Поглеждайки назад към успешното изложение drupa, могат да се видят ред новости и в конвенционалния, и в цифровия печат, които, както се надявам, са свързани с общия успех на мероприятието. Без съмнение, цифровият печат беше в центъра на вниманието, а офсетът, от гледна точка на общото внимание, явно премина на заден план. Обаче, аз съм сигурен, че ако се погледне на drupa 2012 от гледна точка на обема на сключените договори, то частта на офсета ще се окаже далече по-голяма. Преминавайки през период на очакване, компаниите днес разглеждат инвестициите в ново оборудване като необходимост, която може да им помогне да поддържат своята конкурентоспособност на пазара.
В цифровия печат се проявиха редица различни тенденции.
Широко разпространените листови печатни машини използващи сух / твърд/ тонер вече достигнаха пределното ниво за тази технология и техния прогрес видимо се забави. Видяхме редица усъвършенствания по отношение на скоростта – Xerox iGen 150, Konica Minolta bizhub PRESS C1100 – но е възможно производителите на тези машин вече да са се доближили до предела на скоростта, която може да осигури дадената технология. В бъдеще вероятно ще видим повече различни функции (например по-дълъг формат на листа, както при Xerox iGen4 EXP и Kodak Nexpress), а също така и допълнителни функции подобно на допълнитени печатни модули, както при Kodak Nexpress.
Печатните машини, използващи електрофотографската технология с течен тонер са се развили напред както по отношение на скорост, така и по отношение на функционалността си. Доказателство за това е новата платформа на HP Indigo Series 3 и създадените на нейна основа нови модели HP Indigo 10000, 20000 и 30000 с ширина на печата 75см. Да се създаде машина с такава ширина на печата е по-лесно, използвайки технология с течен тонер, отколкото със сух. Допълнителната ширина позволява да се печата на листи голям формат, а това повишава производителността и осигурява по-голяма гъвкавост при изпълнение на поръчките за печат. Създават се възможности да се използват ролни машини на пазара на гъвкавите опаковки, отправяйки по този начин предизвикателство към флексопечата, а също и на пазара на картонени кутии.
В сектора на оборудването с течен тонер видяхме три нови разработки, които извеждат електрофотографската технология в нова светлина, където се съчетава високото качество на течния тонер със скоростта на струйния печат. В тези разработки се прилага съвсем друг подход, различаващ се от машините на HP Indigo, който потенциално дава повишаение на скоростта до 400%. Става дума за машините, анонсирани от компаниите Océ, Miyakoshi/Ryobi и Xeikon.
Появиха се редица нови високоскоростни ролни струйни машини и те са вече сериозна конкуренция на успешно действащото досега печатно оборудване на пазара. Такива са KBA Rotajet 76, Komori Impremia IW20, Founder EagleJet P5200 и Fujifilm Jet Press W. Възможно е да е имало и други, но не съм ги видял. В изброените машини се използват печатащи глави Kyocera или Panasonic. Но от всички разработени модели е възможно да се поръчат само машините Founder и Fujifilm. Последната много прилича модели Océ JetStream, което впрочем е обяснимо – всичките те идват от Miyakoshi.
Появата на пазара на машини с формат В2 бе предсказано на предишната drupa, където бяха представени машините Fujifilm JetPress 720, Dainippon Screen Truepress JetSX и Jadason QPress. Сега вече те могат да се поръчват, за разлика от другите разработки от аналогичен клас, представени на drupa 2012. Смятам, че голяма част от тези разработки ще бъдат пуснати за продажба след изложбата IPEX през 2014г.
От гледна точка на формата В2 най-добре развита от цифровите машини е HP Indigo 10000, за която вече разказах. Конкуренция й прави разработката на Miyakoshi/Ryobi, която спечели моята награда за най-лоша презентация и демонстрация на drupa 2012.
Ето и някои други модели машини В2 формат:
- Komori Impremia IS29, направена на основа на печатната машина
- Komori с печатащи глави Konica Minolta (представи се също и като печатна машина Konica Minolta KM-1);
- Delphax Elan с печатащи глави Memjet; MGI Alphajet B2 (никъде не намерих информация за това, каква технология се използва в тази машина и нито веднъж не видях как тя работи);
- печатната машина Fujifilm Jet Press F за производство на картонени кутии, която използа същите печатащи глави Dimatix Samba, каквито са при Jetpress 720. Според мен, голяма част от тези модели изглеждат като офсетови машини, но печатащи с помощта на струйни глави. В голямата си част не им достига функционалността, присъща на цифровия печат и в частност на двустранния печат за дообработка в довършителна линия и възможността за работа с няколко източници за подаване на хартия. По тази причина ще им се наложи да се конкурират с последните много ефективни офсетови машини формата В2 като Heidelberg SM75 Anicolor.
Цифровият печат в производството на картонени кутии. Този пазар е „основан“ на drupa 2008 от компаниите Xerox и Stora Enso. Съвместното решение относително успешно се изполва за производство на продукция в определени ниши от пазара. През тази година на drupa едва ли не всеки производител на печатно оборудване побърза да се присъедини към набиращия скорост тренд под названието „цифров печат върху опаковки“. Такива компании като HP Indigo, Fujifilm, Landa, Screen и някои други представиха цифрови печатни машини (преимуществено с формат В2), разработени специално за печат на опаковки.
Център на вниманието на drupa 2012 без съмнение стана компанията Landa, представила иновационната технология на нанографическия печат. Стратегията на нейния ръководител е насочена към сключване на партньорски договори с ключови производители на офсетово оборудване, което напомня ситуацията като да пуснеш лисицата в кокошарника. Технологията на Бени Ланда хвърля ръкавицата на офсета от гледна точка на качеството и разходите. Ланда се е прицелил и в пазара на тиражи от 10 000 листа и повече, което е характерно за голяма част от офсетовите печатници. Презентацията на листови и ролни машини Landa беше поразителна, а две от машините действително печатаха с добро качество. Интересно да се знае как Ланда и неговият екип са се справили с това, което нито една друга компания не е могла да направи в струйния печат – да отстрани водата от мастилата, преди те да попаднат върху отпечатвания материал. За тази цел се използват същите идеи, които първоначално са разработени в Indigo: мастилата отначало се нанасят на нагрято платно, от което мастиленият слой се предава върху отпечатвания материал. Разликата е в това, че Ланда използва вода в качеството на носител на оцветителя, а не летливи масла, както при HP Indigo.
Голяма част от това, което видяхме, бе предварителна демонстрация на техника, която ще се появи на пазара в близките две години. Може да се каже, че drupa 2012, организирана от Messe Düsseldorf, стана прекрасен повод да се осведоми света, защо трябва да посети IPEX в Лондон в 2014 г. и там да могат да се видят тези нови разработки вече в продажба.
Какво мисля за всички тези нови разработки? Как ще се прилагат и ще отнемат ли тази част от обема печат на традиционния офсет, както предсказва Бенни Ланда? Ще стане ли нанографията на Ланда в бъдещето основна технология или ще има нещо друго? Или за всички ще се намери място? Моите мисли за това ще бъдат изложени във втората част на статията.
Автор: Andrew Tribute
Превод от руски инж. Васил Станев
Източник: www.printdaily.ru

Васил Станев
Име: инж. Васил Станев
Професионален опит: Инженер- технолог полиграфическо производство, т.е. полиграфист от старата школа, завършил полиграфия в СССР, Украински полиграфически институт 1983 година. Създал е основните учебни програми по полиграфия в средното образование. Съавтор на Държавния образователен стандарт по полиграфия в средното образование. Инж. Васил Станев преподава дълги години в Добрич, където и изучава два випуска по полиграфия
Настоящи занимания: Преподавател в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография в София. Той допринесе най-много за онлайн речника в Printguide.info, който обогати с над 400 думи. Инж. Станев е наш автор и консултант по всички въпроси, свързани с офсетовия печат и довършителната обработка.
В свободното си време: Превежда руска поезия и сърфира в социалните мрежи.