Стандарти и полиграфия – Първа част

Преди да се стигне до това, какво значение имат за полиграфическата и печатна индустрия стандартите, трябва да се отговори на няколко въпроса:
Какво е това стандарт? Кой се занимава със стандартите?

Стандарт – документ, установяващ изискванията, спецификациите, ръководните принципи или характеристики, в съответствие на които могат да се използват материалите, продуктите, процесите и услугите, които са подходящи за тези цели.

В световен мащаб съществува организация, която се занимава със стандартите и това е ISO. История на ISO започва през 1946 година, когато делегати от 25 държави се срещат в Института на гражданските инженери в Лондон и приемат решението за създаването на нова международна организация с цел “ съдействие на международната координация и унификация на промишлените стандарти“. От февруари 1947 година започва и официалната дейност на ISO Международна организация по стандартизация (на английски International Organization for Standardization) Оттогава досега от ISO са публикувани над 19500 стандарта, обхващи почти всички аспекти на технологиите и производството. Към днешна дата членове на ISO са представители на 163 страни. В структурата на организацията има 3368 технически органи, които се занимават с разработка на стандартите, а 151 човека работят в Централния секретариат на ISO в Женева, Швейцария.

Какви преимущества има в международните стандарти ISO? Международните стандарти ISO гарантират, че продуктите и услугите са безопасни, надеждни и качествени. За бизнеса те са стратегически инструменти за намаляване на разходите, чрез минимизация на отпадъците и на грешките при производството. В същото време водят до увеличаване на производителността. Стандартите ISO могат да помогнат на компаниите да получат достъп до нови пазари, осигуряват равни условия за развиващите се страни и дават възможност за свободната и справедлива международна търговия.

Стандартите ISO се разработват от група експерти, в рамките на техническия комитет за дадената област от промишлеността. Когато се установи необходимост от установяване на стандарт за материал, продукт, процес или услуга, то експертите се срещат и изработват проект. Този проект се разпраща до страните членове на техническия комитет, обсъжда се и когато се постигне консенсус проектът става стандарт.

ISO разработва следните типове документи:
– стандарти ISO Standards
– общодостъпни технически изисквания ISO/PAS
– технически изисквания ISO/TS
– технически отчети ISO/TR
– договорености от международен семинар ISO/IWA
– ръководства ISO Guides

Каква е ползата от участието в разработката на стандартите? Една от силните страни на стандартите ISO е тази, че те се създават от хората, на които тези стандарти са необходими. Стандартите дават значителни преимущества на конкретния бизнес:
– получаване на предварителен достъп до информация, която може да формира пазара за в бъдеще.
– предоставяне на компаниите право на глас при разработка на стандартите.
– помагат да се съхрани достъпа до пазарите.
– участвайки в този процес могат да се решат конкретните нужди на вашето производство.

Какво е положението със международните стандарти в полиграфическия бранш в България?
България не е член на техническия комитет в областта на полиграфията, за разлика например от една Румъния. За да се придобие пълна представа кой участва активно и като наблюдател в международния технически комитет по полиграфия, ето и пълния списък на страните участници и страните наблюдатели в ISO/TC 130 – Технология на полиграфията.

В скобите е дадено името на националната организация по стандартизация на съответната държава:
Страни участници – 29, а именно – АВСТРАЛИЯ (SA), АВСТРИЯ (ASI), БЕЛГИЯ (NBN), БРАЗИЛИЯ (ABNT), ВЕЛИКОБРИТАНИЯ (BSI), ГЕРМАНИЯ (DIN), ДАНИЯ (DS), ИЗРАЕЛ (SII), ИНДОНЕЗИЯ (BSN), ИРЛАНДИЯ (NSAI), ИСПАНИЯ (AENOR), ИТАЛИЯ (UNI), КЕНИЯ (KEBS), КИТАЙ (SAC), КОРЕЯ, РЕПУБЛИКА (KATS), ХОЛАНДИЯ (NEN), НОРВЕГИЯ (SN), ПАКИСТАН (PSQCA), ПОРТУГАЛИЯ (IPQ), РУСИЯ (GOST R), РУМЪНИЯ (ASRO), САЩ (ANSI), ТАИЛАНД (TISI), УКРАЙНА (DSSU), ФИНЛАНДИЯ (SFS), ФРАНЦИЯ (AFNOR), ШВЕЙЦАРИЯ (SNV), ШВЕЦИЯ (SIS) и ЯПОНИЯ (JISC)

Страни-наблюдатели – общо 17 а именно АРЖЕНТИНА ( IRAM ), УНГАРИЯ (MSZT), ХОНКОНГ, КИТАЙ (ITCHKSAR) (Correspondent member), ЕГИПЕТ (EOS), ИНДИЯ (BIS), КИПЪР (CYS), КОРЕЯ, КНДР (CSK), КУБА (NC), МАЛАЙЗИЯ (DSM), МОНГОЛИЯ (MASM), ПОЛША (PKN), СЪРБИЯ (ISS), ТУНИС (INNORPI), ТУРЦИЯ (TSE), ХЪРВАТИЯ (HZN), ЧЕХИЯ (UNMZ) и ЕСТОНИЯ (EVS) .

Настоящата статия има за цел да направи опознавателен обзор на стандартите в полиграфията. Самите международните стандарти се класифицират с помощта на МКС (Международен класификатор на стандартите), което представлява средство за класификация по отраслев признак или с помощта на ТК (технически комитети). Съгласно МКС полиграфията попада в 37.100: Технология на полиграфията, а според техническите комитети в ТК-130 (ТС – 130).

Тук ще разгледам стандартите в полиграфията, които са по МКС. Условно, тези стандарти са разделени на четири големи групи:
37.100.01 Технология на полиграфията (общ раздел)

37.100.10 Оборудване за репродуциране (възпроизвеждане)

37.100.20 Материали за графическа техника

37.100.99 Технология на полиграфия (други аспекти)

Към тези групи се присъединява и една голяма група от производството на печатните мастила, въпреки че е от друг отрасъл, също се съгласува с техническия комитет по полиграфия ТК-130 (ТС – 130) а именно 87.080: Печатни мастила
37.100.01: Технология на полиграфията (общ раздел) включва:

IWA 3:2005 – договореност от международен семинар. Безопасност на изображението. Намаляване на степента на нежелателни биомедицински въздействия, предизвикани от визуалната последователност на изображенията.

ISO 3664:2009 – стандарт. Технология на полиграфията и фотографията. Условия за контрол на изображението.

ISO 5776:1983 – стандарт. Технология на полиграфията. Коректурни знаци за текст

ISO 12218:1997–стандарт. Технология на полиграфията. Управление на процесите. Изготвяне на офсетови печатни форми.

ISO 12637-1:2006 – стандарт. Технология на полиграфията. Речник. Част 1. Основни термини

ISO 12637-2:2008 – стандарт. Технология на полиграфията. Речник. Част 2. Термини за допечатните процеси

ISO 12637-3:2009 – стандарт. Технология на полиграфията. Речник. Част 3. Термини за печата

ISO 12637-4:2008 – стандарт. Технология на полиграфията. Речник. Част 4. Термини за довършителните процеси

ISO 12645:1998 – стандарт. Технология на полиграфията. Управление на процеса. Атестирани стандартни образци за калибриране на непрозрачния участък за денситометри измерващи преминаващ светлинен лъч

ISO 12646:2008 – стандарт. Технология на полиграфията. Дисплеи за получаване на пробни цветни изображения. Характеристики и условия за контрол.

ISO 12646:2008/Amd 1:2010 – стандарт поправка. Технология на полиграфията. Дисплеи за получаване на пробни цветни изображения. Характеристики и условия за контрол.

Изменение 1
ISO 12647-1:2004 – стандарт Технология на полиграфията. Управление на технологичния процес по изготвянето на растерови цветоотделки, пробни и тиражни отпечатъци. Част 1. Параметри и методи на измерване

ISO 12647-2:2004 – стандарт Технология на полиграфията. Управление на технологичния процес по изготвянето на растерови цветоотделки, пробни и тиражни отпечатъци. Част 2. Процеси на офсетов печат

ISO 12647-2:2004/Amd 1:2007 – стандарт поправка Технология на полиграфията. Управление на технологичния процес по изготвянето на растерови цветоотделки, пробни и тиражни отпечатъци. Част 2. Процеси на офсетов печат. Изменение 1

ISO 12647-3:2005 – стандарт Технология на полиграфията. Управление на технологичния процес по изготвянето на растерови цветоотделки, пробни и тиражни отпечатъци.
Част 3. Закрепващ се при охлаждане офсетов печат върху вестникарска хартия

ISO 12647-4:2005 – стандарт Технология на полиграфията. Управление на технологичния процес по изготвянето на растерови цветоотделки, пробни и тиражни отпечатъци. Част 4. Дълбок печат.

ISO 12647-5:2001 – стандарт Технология на полиграфията. Управление на технологичния процес по изготвянето на растерови цветоотделки, пробни и тиражни отпечатъци. Част 5. Ситопечат.

ISO 12647-6:2012 – стандарт Технология на полиграфията. Управление на технологичния процес по изготвянето на растерови цветоотделки, пробни и тиражни отпечатъци.
Част 6. Флексография /Флексопечат/

ISO 12647-7:2007 – стандарт Технология на полиграфията. Управление на технологичния процес по изготвянето на растерови цветоотделки, пробни и тиражни отпечатъци.
Част 7. Получаване на пробни отпечатъци непосредствено по цифрови данни

ISO 12647-8:2012 – стандарт Технология на полиграфията. Управление на технологичния процес по изготвяне на растерови цветоотделки, пробни и тиражни отпечатъци. Част 8. Валидиращ печат, работещ непосредствено от цифрови данни

ISO/TR 12705:2011 – технически отчет Графически технологии. Методи на лабораторни анализи за химическия „призрак“ в литографията

ISO 13655:2009 – стандарт Технология на полиграфията. Измерване на спектралните характеристики и изчисляване на колориметрическите характеристики за графически художествени изображения

ISO 14298:2013 – стандарт Graphic technology – Management of security printing processes

ISO/TR 14672:2000 – технически отчет Технология на полиграфията. Статистика на естествените изображения SCID, определени в стандарта ИСО 12640

ISO 15790:2004 – стандарт Технология на графическите изображения и фотография. Атестирани стандартни образци за измерване на отразяване и пропускане на светлината. Използвани документация и процедури, включително и определяне на общата стандартна грешка

ISO/TR 15847:2008 – технически отчет Полиграфия. Графически символи за печатните системи, включително и вспомогателното оборудване

ISO/TR 16066:2003 – технически отчет Технология на полиграфията. База от данни за стандартния цветови спектър на обекта, служещ за оценка на репродуцирането на цветни оригинали (SOCS)

ISO 22028-1:2004/Cor 1:2007 Фотография и графика. Разширено цветово кодиране за цифрово запаметяване на изображенията, тяхното манипулиране и обмен. Част 1. Архитектура и изисквания. Техническа поправка 1

ISO 22028-2:2013 – стандарт Photography and graphic technology – Extended colour encodings for digital image storage, manipulation and interchange – Part 2: Reference output medium metric RGB colour image encoding (ROMM RGB)

ISO/TS 22028-3:2012 – техническо изискване Фотография и графика. Разширено цветово кодиране за цифрово запаметяване на изображенията, тяхното манипулиране и обмен. Част 3. Цветово кодиране на изображението на опорния входен сигнал RGB

ISO/TS 22028-4:2012 – техническо изискване Фотография и графика. Разширено цветово кодиране за цифрово запаметяване на изображенията, тяхното манипулиране и обмен. Част 4. Европейска инициатива по цветово кодиране на изображението RGB eciRGB (2008)

В тази част от документите не давам превод на наименованията на част от тях. Стандартите и другите документи се издават на един, два, три или четири езика – английски, френски, руски и немски. За да бъде и съответно преводът точен би следвало много коректно да бъдат прочетени и разгледани. В руските оригинали има определени разлики. Употребява се и терминът „Технология полиграфии” и терминът „ Графические технологии” При английския вариант се употребява терминът Graphic technology.

Добре е да се обърне особено внимание на две групи стандарти ISO 12637 и ISO 12647.
В първата група стандарти ISO 12637 са описани термините употребявани в полиграфията въобще. Става въпрос за професионалния език, на който трябва да се разговаря при контактите в печатния и полиграфическия бранш. Втората група стандарти ISO 12647 е също така много важна, защото регулира взаимоотношенията между КЛИЕНТ (или РЕКЛАМНА ФИРМА) и ПЕЧАТНИЦА. Там съсвсем ясно са описани условията, на които трябва да отговарят печатните продукти и услуги.

Във втората част ще бъдат разгледани и останалите области от стандартите в полиграфията.

Написа: инж. Васил Станев