Дуално обучение на практика в България и Европа

352
Дуално обучение на практика в България и Европа

Ползите от програмите за дуално обучение обикновено се обсъждат в контекста на подпомагането на реализацията на младите хора след завършване на училище. Съществуват множество изследвания на ефекта от тези програми и резултатите категорично показват, че се наблюдава трайно намаляване на безработицата в страните, които са въвели подобни форми на обучение. В Европа отдавна има разработени такива програми в Германия, Австрия, Швейцария и скандинавските страни, сравнително отскоро (2016 г.) работят такива програми в Словакия и Румъния като част от стратегията за развитие на Дунавския регион.

В България проектът за въвеждане на дуалното образование е известен накратко като ДОМИНО – абревиатура на „Дуално образование за модерните изисквания и нужди на обществото“. Изпълнението на проекта започва през 2015 г. Учениците от Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии „Проф. д-р Георги Павлов“ в София и Професионална гимназия „Иван Хаджиенов“ в Казанлък първи през 2015 г. започнаха дуално обучение (учене чрез работа) по две професии по швейцарския модел. През следващата година се включиха още 14 училища. Партньори по ДОМИНО са над 60 водещи български и чуждестранни фирми. Партньори по ДОМИНО са Швейцарският федерален институт за професионално образование и обучение и Българо-швейцарската търговска камара.

В системата за дуално образование чираците имат договор с фирма и получават обучение както в училище, така и във фирмата. Следователно броят на новите договори за чиракуване зависи от броя на завършилите училище, които търсят чиракуване, и броя на договорите за чиракуване, предлагани от фирмите. Тази форма на обучение се среща предимно в страни от континентална и Северна Европа като Германия, Швейцария, Австрия, Холандия, Дания и Швеция. Влиянието на състоянието на икономиката върху броя на програмите за чиракуване е въпрос с голямо политическо значение за страните, където тези програми играят важна роля. В страни като Германия, Австрия или Швейцария поне половината от завършилите основно и средно образование започват програма за чиракуване. По този начин голяма част от младите хора в образованието могат потенциално да бъдат засегнати от движенията в растежа на производството и нивото на безработица. Поради тази причина на подобни програми се отделя голямо значение, защото освен икономическа тежест имат и сериозно влияние и в политиката.

Тъй като фирмите са естествено изложени на бизнес средата, броят на договорите за чиракуване, които предлагат, може да зависи от състоянието на икономиката. Фирмите обикновено намаляват броя на договорите за чиракуване заедно с общата заетост в рецесия. Освен това регулирането на трудовите договори обикновено е по-строго, отколкото за обикновените служители, фирмата може да прекрати договор за обучение едностранно само по икономически причини. В резултат на това фирмите може да не са склонни да наемат чирак, ако бизнесът или състоянието на икономиката са лоши или ако бизнес очакванията са лоши. От друга страна, чираците представляват евтина нискоквалифицирана работна ръка за фирмите, която може да замести други неквалифицирани работници в рецесия. Освен това наемането и обучението на чирак може да се разглежда като инвестиция от фирмата. Например фирмите може да очакват, че икономиката ще се възстанови до края на стажа. В допълнение, чираците могат да изпълняват части от квалифицирана, както и неквалифицирана работа, което дава на фирмата гъвкавост при възлагането на задачи на чираците.

Практиката в Германия

В Германия професионалното обучение се постига чрез завършване на една от повече от 300 програми за официално признати професии, за да се придобие цялостната компетентност на квалифициран работник в тази област. Като цяло около половината от завършилите училища започват професионално обучение всяка година (Bundesinstitut für Berufsbildung (BIBB) 2013a; Statistisches Bundesamt 2013). Има три забележителни елемента, които правят германската система за двойно чиракуване специална в международен контекст. Един елемент е корпоративната организация на системата: държавата, синдикатите и работодателите съвместно решават принципите на чиракуване. Второ, образованието е двойно, което означава, че се състои от училищни и фирмени обучителни елементи. Третият елемент е професионализмът на системата, т.е. натрупването на специфични за професията знания и умения. Система за чиракуване с тези характеристики се описва като колективистична, виж напр. Ebner C, Nikolai R (2010). Австрия и Швейцария са създали подобни системи като Германия.

Корпоративната организация е отразена в националната стандартизация на програмите по отношение на съдържанието и продължителността. Продължителността варира от две до четири години. Делът на фирмите, отговарящи на изискванията за обучение с двойно чиракуване, е на постоянно ниво около 59% от германските фирми. Броят на фирмите, участващи активно в обучение за чиракуване, е значително по-нисък през 2012 г. с дял 31% от всички фирми, виж Хартунг (2012).

Двойствеността на концепцията е основният елемент на професионалното образование в Германия. Всяко двойно чиракуване се основава на частноправен договор между чирака и обучаващата фирма за чиракуването. Договорът се прекратява автоматично с приключване на обучението. Чираците получават стандартизирана заплата, която варира между различните професии и сектори. По време на обучението обучаващите се превключват между обучение в професионални училища, което обхваща около 40% от общото време на обучение, и периоди на работа във фирмата. По време на периоди във фирмата обучаемите преминават практическо обучение и събират специфични за фирмата знания (Biavaschi et al. 2012). Всички стажове завършват с последен изпит, издаден от борда на централната федерална комисия.

Решението на фирмата да наеме чираци зависи от ползите и разходите за обучение на чирак. Първо, тъй като стажантите са квалифицирани работници към края на стажа, фирмите могат да задоволят нуждата си от специализиран персонал в средносрочен времеви хоризонт. С други думи, чиракуването помага за задоволяване на търсенето на квалифицирани работници на фирмите и по този начин запазва тяхната конкурентоспособност. Второ, разходите за обучението също са важен фактор. Освен осигуряването на професионално образование няма държавни субсидии за учебните фирми. По-малките фирми са изправени пред положителни нетни разходи за обучение поради по-големите относителни разходи за осигуряване на работно пространство за чираци. Все пак някои фирми са изправени пред отрицателни нетни разходи, тъй като заплатите на чираците са ниски в сравнение с обикновените заплати. Следователно стажантите могат да бъдат наети, дори ако фирмите нямат нужда от специалисти (Niederalt 2004). Освен това професионалното обучение дава на фирмите възможност да проверят евентуални бъдещи служители, които допълнително са събрали специфични за фирмата знания.

Стажантите имат стимули да участват в немската система за чиракуване, тъй като тя дава възможност по-лесно да преминат „първата бариера“ на пазара на труда. Поради концепцията за професионализъм чираците са напълно квалифицирани работници до края на обучението си. Това е ключов фактор за постепенното преминаване от училище към работа и за дългосрочна заетост. Fedorets и Spitz-Oener (2011) показват, че човешкият капитал, натрупан по време на професионалното обучение, дори може да се прехвърля между различни професии, така че професионализмът не пречи на гъвкавостта.

Германският пазар на чиракуване е тясно свързан с обикновения пазар на труда. Около 66% от успешните чираци остават в същата фирма, в която са завършили своя стаж. Това може да се разглежда като индикатор за плавен преход от образование към редовна заетост (Hartung 2012). От друга страна, младите възрастни с лоши резултати в училище имат сериозни проблеми с навлизането на пазара на труда, тъй като обучаващите фирми набират по пазарни критерии и търсенето редовно надвишава предлагането на договори за чиракуване през последните години (Bundesinstitut für Berufsbildung (BIBB) 2013b).

Практиката в България

Със Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) се въвежда терминът „обучение чрез работа (дуална система на обучение)” като една от формите за обучение на учениците наред с дневната, вечерната, индивидуалната и други форми на обучение (ЗПУО, чл. 106, ал. 1, т. 8). Съгласно закона обучението чрез работа (дуалната система на обучение) е специфична форма на обучение, при която професионалната квалификация се придобива чрез:

практическо обучение в реална работна среда;
обучение в професионална гимназия, училище по изкуствата, спортно училище, специално училище – възпитателно училище интернат и социално-педагогически интернат, или от средно училище, профилирана гимназия или духовно училище, когато осигуряват професионална подготовка въз основа на партньорство между един или няколко работодателя.

Съществен елемент от това обучение е, че то се организира въз основа на партньорство между училището и един или няколко работодателя и се осъществява във втория гимназиален етап за ученици, навършили 16 години.

Законът въвежда и други основни принципи при дуалната система:

учениците в дуалната система на обучение се организират в паралелки или групи в зависимост от броя им – за обучението в училище и за отделен ученик или група – при практическото обучение в реална работна среда;

при дуалната система на обучение общият брой задължителни, избираеми и факултативни часове за една учебна седмица може да достигне до 40 учебни часа, в които се включва и времето за практика на работното място. За сравнение – седмичното натоварване на учениците в дневна форма на обучение е до 35 часа.

За всички останали въпроси, свързани с организацията на обучението чрез работа, Законът за предучилищното и училищното образование препраща към специалния Закон за професионалното образование и обучение.

 

дуално обучение
Източник на снимката unsplash.com

 

Закон за професионалното образование и обучение

Законът за професионалното образование и обучение (ЗПОО) регламентира условията и реда за осъществяване на обучението чрез работа (дуалната система на обучение). Според ЗПОО това е една от формите на професионално обучение, която се организира въз основа на партньорство между един или няколко работодателя и:
– институция в системата на професионалното образование и обучение (ПОО) или
– средно училище, профилирана гимназия или духовно училище, когато осигуряват професионална подготовка.

Институции в системата на ПОО са (чл. 18 ЗПОО):
1. професионални гимназии;
2. училища по изкуствата;
3. спортни училища;
4. специални училища – възпитателни училища интернати и социално-педагогически интернати;
5. професионални колежи;
6. центрове за професионално обучение;
7. центрове за информация и професионално ориентиране.

От дуалната система обаче са изключени центровете за информация и професионално ориентиране (чл. 17а, ал. 1 ЗПОО). Тази слабост на закона води до недостатъчна осведоменост на потенциалните потребители на образователната услуга.

Дуалната система на обучение включва обучение в реална работна среда при конкретен работодател и обучение в съответното училище. Законът дава основание на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на труда и социалната политика, да издаде наредба, с която да определи условията и реда за провеждане на обучението чрез работа (дуалната система на обучение) (чл. 17а, ал. 7 ЗПОО).

Обучението чрез работа (дуалната система на обучение) се организира и осъществява в съответствие с разпоредбите на ЗПОО, Кодекса на труда и наредбата по чл. 17а, ал. 7 ЗПОО. Практическото обучение в реална работна среда при дуалната система се организира в XI и XII клас за учениците, които са навършили 16 години.

Измененията от 2018 г. в ЗПОО въвеждат задължение учебните програми за училищното професионално образование, включително и при дуалната система, да се актуализират най-малко веднъж на всеки пет години (чл. 13д, ал. 5 ЗПОО). Това се явява като добра стъпка в посока повишаване на качеството на професионалното образование, но организацията от страна на МОН на екипи, които да извършват тази дейност, е слаба.

Законът въвежда фигурата на наставника (чл. 17а1 ЗПОО). Това е определен от работодателя работник или служител в предприятието, под чието ръководство се провежда практическото обучение в реална работна среда. Наставникът трябва да отговаря едновременно на следните изисквания:

– да притежава професионална квалификация по професията, по която се извършва обучението;
– да има най-малко три години доказан професионален опит по същата професия;
– да е преминал обучение за наставници.

Министърът на образованието и науката следва да утвърди програма, по която да се извършва обучението на наставниците. Обучението следва да осигури на наставниците основни педагогически и психологически знания и умения при работа с учениците. Честа практика е това обучение да бъде неглижирано от страна на работодателите, бъдещите наставници и обучителите, което неминуемо води до влошаване на качеството на практическото обучение в реална работна среда, което от своя страна затруднява адаптацията в компанията и понижава мотивацията на учениците да усвояват компетенции.

Право да извършват обучение на наставници по утвърдената от министъра на образованието и науката програма имат:
– висшите училища, акредитирани при условията и реда на Закона за висшето образование;
– училищата, които осъществяват професионално образование и обучение с изключение на обединените училища и училищата към местата за лишаване от свобода;
– центровете за професионално обучение;

Много от центровете за професионално обучение (почти 1000 към 2020 по данни на НАПОО) не разполагат с достатъчен капацитет за обучение на наставници поради занижените стандарти за лицензиране и текущ контрол на учебната им дейност.

– професионалните колежи.

След проведеното обучение на наставниците се издава документ по образец, утвърден със заповед на министъра на образованието и науката.
Финансирането на обучението на наставници може да става от самия наставник, от работодателя, от работодателя и училището като партньори в дуалното обучение или със средства от национални проекти и програми, от европейските фондове и от други източници.

Конкретизирането на сума за обучения на наставници от бюджета на МОН, която да се заделя и харчи целево на годишна база, би повишило броя и качеството на наставниците, което от своя страна ще спомогне за успешното налагане на дуалната система на обучение като водеща в професионалното образование в средносрочен план.

Освен фигурата на наставника ЗПОО въвежда и фигурата на учителя-методик (чл. 17а2 ЗПОО). Учителят-методик в дуалната система осъществява връзката между работодателя, наставника и училището. Учителят-методик се определя от директора на училището и трябва да отговаря на следните изисквания:

– да притежава образование и квалификация, определени в държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по професията;
– да притежава най-малко три години доказан професионален опит за обучение по професията, по която се провежда обучението чрез работа (дуалната система на обучение).

Застаряването на преподавателския състав, обучаващ по професията, и липсата на приемственост в сферата на професионалното образование ще очертаят следния проблем в средносрочен план по отношение на учителите-методици: липса на достатъчно квалифицирани професионалисти, които да изпълняват възловата задача на методика да координира действията на работодател, наставници и училище.

С промените от 2018 г. Законът за професионалното образование и обучение въвежда изисквания към работодателите за участие в партньорство за осъществяване на обучение чрез работа (дуалната система на обучение) (чл. 17а3 ЗПОО).

Работодател, който желае да участва в такова партньорство, трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е регистриран като едноличен търговец или юридическо лице по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за юридическите лица с нестопанска цел или да е лице, регистрирано по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Швейцария;
2. да не е обявен в несъстоятелност, да не е в производство по несъстоятелност или да не е в процедура по ликвидация;

3. да няма задължения за публични държавни вземания с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;

4. да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер – отнася се за работодателя, за лицето, което го представлява, както и за членовете на управителни и надзорни органи и за други лица, които имат правомощия да упражняват контрол при вземането на решения от тези органи;

5. да разполага с необходимата материална база за осъществяване на обучението по практика на професията в съответствие с държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по професията;

6. да разполага с работници или служители, които отговарят на изискванията за наставници по чл. 17а1, ал. 2;
Контролът по отношение на точка 5 и 6 от изискванията към работодателите би следвало да се осъществява от училищата партньори преди сключване на партньорско споразумение, полагащо началото на обучение в реална работна среда на територията на работодателя. На практика този контрол е занижен или отсъства поради липсата на достатъчно компании, в които да се обезпечи практическото обучение на учениците, приети в дуална форма.

7. да няма установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушение, свързано с работа без писмен трудов договор или без връчване на трудовия договор на работниците или служителите, с начисляването и изплащането в определените от закона срокове на трудово възнаграждение, с наемането на непълнолетни работници и служители и с наемането на работа на незаконно пребиваващи чужденци;

8. да няма установено с влязло в сила наказателно постановление нарушение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд в предходния тригодишен период.

На практика работодателите не заявяват конкретна бройка прием в дуална форма на обучение по определени специалности. Това вероятно се дължи на факта, че им е трудно да прогнозират нуждите си от работна сила за три до пет години напред (докато учениците са в Първи гимназиален етап – 8, 9 и 10 клас, и Втори гимназиален етап – 11 и 12 клас). Приемът се структурира от Професионалните гимназии и РУО по други критерии: интерес към специалността; географско разпределение; възможност за обезпечаване на обучението по отношение на преподавателски състав и материална база; стандарт за издръжка на ученик от определена специалност и др. Този начин на структуриране на приема е в разрез с начина, по който е структуриран в европейски страни с традиции в дуалното обучение, а именно – главно по реална заявка от работодател, който се ангажира с финансирането и обучението на учениците за целия период на усвояване на професията и с наемането им на работа след успешно завършване на обучението. В компаниите често се наблюдава неглижиране на работата с учениците от страна на наставниците. Възможни причини за ниската мотивация на наставниците са: принудителното им назначаване за такива; липсата на опит при работата с ученици; незачитане на допълнителното натоварване на наставника при работа с учениците от страна на работодателя; липса на допълнителни материални придобивки за положения труд като наставник (заплащане, допълнителен отпуск) и др.

Очевидна е нуждата от по-сериозен вътрешен и външен контрол в компанията, извършваща обучение чрез работа, с цел гарантиране на качеството му. Липсата на реален контрол води до ниско ниво на обучението и в крайна сметка до недоволство от резултатите на изхода на системата от страна на работодатели и ученици.

Автори на статията са:
Инж. Камен Христов
Георги Георгиев

 

Youth unemployment and vocational training. IZA Discussion Paper, pp 1–106; Biavaschi C, Eichhorst W, Giulietti C, Kendzia MJ, Muravyev A, Pieters J, Zimmermann NRPRSKF (2012) Bundesinstitut für Berufsbildung (BIBB) (2013a) Datenreport zum Berufsbildungsbericht 2013 – Informationen und Analysen zur Entwicklung der beruflichen Bildung

Bundesinstitut für Berufsbildung (BIBB) (2013b) Liste der staatlich anerkannten Ausbildungsberufe; Ebner C, Nikolai R (2010)

Duale oder schulische Berufsausbildung? Entwicklungen und Weichenstellungen in Deutschland, Österreich und der Schweiz. Swiss Polit Sci Rev 16(4):617–648;

Betriebliche Berufsausbildung und Weiterbildung in Deutschland; Hartung S (2012) Institute for Employment Research (IAB);

Flexibilität und Anpassungsfähigkeit von Beschäftigten mit dualer Berufsausbildung. Zeitschrift für Arbeitsmarkt Forschung 44(1-2):127–134; Fedorets A, Spitz-Oener A (2011)

 

Вижте още:

Учебни заведения предлагащи дуално обучение в областта на полиграфията. 

Вижте още публикации свързани с дуално обучение в Printguide.

Статията е публикувана за пръв път в печатното издание Dotbrain 4.0.

Интернет портал за печатни технологии.