Историята на знаците и цифрите

1611
Историята на знаците и цифрите
Spread the love

Знаете ли, че до XV век голямо количество от текстовете са се писалибез разстояниямежду отделните думи и без препинателни знаци?

Точката например се епоявила през 1480г., запетаята- през 1520 г., а по- късно вечезапочнали да се появяват знаци като точка и запетайка „bold>;“ (коятовсъщност в началото си се е използвала и като въпросителен знак).Следващите знаци, които са се появили, са въпросителен и удивителен.

В Граматиката на Мелетий Смотрицки (1619г.) за първи път се появяваткръглите скоби. Към края на XVIII век в употреба влизат и знаци катотире (за първи път го въвежда руският историк и писател НиколайКарамзин), кавички и многоточието.

История на знаците

Историите на създаване на повечето препинателни знаци са известни. Същотака се знае, че голяма част от тях произлизат от латинския език.Разбира се, има и такива символи, чиято история е неясна и спорнавсе още.

Въпросителен знак „?

inline_313_/images/35788-101619-e3e32b2c76406ddb258628c59f780706.jpeg

Външният вид на този знак произлиза от латинските букви q и o(quaestio- търсене). В началото буквите се пишели една върху друга, стечение на времето обаче се трансформирали и знакът придобил сегашнияси облик.

Удивителен знак „!“:

Според една от теориите удивителният знак води началото си от латинскадума, означаваща радост като се отбелязвала с буквата „l“, написана надбуквата „о“. За първи път знакът се появява в Катахизиса на Едуард VIпрез 1553г. В Лондон.

Маймунка (или както е комерсиалното название на знака- ет) „bold>@“

Произходът на този символ е неизвестен. Има хипотеза, че е съкращениена латинския предлог ad (който можел да се използва като на, до, прии т.н.)

През 2000г. професор Джорджио Стабиле прокарал нова хипотеза. Тойнамерил писмо на флорентински търговец от 1536г., в което биласпоменатацената на едно „А“ вино, като буквата „А“ била написана така, чеприличалана съвременната маймунка „@“. Според Стабиле това било съкращение заизмерването на обем в тогавашна мерна единица – амфора.

В испанския, португалския и френския език символът „@“ билизползван за обозначаването на старинна испанска мярка за тегло, равнана 11,502 кг.
През 2009г. Испанският историк Хорхе Романс открил символъа „@“ варагонския ръкопис Taula de Ariza написан през 1448.

Диез „#

Една от теориите за този знак е, че той произлязъл от средновековнакартографска традиция, където по този начин отбелязвали селища оградениот всички страни с полета.

Процент „%

Самата дума процент произлиза от латинското „pro centum“, което впревод означава „стотна част“. През 1685г. в Париж била издадена книга(ръководство по аритметика), в която се споменавало за проценти, коитопрез това време се обозначавали като „cto“ (съкратено от cento).Печатаря обаче решил, че става дума за дроб и отпечатал „%“. Така изапочнала историята на този знак.

Звездичка „*

Звездичката била въведена през II век пр. хр. Знакът е откриван втекстовете на античния философ Аристофан Византийски, който по тозиначин е обозначавал неясности.

История на цифрите

Всъщност цифрите, които използваме всички ние днес, са индийскоизобретение. От Индия, през Иран те достигнали до арабите, след коетоарабите ги пренесли в Европа. От там идва и основната грешка да мислим,че цифрите са арабски, като те всъщност са индийски. Между друготодумата цифра идва от арабската дума сифр, което значи нула.

Ето и основната идея за произхода на дизайна на цифрите

inline_962_/images/1331422030_2.jpeg

От картинката лесно се забелязва, че цифрите се състоят от прави линии,като количеството на ъглите съответства на стойността на знака.

0 – не съдържа нито един ъгъл
1 – съдържа един ъгъл
2 – съдържа два ъгъла

9 – съдържа девет прави ъгъла

С времето обаче ъглите се загладили, и цифрите придобили сегашния сивид.

Алтернативни знаци

Предложения за въвеждането на нови знаци се правят често. Така напримерпрез 1580г. англичанинът Хенри Денем предложил да се въведе нов знак заобозначаване на риторичен въпрос. Той изглеждал като обърнатвъпросителен.

inline_210_/images/s1.jpg

През 1895г. френският лингвист и поет Марсел Бернар Жюлен възродилтази идея, но предложил знака да бъде използван за обозначаването наирония и сарказъм. През 1966г. идеята допълнил френскиятписател Ерве Базен в своята книга „Plumons l’Oiseau“. Там тойпредложил няколко нови препинателни знака:

inline_928_/images/s3.png

Знак за съмнение- неувереност в истинността на казаното.

inline_4_/images/s4.png

Този знак е противоположен на горния – знак за абсолютна увереност.

inline_606_/images/s5.png

Знак за акламация (от латински acclamatio- вик, възклицание).
Пълно одобрение на казаното.

inline_547_/images/s10.jpg

Знак за авторитет.

inline_665_/images/s7.jpg

Знак за любов.

inline_867_/images/s8.jpg

Това е знакът, с който се обозначава риторичен въпрос. КомпаниятаRemington даже го включва в набора от знаци за пишещите си машини през1966г.

inline_475_/images/s2.png

А това е и още един вариант на знака за сарказъм.

Преведе: Радина Дойнова
По материали на:adme.ru

Биографична информация