4D – защо да се ограничаваме само в три измерения?
Thursday, 25 June 2015

4D печата

 

Но, нека си представим, че може да отворим кутията от IKEA и бюрото, което сме купили се сглоби само. Или пък водопроводните тръби имат възможност сами да се свиват, за да увеличават налягането на водата. Това са само част от възможните приложения на 4D печата, който в момента е в етап на лабораторни тестове, но скоро може да се окаже реалност.

За целта се използва 3D технологията, но с добавено четвърто измерение – време. Направените по този начин обекти имат способността да се трансформират и променят своята форма, благодарение на използваните „умни” материали.

 

4D печата



Основният двигател на тази технология е Skylar Tibbits, създател на специализирана лаборатория към Масачузетския технологичен университет. Още през 2013-а година на TED конференцията той говори за 4D печата и показва пластмасова нишка, която изписва “MIT”, когато попадне във вода. Целият запис на неговата лекция може да гледате тук:



Промяната на формата най-често става под въздействие на светлина, топлина, вода, въздушно налягане, електричество или магнитно поле. Авторите на проекта дори обмислят добавяне на гласово разпознаване, за комуникация с хората. Сериозното финансиране от DARPA и Army Research Lab ускорява значително работата по проекта през последните 2 години. Инженерите към момента работят по идеи като: самостоятелно сглобяващи се мостови съоръжения; униформи, поддържащи определени биометрични данни, както и камуфлажни облекла, които се променят съобразно обкръжаващата среда.

 

4D печата



В същото време в лабораторията на MIT се опитват да се фокусират и върху ежедневните приложения на 4D печата, така че той да бъде полезен и за обикновения човек. Инженерите са отпечатали различни материали върху листа от въглеродни влакна, които при излагане на топлина се свиват в предварително зададена форма. Много скоро технологията може да бъде използвана и за разработка на аеродинамични спойлери или самолетни крила.



Източник: http://www.popsci.com/
Текста написа: Антон Даскалов