45%, Y-10%. В Supertrap се използва микс между оптичната и визуалната плътност на цветовете. Черният цвят отговаря на денситометричната плътност при печат и е 1.70. На негова база, използвайки обаче принципа за визуална плътност на цветовете, останалите три цвята приемат стойности съответно: С – 0.61, М – 0.76, У – 0.16.
Цвета на маскираната зона по правило се определя въз основа на най-тъмните сепарации на всеки един от препокриващите се обекти в следствие на което, той може да се окаже значително по-тъмна от съседните две зони. Поради тази причина е предвидена опцията Trap Colour Scaling. Посредством нея може да бъде указан процент на използване не цветовете от обектите подлежащи на маскиране.
Supertrap разпознава текстовите обекти като такива, както и големината на шрифта. Това е особено полезно, ако в публикацията е използван шрифт както с малък, така и с голям кегел. Може да бъде указано, за шрифт под каква големина на кегела да се намали и с колко зоната на маскиране, а за черен текст над каква стойност на кегела да се задава атрибут overprint.
При създаване на трапинг е важно да държим сметка за растерните обекти в публикацията. Вътре в самото растерно изображение трапинга е недопустим. При наличие на растерни и векторни обекти обаче, на границата между тях е добре да има зона на маскиране. Това може да бъде активирано в Supertrap, както и направлението на трапинга между растерните и векторните обекти.При наличие на съставен черен цвят, със съдържание на черното 80% и повече, върху светъл фон, използваната техника на черния обект спрямо фона е spreding.
В голяма част от случаите, при правилно зададени начални стойности, автоматичния трапинг върши добре своята работа. При наличие на допълнителни цветове обаче, е възможно да се наложи да се редактират получените резултати от автоматичния трапинг. Supertrap предлага добри възможности за интерактивно, обектно създаване на зона на маскиране. Възможно е да бъдат зададени за отделен обект или като цяло за определен цвят, големината на трапинга, цвета на зоната на маскиране както и направлението. Основните инструменти на интерактивния трапинг са достъпни в главния прозорец на модула (Фигура 2).
В допълнение към тези възможности на Supertrap идва Supertrap Plus, който предлага и редакция на зоната на маскиране посредством криви на безие, и редактор за област на маскиране между три обекта. Пример за трапинг между два градиентни векторни обекта е показан на Фигура 3.
Supertrap се отличава с бърза, стабилна и надеждна работа, а крайният резултат при подходящ подбор на изходните параметри не се нуждае от допълнително редактиране.
Ето и основните функции на Supertrap и Supertrap Plus:
Supertrap:
- Интерактивен трапинг
- Зонален трапинг на единични обекти, групи обекти или области от документа
- Автоматичен трапинг за целия документ по предварително зададени параметри
- Поддръжка на spot цветове – както покривни, така и лазурни
- Възможност за преобразуване на RGB и Lab цветове в CMYK въз основа на ICC профили
- Възможност за преобразуване на spot цветове в CMYK въз основа на зададени стойности от страна на потребителя
- Възможност на обектно задаване на атрибути overprint и knockout
- Задаване на параметри за автоматична промяна на атрибута на черния текст на overprint.
- Трапинг между растерни и векторни обекти
Supertrap Plus:
- Редакция на зоната на маскиране посредством криви на безие
- Редактор за област на маскиране между три обекта
Източник: www.initpress.ru
Превод: Пламен Димитров
Printguide
Интернет портал за печатни технологии.
