Какво е печат? Втора част на прегледа на историята на печата.

3
Какво е печат? Втора част на прегледа на историята на печата.
Spread the love

За печата, историята, Ашурбанипал, Тсай Лун, Йохан Гутенберг, АлоисЗененфелдер, Къкстон, Айра Рубел, Фокс Талбот, Карел Клич, Бени Ланда иза другите…

Видовете печат исъщественитеразлики при печат с форма и без форма.
След като разгледахме първата част от историята на печата,вижте ивтората част на този исторически преглед.

Гутенберг създава печата с форма, в която печатащитеелементи саразположени по-високо от непечатащите и този вид печат днес носи иметовисок печат (според някои – класически висок печат).Изпреварвайки малко времето, чисто исторически и стигайки малкопо-напред в края на деветнадесети и началото на двадесетия век,стигаме до един вид печат, твърде разпространен днес –флексопечатът.Този печат се еразвил от ролния висок печат, при който се еизползвала стереотипна печатна форма. В края на 19 век тази форма есменена с гумена и са започнали да се използват анилинови мастила. Тозивид печат е бил наричан и анилинов от вида на мастилото поне до 1952година, когато е възприето в САЩ наименованието флексографски (флексо– гъвкав и графос – пиша). В България по-честосе използватерминът флексопечат. Разликата от класическия е във вида на печатнатаформа – гъвкава и в мастилата. Иначе всички условия, описанипо-горе се изпълняват, както при високия печат.

Литографията(от древногръцкиλίθος —камък иγράφω — пиша,рисувам) е била създаденав 1796 година от Алоис Зененфелдер. Този музикант със заложби на химикетърсел начин за печат на ноти. И съдбата му подарява това щастие.Намерил му е лесното решение! Зененфелдер няма да бъде запомнен катомузикант, а като човек, който тласка развитието на печата в една новапосока определено.

inline_66_https://printguide.info/images/lito.jpg
Снимка: Уикипедия

Принципът на печат в литографията:

  • печатащите и непечатащите елементивърху камъка са в една равнина
  • печатащите елементи възприематмастилото и отблъскват „водата” (овлажняващияразтвор) и обратно, непечатащите елементи приемат„водата” и отблъскват мастилото
  • отпечатваният лист хартиясе притиска върху камъка и мастилото преминава върху него и обратно– там, където няма мастило, листът остава неотпечатан
  • от това че,печатащите и непечатащите елементи са в една равнина, често този видпечат се определя като плосък или повърхнинен

Зененфелдер създава печата с форма, в която печатащите и непечатащитеелементи са разположени в една равнина и този вид печат днес носи иметоплосък печат(според някои– повърхнинен печат). Използва се същои тривиалното название – литографскипечат или литография.

Нещата обаче не стоят на едно място. Литографията си има своипреимущества, но и свои недостатъци. И както и преди, всичко ставаслучайно. Износоустойчивостта на печатната форма от камък не е голяма.Случайно, някъде около 1903 година, Айра Рубел в САЩ забелязвавъзможността да се пренесе изображението чрез гумени валове. И аколитографията е била пряк способ на нанасяне на изображението върхуматериала, то новосъздаденият от Рубел печат е използвал междиннаповърхност – гумена (или офсетов цилиндър – офсетотанглийски гума). Основното му преимущество, в сравнение с литографския,еповишената устойчивост на печатната форма, тъй като не се налага прякконтакт с отпечатвания материал, а изображението се предава посредствомофсетовия (гумен) цилиндър.

И така в петдесеттегодини на ХХ вексе налага офсетовияпечат. За него също е в сила определението – печат с форма, вкоято печатащите и непечатащите елементи са разположени в една равнина.

Дълбокият печат
Но да се върнем в историята назад. Щом Гутенбергизобретявависокияпечат е много близко до ума на тогавашните хора да се направи и печатнаформа, в която печатащите елементи са по-ниско разположени отнепечатащите (вижте в първата част за цилиндритеизработени отдревнитешумери).

  • рисунката или изображението се издълбава в меденцилиндър.
  • във вдлъбнатините се нанася мастило.
  • излишното мастило поповърхността се отстранява и под натиск се отпечатва върху листахартия

inline_968_https://printguide.info/images//dulbok.png
Снимка: Уикипедия

И това става още през 1475 година в Англия (по-точно веднабелгийска провинция). Къкстон отпечатва титулния лист на„Историята наТроя” по този начин. Разбира се, за този вид печат машинатанаГутенберг е непригодна и е направена друга машина с увеличен печатеннатиск. Постепенно този вид печат измества ксилографията катоначин за отпечатване на изображения. Той бива наречен в отличие отвисокия – дълбокпечат.

Истинскоразвитие обаче,дълбокият печатполучава с един от откривателите на фотографията – ФоксТалбот вкрая на 60 – те години на ХIX век.
По-късно Карел Клич,в началото на XX век, обобщава получените дотогава резултати и впечатната индустрия навлиза дълбокия печат. Неговата най-важнаособенност е това, че предавацветовете с дебелината на мастиленияслой. Мастилото от печатната форма се предава пряко върхуотпечатванияматериал.

И тук е мястото да споменем и един също много разпространен,но косвен метод за дълбок печат – тампонния печат,изобретен вШвейцария в началото на 50-те години на миналия век. От слабо релефнаформа мастилото се пренася върху междинна повърхност (тампон) и оттамсе пренася върху отпечатваната (най-често със сложна форма) повърхност.
Къкстон, Фокс Талбот, Карел Клич и други създават печата с форма, вкоято печатащите елементи са разположени по-ниско от непечатащите итози вид печат днес носи името дълбок печат (негова разновидност е итампонния печат, изобретен в Швейцария).

И след като имамепечатащи елементи,лежащи по-високо, по-ниско и в еднаравнина от непечатащите, не ни остава нищо друго, освен печатащитеелементи да са пробити. И така през 1907 година в САЩ това се е случило– появява се ситопечатът.

Какъв е принципът наситопечата?
печатащите елементи са отвори
– през тези отвори печатнотомастило преминава чрез натиск
– непечатащите елементи са запушени итака, където са те, мастилото непреминава.    
  
Така в продължение на около 500 години от откритието на Гутенбергса открити и индустриално приложени всички известни видове ПЕЧАТ СФОРМА.
– тоест, изображението като текст и илюстрация се предава наотпечатвания материал
–  предаването става посредством материален носител (печатнаформа),върху която е нанесено печатно мастило
– мастилото се закрепва трайновърху отпечатвания материал.
Това в общи линии е и формулировката запечат, залегнала в Директивите на Европейския съюз от 1997 година.

Всичко дотук е просто, ясно и прекрасно!
До момента, в който се появяват дветехнологии, които променят кореннопредставите за печат.

inline_543_https://printguide.info/images/xerox.gifЕлектрофотографиятаилиелектростатичен метод за печат, изобретена от Честър Карлсън в 1938година 
Какво е електрография и електростатичен метод за печат? Съвсемопростено:
– преди печат фотобарабанът се зарежда, тоест придобива положителен илиотрицателен потенциал
– следва експониране и покритието в местата, където е облъчено и губисвоите диелектрични свойства
– следващата фаза е проявяване и сухият прах /тонер/, който се закрепвавърху разредените участъци на фотобарабана за сметка на свояпротивоположен заряд
– от там по фотобарабана преминава отпечатвания материал (лист хартия,картон, прозрачен филм и др.) и частиците тонер попадат върху него.
– следва закрепването на тонера  под действието на температуравструктурата на листа.
Аналогичен е и принципът на закрепване при лазерните принтери днес, в които обаче разреждането се осъществява с помощта налазери. 
Честър Карлсон продължава своите разработки и в компанията HaloidCompany и през 1948 година се появяват първите машини от този тип,които се наричат просто – Model A.

Карлсън измисля опростенонаименованиеот гръцките думи „xeros“ -„сух“ и„graphos  „ – „пиша“ -ксерокс. И така в1959 година се появява напълно автоматичния модел такава машина Xerox914, а компания Haloid става Xerox Corporation.

Втората технологияса компютърните технологии. Постепенно става ясно,че материалната печатна форма може да бъде заменена с дигитална такава.
С други думи се създава ПЕЧАТБЕЗФОРМА. До 1993 година се печата основно със сухи тонери,когатоБени Ланда представя своята технология „Индиго” исухияттонер е заменен с течен.

Условията за печат при негоизглеждат така:

  • НЕОБХОДИМОТО условие за печат – мастилото да намокряотпечатванияматериал.
  • ДОСТАТЪЧНОТО условие за печат – мастилото да се закрепитрайновърху отпечатвания материал.

И дотук всичко е добре, но основниятнедостатък в дигиталния печат(или в печата без форма) са мастилата. Те саконвенционални,тоестподобни на тези, които се използват при печата с форма. Не садостатъчно трайни и в общи линии не осигуряват това качество на печат.Основно мастилата представляват най-различни течни системи от простиразтвори до най- различни сложни смеси и гелове. Освен това, намакроскопично равнище тези мастилени системи се подчиняват науравнението (условието) на Юнг, което показва доколко даденатамастилена система може да намокри отпечатваната повърхност.

Какво ще стане обаче, ако се изработи мастило на микроравнище?
Какво ще стане, ако все пак се използва, условно казано,най-универсалниятразтворител за мастилото?
На микроравнище или нано равнище уравнението (условието) на Юнг НЕ Е ВСИЛА! Там я няма обикновената сферична капка, която се описва приконвенционалните традиционни мастила. Без да влизаме в математическиподробности, но наноравнището се описва чрез достатъчно сложнонелинейно диференциално уравнение от втора степен – нареченообобщено уравнение на Юнг (няма сведения за решението му в научнаталитература). Ако можем да го сравним по-простичко: условно казано, задастане разбираемо за всеки ученик, учил физика всредното училище:

Законите на Нютон неважат намикроравнище заатома. За атома са в сила законите на квантовата механика. Ситуациятатук е подобна.
Най – универсалният разтворител в природата е водата. И сегавмного печатни технологии се използват водни мастила. Решението на Ландае нанографски мастила на водна основа!

В продължение на близо десет години той ги разработва в Реховот, Израелс екип от над 150 учени и инженери в условия на пълна секретност. Тезинанографски мастила са защитени със стотици патенти, които сапредставени едва сега, след обявяването на нанографската технология.Очевидно е, че теоретически и практически той се е справилс горепосочените проблеми, защото по заявленията на самияЛанда,може дасе печата върху почти всякаква повърхност със създаване на траенотпечатък.

inline_972_http://thedigitalprint.info/images/articles/Benny-Land.jpg

Всяка технология има определен път на внедряване. Тоест, минаватпонякога години, докато навлезе в производството. Май при Бени Ланда нее така, защото само към днешна дата /май 2012 година/, предиоткриването на DRUPA 2012, вече две компании са закупилилиценза за нанографската технология… А и защо Бени Ланда строи заводв Реховот? Едва ли само, за да поддържа своите земляци (Бени Ланда еполскиевреин, а Реховот е основан от полски евреи и сега в него живеят достадошли от Полша евреи). Всичко си върви по ясно предначертан план– доста добре съставен от Ланда.

Всяка технология си има предел. Очевидно е, че е дошъл пределът натехнологиите на печат с форма. Така или иначе, нещо по-ново от тях едвали може да се очаква. Докато за новата нанографска технология БениЛанда предрича ново развитие, макар и не в близко бъдеще…

Дотук беше историята и класификацията и обяснението на видовете печат.
Накъде ще върви печатът? Преимущества и недостатъци… Това е разговорза в бъдеще.

Автор: инж.Васил Станев
Вижте и първата част на материала „Какво епечатът?“

Име: инж. Васил Станев

Професионален опит: Инженер- технолог полиграфическо производство, т.е. полиграфист от старата школа, завършил полиграфия в Украйна. Създал първата матура по полиграфия в България, която се зачита за прием в специалност "Полиграфия" в ХТМУ София. Инж. Васил Станев преподава дълги години в Добрич, където и изучава два випуска по полиграфия

Настоящи занимания: Отскоро е назначен за преподавател в Националната професонална гимназия по полиграфия и фотография в София. Той допринесе най-много за онлайн речника в Printguide.info, който обогати с над 400 думи. Инж. Станев е наш автор и консултант по всички въпроси, свързани с офсетовия печат и довършителната обработка.

В свободното си време: Превежда руска и украинска поезия и сърфира в социалните мрежи.