Какво е печат? Част първа.

1767
Какво е печат? Част първа.
Spread the love

За печата, историята, Ашурбанипал, Тсай Лун, Йохан Гутенберг, АлоисЗененфелдер, Къкстон, Айра Рубел, Фокс Талбот, Карел Клич, Бени Ланда иза другите…
Какво е печат? За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнемхиляди години назад.

Човек е устроен така, че да възприема информацията дълго време внеподвижен, статичен вид. Как става това? Чрез печат. Но това не етолкова просто – и са минали хиляди години еволюция… И товасие така– картините с ловни сцени от испанската пещера отпреди 25хилядигодиниили пък тези от френската пещера Ласко отпреди 17 хиляди години, не сатолкова изкуство, колкото информация за тогавашния бит.

Древните шумери иегиптяни санаправили крачката напред и са създали писменност от знаци, която даотрази тяхната информация за света.
Ако обобщим накратко информацията, освен с изображения (картини) езапочнала да се предава и чрез условни съкращения знаци, тоест с писменост.И това се е предавало върху камък. Камъкът обаче е бил неудобен катоматериал за записване на информацията и затова при шумерите се епоявила глинената плочка, а при египтяните – папируса. Да, но една исъща информация трябвало да се предаде многократно до много хора.

inline_640_https://printguide.info/images//shumer.jpg
Снимка: Уикипедия

И ето че при шумерите сее появилпраобразът на съвременния печат…
Използвали са цилиндриотразлични материали, в това число медни и бронзови, в които е билвдълбаван текста и след това е бил пренасян върху суровата непеченаглинена плочка. Плочките се изпичат и изображенията с текста трайно сезакрепват върху материала от глина. Нещо повече, по-късно ще се появи ипървата библиотека от такива глинени плочки, създадена от асирийскияцар Ашурбанипал.Този цар едвали би бил запомнен, освен със своите тридесет и две годишни войни съссъседите си, ако не е създал библиотека от над 20 000 глинени плочки,която и днес е неизчерпаем (все още!)  източник на сведения задревнатанаука и история. Ашурбанипал обаче е владеел няколко езика, за разликаот другите неграмотни асирийски владетели допреди него, можеле дапишеи нещо много важно – имал е задълбочени знания по математика, физика иастрономия. Ако приемем съвременните мерки – Ашурбанипал ебиледин отучените в древността.

И ако преминем около хиляда години по-късно в Китай, ще видимзараждането на нещо ново…
Писменност в Китай есъществувала. Вначалото се е пишело върху коприна.И за първи път в историята на човечеството, там се е създал изкуственписмен материал – хартията. Китайският сановник Тсай Лун етози,чиетоиме е останало в историята и комуто се преписва създаването на лек,удобен материал за възпроизвеждане на информацията.

Хартията е станала това, което другите материали не са.
Камъкът етежък и неудобен,трябва да се обработи преди нанасяне на иформацията. Глинената плочкаслед като се пече може да се счупи в процеса на самото печене и впроцеса на използване. Освен това, не навсякъде има глина. Папирусът елек и удобен, но затова пък е разпространен само в Египет (днес тойпочти е изчезнал като растение в резултат на прекомерната му употреба).Пергаментът,изобретен в МалаАзия се прави от кожи на животни и е достатъчно скъп като материал.
 
Хартията:
– може да се произвежда навсякъде по света,
– е лека и удобна за писане,
– е по-евтина и от камъка, от глинената плочка, от папируса иотпергамента.

В Китай са осъзнавали този факт и технологията й на производство е биластрого засекретена. Все пак чрез арабите хартията като материалпрониква в Европа към X-XI век. И така да се каже, съвсем навреме…Минали са тежките и мрачни времена на Средновековието и към XIII-XIVвек в Западна Европа настъпва Реформацията, започват великитегеографски открития, машините започват да навлизат в бита на човека,светът се разширява пред неговите очи… Все повече хора се стремят даполучат все повече нови знания. Книгите, както и преди, се преписват наръка основно върху хартия и все по-малко върху пергамент. Католическатацърква, която ще осъди Джордано Бруно и Галилео Галилей, обаче никак нее против да се разпространява Библията, други религиозни творения итака наречените граматики на латински език на Донати. Латинският език еофициален и е въпрос на образованост тогава да се знае. Библията е налатински. Доста по-късно ще бъде преведена на езиците на народите отЗападна Европа. Преписвачите на тези текстове изнемогват. Всичко обачесе изпълнява на ръка…

Тогава се появява иреволюционнотооткритие на Йоханес Гутенберг – печатът.
И католическата църква го приема с широко отворени обятия. Тя не гоанатемосва, както Бруно и Галилей. Католическата църква в тези временае ръководещ фактор в Западна Европа. Тя  е основният клиент нановопоявилата се печатна индустрия. Печатът на Гутенберг е решилосновния й проблем – Библията и граматиките на Донати.Неслучайнотоваса и първите отпечатани от Гутенберг книги.

inline_855_https://printguide.info/images/430px-Gutenberg_bible_Old_Testament_Epistle_of_St_Jerome.jpg
Снимка: Уикипедия

Какво всъщност се еслучило в 1446година?Йоханес Гутенберг е по исторически данни с много добри познания въвфизиката, химията, оптиката и ювелирните занаяти. Това му е позволилода направи именно тази историческа крачка – преходът отръчнотозаписване на информацията (текста) към машинно (печатнамашина).Как ерешил това Гутенберг:
1. Създал е набор от подвижни букви на блокчета, отлети от олово–калай- антимонова сплав. Отделните букви се набират в текст и се правипечатна форма, която е твърда, достатъчно устойчива за да издържиопределен натиск. Печатащите елементи на буквите са разположенипо-високо от непечатащите.
2. Създал е мастило за печатната форма, което се нанася върхунеяи приопределен натиск се нанася и се закрепва трайно върху отпечатванияматериал.

Това, разбира се, са всеизвестни факти. И тук е добре да се върнем къмисторията преди Гутенберг. Известни са опитите за печат с отделниглинени букви (йероглифи)накитайците от IX век. Идеята обаче е била изоставена тъй като глиненитебукви са били чупливи и е трябвало да се създадат над 500 различни видазнаци (колкото са йероглифите в китайската писменност). Подобна идеяима и години по-късно в Корея – с букви (йероглифи), изработени отбронзови и медни сплави, но и тя не е получила разпространение.
inline_330_https://printguide.info/images/Gutenberg.jpg
Снимка: Уикипедия

Вярно е, че първата печатна книга е „Диамантенатасутра“ от 868 г. е отпечатана ксксилографски. Ксилографията(от гръцки „ксилос” – дърво) е възникналав Китай. Запечатна форма еслужила дървена дъска, в която са се изрязвали буквите (йероглифите) ивърху изпъкналата част на знаците се е нанасяло мастило и се е печаталопод натиск. Това обаче е бил дълъг и трудоемък процес, сравним сръчното написване.

Тук обаче е и голямата разлика между Гутенберг и всички други опити засъздаване на печат:
Той създава твърда печатна форма, която бързо може да се изработи (иднес изглежда просто невероятно как е създал сплавта за наборнитебукви. Тези сплави имат т.н. точка на ликвация и теорията за тях еразработена едва в XIX-XX век…) Печатното мастило еднакво добренамокря и формата и печатния материал (не трябва да се забравя, чеГутенберг е печатал своите първи работи и на хартия, но основно напергамент!)

Гутенберг, разбира се незнае зауравнението на Юнг (1804 г.) за условието за контакт на трите фази–твърда, течна и газообразна.
В същото време той блестящо се е справил – мастилото (течнатафаза)намокря печатната форма (твърдата фаза) в присъствието на въздуха(газообразната фаза) По същия начин мастилото (течната фаза) намокряпечатния материал, хартия или пергамент (твърдата фаза) в присъствиетона въздуха (газообразната фаза). За разлика от други автори смятам, ченай-голямата заслуга на Гутенберг е в решаването на:

НЕОБХОДИМОТО условие запечат –мастилото да намокря отпечатвания материал и формата.
Следващите две са вече достатъчниусловия за печат:
– да се създаде печатен натиск
– мастилото да се закрепи трайно върху отпечатвания материал.
inline_668_https://printguide.info/images/Gutenberg_presse.jpg

Тези задачи Гутенберг решава блестящо и гениално!  

Самото пренасяне на мастилото той решава с помощта на твърда печатнаформа (съставена от подвижни букви), която също се намокря отмастилото. След това идват и останалите му заслуги (според менкатопоследица) – изобретяването на подвижните букви и печатнатамашина засъздаване на натиск за печат.
Ще кажете – да, но и египтяните и китайците са имали мастила,скоитоедните са писали, а другите и писали и печатали. Да, така е, но не втакава степен, за да си позволят индустриално производство на книги.Освен това и като рецептура, свойства мастилата на Гутенбергсеотличават от техните – намокрят и се закрепват върху различнивидовеповърхности – метали (сплавта –олово-калай-антимон),пергамент, хартия.

Гутенберг създава ПЕЧАТ СФОРМА.

Автор: инж. Васил Станев

Очаквайте втората част наматериала: Видовете печат и същественитеразлики при печат с форма и без форма.

Име: инж. Васил Станев

Професионален опит: Инженер- технолог полиграфическо производство, т.е. полиграфист от старата школа, завършил полиграфия в Украйна. Създал първата матура по полиграфия в България, която се зачита за прием в специалност "Полиграфия" в ХТМУ София. Инж. Васил Станев преподава дълги години в Добрич, където и изучава два випуска по полиграфия

Настоящи занимания: Отскоро е назначен за преподавател в Националната професонална гимназия по полиграфия и фотография в София. Той допринесе най-много за онлайн речника в Printguide.info, който обогати с над 400 думи. Инж. Станев е наш автор и консултант по всички въпроси, свързани с офсетовия печат и довършителната обработка.

В свободното си време: Превежда руска и украинска поезия и сърфира в социалните мрежи.