Затваряне на цикъла – план за действие на ЕС за кръговата икономика

116
Затваряне на цикъла – план за действие на ЕС за кръговата икономика

Идеята за кръговата икономика е формулирана за първи път през 1966 от Kenneth Boulding, който предупреждава за изчерпването на идеята за отворена икономика с неизчерпаем източник на ресурси и необходимостта към преминаване към затворена икономика, в която ресурсите и разходването и употребата им са „заключени“ и остават като част от икономиката колкото се може по-дълго. В последващите години тази идея е развивана от редица икономисти по целия свят.

В проучване за Европейската комисия през 1976 Walter Stahel и Genevieve Reday оформят визията за икономика, базирана на цикли/кръгове (кръгова иконимка), както и влиянието на тази идея за създаването на работни места, спестяването на ресурси, конкурентоспособността и намаляването на замърсяването и отпадъците.

Принос за по-нататъшното популяризиране и развиване на идеята за кръговата икономика има фондацията на Елен Макартър. Също така се смята, че приемането на принципите за кръгова икономика значително ще помогне за постигане на целите на Парижкото споразумение за намаляване на вредните емисии и ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 С. Важно е да се отбележи, че през 2006 Китай е приел принципите на кръговата икономика за национална икономика.

 

100% neutral

 

Европейският съюз определя 14 категории за кръговата икономика в 4 групи

Общото за всички категории е, че се подчиняват на стратегията/принципа на 9-те R:

R1 Refuse – отказване или тотална подмяна на продукт, който не се вписва в стратегията;
R2 Rethink – увеличаване на интензитета на употреба на продукта, увеличаване на приложенията му;
R3 Reduce – увеличаване на ефективността на производството чрез намаляване на употребата на ресурси и материали;
R4 Re-use – повторна употреба на продукти, които са в добро състояние;
R5 Repair – поправка на уред/продукт, за да може да се ползва;
R6 Refurbish – възстановяване на стар продукт и докарването му до актуален/съвременен вид;
R7 Remanufacture – използване на части от спрян продукт в нов;
R8 Repurpose – използване на еднакви части в различни продукти;
R9 Recycle – рециклиране на материали от боклука и връщането им в производство – не важи за процеси на горене или запълване на сметища.

Група 1 – Модели на кръгов дизайн и производство

1.a Проектиране и производство на продукти и активи, които позволяват стратегии за кръгова икономика, например (i) повишена ефективност на ресурсите, трайност, функционалност, модулност, ъпгрейдност, лесно разглобяване и ремонт; (ii) използване на материали, които могат да се рециклират или подлежат на компостиране;
1.b Разработване и внедряване на технологични процеси, които позволяват циркулярни кономически стратегии;
1.c Разработване и устойчиво производство на нови материали (включително материали на биологична основа), които са многократно използваеми, рециклируеми или подлежащи на компостиране;
1.d Замяна или значително намаляване на веществата, които предизвикват загриженост в материалите, продуктите и активите, за да се даде възможност за стратегии за кръгова икономика;
1.e Замяна на необработени материали с вторични суровини и странични продукти.

Група 2 – Модели с кръгова употреба

2.а Повторна употреба, ремонт, обновяване, пренасочване и преработка на излезли от употреба или излишни продукти, движими активи и техните компоненти, които иначе биха били изхвърлени;
2.b Реконструкция и пренасочване на срока на годност на проекта или излишните недвижими активи сгради (инфраструктура/съоръжения);
2.c Модели като услуга, повторна употреба и споделяне, базирани на схеми за лизинг, използване на плащания, абонамент или връщане на депозити, които позволяват стратегии за кръгова икономика;
2.d Рехабилитация на деградирали земи за връщане в полезно състояние и рехабилитация на изоставени или недостатъчно оползотворени терени в подготовка за реконструкция.

Група 3 – Модели за възстановяване на кръгова стойност

3.a Отделно събиране и обратна логистика на отпадъци, както и излишни продукти, части и материали, позволяващи кръгови стратегии за запазване на стойността и оползотворяване;
3.b Възстановяване на материали от отпадъци при подготовка за циркулярно задържане и стратегии за оползотворяване (с изключение на суровините, посочени в 3.c);
3.c Възстановяване и развиване на отпадъци от биомаса и остатъци като храна, фураж, хранителни вещества, торове, материали на биологична основа или химически суровини.

Група 4 – Кръгова подкрепа

4.a Разработване/внедряване на инструменти, приложения и услуги, позволяващи стратегии за кръгова икономика. През 2015 Европейската комисия прие амбициозен план за преход към икономика, която се приближава в по-голяма степен до кръгова икономика – стойността на материалите, стоките и ресурсите се запазва възможно най-дълго в икономиката, като генерирането на отпадъци е сведено до минимум. Целта на тези усилия е да се изгради устойчива, нисковъглеродна и конкурентна икономика с повишена ефикасност на оползотворяване на ресурсите. През последните 5 години всички 54 действия, разработени в първоначалния план, са изпълнени или в напреднал процес на внедряване.

Новият план за действие за кръговата икономика представя следните мерки

  1. Да превърне устойчивите продукти в норма в ЕС;
  2. Да даде власт на частните и обществените потребители;
  3. Да се фокусира в секторите, които ползват най-много ресурси и с най-голям потенциал за въвеждане на кръговата икономика: електроника и IT, батерии/акумулатори и превозни средства, опаковки, текстил, строителство и сгради, храна, вода и хранителни вещества;
  4. Да се осигури по-малко малко отпадък;
  5. Принципът на кръговата икономика да се фокусира върху хората, регионите и градовете;
  6. Водеща роля в налагането на принципите на кръговата икономика.

На 10 ноември 2020 г. Комисията прие първия етап от плана за действие: предложение за регламент за модернизиране на законодателството на ЕС относно батериите. Целта е батериите, пуснати на пазара на ЕС, да бъдат устойчиви, кръгови, високоефективни и безопасни през целия им жизнен цикъл, да бъдат събирани, пренасочвани и рециклирани, превръщайки се в истински източник на ценни суровини.

Как се пренасят тези мерки и планове в опаковките и печатната индустрия

Основните принципи, които биха могли да се ползват в сферата на опаковките, са основно четири:

  • R1 Refuse
  • R3 Reduce
  • R4 Re-use
  • R9 Recycle

R1 Refuse – как би могло да се приложи отказването при абсолютната необходимост да се ползва опаковка? Разбира се, не може да се откажете от опаковката, но може да се откажете от материали, които не могат да се включат в останалите принципи – например ползването на многослойни опаковъчни материали, които са много трудни или невъзможни за рециклиране – например опаковки от типа PET//PE да бъдат заменени от ламинати PE//PE, като слоят, който замества PET, е специално модифициран, за да изпълнява специфичните роли на PET слоя.

Пример за подобни опаковки са фолиата, ползвани за мокри кърпички от всякакъв вид. Този продукт е с постоянно растяща употреба и има широко приложение в много и увеличаващи се области.

Поради големия обем на този вид опаковки прилагането на подобно решение ще има голямо влияние върху общия обем на рециклираните материали и е особено подходящо за кръговата икономика.

R3 Reduce – това е най-лесно приложимият и с най-малко инвестиции в разработка и тестове подход. Намаляването на общото тегло/обем на опаковъчния материал най-лесно се постига с намаляване на площта или дебелината на материалите. Ако например сте ползвали термосвиваемо фолио, което обхваща цялата бутилка/диспенсър, може да преминете към вариант, който е под формата на етикет и преминава на около една трета от общата височина на оригиналния продукт. Разбира се, това намалява маркетинговия ефект на крайния продукт на рафта, но предвид предстоящите задължителни промени е много полезен подход за баланс между маркетинг и екология.

Друг подход е редуциране на дебелината на ползваните опаковки и фолиа. Досега много често са се ползвали по-дебели материали като презастраховане при евентуални проблеми при производство, транспорт и дълготрайност/устойчивост на опакования продукт. Дебелината на материала може да бъде намалявана с модификация на основната формула за материала, която да повиши якостните є качества, без да променя рециклируемостта є. При фолио с дебелина 50 микрона с намаляване на до 40 при запазване на специфичното тегло на материала и якостните му качества се постига намаляване на общата маса на опаковката с 20%. Този подход изисква по-дълъг и сложен процес, включващ разработване и тестване на въпросните материали, но е напълно реализируем в рамките на компетенцията на производителите на фолиа – които в общия случай са и печатници. Този подход има и бързо усещащ се и дълготраен финансов ефект, изразяващ се в намаляване на продуктовата екотакса, дължима за всяка опаковка, пускана на пазара. При цена от 2,33 лева на килограм за пластмасови опаковки с кодове от 1 до 9 20% води до намаляване 0,466 лева на килограм.

R4 Re-use – този подход е особено подходящ за опаковки, които позволяват опцията за пренапълване/презареждане. Пример могат да бъдат опаковките за шампоани, които могат да бъдат презаредени от станции, разположени по нормални търговски обекти. Подобни решения има вече и в България, далеч по-разпространени са в Западна Европа и набират постоянно популярност. Също така опаковки за препарати за чистене/пране могат да бъдат презареждани с рефили, които могат да се закупят, след като оригиналната опаковка се изчерпи. Рефилът обикновено представлява строго дозиран концентрат, който се изсипва в оригиналната опаковка и се разрежда с вода до достигане на оригиналната концентрация.

Пример за това е CIF на Unilever, който предлага 70 ml рефили за 700 ml бутилки тип спрей, това е концепция, разработена и внедрена през 2019, очаква се да достигне и в България – някой ден.

R9 Recycle – това е най-очевидният принцип, но трябва да се направи едно уточнение – кой вид рециклиране е интересен и постижим в опаковъчната индустрия. Има два вида рециклируеми отпадъци, които могат да се върнат в производствени кръг – PCR и PIR. PCR е съкращение за Post Consumer Recycled Material – отпадъци, които са постъпили за рециклиране, след като са били ползвани от краен потребител, характерно за тях е, че често са от смесен тип, мръсни и сериозно заразени от различни биологични агенти. Преработката им изисква сериозна инвестиция в енергия и трудочасове за събиране, разделяне, почистване, нагряване и преработка. Полученият материал няма точна категоризация и НЕ се препоръчва за употреба в хранителната индустрия.

PIR е съкращение от Post Industrial Recycled Material – обикновено фолиа, които не са преминали качествен контрол, остатък от настройване по време на печат или екструдиране, също така често се описва като Pre Consumer Recycled Material – материал, който не е преминал през потребителска употреба. Този материал се характеризира с почти пълна хомогенност, висока честота, ниски разходи за рециклиране и може да бъде ползван за опаковане на хранителни продукти. Подлежи на сертифициране и класифициране и може да бъде включван във все по-често появяващите се изисквания за определен процент рециклиран материал в оригиналната формула на материала. Този подход е най-прекият път за постигане на безотпадъчно производство опаковъчни фолиа.

С налагането на изискването за включване на рециклиран процент в общата формула и отпадането на често изисквания 100% девствен ресурс за производство на фолиа това е естественият избор на всяко предприятие, произвеждащо фолиа и печатащо собствената си продукция.

Освен горепосочените примери има и други подходи към влизане в нормите на кръговата индустрия.

На пазара са отдавна известни методи за придаване на термозалепващи свойства на обикновена хартия. Това може да се постигне чрез нанасяне на специален, термоактивиран слой от екологично (не петролно базирано) лепило, което се нанася с растерен/анилоксов вал при процес рола в рола и след това полученият краен продукт може да се ползва за създаване на хартиени опаковки, изискващи термозалепване в крайния процес.
Производството на подобен продукт е разработено и патентовано отдавна, но не му се е отдавало голямо значение предвид факта, че опаковъчните линии, които ползват термозалепваща секция и разчитащи едновременно на термозалепване и срязване, трябва да бъдат модифицирани с допълнителна режеща функция.

При посоката, която е приел Европейският съюз за кръгова икономика, това решение ще става все по-популярно. Приложението му е много широко – от бързооборотни хранителни стоки, където може да замени тънките петролно базирани фолиа, до опаковки за нехранителни, готови за щанд, бързооборотни продукти с тегло до 3 кг.

Има и друг алтернативен подход към превръщането на хартиените опаковки в термозалепваеми опаковки – с ламинирането им с LDPE вътрешен слой, който подлежи на термозалепване.

Прибавянето на подобен слой предоставя много разширена употреба на подобни хибридни материали – и за хранителната, и за химическата промишленост, с повишени якостни и бариерни качества, но има едно ограничение – за да бъде този материал характеризиран като рециклируема хартия, добавките/ламинатът не трябва да надвишават 15% от общото специфично тегло на крайния материал.

Това е напълно реализируемо, но изисква високо ниво на експертиза в създаването на ламинирания LDPE слой към хартията и дълъг процес на сертифициране на продукта като рециклируем, но възвращаемостта от подобна инвестиция е многократна.

Компаниите, които могат да разработват подобни продукти, инвестират в разработки и тестване на нови материали, ще са доминиращи на пазара в Европа в следващите години.

 

Статията за пръв път е публикувана в печатното издание Dotbrain 3.0.

Автор: Георги Георгиев

Интернет портал за печатни технологии.