Марио Мечков, Икономедиа

Марио Мечков разказва как се произвеждат вестниците и списанията на Икономедиа

Длъжност: координатор печат
Отговорности: организира и координира печата на изданията


Вестници: „Дневник“, „Капитал“, „Строителство и градът“

Списания: „Бакхус“, „Нея“, „Индекс имоти“, „Хоремаг“, „Регал“, „FP“, всички тематични и рекламни приложения към изданията


                                                                                                             
 

Интервюто с Марио го отлагахме няколко пъти – първо той беше зает, след това аз. Когато аз имах време, той беше на печат, а работим през една улица. Отделно беше доста изненадан, че някой го търси за интервю. Даже колега го посъветвал /нали работи в редакция/ да поиска първо написаните въпроси. След като най-накрая дойде денят, ме посрещна много приятен и спокоен човек, който не е от най-приказливите, не казва нищо излишно, има приятно чувство за хумор, много позитивен е и определено си харесва работата.

Каква е работата ти като координатор печат?
Занимавам се с печата на вестниците и списанията на Икономедиа, както и с всички тематични и рекламни приложения. Не се занимавам с предпечат. Работя с търговския отдел, които подават информация за тиражите. Рекламен отдел ми подават сроковете за печат, а аз правя поръчките към печатницата и отговарям за качеството и спазването на определените срокове. Вадя цветните разпечатки също. Преди носех филми, но от две години вече не го правя.

Къде печатате?
Първо печатахме в ИПК „Родина“, след това в Лито Балкан, печатали сме и в печатница Спектър. От две години сме независими, защото печатаме в нашата печатница „Дружба“. Работата със собствена печатница ни прави независими, макар на първо място да се поставят клиентските поръчки, а след това нашите издания. Когато печатахме навън, ни се налагаше да сме на второ място – в другите печатници се печатаха първо собствените издания, след това чуждите. Но при добра координация с колегите, нещата се получават добре.
Иначе аз съм почти всеки ден в „Дружба“ - в петък задължително заради печата на в. „Капитал“, а в останалите дни винаги има нещо, което трябва да се организира. Има много работа по рекламните приложения и вложките, които влизат във вестниците. Понякога ги отпечатаваме ние, друг път идват готови. Това изисква пакетиране на броя, даване на цени, подаване на техническа информация към търговския отдел, поръчки на хартия, контакти с подизпълнители.

От колко години се занимаваш с печат?
Девет години съм в Икономедиа. Четири години работех в ИПК „Родина" на рампата и се занимавах с разпространението на в. „Дневник“. Бяхме единственият вестник, който има уредник и човек за разпространението. В другите вестници един човек го разписваше за печат и го разпространяваше. С увеличението на списанията се прехвърлих към организирането и контрола на печата. Имах понятие от процеса, но по случайност попаднах в медиите. А по печатници съм от дете – баща ми, Димитър Мечков, беше отговорен секретар в „Земеделско  знаме“ .
Сещам се, че за един период от време, може би към година, аз монтирах "Дневник" тук в редакцията от филми на астралони и след това се носеха директно за копиране в печатницата. Тогава беше във формат А2, и след като бях наблюдавал монтажистките как го правят, реших, че и аз мога... и се оказах прав.


Учил си се в движение на много неща. По-старото поколение в печатния бранш се делят на групи - на завършилите в Дрезден и Москва. Имаш ли полиграфическо образование?
Не, нямам такова образование. Работата ме е научила на всичко. Технологиите се променят и човек може да се научи. При мен, освен с работа, става с питане, гледане и слушане.

В нашия форум преди време направихме една много забавна тема „Бракоделец на годината“. Разкажи за твоите гафове.
О, много мога да ти разказвам. 
Във в. „Капитал“ бях разменени цветовете на рекламата на една марка бира. Бяхме напечатали синя бира и слоганът беше „Цветът на нощта“. Мислех, че това е някаква дизайнерска измишльотина. След този случай въведохме като задължителни цветните разпечатки.
Бяхме отпечатали целия стар брой на сп. „Ютилитис“, а само кориците му бяха нови. Видях го чак в редакцията.
Когато правехме приложението „Капител“ зелените марули в салатата на един ресторант бяха станали кърваво-червени.
Веднъж в ИПК „Родина“ печатахме две тела на вестника на двете машини и след това ги влагаме едно в друго. Бяхме объркали една реклама, спираме машината и преглеждаме щетите – 10 000 отпечатани бройки. Звъня спешно на разпространителя - „Давай, да караме тиража към провинцията.“ А той ми казва - „Луд ли си? Всички от София са по морето и провинцията. Пускай в София – тя сега е празна.“ Това са нещата, за които се сещам.

Като спомена дизайнери, да попитам – лесно ли работиш с тях?
Да, работя си добре с тях. Хубав екип сме. Споровете в работата са ни за сроковете. Често рекламата или текста се чака, някой редактор е в чужбина – това е в 50% от случаите. Журналистите особено, са много далеч от печатните процеси и им трябва един ускорен курс, за да разберат, че има технологично време за изработката на вестника след предаването на техните материали. А и така, да походят малко в печатницата, да поносят малко тиражи... /смее се/.

Какво правиш, когато не си на работа?
Занимавам се с двете си момчета – на 7 и 11 години. Даже вчера ги водих в печатницата - не погледнаха дори машината.
Правя обичайните неща – чета книги, Интернет, събирам се с приятели. За протокола на форума – бира не пия. Бахур обичам, но бира – не.


Интервюто взе Десислава Тодорова
Принтгайд.инфо

Вижте още:
Интервю с Тони Туйков: "Как се произвеждат списанията на Санома блясък България"
Интервю с Дона Маджарова: "Как се произвеждат списанията на Атика медия България"
Интервю със Силва Закарян: "Как се произвеждат списанията на Болкан Медиа Груп"


Вижте още: 
"Оцелявай трудно" - статия на Зорница Стоилова, в."Капитал"

Издателите на пазара на списания прогнозират фалити на нискотиражните, слаби марки

"Дано, ама надали" - статия на Борислав Кандов и Зорница Стоилова, в. "Капитал"
Пазарът на пресреклама се е свил с 8.7% според мониторинга. А всъщност с много повече