Бизнес обстановката в бранша през 2021 година

452
Бизнес обстановката в бранша през 2021 година

(Или какво се случва в графичната индустрия на фона на продължаващата вече втора година ковид криза, засегнала всички сфери на живота и всички страни по света.)

По данни на Eurostat (2018) в графичната индустрия в Европа са регистрирани 112 хил. печатни компании. Доминиращи във всичките 27 страни1 от ЕС, Великобритания, Швейцария и Норвегия са малките2 и средните предприятия. Те са и най-уязвимите в условията на отключената от пандемията глобална здравна, икономическа, финансова, климатична и социална криза.
Браншът, който понесе немалко удари от кризата през 2008 г., успя да се възстанови, но започналата през пролетта на 2020 г. пандемия, за чийто край няма никакви индикации, дестабилизира сектора и вече помита успешни допреди това бизнеси.

Препъникамък за печатарската индустрия се оказаха растящите цени на енергийните ресурси и електроенергията.

 

Бизнес обстановката в бранша
Фиг. 1. Потреблението на хартия в Европа (в хил. тонове) в периода 2017 – 2021 година

 

По данни на Bloomberg за по-малко от година (от ноември 2020 до септември 2021) от Китай до Европа и САЩ цените на нефта, газа, въглищата и електричеството са се повишили с 81,75% до близо 500%. От януари т.г. бенчмарковата цена на холандския газов хъб TTF, с който е свързан и нашият пазар, е скочила с над 300%.

По информация на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) към момента електроенергията в Европа се търгува на цени около 300 евро/мВтч. Цената на тока за бизнеса у нас е 215,56 евро/мВтч – по-ниска в сравнение с края на ноември (257,85 евро/мВтч), но с тенденции да продължи да расте.

Високите цени на енергийните ресурси и електроенергията повлякоха след себе си цените на транспортните услуги и суровините за производството на жизненоважните за графичната индустрия материали и консумативи.

От пролетта на 2021 г. досега цените на хартиите са скочили с над 30%, като очакванията са да продължат да растат. (Португалската компания Navigator вече обяви 10% увеличение на цената на своята UWF хартия от 3 януари 2022 г.)

Немалка роля за високите цени на хартията на световния пазар изиграха приетите от китайското правителство мерки за ограничаване на вредните емисии от преработката на пластмасови отпадъци и отпадъчна хартия, довели до затварянето на близо 2000 малки завода в сферата на химическата и хартиената промишленост. За да компенсира недостига на целулоза (и хартия) за нуждите на вътрешния пазар, от износител Китай се превърна във вносител, което увеличи търсенето и респективно цената є на международния пазар. (От началото на годината целулозата е поскъпнала с 300 долара и към момента се продава за 800 долара.)

Невъзможността за овладяване на ситуацията с растящите цени на суровините и електроенергията блокира дейността на част от заводите за хартия (основно за медийната индустрия) в Европа. Някои от тях, които затвориха поради фалити, обаче намериха начин да възвърнат част от инвестициите си и сега отварят врати с променен фокус на дейност – производството на хартии и картони за опаковки. Това е и една от причините за недостига на вестникарска хартия на европейския и световния пазар.

„Букетът“ от фактори, сред които трайно установената тенденция към дигитализация и промяната на потребителските нагласи заедно с ковид кризата и предизвиканите от нея турбуленции във всички сфери на живота рефлектираха върху потреблението на хартии и картони.

Графиката показва сериозен спад на потреблението на хартия през първите два месеца от началото на пандемията (април и май 2020 г.). По данни на Intergraf от лятото на м.г. пазарът се възстановява, макар че достигнатият през есента на 2021 г. ръст остава с около 10% под нивото отпреди това.

 

Бизнес обстановката в бранша
Фиг. 2. Промени в обемите на различните класове хартии (в млн. тонове) в периода 2016 – 2021 г.

 

Промените в пазара на различните видове хартии за периода 2016 – 2021 г. сочат сериозен спад при вестникарската хартия, облагородените LWC хартии и хромовите хартии с покритие и по-малък при хартиите за списания, офсетовите и подобрените вестникарски хартии.

С надеждата, че могат да повишат оборота си най-малкото за да компенсират загубите от сътресенията в глобалната икономика, досега заводите за хартия приемаха поръчки над производствения си капацитет, което доведе до нерегулярност в доставките.

За да решат този проблем, повечето от тях въведоха графици и вече приключват плановите записвания за второто тримесечие на 2022 г. Цените на хартиите обаче остават плаващи, тъй като разходите за крайния продукт не могат да бъдат предвидени. На свой ред печатниците, които доскоро изчакваха поевтиняването на хартиите и картоните, вече не бавят поръчките си, а бързат да произведат, актуализирайки цената на крайните продукти.

Такава е стратегията на 50% от компаниите в Германия по данни на Федералната асоциация на печата и медиите (BVDM). Месец преди края на настоящата година от BVDM оценяват бизнес климата в страната като по-лош спрямо пролетта на 2020 г.: встрани от адаптиралите се към пазара компании 24% са регистрирали спад в поръчките, а едва 13% очакват ръст през първото полугодие на следващата година.

Представителите на Асоциацията на швейцарската печатна индустрия (VSD) са притеснени от непознатата до момента за тях реална заплаха от загубата на поръчки за периодични издания поради липсата на оферти с референтни цени от страна на търговците на едро.

Подобна е ситуацията и в родната полиграфия, за което говори и разликата в тиражите на някои от произвежданите в края на всяка календарна година тематични бележници, календари и рекламни продукти: от шестцифрено число (до 2019 г.) към момента тиражът на бележници е паднал до двуцифрено число. И това не е единичен случай, така както причината за сегашната ситуация не е единствено ковид кризата.

Ако в края на миналата година като единствен виновник за турбуленциите в бизнеса беше сочена пандемията, днес производителите на полиграфическа продукция у нас имат основателна причина да обявят скока в цената на електроенергията за промишлени цели за потенциален убиец номер 1 на бизнеса.

Пресен пример от практиката: при начислени 68 хил. лв. за ток (без ДДС) за ноември т.г. голяма българска печатница е задължена да предплати авансово (за декември) половината от сумата (34 хил. лв.) за предходния месец. Повече от сигурно е, че компенсацията3 от 110 лв. за мегаватчас използвана електроенергия трудно ще спаси малкия (а може би и средния) бизнес от удавяне, така както е сигурно, че одрънканите от заигравката с цените на материалите и консумативите за глобалната печатна индустрия пари по-скоро ще потънат в бездънния джоб на сивата икономика, отколкото да закърпят бюджета на редовия потребител.

Прогнозите
По данни на НСИ година след ковид кризата броят на работещите предприятия в бранша е намалял с 21 – от 1020 (2019) на 999 (2020), а на работещите в него – с 15, от 8747 (2019) на 8732 (2020). Най-голям спад (-17%) е отчетен по отношение на количеството хартии и картони – 218 426 (2019) : 182 767 (2020) и по-малък (-4%) при печатарските мастила – 2648 (2019) : 2556 (2020). Единственият, макар и минимален, ръст (+1%) е бил отчетен за сектора „Печатарско оборудване и машини“ заради договорените в предходните периоди машини и оборудване.

В края на февруари ще станат ясни резултатите на бранша за 2021 г. Съдейки по междинните данни от проучване на Българската стопанска камара (БСК), отиващата си 2021 г. е била трудна за бизнеса: над 60% от анкетираните от различни сфери на промишлеността са обявили по-ниски резултати от миналогодишните; 20% са определили ситуацията като положителна и почти толкова като непроменена; 33% са съкратили и само 4% са назначили персонал.

Встрани от инфлацията, изпреварващия ръст на стоките и услугите и изоставащата цена на труда прогнозата на Smithers за пазара на печатно оборудване звучи оптимистично: въпреки 24% спад през 2020 (спрямо 2019) очакванията са за ръст от 20% в края на 2021.

Автор: Екатерина Николова


1 Германия, Франция, Италия, Испания, Полша, Румъния, Нидерландия, Белгия, Гърция, Чехия, Португалия, Швеция, Унгария, Австрия, България, Дания, Финландия, Словакия, Ирландия, Хърватия, Литва, Словения, Латвия, Естония, Кипър, Люксембург, Малта.

 2 Близо 95% от компаниите работят с по-малко от 10 служители.

3 По данни на СBN Pannoff, Stoytcheff & Co през 2020 г. държавата е подпомогнала 65 издателски компании със сумата 1,8 млн. лв. Отпуснатата сума за работещите в сектора производство на хартия, картон и опаковки е била 4,9 млн. лв. за 41 компании.

Статията е публикувана за пръв път в печатното издание Dotbrain 4.0, което влезе в разпространение в началото на 2022 г.

Интернет портал за печатни технологии.