Преди не чак толкова много време, в една не чак толкова далечна галактика… в света на детските играчки на мода били… нещата за сглобяване. В едно далечно кралство разделено от магическа метална завеса, едни чернооки и будни дечица сглобявали с ентусиазъм грубо изрязани метални планки с разпробити отвори наречени гордо „Конструктор“. От другата и страна едни други русоляви дечица със сини очички си спретнали зидаро-мазачески клан и неуморно редели едни пластмасови тухлички – за една стеничка, детo Pink Floyd тия дни пак ще я трошат. Минало време и един приказен герой наречен UNICEF (на баба си) обединил щастливо кралството със своите красиви кутийки с пъзели и къщички от картон, които трябвало да изрежеш и залепиш самичък.
Ех, детство – тъй щастливо и незабравимо. Непрежалимо… Във всяко едно от тези деца с отворени очи и неопетнен от миналото поглед живеело желаниято да творят, да изследват… Да изявят своя креативизъм, да построят един нов свят. Но повечето от тях изгубили озарението на онзи вълшебен блясък във взора си малко след 7-та си годишнина… Завинаги…
Хмм… След тази лирическа прелюдия, може би все пак е редно да се върнем към действителността. Според някои хора (особено жените 😉 всеки мъж е едно непораснало дете. И може би донякъде са прави. Много от нас, особено работещите в нашия бранш са успели да запазят детското в себе си и са съхранили полета на фантазията, така необходим в нашия урбанизиран, комерсиализиран и унифициран свят (май пропуснах нещо, което свършваше на …ан, ама хайде да не се формализирам ;-).
Та в този дух на нещата винаги съм мислел, че практиката е най-добрия учител, защото ежедневно ни предлага необичайни задачи, които трябва да разрешим. И тя наистина е такъв учител… ако подходиш с необходимата доза интерес, дори чисто любопитство към конкретния проблем. За да го разрешиш елегантно и без излишни напрежения, а резултатът да бъде качествен… и да удоволетворява и теб самия.
Ето го и проблема – наскоро ми се наложи да направя дизайн на доста обемно каталожно издание на европейска фирма, производител на детски храни. Тя разполагаше с няколко продуктови линии такива, чийто опаковки, които трябваше да присъстват в каталога, все още не бяха внесени в България (тъй като още не бяха отпечатани и нейде там… зад магическата завеса ;-). Не разполагах с много време, както и с така необходимия снимков материал. След известни разговори по телефона с разни хора, които говорят английски също с акцент 😉 получих по пощата 50-на PDF файла с дизайна и щанцовите разгъвки на нужните опаковки, които, слава богу не бяха с особено голяма компресия на графичните обекти. Бях изправен пред интересна дилема: как за ден, максимум два да направя обемна сглобка на тези опаковки („правоъгълни“ картонени и обли метални кутии etc.) в няколко различни преспективи и да изпратя примерна заготовка за одобрение зад оная стена с пластмасовите тухлички. За директна работа с „нарязани“ форми във Photoshop нямаше необходимото време, камо ли да ползвам някоя 3D програма за направа на модели и последващо рендиране в различни перспективи. Реших, че не съм първият, който се е сблъсквал с подобен проблем и направих съответното проучване, което ми отне не повече от час, час и половина и… Et voila… Оказа се, че има решение – при това даже няколко. В днешни дни когато e-Commerce става с все по-малко „е“ и с все по-голямо „C“, 99% от компаниите, които извършват продажба на софтуер онлайн се нуждаят от опаковка или т.н. „boxshot“ на продукта, който предлагат. Той е един вид представително лице на продукта, първото което човек вижда и се набива в полезрението му на евентуален потребител, когато посети сайта на съответния производител на разни имагинерни благинки. Оказа се, че има доста богато многообразие от такъв специализиран „boxshot making“ софтуер. След известно време на отсяване на наличния такъв се спрях на два (по-скоро три) такива продукта, за последния от които ще спомена накрая, тъй като неговата функция е малко по-различна. Е, имаше и едно брилиантно попадение, но и затова малко по-нататък. Критериите ми за оценка бяха няколко: възможност за манипулиране на перспективата, задаване на източници на осветление (по-възможност повече от един), реалистичност (заглаждане на ръбовете на „правоъгълните кутии“, pseudobeveling на различните повърхности), качество на рендеринга (на база тип алгоритъм за рендеринг), скорост на рендеринга, възможност за допълнителни ефекти (сенки и огледални полупрозрачни отражения) и най-накрая максимална резолюция на изхода (особено решаваща в конкретния случай, тъй като все пак повечето от тези продукти са в ареала на т.н. полупрофесионални средства за… web дизайн, а не са с предпечатна насоченост). Започвайки от определено глупави и посредствени (aла Virtual CD Cover, Quick 3D Cover etc.) продукти най-накрая стигнах до два: True BoxShot (http://www.trueboxshot.com) и Cover Commander (http://www.insofta.com). Insofta, производител на Cover Commander е софтуерно подразделение асоциирано към Lokas Software, които пък от своя страна са разработчици на макар и малко наивните като концепция, но пък достатъчно полезни за определени цели плъгини за Photoshop: Artistic effects, 3D Maker и 3D Shadow. Това определено ми направи положително впечатление, въпреки че в крайна сметка по-пълноценния продукт се оказа True BoxShot, най-вече заради по-високата изходна резолюция, която позволява на изхода (безлимитна) и по-професионално издържаните си контроли за манипулиране на обектите и съпровождащите ефекти. При Cover Commander изходната резолюция беше ограничена до 1000×1000 px, което не беше толкова задоволително, но пък притежаваше отлична колекция от готови шаблони за различни типове опаковки, корици на книги, CD и DVD лейбъли и т.н. Решавайки да не се ограничавам в почти „криминалното“ си разследване попаднах на нещо, което дълбоко ме впечатли – малко по-различен начин на решение на проблема. Както винаги максимата, че най-простите решения са най-ефективни се оказа вярна! За какво става въпрос – за нещо добре забравено старо, рядко употребявано в практиката, но силно оръжие при работата във Photoshop – т.н. „actions“. Разглеждайки сайта на Mark Monciardini (http://www.coveractionpro.com) сам се убедих в това.
Замисълът на неговата работа е изключително прост, но ефективен. Разработвайки с най-обичайните средства на Photoshop изработката на перспективно изображение на някакъв тип „package“ или „cover“ на база разгъвка /шаблон/ (нещо доста времеотнемащо), той е създал серия „аctions“ или с други думи скриптове, които автоматизират тази дейност. Думата „професионални“ сложена пред тях не е пресилена (може да добиете представа за това от приложените скрийншотове). И всичко това на скромната (за хора зад оная завеска 😉 цена от $127. Съпроводено с видеотуториал, от който и най-непросветения леймър би се просветлил как става тая работа с правенето… на кво беше… ааа, boxshot ;-). Плюс колекция от професионални шаблони за най-различни такива… ааа кво беше… да бе, boxshot-ове. Хвала на таквизи люде! Стигайки дотук, разбрах, че това ще бъде и разрешението на моя проблем. Особено предимство на тази методика беше факта, че в случая се работеше директо и изцяло във Photoshop с висикорезолюционни изображения (избягвайки какъв и да е рендеринг). А, да, когато видях скрипта на име „еZine Binder“ (или тетрадка със спирала) щях да се гътна от кеф. До тук добре, казал песимистът 😉 Финален проблем – за да се възползвам от скриптовете се нуждаех моите 50-на опаковки да бъдат „нарязани“ подходящо за да се интегрират в шаблоните, които имах на разположение (пак времеотнемаща задача). Вдъхновен от видяното, а и поради факта, че повечето от тях бяха еднотипни, си направих собствен action, който да разрязва и експортира оделните изрезки на конкретна разгъвка в tiff формат с необходимото име напр. „xxx_topside.tif“. Използвайки него и скриптовете на Марк Мончардини постигнах крайния си резултат в задоволителна форма за по-малко… от час. Хмм, май времето за проучване ми беше отнело доста повече време ;-). Все пак трябва да подчертая, че не всичко е толкова прекрасно – розите си имат и бодли. Не всички скриптове предлагаха като краен резултат перспектива, която да ме удоволетворява визуално. Ако човек иска да постигне нещо по-различно, трябва да има в предвид, че т.н. „actions“ работят с твърдо зададени координати на манипулираните обекти, а не с променливи. Редактирането им понякога е мъчителна работа – и в крайна сметка за автоматизиране на даден процес може би е по-подходящо да направиш свой собствен скрипт. Стига да знаеш как ;-). За което не е необходимо да си „PS guru“ (по тия географски ширини май не се и цени достатъчно ;-), а просто да си последователен и внимателен към детайлите.
Накрая, ще спомена още един, по-тясно специализиран продукт: Stonecube PrintDivizor (http://www.stonecube.com). Този продукт със „скромната: си цена от $1,225 има претенцията да бъде сериозно средство за визуализация на различни типове опаковки „вдигайки“ ги „from the scratch“ т.е. от разгъвка до 3D изображение, което може да бъде и анимирано. Продуктът работи с оцветявания по различните Pantone скали, с PDF файлове и има удобен манипулационен контрол. Като негов недостатък може да се изтъкне, че изисква добро боравене с материала за подготовка на изходната разгъвка (тук са предпочели да се работи на слоеве с оглед дефиниране на различно оцветяване и асоцииране на различни типове ефекти за всеки част от панел на разгъвката), както и сравнително лошото качество на рендеринг на статични изображения, тъй като програмата е насочена по скоро към анимирано представяне на дадена опаковка.
В заключение ще кажа още няколко думи: един прост съвет от един прост… пардон – напатил се човек. Подхождайте към всеки работен проблем с мисълта, че може да бъде разрешен по-лесно и по-ефективно. Търсете разрешения и ги намирайте. Защото рутината или, както поетично казва един мой колега „копането“ не носи удоволетворение от свършената работа, ами само тендовагенит и главоболие. Аха – още нещо – очаквайте продължение. Почти се изкушавам да предизвестя заглавието, нейсе – ще го издам само половината: „Walking in my shoes…“ И да не си мислите, че съм се преквалифицирал в обущар… 😉
Йордан Христов
Printguide
Интернет портал за печатни технологии.
