Съвет от адвокат: Отказ от извънреден труд

48
Съвет от адвокат: Отказ от извънреден труд

ВЪПРОС: При по-големи поръчки се налага да работим извънредно – по 2-3 часа след работното време, но не повече от 2-3 пъти в годината за 1-2 седмици, докато издадем поръчката. Имаме ли право да санкционираме служители, които отказват извънреден труд?

ОТГОВОР: Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По общо правило извънредният труд е забранен (чл. 143 КТ). Такъв труд, особено ако се полага системно, е от естество да увреди здравето и работоспособността на работниците и служителите.

Колкото и нежелателно явление да е полагането на извънреден труд и законът да се стреми в максимална степен да го ограничава, не може да не се отчита, че някои житейски ситуации все пак го оправдават. Изключенията са посочени в чл. 144 КТ, като от всички основания за допустимост на извънредния труд най-широко формулираните и практически най-често използвани са: „за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време“ и „за извършване на усилена сезонна работа“. Изглежда, че и разглежданият тук случай попада в някоя от тези хипотези.

Следва да се отбележи, че полагането на извънреден труд, дори когато е допустимо по изключение, е лимитирано до максимални, определени в закона размери. Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. Продължителността на извънредния труд не може да надвишава също: (1) 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; (2) 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; (3) 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. По социално-закрилни съображения не се допуска полагането на извънреден труд от някои категории работници и служители в по-уязвимо положение (непълнолетни, бременни и др.)

Когато извънреден труд се полага по разпореждане на работодателя, чл. 15 НРВПО изисква да се издаде заповед. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Ако извънреден труд се полага от лице, за което важи относителна забрана (т.е. тя може да се преодолее с изричното му съгласие, както е например при майките с деца до 6-годишна възраст), работодателят трябва да вземе това съгласие в писмена форма за всеки отделен случай.
Полагането на извънреден труд е свързано с редица правила за неговата отчетност. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец (чл. 18 НРВПО). Положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година.

Положеният извънреден труд подлежи на заплащане с увеличение по чл. 262 и сл. КТ. То се договоря между страните, но не може да бъде по-малко от: (1) 50 на сто – за работа през работните дни; (2) 75 на сто – за работа през почивните дни; (3) 100 на сто – за работа през дните на официалните празници; (4) 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на Кодекса на труда, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Отказът се прави писмено, като задължително се посочват причините, поради които работникът или служителят счита полагането на извънреден труд за незаконосъобразно. Съгласно чл. 17, ал. 2 НРВПО работникът и служителят, направил отказ за полагане на извънреден труд, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава XVIII КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен.

От казаното може да се обобщи, че ако са спазени всички правила за законосъобразно полагане на извънреден труд, работникът или служителят не може да откаже да работи. Отказът му ще представлява нарушение на законно нареждане на работодателя и може да доведе до налагане на дисциплинарно наказание, включително дисциплинарно уволнение. Обратно, ако не са спазени императивни правила на закона, напр. продължителността на извънредния труд надхвърля законовия максимум, работникът или служителят има правото изрично да откаже да полага такъв труд. Евентуално наложено дисциплинарно наказание заради такъв отказ ще е незаконно и може да бъде отменено от съда.

 

адвокат Андрей Александров Отговор от Андрей Александров – магистър по Право (2005) и доктор по трудово право и обществено осигуряване (2011) от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Преди да се присъедини към екипа на „Камбуров и съдружници„, Андрей Александров е работил като юрисконсулт в Държавната комисия по сигурността на информацията. Бил е гост-лектор в дирекция „Сигурност“ на Академията на МВР, Института за публична администрация и европейска интеграция и Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. Преподавал е като хоноруван асистент по трудово право в ЮФ на Софийския университет. Заема академична длъжност „доцент“ по трудово право и обществено осигуряване в Института за държава и правото при БАН.  Член е на Софийската адвокатска колегия.

Въпросите и отговорите са част от печатното издание Dotbrain – пътеводител на пазара на труда 2019.

Вижте отговор на въпроса за обучение на служители и договори за неустойки при напускане.

Калкулатор за определяне разходите на работодателя. 

Вижте всички въпроси и отговори към адвокат Андрей Александров

Интернет портал за печатни технологии.