Какво е печат? Част първа.

За печата, историята, Ашурбанипал, Тсай Лун, Йохан Гутенберг, Алоис Зененфелдер, Къкстон, Айра Рубел, Фокс Талбот, Карел Клич, Бени Ланда и за другите…
Какво е печат? За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем хиляди години назад.

Човек е устроен така, че да възприема информацията дълго време в неподвижен, статичен вид. Как става това? Чрез печат. Но това не е толкова просто – и са минали хиляди години еволюция… И това си е така – картините с ловни сцени от испанската пещера отпреди 25 хиляди години или пък тези от френската пещера Ласко отпреди 17 хиляди години, не са толкова изкуство, колкото информация за тогавашния бит.

Древните шумери и египтяни са направили крачката напред и са създали писменност от знаци, която да отрази тяхната информация за света.
Ако обобщим накратко информацията, освен с изображения (картини) е започнала да се предава и чрез условни съкращения знаци, тоест с писменост. И това се е предавало върху камък. Камъкът обаче е бил неудобен като материал за записване на информацията и затова при шумерите се е появила глинената плочка, а при египтяните – папируса. Да, но една и съща информация трябвало да се предаде многократно до много хора.

Снимка: Уикипедия

И ето че при шумерите се е появил праобразът на съвременния печат…
Използвали са цилиндри от различни материали, в това число медни и бронзови, в които е бил вдълбаван текста и след това е бил пренасян върху суровата непечена глинена плочка. Плочките се изпичат и изображенията с текста трайно се закрепват върху материала от глина. Нещо повече, по-късно ще се появи и първата библиотека от такива глинени плочки, създадена от асирийския цар Ашурбанипал. Този цар едва ли би бил запомнен, освен със своите тридесет и две годишни войни със съседите си, ако не е създал библиотека от над 20 000 глинени плочки, която и днес е неизчерпаем (все още!)  източник на сведения за древната наука и история. Ашурбанипал обаче е владеел няколко езика, за разлика от другите неграмотни асирийски владетели допреди него, можел е да пише и нещо много важно – имал е задълбочени знания по математика, физика и астрономия. Ако приемем съвременните мерки – Ашурбанипал е бил един от учените в древността.

И ако преминем около хиляда години по-късно в Китай, ще видим зараждането на нещо ново…
Писменност в Китай е съществувала. В началото се е пишело върху коприна. И за първи път в историята на човечеството, там се е създал изкуствен писмен материал – хартията. Китайският сановник Тсай Лун е този, чието име е останало в историята и комуто се преписва създаването на лек, удобен материал за възпроизвеждане на информацията.

Хартията е станала това, което другите материали не са.
Камъкът е тежък и неудобен, трябва да се обработи преди нанасяне на иформацията. Глинената плочка след като се пече може да се счупи в процеса на самото печене и в процеса на използване. Освен това, не навсякъде има глина. Папирусът е лек и удобен, но затова пък е разпространен само в Египет (днес той почти е изчезнал като растение в резултат на прекомерната му употреба). Пергаментът, изобретен в Мала Азия се прави от кожи на животни и е достатъчно скъп като материал.
 
Хартията:
– може да се произвежда навсякъде по света,
– е лека и удобна за писане,
– е по-евтина и от камъка, от глинената плочка, от папируса и от пергамента.

В Китай са осъзнавали този факт и технологията й на производство е била строго засекретена. Все пак чрез арабите хартията като материал прониква в Европа към X-XI век. И така да се каже, съвсем навреме… Минали са тежките и мрачни времена на Средновековието и към XIII-XIV век в Западна Европа настъпва Реформацията, започват великите географски открития, машините започват да навлизат в бита на човека, светът се разширява пред неговите очи… Все повече хора се стремят да получат все повече нови знания. Книгите, както и преди, се преписват на ръка основно върху хартия и все по-малко върху пергамент. Католическата църква, която ще осъди Джордано Бруно и Галилео Галилей, обаче никак не е против да се разпространява Библията, други религиозни творения и така наречените граматики на латински език на Донати. Латинският език е официален и е въпрос на образованост тогава да се знае. Библията е на латински. Доста по-късно ще бъде преведена на езиците на народите от Западна Европа. Преписвачите на тези текстове изнемогват. Всичко обаче се изпълнява на ръка…

Тогава се появява и революционното откритие на Йоханес Гутенберг – печатът.
И католическата църква го приема с широко отворени обятия. Тя не го анатемосва, както Бруно и Галилей. Католическата църква в тези времена е ръководещ фактор в Западна Европа. Тя  е основният клиент на новопоявилата се печатна индустрия. Печатът на Гутенберг е решил основния й проблем – Библията и граматиките на Донати. Неслучайно това са и първите отпечатани от Гутенберг книги.

Снимка: Уикипедия

Какво всъщност се е случило в 1446 година? Йоханес Гутенберг е по исторически данни с много добри познания във физиката, химията, оптиката и ювелирните занаяти. Това му е позволило да направи именно тази историческа крачка – преходът от ръчното записване на информацията (текста) към машинно (печатна машина). Как е решил това Гутенберг:
1. Създал е набор от подвижни букви на блокчета, отлети от олово – калай- антимонова сплав. Отделните букви се набират в текст и се прави печатна форма, която е твърда, достатъчно устойчива за да издържи определен натиск. Печатащите елементи на буквите са разположени по-високо от непечатащите.
2. Създал е мастило за печатната форма, което се нанася върху нея и при определен натиск се нанася и се закрепва трайно върху отпечатвания материал.

Това, разбира се, са всеизвестни факти. И тук е добре да се върнем към историята преди Гутенберг. Известни са опитите за печат с отделни глинени букви (йероглифи) на китайците от IX век. Идеята обаче е била изоставена тъй като глинените букви са били чупливи и е трябвало да се създадат над 500 различни вида знаци (колкото са йероглифите в китайската писменност). Подобна идея има и години по-късно в Корея – с букви (йероглифи), изработени от бронзови и медни сплави, но и тя не е получила разпространение.

Снимка: Уикипедия

Вярно е, че първата печатна книга е „Диамантената сутра“ от 868 г. е отпечатана ксксилографски. Ксилографията (от гръцки „ксилос” – дърво) е възникнала в Китай. За печатна форма е служила дървена дъска, в която са се изрязвали буквите (йероглифите) и върху изпъкналата част на знаците се е нанасяло мастило и се е печатало под натиск. Това обаче е бил дълъг и трудоемък процес, сравним с ръчното написване.

Тук обаче е и голямата разлика между Гутенберг и всички други опити за създаване на печат:
Той създава твърда печатна форма, която бързо може да се изработи (и днес изглежда просто невероятно как е създал сплавта за наборните букви. Тези сплави имат т.н. точка на ликвация и теорията за тях е разработена едва в XIX-XX век…) Печатното мастило еднакво добре намокря и формата и печатния материал (не трябва да се забравя, че Гутенберг е печатал своите първи работи и на хартия, но основно на пергамент!)

Гутенберг, разбира се не знае за уравнението на Юнг (1804 г.) за условието за контакт на трите фази – твърда, течна и газообразна.
В същото време той блестящо се е справил – мастилото (течната фаза) намокря печатната форма (твърдата фаза) в присъствието на въздуха (газообразната фаза) По същия начин мастилото (течната фаза) намокря печатния материал, хартия или пергамент (твърдата фаза) в присъствието на въздуха (газообразната фаза). За разлика от други автори смятам, че най-голямата заслуга на Гутенберг е в решаването на:

НЕОБХОДИМОТО условие за печат – мастилото да намокря отпечатвания материал и формата.
Следващите две са вече достатъчни условия за печат:
– да се създаде печатен натиск
– мастилото да се закрепи трайно върху отпечатвания материал.

Тези задачи Гутенберг решава блестящо и гениално!  

Самото пренасяне на мастилото той решава с помощта на твърда печатна форма (съставена от подвижни букви), която също се намокря от мастилото. След това идват и останалите му заслуги (според мен като последица) – изобретяването на подвижните букви и печатната машина за създаване на натиск за печат.
Ще кажете – да, но и египтяните и китайците са имали мастила, с които едните са писали, а другите и писали и печатали. Да, така е, но не в такава степен, за да си позволят индустриално производство на книги. Освен това и като рецептура, свойства мастилата на Гутенберг се отличават от техните – намокрят и се закрепват върху различни видове повърхности – метали (сплавта – олово-калай-антимон), пергамент, хартия.

Гутенберг създава ПЕЧАТ С ФОРМА.

Автор: инж. Васил Станев

Очаквайте втората част на материала: Видовете печат и съществените разлики при печат с форма и без форма.