Възможности за първичен запис на изображението върху масков слой в цифровата технология при изработване на флексографски печатни форми

Възможности за първичен запис на изображението върху масков слой в цифровата технология при изработване на флексографски печатни форми.

Камелия С. Генкова, Стефка П. Йорданова, Олга А. Карташева

Изготвянето на печатни форми в флексографския печат се явява един от най-важните стадии в технологическия процес. Постоянно повишаващите се изисквания към качествто на печатната продукция, изготвена чрез флексографския метод, изискват усъвършенстване на формения процес. Това принуждава производителите на формени пластини постоянно да развиват и усъвършенстват не само формените материали, но и да разработват нови технологии за изготвяне на печатни форми [1].

В днешно време са известни две различни технологии за изготвяне на фотополимерни печатни форми – аналогова и цифрова. Най–широко се използва цифровата маскова технология. Процеса на изработване на печатна форма по аналоговата технология предвижда използването на негативна фотоформа и нейното контактно копиране, при което изображението от фотоформата се пренася на формена пластина със светочувствителен фотополимеризуем слой.

Изработването на флексографски форми по цифрова маскова технология се основава на създаване и използване на цветоотделен и растеризиран файл, представляващ електронна версия на печатна форма, за записване на информация непосредственно на формената пластина, следвано от получаване на печатна форма, както и в аналоговата технология. Това позволява да се съкрати технологическия процес за изработване на печатна форма и значително да се подобри нейното качество[2].

За реализация на цифровата маскова технологияза изработване на флексографски печатни форми широко се използва фотополимеризуеми формени пластини с допълнителен регистриращ слой – масков слой.

При изработване на печатни форми по цифрова маскова технологиямогат да се отнесат следните особенностите [3]:
-отсъства необходимостта от изготвяне на фотоформа на специален матов филм;
– експониране без вакуум във въздушна среда;
-отсъства проблема заради неплътно прилегналата фотоформа при експониране, свързана с непълнотоотделяне на въздуха, образуване намехурчета или попадане на прах и др. включени в пространството между фотоформата и формената пластина;
-възможност от загуба на малки детайли от изображението заради недостатъчна оптическа плътност на изображението и неясно очертани краища на детайлите на изображението.

За сметка на това печатните форми, изработени по цифровата маскова технология, осигуряват възможност да се печатат изображения с линиатура на растеризация до 70 лин/см (по аналогова технология – не повече от 60 лин/см), при това на печатната форма се осигурява възпроизвеждане на минимална растерова точки с относителна площ – S отн. в 1% и максимална – в 99% ( при използване на аналогова технология – 3% и 97% съответно). Причина за това може да бъде отсъствието на разсейване на светлината както при изготвянето на фотоформа на светочувствителен филм, така и при копирането на фотоформата. Благодарение на това се формират свръхтънки детайли, такива като щрихи и точки в най–осветените части на изображението, а негативнитеелементи остават открити; детайлите в тъмните части на изображениието се характеризират с наличие на плавни преходи.

Влиянието на качеството на изображението, с формирано на масковия слой (в случая при аналоговата технология на фотоформата), на качеството на печатните форми практически не е изучено. Може да се очаква, че тъй като маската се формира на термочувствителен слой, при записа на който отсъства разсейване на светлината, то за сметка на това е възможно достигане на по – високо качество на печатната форма, получена по цифровата маскова технология, за разлика от печатната форма, изработена по аналогова технология.

В повечето работи [4-5] възможностите на цифровата маскова технология свързват с етапа на основното експониране чрез масковия слой. При това се появява следните особенности на този етап:
-при основното експониране се формират печатни елементи, размера на които на готовата печатна форма ще бъде по–малък от изображението на маската, тъй като възниква процеса инхибиране, водещ до намаляване размерана печатните елементи на печатната форма;
-благодарение на инхибиращото въздействие на кислорода при основното експониране възниква не само намаляване размерана печатните елементи, но и намаляване на тяхната височина. Това се отразява положително на печатно–експлуатационните показатели на печатните форми, тъй като по време на печат първо се «пробиват» плътните, фонови елементи и чак след това –растеровите елементи. Тази особенност може дабъде използвана за компенсация на размазването при печат.

Целта на настоящата работа е да се оцени качеството на изображението на фотоформата, използвана в аналоговата технология при изработването на печатни форми, и на маската, използвана в цифровата маскова технология. В работата се оценяват показателите на флексографските печатни форми, изработени по две технологии на фотополимеризуеми формени пластини с изследвани носители на информация.
За оценка напредаването на градацията на растеровото изображение с помощта на прибора Vipflexса измерени стойностите на относителните площи на растеровите точки на фотоформата и на маската – Sотн на растеровите полета от 1 до 100%. По получените данни са построени графически зависимости – градационни характеристики (ГХ) – рис. 1.

Рисунка 1. Градационни характеристики на фотоформата (1) и на маската (2)

От рисунката се вижда, че градацията на растеровите точки на маска се възпроизвеждат в по–голям интервал в сравнение с фотоформата: за ГХ на фотоформата са характерни и по – големи грешки Sотн.
Заедно с растеровите изображения в работата се оценява и възпроизвеждането на отделно стоящите точки и щрихи. Измерените стойности на тези детайли на фотоформата и на маската са приведени в таблица 1.

Таблица 1
Получени размери на отделно стоящите точки ищрихи на фотоформата и на маската

Анализа на получените в таблица 1 резултати показват, че отделно стоящите точки се възпроизвеждат с по–малки отклонения на маската отколкото на фотоформата. Аналогично се възпроизвеждат и щрихите (вж. таблица 1). При това с увеличение размерите на изследваните детайли на изображението грешките намаляват. Това потвърждава изказаното по – горе предположение за по – високо качество на изображението, получено при първичен запис на масковия слой в сравнение със записа на филма.

За оценка на крайния резултат на възпроизведеното изображение на печатните формиса използвани формени пластини на фирма DuPont Cyrel FD2 (флексографска пластина за аналогова технология) и Cyrel DFH ( флексографска пластина за цифрова маскова технология). При подбрани чрез тест режими са изработени печатни форми, на които се оценяват елементите на изображението, необходими за контрола на тяхното качество. С измерените стойности е направен сравнителен анализ наполучените резултати. Използвайки измерените стойности наSотн на растеровите точки на печатните форми, изработени по двете технологии(аналогова и цифрова), са построени ГХ – рис. 2.

Рисунка 2. Градационни характеристики на печатните форми, изработени по аналогова
(1, 2) и цифрова (3, 4) технологии при различни линиатури на растеризация: 1, 3 – 50 лин/см, 2, 4 – 60 лин/см

На рисунка 2 се вижда, че грешките при възпроизвеждане на растеровите точки на печатните форми от двата типа се различават едни от други. По–малките размери на растеровите точки на печатната форма, изработена по цифровата маскова технология, в сравнение с аналоговата технология показват, че върху на формирането на елементите на изображението влияе не само процеса инхибиране, но и ефектана по–малките грешки при възпроизвеждане на изображението на маската отколкото на фотоформата. Процеса инхибиране, както е известно, оказва влияние върху конфигурацията и профила на печатните елементи. Профилите на печатните елементи, получени на формите, изработени по двете изследвани технологии са показани на рис. 3.

При оценяването е използван профилен метод, а конфигурацията на полученото сечение е фиксирана с помощта на микроскоп «OlympusSZ61». С използването на неговия софтуер –analySISstart е фотографиран получения профил на печатния елемент.

Рисунка 3. Изображение на профилите на печатните елементи на печатните форми, изработени по аналогова (а) и по цифрова технологии (б)

На рисунка 3 ясно се вижда, че печатните елементи на печатната форма, изработена по аналогова технология (вж. рис. 3а) имат по–полегати страни. Това може да се обясни със следния факт: при основното експониране през фотоформата (в аналоговата технология) излъчвнето преди да достигне до фотополимеризуемия слой, преминава през слоевете на фотоформата, последователно се пречупва на границите и се разсейва във всеки от слоевете.

Отсъствието на разсейваща среда при основното експониране през маската (в цифровата маскова технология), която се явява съставна част на формената пластина, позволява да се получат печатни елементи с по–стръмни страни ( вж. рис. 3б). Такива особености на печатните елементи на формата, изработена по цифрова маскова технология се отразяват на намаленото размазване при печата, а характернотоза печатните елементи разширение в основите придават на формата по–голяма стабилност в печатния процес.

Резултатите от оценките на възпроизведените на печатните форми отделно стоящи точки и щрихи (оценяват се по техните инверсни изображения) са приведени в таблица 2.

Таблица 2

Резултати от измерените размери на инверсното изображениена отделностоящите точки и щрихи на печатната форма

Както се вижда от таблица 2 отделно стоящите точки с малки размери (до 100 мкм) не се възпроизвеждат и на двете изследвани печатни форми. Изглежда, че това е свързано с не много високата разрешаваща способност на изследваните формени пластини. Детайлите с по–големи размери на печатните форми изработени по цифрова маскова технология се възпроизвеждат с по–малки отклонения в сравнение със същите на формата, получена по аналогова технология. Трябва да се отбележи, че всички изследвани размери нащрихите на двете печатни форми се възпроизвеждат, притова отклоненията в размерите на детайлите на печатните форми са различни: на формата, получени по аналогова технология, тези отклонения са по–големи, отколкото на формата, изработена по цифрова маскова технология.

Получените в рамките на настоящата работа резултати позволяват не само да се оцени качество на печатните форми, получени по различни формени технологии, но и представят начина, по който се формират елементите на изображението при изработването на формите.

Използвана литература

1. Тейлор Б. Технология применения фотополимеров. Отличительные особенности различных способов изготовления печатных форм //Флексо Плюс.-2002.-№2.-С.24-28.
2. Ласкин А.В., Минин П.В. Маик В.З., Сорокин Б.А.Computer–to–plate для флексографии : Ключевые аспекты технологии. М.: Курсив.-2002.-80с.
3. Новые способы изготовления флексографских печатных форм: (Электронный ресурс) Сайт компании «Pakkermash». Режим доступа: articles.pakkermash.ru
4. Шибанов В.В. Роль кислорода в формировании рельефного изображения //Флексо Плюс,-2002-№4.-С.28-30.
5. Каннурпати А., Тейлор Б. Приручение фотополимеризации, или Как повлиять на процесс изготовления печатных форм //Флексо Плюс,-2002.-№ 1.