Знаете ли, че до XV век голямо количество от текстовете са се писали без разстояния между отделните думи и без препинателни знаци?
Точката например се е появила през 1480г., запетаята- през 1520 г., а по- късно вече започнали да се появяват знаци като точка и запетайка „;“ (която всъщност в началото си се е използвала и като въпросителен знак). Следващите знаци, които са се появили, са въпросителен и удивителен.
В Граматиката на Мелетий Смотрицки (1619г.) за първи път се появяват кръглите скоби. Към края на XVIII век в употреба влизат и знаци като тире (за първи път го въвежда руският историк и писател Николай Карамзин), кавички и многоточието.
История на знаците
Историите на създаване на повечето препинателни знаци са известни. Също така се знае, че голяма част от тях произлизат от латинския език. Разбира се, има и такива символи, чиято история е неясна и спорна все още.
Въпросителен знак „?“
Външният вид на този знак произлиза от латинските букви q и o (quaestio- търсене). В началото буквите се пишели една върху друга, с течение на времето обаче се трансформирали и знакът придобил сегашния си облик.
Удивителен знак „!“:
Според една от теориите удивителният знак води началото си от латинска дума, означаваща радост като се отбелязвала с буквата „l“, написана над буквата „о“. За първи път знакът се появява в Катахизиса на Едуард VI през 1553г. В Лондон.
Маймунка (или както е комерсиалното название на знака- ет) „@“
Произходът на този символ е неизвестен. Има хипотеза, че е съкращение на латинския предлог ad (който можел да се използва като на, до, при и т.н.)
През 2000г. професор Джорджио Стабиле прокарал нова хипотеза. Той намерил писмо на флорентински търговец от 1536г., в което била спомената цената на едно „А“ вино, като буквата „А“ била написана така, че приличала на съвременната маймунка „@“. Според Стабиле това било съкращение за измерването на обем в тогавашна мерна единица – амфора.
В испанския, португалския и френския език символът „@“ бил използван за обозначаването на старинна испанска мярка за тегло, равна на 11,502 кг.
През 2009г. Испанският историк Хорхе Романс открил символъа „@“ в арагонския ръкопис Taula de Ariza написан през 1448.
Диез „#“
Една от теориите за този знак е, че той произлязъл от средновековна картографска традиция, където по този начин отбелязвали селища оградени от всички страни с полета.
Процент „%“
Самата дума процент произлиза от латинското „pro centum“, което в превод означава „стотна част“. През 1685г. в Париж била издадена книга (ръководство по аритметика), в която се споменавало за проценти, които през това време се обозначавали като „cto“ (съкратено от cento). Печатаря обаче решил, че става дума за дроб и отпечатал „%“. Така и започнала историята на този знак.
Звездичка „*“
Звездичката била въведена през II век пр. хр. Знакът е откриван в текстовете на античния философ Аристофан Византийски, който по този начин е обозначавал неясности.
История на цифрите
Всъщност цифрите, които използваме всички ние днес, са индийско изобретение. От Индия, през Иран те достигнали до арабите, след което арабите ги пренесли в Европа. От там идва и основната грешка да мислим, че цифрите са арабски, като те всъщност са индийски. Между другото думата цифра идва от арабската дума сифр, което значи нула.
Ето и основната идея за произхода на дизайна на цифрите
От картинката лесно се забелязва, че цифрите се състоят от прави линии, като количеството на ъглите съответства на стойността на знака.
0 – не съдържа нито един ъгъл
1 – съдържа един ъгъл
2 – съдържа два ъгъла
…
9 – съдържа девет прави ъгъла
С времето обаче ъглите се загладили, и цифрите придобили сегашния си вид.
Алтернативни знаци
Предложения за въвеждането на нови знаци се правят често. Така например през 1580г. англичанинът Хенри Денем предложил да се въведе нов знак за обозначаване на риторичен въпрос. Той изглеждал като обърнат въпросителен.
През 1895г. френският лингвист и поет Марсел Бернар Жюлен възродил тази идея, но предложил знака да бъде използван за обозначаването на ирония и сарказъм. През 1966г. идеята допълнил френският писател Ерве Базен в своята книга „Plumons l’Oiseau“. Там той предложил няколко нови препинателни знака:
Знак за съмнение- неувереност в истинността на казаното.
Този знак е противоположен на горния – знак за абсолютна увереност.
Знак за акламация (от латински acclamatio- вик, възклицание).
Пълно одобрение на казаното.
Знак за авторитет.
Знак за любов.
Това е знакът, с който се обозначава риторичен въпрос. Компанията Remington даже го включва в набора от знаци за пишещите си машини през 1966г.
А това е и още един вариант на знака за сарказъм.
Преведе: Радина Дойнова
По материали на: adme.ru
Интернет портал за печатни технологии.
