Как печатът на книги може да е печеливш бизнес в България

570
Как печатът на книги може да е печеливш бизнес в България

Сега ще ви разкажа една история. Като всяка история тя си има начало, в което се описва нещо, което е било хубаво и което е работило дълго време без проблеми. Като всяко хубаво нещо обаче то става жертва на променените обстоятелства. И като всяка хубава история ще ви покажа как един модел, на който не се обръща много внимание, може да спаси цялата индустрия. Тази история е за печата на книги и неговото бъдеще.

Моделът на книгоиздаване е непроменен от много време насам

В България всяко издателство има нелека задача да избере с кои автори и заглавия да работи. Кои да се предлагат в е-формат, кои да са на хартиен носител. Как да бъдат промотирани, представени и как да се разпространяват.

Въпреки опасенията в индустрията, че eBooks ще завземат огромна част от пазара на книги, последните години се наблюдава точно обратното:

  • общият брой продадени книги почти не се променя
  • електронните издания регистрират до 10% годишен спад и са под 20% от всички книги
  • печатните книги засега си остават най-предпочитаният начин за четене.

От една страна, издателите заплащат авторските права за определен период от време или тираж, превод, редакции и др. От друга страна, трябва да инвестират и в отпечатването на хартиените книги.

Този разход не е малък, особено ако отчетем риска да се отпечатат повече бройки от това, което в крайна сметка се продаде. Решението дали тиража да е 100-200-300 или повече от 500 бройки не е никак лесно. Преди години, когато вариантите за печат бяха с конвенционални машини, рядко имаше тиражи под 500 бр., най-вече заради себестойността.

От момента, в който една книга бъде прибрана в склада, реално тя се превръща в разход за издателя. Разход, който с всеки ден намалява печалбата, изкарана от това заглавие, и намалява вероятността тази книга да бъде продадена.

Печатът на книги расте в световен мащаб, но в България се очертава като губещ бизнес

Всички забелязваме, че в световен мащаб има 2 тенденции при книгоиздаването:

  1. Едната е, че заглавията на книги нарастват за сметка на тиражите;
  2. Другата тенденция е, че броят на хартиените книги също нараства.

Благодарение на дигиталните решения за печат немалко печатници вече предлагат конкурентни цени за производство на книги дори и при късите тиражи.

Въпреки че новите технологии дават възможност на издателите да отпечатат 3 пъти по 100 бройки с минимален риск, на принципа „по-добре да остане, отколкото да не стигне“ (или ако отпечатаме 300, може да спечелим повече), в немалка част от случаите издателствата остават с книги, които трябва да приберат по складовете.

Един от проблемите е, че това са хартиени носители и след определен период на съхранение в склад вече нямат търговски вид. А за да е по-дълъг този период, поддръжката на склада с нереализирана продукция ще струва цяло състояние на издателя.

Повечето издателства са направили онлайн магазини, където разчитат да продадат на промоция именно тези застояли книги, рядко се случва да успеят да реализират цялата продукция.

Като добавим и нелоялното разпространение онлайн на сканирани книги, нещата не са винаги розови за издателите.

Това е наложило и порочната практика на изложения и панаири да предлагат суперпромоции. Но това не означава, че са спечелили, защото:

  1. ги продават на много ниска цена (плати 1- вземи 5), а тези 5 книги вече са генерирали и немалко разходи
  2. така намаляват продажбите на новите им заглавия, които вероятно ще бъдат продадени на следващия панаир на същия принцип.

В крайна сметка коричната цена би трябвало да покрие всички тези рискови пера и разходи, включително и немалките проценти за разпространителите. А ако остане печалба и за издателя, той ще има и ресурс да инвестира в „ядрото“ на бизнеса си – а именно нови заглавия.

Печатът при поискване е решението, с което можете да направите този бизнес отново печеливш

На снимката: Книжни тела, произведени с нисък клас довършително оборудване. Вижда се набраздяването на телата и разликите в размерите

книжни тела печат на книгиВсички тези проблеми са разрешени с модела за печат при поискване. Print on demand по същество позволява дадена книга или продукт да бъде отпечатан, след като клиентът е направил поръчката. Приложенията на този модел в издателската дейност на практика са неограничени.

Добрите практики за добре имплементиран модел за печат при поискване показват една невероятна система, от която и издателите, и авторите, и крайните потребители могат да печелят.

Представете си една онлайн платформа, която по същество е e-книжарница. В каталога на тази книжарница присъстват много от старите заглавия на немалък брой издателства.

Ако даден клиент иска да си закупи книга, издадена за последно преди 10 години, единственото, което трябва да направи, е да си я поръча. Зад тази платформа обаче стои един добре оборудван дигитален печатен център. В момента на поръчката тази книга се отпечатва в единична бройка и се изпраща към клиента.

Въпреки по-високата производствена себестойност в коричната цена има достатъчно печалба и за издателя поради липсата на комисиона на разпространителя (реално книгата не е седяла физически в някоя книжарница).

По този начин издателите имат потенциал да печелят пари от заглавия, които отдавна не са налични. Всеки издател, ползвайки инструментите за анализ на платформата, може изключително лесно при повишено търсене да прецени дали да не преиздаде дадено заглавие и в какъв тираж.

Платформата обаче предлага и друго – място, където нови и непознати автори могат да се самоиздават. Всеки „нов“ автор се е сблъсквал с проблема да издаде своята книга.

Издателствата все по-трудно се съгласяват да издават нови автори поради ограничените ресурси и високия риск авторът да не е „търсен”. Затова и повечето се стремят да работят със заглавия на познати и вече наложени автори.

Авторите от своя страна разбират този риск за издателя и се опитват да се самоиздават, да изградят сами своя имидж и аудитория и така да станат интересни за издателствата. Благодарение на социалните мрежи това вече е постижимо за авторите дори без чужда помощ, а платформата за печат при поискване позволява и с минимална инвестиция да се отпечатат и продават хартиени копия. Добрите платформи за печат при поискване дори предлагат и бюджетни пакети, които включват и маркетинг, реклама, възможност за представяне на книгата чрез видеоканали или на живо за тези самоиздатели, които могат да си го позволят.

А печатницата, която произвежда поръчаните книги, е реално дигитален център с висок клас печатно и довършително оборудване, което не само може да поеме и големи пикови натоварвания, но премахва и ограниченията. Възможността за печат в различни формати, различни медии и подходящите довършителни операции позволяват заглавията да бъдат отпечатани в избраните от авторите и издателите тираж, формат и вид.

“Това съм го чувал, в България не работи.” Моделът ли е сбъркан, или просто не се прави правилно?

Като управител на фирма, акредитиран партньор и вносител на световно призната техника за печат на книги в къси тиражи, през годините в България съм провеждал много разговори с много амбициозни предприемачи с добри идеи за адаптиране на този модел към нашия пазар. Разговорите са обхващали теми като съдействие за регистриране на ISBN, е-платформа, широка аудитория, печат при поискване, маркетинг инструменти, e-книги и т.н.

За съжаление броят на тези платформи е изключително малък поради факта, че те основно работят със самоиздаващите се автори. Малкото самоиздаващи се автори, съвкупно с ниската покупателна способност и ограничената аудитория, генерират ниски обеми от книги за производство. Ниското производство предполага инвестиции в по-ниски класове печатно и довършително оборудване, а то от своя страна води до по-висока себестойност, компромисно качество, ограничение във формати и типове медии, както и невъзможност за изпълнение на „сложни“ продукти (например подшити книги с твърди корици).

Порочната практика да се инвестира в най-евтиното оборудване и резултатът – по-високата себестойност и редица ограничения – не позволяват или поне слагат бариера на броя самоиздатели и тиражите на техните творби.

А за издателствата това са сериозни аргументи да не проявяват интерес да работят с дадена платформа. Освен високата себестойност и техническите ограничения често чувам и аргумента, че „могат да бъдат излъгани за броя продадени книги“. Последното е лесно решимо с използването на сериозни платформи, които предлагат сигурност на поръчките, плащанията и отчетите – все пак се правят и онлайн плащания през тях.

 

печат на книги 6000 листа

На снимката: Печат на книги. 6000 листа, отпечатани с подходящо оборудване от висок клас, подредени до същите 6000 листа, отпечатани с нисък клас машини. Вълнообразната деформация и недобрата подредба на медията не позволяват и качествени довършителни процеси за постигане на красив/продаваем краен продукт.

 

Друго често срещано разсъждение е „защо да изкарваме по левче от стара книга, като ако я преиздадем в тираж 500, ще изкараме по 2 лв.“. Не знам дали има издателство в БГ, което има ресурса да си ретиражира всичките заглавия в тиражи по 300 или 500 бр., но и да има – защо да затваря пари в рискова и капризна за съхранение стока?

Всички тези трудности пречат на реализирането на добър бизнес модел.

  • Нямаме платформа, която да е за самоиздатели и да е с широка аудитория;
  • Нямаме и е-книжарница, която да използва PoD и така издателствата да печелят от стари заглавия и да реализират застояла продукция;
  • Без каталозите на издателствата няма откъде да има обем за печат и инвестицията във високи класове производствено оборудване е необоснована;
  • С технологичните ограничения и високата себестойност при по-ниските класове машини няма как се задоволят очакванията на издателите, нито как да стане по-достъпна услугата и за самоиздателите.

Не са малко примерите с онлайн платформи и издателства, които са инвестирали в нисък клас оборудване. При всичките обаче са налице едни и същи ограничения висока себестойност заради медиите и форматите, които могат да използват компромисното качество поради недостатъците на довършителното оборудване.

Истинският модел за печат при поискване носи реални печалби, дългосрочен бизнес и е базиран на правилните технологии

За да се излезе от порочната практика и издателствата, платформите и обслужващите ги печатни центрове да печелят на нашия сравнително малък и ограничен пазар, фокусът трябва да е върху съчетаването на всичките възможности в една платформа/система.

Добрите практики показват, че успешната реализация на модел за печат при поискване трябва да съчетава всичките възможности в една платформа. Място, в което:

  1. се събират самоиздатели, които сами могат да си „създадат“, „издадат“ и дори отпечатат и продават книги;
  2. има функционалност на книжарница, която предлага и изчерпани от пазара заглавия на различни издателства.

Този модел позволява на всички страни да получат бизнес „потенциал“. Наличието на стари заглавия с възможност за поръчка създава една многократно по-голяма аудитория от сегментирани потребители – читатели на книги. Тази аудитория е ключова за самоиздателите, тъй като едно добро ревю на тяхна творба, промотирано през платформата, би повишило интереса към труда им. Което от своя страна би оправдало същия да си закупи и някой от предлаганите пакети за промотиране на дадена книга.

За издателствата основният момент е, че могат да печелят пари от каталозите си със стари заглавия, без да инвестират абсолютно нищо. И ще могат да следят с реални показатели кои заглавия и кои автори са все още търсени и дали да не бъдат преиздадени. А тези издателства, с наистина големи каталози, дори могат да си позволят да инвестират сами в производствено оборудване и онлайн платформа за поръчки и да си отпечатват книгите при поискване, както и новите заглавия при тиражи до около 500 бр.

Доставчикът на услугите получава една стабилна платформа, можеща да отговори на голям брой търсения.

  1. Може да предложи наистина стойностни услуги за промотиране и реклама и да увеличава постоянно клиентите си, както и тези на самите издателства.
  2. Дори и да не успява да натовари напълно техниката, винаги може да предложи на своите клиенти издателства и услугата за печат на къси тиражи. Все пак пресечната точка на себестойността при печат на книги с дигитално или конвенционално оборудване е около 500 бр. тираж.
  3. Като допълнение може да предлага издания, за които вече не се заплащат авторски права. Този модел реално генерира една огромна база от заглавия, които могат да бъдат отпечатани при поискване. Големият обем от печатни задания обосновава и инвестицията в дигитален център с висок клас печатно и довършително оборудване.

Моят съвет е за тези, които се ориентират към ниските нива на инвестиции, да направят сравнителна сметка дали няма да им е по-изгодно и по-лесно да договорят добри условия с дадена печатница, притежаваща висок клас машини за къси тиражи, отколкото да инвестират 60-80 хил. лева в машини, които за експлоатационния им живот от около 5 години и относителното качество на продукцията е малко вероятно да се изплатят.

Сметките показват, че ако успеете да правите м/у 300 до 500 качествени книги на ден, не само че инвестицията във висок клас машини ще се изплати за по-малко от 5 години, но дори ще можете да изкарвате и над 10 000 лева месечно дори с всички допълнителни разходи. А тази бройка книги е много лесно постижима при модела за печат при поискване – просто нямате никакви ограничения и реализирате печалба от места, до които в момента нямате достъп – старите заглавия и малките автори. И да не пропусна факта – високият клас оборудване има значително по-дълъг от 5 години живот.

Най-лесното, което можете да направите, е да се свържете с нас и да проведем един напълно неангажиращ разговор, в който сами да прецените възможностите на този модел в реалния бизнес. Като добавим и реални числа и анализ на възможностите за генериране на приходи, ще се убедите сами, че подобна инвестиция не се определя с въпроса “дали”, а с въпроса “кога“. И след това този бранш ще може отново да заживее щастливо и така до края на света.

За „Саванто“
„Саванто” АД е специализиран доставчик на работещи модели в областта на дигиталния печат на книги, адаптирани за българския пазар и базирани на марките Canon и Oce Technologies. Нашият фокус е в изграждането на печеливши и устойчиви печатни системи, които да генерират реални печалби и оперативни спестявания на своите собственици.

www.savanto.com

Автор: Иван Шарков
Изпълнителен директор на „Саванто“ АД

Вижте още:

Фирми предлагащи печат на книги в България.

Още резултати за печат на книги в Printguide.

Интернет портал за печатни технологии.