Цифровият печат на drupa 2012 – Част I

1807
Цифровият печат на drupa 2012 – Част I
Spread the love

Поглеждайкиназад към успешното изложение drupa,могат да се видят ред новости и вконвенционалния, и в цифровия печат,които, както се надявам, са свързани собщия успех на мероприятието. Безсъмнение, цифровият печат беше в центърана вниманието, а офсетът, от гледна точкана общото внимание, явно премина назаден план. Обаче, аз съм сигурен, че акосе погледне на drupa 2012 от гледна точка наобема на сключените договори, то часттана офсета ще се окаже далече по-голяма.Преминавайки през период на очакване,компаниите днес разглеждат инвестициитев ново оборудване като необходимост,която може да им помогне да поддържатсвоята конкурентоспособност на пазара.

Вцифровияпечат се проявиха редица различнитенденции.

Широкоразпространените листови печатни машиниизползващи сух / твърд/ тонер вечедостигнаха пределното ниво за тазитехнология и техния прогрес видимо сезабави. Видяхме редица усъвършенстванияпо отношение на скоростта – XeroxiGen 150, Konica Minolta bizhubPRESS C1100 -но е възможно производителите на тезимашин вече да са се доближили до пределана скоростта, която може да осигуридадената технология. В бъдеще вероятноще видим повече различни функции(например по-дълъг формат на листа, както при XeroxiGen4 EXP и Kodak Nexpress),а същотака и допълнителни функции подобно надопълнитени печатни модули, както приKodakNexpress.

Печатнитемашини, използващи електрофотографскататехнология с течен тонер са се развилинапред както по отношение на скорост,така и по отношение на функционалносттаси. Доказателство за това е новатаплатформа на HP Indigo Series 3и създадените на нейна основа новимодели HPIndigo 10000, 20000 и 30000с ширина на печата 75см. Да се създадемашина с такава ширина на печата епо-лесно, използвайки технология с течентонер, отколкото със сух. Допълнителнаташирина позволява да се печата на листиголям формат, а това повишавапроизводителността и осигурява по-голямагъвкавост при изпълнение на поръчкитеза печат. Създават се възможности дасе използват ролни машини на пазара нагъвкавите опаковки, отправяйки по тозиначин предизвикателство към флексопечата,а също и на пазара на картонени кутии.

inline_916_http://gallery.printguide.info/image.php?id=227&file=20120508_133532.jpg

Всектора на оборудването с течен тонервидяхме три нови разработки, коитоизвеждат електрофотографската технологияв нова светлина, където се съчетавависокото качество на течния тонер съсскоростта на струйния печат. В тезиразработки се прилага съвсем другподход, различаващ се от машините на HP Indigo,койтопотенциално дава повишаение на скоросттадо 400%. Става дума за машините, анонсираниот компаниите Océ,Miyakoshi/Ryobiи Xeikon.

Появихасе редица нови високоскоростни ролниструйни машини и те са вече сериознаконкуренция на успешно действащотодосега печатно оборудване на пазара.Такива са KBARotajet 76, KomoriImpremia IW20, Founder EagleJet P5200и FujifilmJet Press W.Възможно е да е имало и други, но не съмги видял. В изброените машини сеизползват печатащи глави Kyoceraили Panasonic.Ноот всички разработени модели е възможнода се поръчат само машините Founderи Fujifilm.Последната много прилича модели OcéJetStream, което впрочем еобяснимо – всичките те идват от Miyakoshi.

Появатана пазара на машини с формат В2 бепредсказано на предишната drupa,където бяха представени машинитеFujifilmJetPress 720,DainipponScreen Truepress JetSX и JadasonQPress. Сега вече те могат дасе поръчват, за разлика от другитеразработки от аналогичен клас, представенина drupa 2012. Смятам, че голяма част оттези разработки ще бъдат пуснати запродажба след изложбата IPEXпрез 2014г.

От гледна точка на формата В2 най-добре развита от цифровитемашиние HPIndigo 10000,за която вече разказах. Конкуренцияй прави разработката на Miyakoshi/Ryobi,която спечели моята награда за най-лошапрезентация и демонстрация на drupa2012.

Ето и някои други модели машини В2 формат:

  • Komori Impremia IS29,направена на основа на печатната машина
  • Komoriс печатащи глави Konica Minolta(представи се също и като печатна машина KonicaMinolta KM-1);
  • DelphaxElan с печатащи глави Memjet; MGIAlphajet B2 (никъде ненамерих информация за това, каква технология се използва в тази машинаи нито веднъж не видях как тя работи);
  • печатната машина Fujifilm Jet Press Fза производство на картонени кутии, която използа същите печатащи глави DimatixSamba, каквито са при Jetpress 720.Според мен, голяма част от тези модели изглеждат като офсетови машини,но печатащи с помощта на струйни глави. В голямата си част не имдостига функционалността, присъща на цифровия печат и в частност надвустранния печат за дообработка в довършителна линия и възможността за работа с няколко източници за подаване на хартия. По тазипричина ще им се наложи да се конкурират с последните много ефективниофсетови машини формата В2 като HeidelbergSM75 Anicolor.

Цифровиятпечат в производството на картоненикутии. Тозипазар е „основан“ на drupa2008 от компаниитеXeroxи StoraEnso. Съвместноторешение относително успешносе изполва за производство на продукцияв определени ниши от пазара. През тази година на drupaедва ли не всеки производител на печатнооборудване побърза да се присъединикъм набиращия скорост тренд под названието“цифров печат върху опаковки“.Такива компании като HPIndigo, Fujifilm,Landa,Screenи някои другипредставиха цифровипечатни машини (преимуществено с форматВ2), разработени специално за печат наопаковки.

inline_106_https://printguide.info/images/Landa_drupa2012_b.jpg

Центърна вниманието на drupa 2012без съмнение стана компанията Landa,представила иновационната технологияна нанографическия печат. Стратегиятана нейния ръководител е насочена къмсключване на партньорски договори сключови производители на офсетовооборудване, което напомня ситуацията като да пуснеш лисицата вкокошарника.Технологията на Бени Ланда хвърляръкавицата на офсета от гледна точкана качеството и разходите. Ландасе еприцелил и в пазара на тиражи от 10 000листа и повече, което е характерно заголяма част от офсетовите печатници.Презентацията на листови и ролнимашини Landaбеше поразителна, а две от машинитедействително печатаха с добро качество.Интересно да се знае как Ландаи неговиятекип са се справили с това, което нитоедна друга компания не е могла да направив струйния печат – да отстрани водатаот мастилата, преди те да попаднат върхуотпечатвания материал. За тази цел сеизползват същите идеи, които първоначалноса разработени в Indigo:мастилата отначало се нанасят на нагрятоплатно, от което мастиленият слой сепредава върху отпечатвания материал.Разликата е в това, че Ланда използвавода в качеството на носител на оцветителя,а не летливи масла, както при HPIndigo.

Голямачаст от това, което видяхме, бе предварителнадемонстрация на техника, която ще сепояви на пазара в близките две години.Може да се каже, че drupa 2012,организирана от MesseDüsseldorf, стана прекрасенповод да се осведоми света, защо трябвада посети IPEXв Лондон в 2014 г. и там да могат да се видяттези нови разработки вече в продажба.

Какво мисляза всички тези нови разработки? Как щесе прилагат и ще отнемат ли тази частот обема печат на традиционния офсет, както предсказваБенни Ланда? Ще стане ли нанографиятана Ланда в бъдещето основна технологияили ще има нещо друго? Или за всички щесе намери място? Моите мисли за това щебъдат изложени във втората част настатията.

Автор: AndrewTribute
Превод от руски инж.Васил Станев
Източник: www.printdaily.ru

Име: инж. Васил Станев

Професионален опит: Инженер- технолог полиграфическо производство, т.е. полиграфист от старата школа, завършил полиграфия в Украйна. Създал първата матура по полиграфия в България, която се зачита за прием в специалност "Полиграфия" в ХТМУ София. Инж. Васил Станев преподава дълги години в Добрич, където и изучава два випуска по полиграфия

Настоящи занимания: Отскоро е назначен за преподавател в Националната професонална гимназия по полиграфия и фотография в София. Той допринесе най-много за онлайн речника в Printguide.info, който обогати с над 400 думи. Инж. Станев е наш автор и консултант по всички въпроси, свързани с офсетовия печат и довършителната обработка.

В свободното си време: Превежда руска и украинска поезия и сърфира в социалните мрежи.