Ако зададете този въпрос на множеството новопоявили се гурута в областта на SEO и дигиталня маркетинг отговорът, който ще получите е еднозначен – НЕ! Дори някои от тях ще ви кажат, че се борят именно за това – печатът да умре, колкото се може по-скоро.
Е, аз пък не мисля, че който и каквото и да било трябва да умира, ако може да се приспособи към действителността. Печатниците следва да направят необходимото, ако не искат да последват съдбата на такси компаниите, които постепенно биват измествани от навлизането на мобилната услуга Uber или пък хотелите – от AirBNB.
Това, което трябва да се направи е да се използват пълните възможности, които дават интернет и мобилните технологии. За целта печатниците трябва да се научат да представят и продават новите услуги, агенциите да разработват иновационни кампании, а клиентите да бъдат информирани за ползите от новите тенденции в печата. Ако всеки от тези участници разбере и запомни два основни термина, то аз вярвам, че печатът има бъдеще, при това много добро. Тези два термина са „персонализация” и „добавена реалност”.
Персонализация
Може би повечето са чували тази дума, но доколко добре познаваме персонализацията. За повечето тя е изписване на имена и данни за контакт върху бланки с кореспонденция или визитки, талони за томбола с поредна номерация и използваните навсякъде QR-кодове. Тук сигурно някой ще спомене кампанията на компания за безалкохолни напитки с изписани върху бутилки и кенове най-често срещани имена. Да, можем да добавим и този пример, въпреки, че това, което постигна е множество разхвърляни рафтове в хранителните магазини само и единствено с цел да бъде намерено дадено име.
Да си призная честно за последните 5 години има само една мащабна българска кампания, в която бе заложено плахо на персонализация. Става въпрос за календарите на български мобилен оператор, в които на всяка страница върху снимките бе изписан по интересен начин името на получателя. Истината е, че персонализацията е много повече от това. Със сигурност мога да споменя още няколко малки кампании, които се опитват да популяризират персонализацията по един по-добър начин. Но защо големите компании не залагат на нея?
Нека вземем за пример големите търговски вериги. Всяка седмица в пощенските кутии се разпространяват рекламни брошури, отпечатани в големи обеми, на нискокачествена хартия. И защо? За да може отпечатаните материали да попаднат в най-близката кофа, която най-често е под формата на кашон до самите пощенски кутии. Винаги съм се питал за кого е ефикасно това. Дали за печатниците, които печатат тези материали на безценица, или за самите търговски вериги, които не достигат до платежоспособните клиенти, а за самите получатели тези кампании не са полезни в никакъв случай.
Какъв е смисълът от всички предлагани клиентиски карти с отстъпки, ако магзините не събират информация за това какво интересува техните клиенти? А, те я събират, но дали я използват правилно? Вместо да бъдат изпращани тези масови оферти, които в 95% от случаите не са интересни, вниманието на клиента може да бъде привлечено с една проста листовка с формат А4, в която специално са подбрани продукти, които той пазарува най-често, при това с примамваща отстъпка? Едва ли цената за кампанията ще е много по-висока от това, което се плаща в момента, но резултатът ще бъде коренно различен от пълните кашони с рекламен спам.
Друг пример са банките и операторите на различни услуги, които ежемесечно изпращат фактури и друга кореспонденция, а гърба на бланките е празен или ако не – те съдържат напълно еднакви рекламни послания, които не интересуват голяма част от получателите.
Наскоро един от доставчиците на услуги имаше идея да започне да предлага реклама, разположена на гърба на издаваните от тях фактури. Освен, че самата кампания не се случи, самите те не приеха факта, че е по-добре да сегментират получателите – по региони, социален статус или друг признак, с което услугата щеше да е полезна, както за рекламодателите, така и за клиентите.
Тук ще си позволя да споделя един пример, който бе разказан при първото гостуване на Рафи Албо по време на събитието Open Days 2014. Става дума за персонализирана кампания, включваща и данни от социалната мрежа Facebook. При нея верига магазини за детска мода разпращат персонализирани картички до няколко хиляди майки с предложение да видят снимка на своето дете на корицата на новия им каталог. За целта, чрез специално разработено Facebook приложение, могат да бъдат избрани снимки, които да бъдат поставени върху корицата. Кампанията обаче има една основна цел – майките да получат своите каталози в най-удобния за тях магазин, точно в момента, когато е започнала продажба на новата колекция. Майките получават каталог с корица, на която грее снимка на тяхното дете, а магазините – продажби в момент, когато печалбите са най-големи.
Подобни кампании са приложими за всеки бизнес, който използва каталози. Но нека продължим нататък…
Добавена реалност
Добавената реалност има една единствена цел – да докосне емоционално потребителя. Това засега става благодарение на смартфоните и таблетите, а все по-често в действие ще влизат и устройства от типа на очилата на Google. Едно от първите неща, за които всеки би се сетил е „съживяването” на рекламните плакати.
Една политическа сила вече използва тази технология в току що отминалата предизборна кампания. Защо обаче все още няма филмови или музикални постери, които да предоставят допълнителна информация при сканирането им с мобилен телефон? За целта вече не е задължително да се използват грозни QR кодове. Вместо това всяко изображение може да отключи допълнителна информация. Много по-полезна обаче може да се окаже добавената реалност за дизайнерските компании (например за облекла или интериор). Вече са правени кампании, в които каталозите с модели оживяват. Това позволява да огледате следващата си дреха от всички страни, все едно сте в магазина и дори да я видите на модния подиум.
Компании за мебели пък предлагат каталози, чрез които може да прецените как ще изглежда нов зелен диван във вашата дневна или пък екстравагантна маса в кухнята. Като стана дума за каталози, списанията също не остават по-назад. Германското списание за автомобили използва добавената реалност, за да даде допълнителна информация на своите любопитни читатели. С помощта на своя смартфон или таблет те могат да чуят звука от двигателя на даден автомобил, да го огледат от всички страни, да го сравнят с предишни модели и какво ли още не.
Добавената реалност ще се използва все по-често и за превод на текстове от и на различни езици върху етикети, създаване на детски игри и персонализиране на картички със скрито съдържание. Основният проблем при добавената реалност е липсата на единен стандарт, поради което има множество приложения, с които се налага да се разглеждат маркетинговите материали. Най-често е наложително да се разработи собствено приложение, с което да работят вашите клиенти. Това обаче не трябва да ви отказва.
И нещо за финал
Има и още нещо, което може да съживи печата. Става дума за предлаганите писалки, с вградена памет. Те разпознават попълнения текст, като същевременно записаната информация може да бъде моментално въведена в база с данни.
Веднага се сещам за тяхното приложени в куриерските фирми. Вместо използването на скъпи устройства, които лесно могат да бъдат повредени при изпускане, може да се използват тези малки и модерни писалки. За целта е необходимо единствено отпечатване на формуляр върху хартия със специален растер, където се попълва информацията.
След всичко това мисля, че се убедихте, че печатът има бъдеще и вестоносците за смъртта му са в голяма грешка.
Автор: Антон Даскалов
Интернет портал за печатни технологии.
